Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч,1.07.2020 г.
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2.ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от
съдията ПАВЛОВА в.гр.д.№ 173
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
Със съдебно решение №534/19.11.2019 г.
постановено по гр.д.№1328/19 г. РС-Ловеч е осъдил на основание по чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ОДМВР, ЕИК ****, представлявана от М.С.М. – Директор, с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ****, да заплати на Ц.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** А сумата
от 1 715.69 лв - представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане
на нощните часове към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ /15.07.2019 г./
до окончателното изплащане на сумата, осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОДМВР, ЕИК ****, представлявана
от М.С.М. – Директор, с адрес за призоваване:
гр.Ловеч, ****, да заплати на Ц.Д.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева, осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОДМВР, ЕИК ****, представлявана от М.С.М. – Директор, с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ****, да заплати по сметката на ЛРС
държавна такса върху уважения иск в размер на
68.62 лв
и 100.00 лв. - за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР гр. Ловеч, адрес: гр. Ловеч, ****,
представлявано от Директор М.С.М. чрез Р.Д.Р. - главен юрисконсулт ОДМВР –
Ловеч против Решение № 534/19.11.2019 г. по гр. дело № 1328 по описа на ЛРС за
Твърди, че ЛРС при постановяване на
решението си не се е съобразил и не е обсъдил нормата на чл. 179, ал.4 ЗМВР
относно приложимостта на законовите и подзаконовите актове по отношение на
държавните служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни
възнаграждения на същите.
Сочи, че в чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят
изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл.
178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от
МВР и с тази законодателна разпоредба се ограничава прилагането на общото
трудово законодателства (КТ, ЗДСл и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове), по отношение на държавни служители - полицейски органи и
ако нещо следва да се допълва, изменя или променя относно възнагражденията на
служителите, то трябва да стане със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР, какъвто акт Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) не е.
Счита, че именно поради спецификата на
полагания труд от служителите на МВР обоснован с основните функции на МВР,
установени в чл.2, ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и свободите на гражданите,
противодействието на престъпността, защита на националната сигурност,
опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита на населението", то
той се регламентира в специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Цитира, че съгласно разпоредбата на чл.
142. ,ал.2 от ЗМВР- Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с
този закон. Ищецът е държавни служители - полицейски органи, а съгласно
разпоредбата на чл. 179 ал.1 и ал.2 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.,
като е оказано в разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Сочи, че тези
законови изисквания са изпълнени и министърът на вътрешните работи е издал
наредба и заповед, както е констатирал и районния съд.
Твърди, че законодателят е делегирал на
министъра на BP да определя условията, редът и размера на допълнителните
възнаграждения на държавни служители - полицейски органи, както в параграф 121
от КТ законодателя е делегирал на МС да издава нормативни актове по прилагане
на КТ.
Смята, че в случая има два подзаконови
нормативни акта, които уреждат различни правоотношения по полагане на труд и
неговото заплащане, касаят различни правни субекти и са неприложими извън
регулираните от тях самите правоотношения. Сочи, че НАРЕДБА № 8121з-776 ОТ 29
ЮЛИ
Сочи, че необосновано и незаконосъобразно е
съдът да мотивира решението си на основание отменен и недействащ подзаконов
нормативен акт, каквато е цитираната Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. на
министъра на BP.
Не споделя извода на съда, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА. Твърди, че няма непълен
нормативен акт, тъй като в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. е уредено
допълнителното възнаграждение за положен нощен труд и такъв се изплаща на
служителите и факта, че в друга наредба НСОРЗ това възнаграждение е уредено по
друг начин, не прави първата непълна, за да се прилагат разпоредбите на друг
нормативен акт уреждащ същата материя. Счита, че непълнота бихме имали, ако
изобщо не беше уредено допълнителното възнаграждение за положен нощен труд в
Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г.
