№ 80
гр. Ихтиман, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление № 20-1184-
000652/11.06.2021г. на началника на РУ Костенец, с което на С. Л. Д., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли наказателното
постановление да бъде отменено. Твърди, че е налице маловажен случай, липсва
субективна страна на нарушението и АУАН е съставен след образуване на проверка от
прокуратурата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, прие за следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят живял в гр. Пазарджик на семейни начала със св. М. А., с която
имали дете на около една година, когато жалбоподателят заминал да работи в Англия,
за да изпраща пари на семейството си. С изпратени от жалбоподателя пари на
10.07.2020г. св. А. закупила л.а. БМВ 525 ТДС с рег. №******** от И. П. К..
Автомобилът имал технически проблеми, което наложило поръчване на части за
неговия ремонт. Св. А. искала да регистрира превозното средство, но поради това, че
адресът по лична карта бил в гр. София от КАТ Пазарджик отказали да извършат
услугата. Св. А. предприела действия по издаване на нова лична карта, в което да е
1
отразена адресна регистрация в обл. Пазарджик. Междувременно жалбоподателят се
прибрал в България, но поради заболяване от коронавирус се наложило да прекара
около 1 месец в изолация.
Собственикът на автомобила- св. А., и жалбоподателят не знаели, че
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП.
На 03.11.2020 година жалбоподателят се отправил към КАТ Пазарджик, за да
извърши регистрация на придобития автомобил, като по пътя трябвало да вземе св. А.
(собственик на автомобила). На същата дата в 09,00ч. в гр. Костенец на ул.
Цариградско шосе процесният автомобил бил управляван от жалбоподателя и била
извършена проверка от служители на РУ- Костенец- свидетелите К. и М.. Бил съставен
АУАН за това, че жалбоподателят е управлявал л.а. БМВ 525 ТДС с рег. №********,
собственост на И. П. К., като МПС не било регистрирано по надлежния ред „след
прекратяване на регистрацията“.
На следващия ден- 04.11.2020г., автомобилът бил регистриран.
По случая била образувана пр. пр. 115/2021г. по описа на РП- Ихтиман. С
Постановление от 08.03.2021г. на Районна прокуратура – гр. Ихтиман, е отказано
образуването на досъдебно производство, тъй като е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2
от НК. Препис от постановлението е изпратено на началника на РУ- Костенец. Въз
основа на постановлението било съставено и процесното НП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на
събраните по делото – писмени доказателства – Постановление на РП- Ихтиман за
отказ да се образува ДП, АУАН, Договор за покупко- продажба на МПС, справка за
собственици на превозно средство, Заповед за определяне на компетентност на
длъжностни лица, копия на самолетни билети, гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите К., М., А. и Чапов.
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което
съдът му даде вяра изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като НП е
връчено на 05.08.2021г. (видно от разписка на л. 8 от делото), а жалбата е депозирана
на същата дата (видно от пощенски плик на л. 7 от делото)г.. Жалбата изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
службата му и в предписаната от закона форма.
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“.
Съгласно чл.175 ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
2
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП е предвидено, че се прекратява
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение по
чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП не е необходимо да е действал умишлено, тъй като нормата
не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е.
то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно
чл.7 ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП не се изключва
наказуемостта при тази форма на вината.
Разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства
по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл. 18б ал.1 т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, регистрацията се прекратява по чл.143
ал.15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Безспорно е установено в хода на съдебното следствие, че към датата на
проверката- 03.11.2020г., регистрацията на МПС БМВ 525 ТДС с рег. №******** е
била прекратена служебно поради обстоятелството, че новият собственик- св. А., не е
пререгистрирал закупения от него на 10.07.2020г. автомобил.
По делото обаче липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят или
лицето, с което живял на семейни начала (св. А.) да са знаели за така извършеното
прекратяване на регистрацията. При това положение следва да се приеме, че
собственикът, респ. и водачът, на лекия автомобил, изобщо не е бил наясно с
обстоятелството, че служебно е била прекратена регистрацията на това МПС. Поради
тази причина се изключва умисъла при извършване на деянието, но доколкото на
административно санкциониране подлежат и непредпазливите деяния, следва да се
прецени дали същото е извършено по непредпазливост или се касае за случайно
такова.
За да е налице непредпазливост е необходимо деецът да е бил длъжен и да е
могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да
предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки
отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което
се изисква в подобни случаи.
Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е
бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди
да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация той не е
могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно управлението на служебно
дерегистрирано МПС. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят не е знаел,
а и обективно не е могъл да узнае, че неговият автомобил е със служебно прекратена
регистрация.
При служебното прекратяване на регистрацията, собственикът на съответното
3
превозно средство няма възможност да узнае за това действие, ако не е уведомен
изрично от контролния орган. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер
представлява ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН и за да произведе своето правно
действие, актът с който същата е наложена следва да е влязъл в сила. Вярно е, че
служебното прекратяване е законова последица от друго нарушение (несъобщаване за
промяна в собствеността), но в случаите в които адресатът й не е уведомен за
налагането й, за него не е започнал да тече и срок за оспорването й, респ. ПАМ не е
била влязла. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в
хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица
знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да
знае точно в кой момент/ на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран.
След като на жалбоподателя към 03.11.2020г. не му е било известно, че
автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или
допускал настъпването на общественоопасни последици. Липсата на субективна
страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 във вр. чл.140 ал.1 от ЗДвП прави
деянието, осъществено от касатора несъставомерно. Налице е т.нар. извинителна
грешка по чл.14 ал.1 от НК във вр. чл.11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване
на нарушението, защото на жалбопдоателя не е бил известен факт, който принадлежи
към състава на нарушението (дерегистрацията). Обстоятелството, че прекратяването на
регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган,
не означава, че за наложената ПАМ не следва да бъде уведомен нейния адресат. В
конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е
извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и
следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено
виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.
Несъмнено е, че жалбоподателят като водач и св. А. като собственик на МПС са били
длъжни да познават разпоредбите на ЗДвП и последната да изпълни задължението си
за регистриране на процесното МПС в законоустановения срок. Не е предмет на
настоящото производство обаче преценката за законосъобразнност на приложената
ПАМ по чл.143 ал.15 от ЗДвП, а единствено от правно значение се явява въпросът дали
на дата- 03.11.2020г. тази ПАМ е влязла в сила. При липсата на доказателства за
уведомяване на касатора за налагането й, то е недопустимо да се предполага, че той е
знаел, че управлява дерегистрирано МПС. В горния смисъл са мотивите на Решение
№ 5095 от 05.10.2020 г. по адм.д. № 4729/2020 г. на Административен съд – София,
които изцяло се споделят от настоящия състав.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие (л. 6 от делото), в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, а от насрещната страна не е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа -
издател на акта. Съгласно §.1 ,т.6 от ДР на АПК поемането на разноски от
административния орган е поемане на разноски от юридическото лице, в чиято
структура е този орган. В случая това юридическо лице е ОДМВР София съобразно чл.
37, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което на
4
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1184-000652/11.06.2021г. на
началника на РУ Костенец, с което на С. Л. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДВП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на С. Л. Д., ЕГН **********, сумата от
400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5