Р Е
Ш Е Н
И Е № 37
21.02.2020г., гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Стара Загора на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №12 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №598/11.11.2019г., постановено по
АНД №2098/2019г., Районен съд – Стара Загора отменил електронен фиш, сер. К №1297316., издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на
Ж.А.Ш. *** с ЕГН-**********, за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП била наложена санкция „глоба“ в размер на 200 лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган, който с касационна жалба, подадена в срок го
обжалва като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материален
закон и постановено при съществени процесуални нарушения.
Касаторът излага конкретни
доводи, чрез които възразява по наведените от въззивния съд доводи и извод, въз
основа които постановява и отмяната на процесния електронен фиш.
Същият, редовно призован в с.з.,
не изпраща представител, но от пълномощника е подадена молба с искане да се
уважи касационната жалба. Прави се и възражение за евентуална прекомерност на
уговореното възнаграждение на адвоката, представляващ ответника по касация.
Ответникът по касация, редовно призован, се явява
лично, като в хода по същество излага доводите си за допуснати нарушения на
проведеното производство по установяване на нарушението по ЗДвП.
ОП-Стара Загора се представлява от прокурор Димитрова,
която изразява становище за основателност на касационната жалба.
Правни
съображения
Съдът,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата
цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За
да отмени процесния пред него електронен фиш, РС Стара Загора приел от
фактическа страна, че пред него се доказва от обективна страна, че на 29.07.2016г.
около 12.15 часа на път I-5, с. Тракия Ж.Ш.
управлява в посока север –юг МПС с рег. ххххххсъс скорост от 81 км./ч., при
ограничение за населено място от 50 км./ч. Нарушението било установено и
заснето с мобилна радарна система TFR1-М 657 и след отчитане на километров толеранс от 3 км./ч.
Според РС тази фактическа обстановка се доказвала и чрез
клип № 2436, заснет на 29.07.2016г. в
12:15:20 часа, както и от приложената
снимка, сочеща начина на обозночаване на
мястото за контрол с пътен знак Е 24 и приложен
протокол за използване на АТСС с рег. № 4436/30.07.2016г.
От
правна страна въззивният съд приел, че била нарушена разпоредбата на чл.7, ал.2
от Наредба № 8121з-532/2015г., която била в сила към датата на нарушението.
Същата предвиждала при обозначаване на местата за контрол с мобилни или
стационарни АТСС да се обозначават с пътен знак Е 24, като когато се използвал
преносим знак Е 24, разположението му следвало да бъде документирано със
снимка, но видно било от конкретната такава, приложена по делото, същата
сочела, че знакът бил поставен на земята, което пък било нарушение на
изискването на чл.133а, ал.6, вр. с Приложение №12,
б. „д“ от Наредба №18/2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Според
РС, това нарушение било съществено такова, защото водело до неизпълнение на
изискването на чл.40 от ППЗДвП, поради което и се
следвало, че поставянето на знака върху земята довело до ограничаване на
правото на защита на нарушителя. На следващо място въззивният съд приел доводи
и, че пред него не се представяли доказателства, че в средствата за масово
осведомяване или интер-нет страницата на МВР било
оповестено обстоятелството, че на посочената дата и час ще се осъществява
контрол на правилата за движение по пътищата чрез използване на АТСС.
Настоящата
инстанция намира жаленото решение за правилно като краен резултат, но не
споделя конкретно изтъкнатите там доводи за допуснати нарушения на особените
процесуални правила за установяване на нарушение по чл.21 от ЗДвП чрез
използване на мобилна АТСС.
Предмет на проверка пред РС е електронен фиш,
издаден още през 2016г., като няма спор, че нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП
е установено с мобилна АТСС. Именно и поради този факт РС препраща към Наредба
№ 8121з-532/2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към датата
на нарушението все още е в сила чл.7 от цитираната наредба. Правилно РС цитира,
че според алинея втора на текста, пътният знак
Е24 /задължителен по силата на ал.1/ слева да се поставя
преди мястото за контрол във
всяка посока на сработване на
автоматизираните технически
средства и системи, като при указване
на мястото на
контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка. Безспорно се установява, че на л. 7 органът
прилага снимка на поставен пренсим знак Е 24, като
така се търси удостоверяване изпълнението на изискването на чл.7, ал.2 от
наредбата. Същата снимка обаче има за цел да удостоверява не само факта на
поставяне на въпросния пътен знак по начина, който се изисква от норматива, но
и факта, че той е поставен там именно на датата, на която е извършван контролът
по този специален ред. От така приложената по делото снимка не се удостоверява
по никакъв начин, че въпросният знак е поставен преди мястото за контрол и
най-вече не се удостоверява, че снимката е от същия ден и времеви период на
извършване на контрола. Видно от приложения задължителен за съставяне Протокол,
Приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата, АТСС с посочения номер е използвана на
29.07.2016г. с посока на движението на контролираните МПС север към юг и с
начало на робата 11.40 часа до 13.40 часа. Макар процесният електронен фиш да
сочи момент на нарушението 12.15 часа и той да е в рамките на използване на конкретната
АТСС, то от приложената снимка по никакъв начин не се удостоверява, че
задължителният указателен знак /според тогавашната редакция на чл.7/, е
поставен пред мястото на контрол и то на датата 29.07.2016г.
По този
начин, макар и формално да се цели спазване на изискването разположението на
знака да се документира със снимка, то чрез приложената такава не се подкрепя
по никакъв начин факта, че именно на 29.07.2019г. този знак е поставен на
конкретното място и с него е указвано място на контрол на тази дата, което в
крайна сметка съставлява и неизпълнение на изискването на чл.7, ал.2 от
наредбата.
Следва
между данните във всички изискуеми се по специалните правила документи да има пълен синхрон, а в конкретния случай
приложената задължителна снимка не удостоверява чрез себе си, че сниманият знак
е поставен на изискуемото се място и на датата на извършване на контрола, и
когато е установено претендираното от Ж.Ш. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като извършено в с. Тракия по път I-5. Ето защо не следва да се
приема, че това нарушение се установява за безспорно извършено от обективна
страна, което и влече крайния правен извод за отмяна на акта, с който се
ангажира административно-наказателната отговорност от дееца.
Предвид
крайния правен извод за отмяна на процесния електронен фиш, до който достига
РС, то неговото решение се явява правилно. Касационната инстанция не намира за
основателно наведеното касационно основание – допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като такива по никакъв начин не се удостоверява да
има допуснати, по арг. на нормата на чл.248, ал.3, в
с ал.1, т.2 от НПК.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №598/11.11.2019г., постановено по
АНД №2098/2019г., Районен съд – Стара Загора.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.