Счита, че от изложеното до тук може да се
направи законово обоснован извод, че Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, като подзаконов нормативен акт е неприложима за
държавните служители от МВР, още повече, че в самата нея (чл.2, ал.З от НСОРЗ)
е ограничено прилагането й относно служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за който се прилага чл.107а от КТ. Излага, че в
чл.107а, ал.14 от КТ са изчерпателно изброени допълнителните възнаграждения на
служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация,
като там не е предвидено трансформация на нощен в дневен труд и увеличаване на
трудовото възнаграждение с коефициент, равен на отношението между часовете,
получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително
отработените часове през месеца или установения друг период. Сочи, че ал. 18 на
същия член не позволява определянето на допълнителни възнаграждения, на
основания различни от посочените в този кодекс и в други закони не може да се
определят допълнителни възнаграждения на служителите.
Сочи, че за работещи по трудово
правоотношение в държавната администрация се прилага КТ, но не се прилага НСОРЗ
и не им е предвидена трансформация на нощен в дневен труд и няма празнота в
правото. Излага, че в Наредба № 8121з-776 от 29 юли
Твърди, че на следващо място от решението е
видно, че районния съд не прави разлика между допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд.
Изтъква, че легалното определение за
„извънреден труд" е дадено в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, но съдът
не се е съобразил с него, както не се е съобразил и с писмо №
94-4103/22.07.2014г. на МТСП, в което се дават указания свързани с
преизчисляването на нощен в дневен труд и където изрично се посочва, че
получените при това преизчисляване часове не са извънреден труд и не следва да
се посочват като такъв. Сочи, че тези указания са дадени във връзка с § 4 от
НЗОРЗ, където се посочва, че министърът на труда и социалната политика дава
указания по прилагането на наредбата.
Сочи, че в случая не се установило нито от
доказателствата по делото, нито от съдебно-счетоводната експертиза, да е
полаган труд от служителя в повече от установеното за него работно време
(извънреден) и такъв труд да не му е заплатен, а напротив, всичкия положен от
служителя извънреден труд за процесния период му е отчетен и заплатен.
Твърди, че самата НСОРЗ, която съдът смята
за приложима по отношение на държавни служители - полицейски органи от МВР, в
чл. 9 урежда увеличение на трудовото възнаграждение, заработено по трудови
норми, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, при
работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от
тази на дневното и никъде законодателят не говори за отчитане на извънреден
труд и заплащане на извънреден труд. Изтъква, че как съдът е стигнал до извод,
че служителят е положил извънреден труд ( реално положен труд в повече от
установеното за него работно време) по НСОРЗ не става ясно. Сочи, че прилагайки
коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за увеличение на трудовото възнаграждение,
съдът умножава часовете положен нощен труд от служителя, с „произволно"
избран от него коефициент със стойност 1,143 и получената разлика в часовете
приема за реално положен от служителя труд в повече от установеното за него
работно време - извънреден труд и осъжда този труд да се заплати като
извънреден с предвиденото увеличение на почасовото възнаграждение за извънреден
труд. Сочи, че тук сме изправени пред два правни абсурда, а именно първият е,
че няма реално положен от служителя труд извън установеното за него работно
време, от което следва, че реално няма извънреден труд, а вторият абсурд е че
НСОРЗ увеличава трудовото възнаграждение с нормалната почасова ставка( т.е за 7
реално отработени часове през нощта на работника му се изплаща възнаграждение
като за 8 часова смяна и примерно, ако почасовата ставка е 5 лв. на час, то за
7 часа работникът няма да вземе 35 лв., а ще вземе 40 лв, като този един час
който му се заплаща в повече не се отчита като извънреден труд, защото той
реално не го е положил), а съдът постановявайки извънреден труд, на служителя
на МВР, то същият следва да му се заплати съгласно нормата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР с 50 на сто увеличение.
Сочи, че с решението си съдът поставя в
неравностойно положение работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от КТ и за които се прилага НСОРЗ, спрямо държавните служители в МВР
за които не следва да се прилага НСОРЗ, като за първите увеличението на
трудовото възнаграждение е с нормалната почасова ставка и преобразувания нощен
в дневен труд не се отчита като извънреден, а за държавните служители в МВР
преобразувания нощен в дневен труд е „извънреден" и се изплаща с 50 на сто
увеличение.
Излага, че този изкуствено създаден и
признат от съда „извънреден труд" води след себе си значителни последици,
за който съдът не се е замислил, не е отчел и не е коментирал в решението си,
като този „извънреден труд” следва да се признае и отчете като трудов стаж на
служителя и върху него да се внесат всички осигурителни вноски, при положение,
че такъв труд не е полаган.
Сочи, че също така от решението не става
ясно какви са доводите на съда да приеме коефициент със стойност от 1,143
въпреки, че коефициент с такова цифрово изражение не се посочва в НСОРЗ.
Твърди, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ определя методика по която се
изчислява коефициента за превръщане на нощните часове в дневни и коефициентът е
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.1 от ЗМВР "Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
и тя определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време,
изразено в броя на часовете („8") и заповядва на адресатите -държавните
служители в МВР нейното изпълнение. Сочи, че по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „
8 часа дневно" означава 8 астрономически часа ( по 60 минути в час) като
продължителност на работния ден, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага - както в неговата „светла" част - през деня,
така и в неговата „тъмна" част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до
6.00 часа. Прави извод, че определението „дневно" по смисъла на чл.187,
ал.1 ЗМВР се отнася за"продължителността на работния ден - както през
дневната част на денонощието - като „дневен труд", така и през нощната
част от денонощието -като „нощен труд.", за разлика от разпоредбата на
чл.140, ал.1 от КТ където „Нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Сочи, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа." Сочи, че КТ определя максималния брой часове нощен труд, който е
допустимо да полагат работниците и служителите по трудови правоотношения, а
именно до 7 часа.
Изтъква, че като нощен, трудът на
държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.З, изр. 4 ЗМВР се определя,
както следва: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период." Сочи, че тази разпоредба е продължение на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на
смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен. Излага, че фиксираната
законова норма от 8 часова продължителност на работното време е установена в
закон ( чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР) и се ползва с презумпцията за конституционност и
задължителност за прилагането й. Сочи, че в чл.187 ,ал.1 и 3 изр.4 ЗМВР за
държавните служители в МВР е установена по-голяма нормална продължителност на
работното време: обща и еднаква продължителност на работното време през деня и
през нощта от 8 часа. Сочи, че тя е
обусловена от основните функции на МВР, установени в чл.2, ал.1 ЗМВР - „за
защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на
престъпността, защита на националната сигурност , опазването на общия ред и
пожарна безопасност и защита на населението." и с тези законови разпоредби
съдът не се е съобразил при постановяването на решението си.
Твърди, че на следващо място съдът не е
взел под внимание и не се е съобразил и с разпоредбата на чл.9, ал1 от НСОРЗ ,
а именно че тя се прилага само при подневно отчитане на работното време и при
работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от
тази на дневното, от където идва и неправилния извод на съда, че разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не можело да се тълкува стеснително. Излага, че тази
разпоредба не подлежи на тълкуване, тъй като тя определя точно и ясно методиката
по която се изчислява коефициента за превръщане на нощните часове в дневни, а
именно отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Изтъква, че работното време за съответното работно
място го имаме законово определено, и то е 8 часа дневно и 8 часа нощно и при
това положение коефициента е 1 (единица), но съдът не е обсъдил така изчисления
коефициент, а е приел и приложил коефициент 1.143, като с това си решение
приема, че продължителността на нощния труд на служителите в МВР е 7 часа, без
да се съобразява със разпоредбата на чл.187 от ЗМВР. Твърди, че напълно
незаконосъобразно приемане на неистински факт на който базира своето решение,
от което следва незаконосъобразност и на самото решение, защото само при
съотношение 8 часа дневно към 7 часа нощно работно време се получава коефициент
1,143 и ЗМВР е специален закон, който
урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР, като той по никакъв
начин не ги дискриминира, а напротив, дават им се допълнителни привилегии и
права, които на другите държавни служители, който са по ЗДСл, както и на тези
по КТ не са предоставени. Сочи, че това е така поради спецификата на работата,
която извършват и на задължителния непрекъсваем процес. Твърди, че правата,
задълженията, възнагражденията за положен труд и допълнителните възнаграждения
на тези служители са изчерпателно посочени в ЗМВР и в подзаконовите нормативни
актове издадени във връзка с него и ако законодателят е бил счел, че следва да
се прилага по аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове,
то той би изразил тази си воля изрично, с едно изречение и нямаше да променя
ЗМВР в годините и да урежда изчерпателно служебните правоотношения на
държавните служители в МВР, а е щял да посочи както за лицата работещи по
трудово правоотношение -чл.142, ал.5 от ЗМВР "Статутът на лицата, работещи
по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на
труда и на този закон."
В тази насока цитира практиката на Окръжен
съд гр. Ловеч.
На това основание, моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло решението на ЛРС, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и да отхвърли
предявения иск, като неоснователен.
Моли съда да му присъди разноски по делото,
за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение , съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.78, ал.З от ГПК.
В срок не е подаден отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от гл. юрисконсулт Р., който
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, а атакуваното съдебно решение
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемият,редовно
призован, в съдебно заседание не се явява, но с молба вх.№3474/9.06.20 г. поддържа отговора и моли
да му се присъдят съдебно деловодни разноски по представен списък с разноските.
От представените доказателства по гр.д. № 1328/2019
г. на РС-Ловеч, от становището на страните в процеса, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Атакуваният
съдебен акт е валиден и допустим, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе
по същество.
Съгласно представените акт за встъпване в длъжност от 23.12.2015
г, акт за встъпване в длъжност от 15.08.2018 г. протокол от 5.02.2016 г,
заповед №295з/1504/1.08.2018 г. съдът установява, че Ц.Д.Ц. е работил като командир
отделение в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ-Ловеч при ОД на
МВР-Ловеч с възнаграждение 673 лв, считано от датата на встъпване в длъжност-23.12.2015
г, което впоследстиве е променено на 818 лв, считано от 15.08.2018 г.. От протокол №295р-1631/5.02.16 г. е видно, че на същата дата Ц. се е запознал с длъжностната характеристика за длъжността си.
Представена по делото е заповед 295з-355/23.02.2018 г. На Директора на ОДМВР-Ловеч, с която е определен реда за разпределение на работното време,
неговото отчитане, компенсиране, режим на дежурство, време за почивка и отдих
на държавните служители в ОДМВР-Ловеч.
Съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв, която Заповед е отменена със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017
г. на Министъра на вътрешните работи. Издадена е последваща заповед №295з-355/23.02.2018 г. на Директора на
ОДМВР-Ловеч която подробно регламентира в на основание чл. 43,ал.4 от ЗМВР и в
изпълнение на чл. 11 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. реда за разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл. 142,ал.1,т. 1 и т. 2 от ЗМВР в
ОДМВР-Ловеч.
От представеното по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено компетентно от вещо
лице Цочева се установява, че за
времето от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. Ц. е
полагал труд при 12 часови работни смени от 8 часа сутринта до 20 часа вечерта
и от 20 часа вечерта до 8 часа сутринта на следващия ден. Изготвена е и справка за
отработените нощни часове, от която се установява, че той е отработил 1784
часа, които приравнени към дневни възлизат на 2038 или разликата след
приравняването е 254 часа. Вещото лице е констатирало, че му е изплатен нощен
труд в размер на 446 лв. като според вещото лице се явява разлика от 1715,69
лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 вр. с чл.187 от ЗМВР от ищеца Ц. против ОДМВР за заплащане на сумата 1715,69 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на завеждане на исковата молба. Спорен между страните е въпроса относно допустимостта на преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд вследствие на това преизчисление, за което се търси допълнително възнаграждение. С други думи спорът е относно това, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради наличие на противоречивата съдебна практика на съдебните състави на окръжните съдилища по този въпрос, с разпореждане от 26.02.2020 г. на зам.председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение.
С оглед на това настоящата инстанция счита, че на първо място следва да се произнесе по въпроса дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и оттам дали се налага прилагане по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период се уреждат от ЗМВР/обн. ДВ бр.53/27.06.14 г./ Следователно той има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, а чл.142 ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудовоправни отношения на нормалната продължителност на работното време. Съгласно обаче чл.187 ал.3 от ЗМВР за работещите на 8,12 и 24 часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл.187 ал.3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труди и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочено в чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР е, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като чл.187 ал.7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Прави се ясно разграничение в специалния закон между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд/ чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.6 ЗМВР, съответно за нощен труд/ чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа, то уредбата на държавните служители в МВР, работещи на смени, в специалния ЗМВР, приложим относно служебното правоотношение между страните е различна. Тя допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно за тази категория служители на МВР-какъвто е и ищецът, е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица до 7 часа по трудово правоотношение с един час. В тази смисъл според специалния закон е допустимо съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно изричното правило на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според съда тази разлика в уредбата се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР. Същевременно съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР се предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време както вече се отбеляза по-горе, приложими са били три такива Наредби, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където е регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. следователно и за процесния период от време 20.05.2016 г. до 31.03.19 г. е била приложима само първата Наредба. Действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г., а Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г, но това не може да доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между страните за процесния период. Съгласно ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са и горните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, което е в съответствие с чл.187 ал.3 изр.последно от ЗМВР. Действително, както вече се отбеляза и по-горе Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в чл.31 ал.2 предвижда, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 часа за отчетения период се умножава по 0,143, но подобна регламентация липсва в следващите две наредби, където е предвидено само, че отработеното време между 22 и 6 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изговят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Категорично липсва в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. изрична норма, която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, и това не може според съда да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, което пък от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са правните изводи на първата инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142 ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Съгласно чл.142 ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон. В подкрепа на горния извод на съда е и Решение №197/7.10.19 г. на ВКС по гр.д.№786/19 г., където изрично се посочва, че липсва основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова правило в специалната законова уредба за държавните служители в МВР.
Според настоящата инстанция разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, на наетите по трудово правоотношение. В специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия с привилегии /по-ранно пенсиониране, по-голям размер отпуск и др./, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се според него е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен. Настоящата инстанция счита, че след като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. Освен това ищеца не е предявил претенция и не е навел твърдения, че е полагал труд извън определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно определените 8 часа.
Законодателят е направил разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд" в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като освен това и с отделни подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от 27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до 06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които се отнасят за процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22: 00 часа и 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от 05.06.2015 г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за всеки час нощен труд.
Съдът счита, че в отношенията между страните са неприложими КТ и НОСРЗ, към които препраща чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР, тъй като това препращането към КТ за полагания от държавните служители труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се отнася само предвидената в КТ специална закрила.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Предвид изложените фактически
и правни изводи, въззивният съд приема, че атакуваното съдебното решение № 534/19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1328/2019 г. на РС – Ловеч е неправилно и следва да бъде
отменено, а предявения иск отхвърлен.
При този изход от процеса въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на сумата 200 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззивната жалба и в съдебно заседание. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено
по тълк. дело № 6/
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ,
като неправилно съдебно
решение № 534/19.11.2019
г. постановено по гр.д.№1328/19 г. по описа на ЛРС, вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179
ал. 1 от ЗМВР от Ц.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** А
против ОДМВР,
с адрес: гр. Ловеч, ул. ****, представлявана от старши комисар М.М. – директор да заплати
сумата
1 715,69 лв /хиляда седемстотин и петнадасет
лева и 75 стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 15.07.2016 год.-15.07.2019
год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.07.2019
год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** А да заплати
на ОД на МВР - гр. Ловеч, с горните данни сумата 200 лева съдебно-деловодни разноски
за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.