Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
петнадесети март
година
2022
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 4016 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два иска с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ, при обективно комулативно съединяване.
По изложените в исковата молба обстоятелства Г.К.
Т. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Г.М. е предявил срещу П.НА Р.Б., искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.2 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 150 000 лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
повдигнато незаконно обвинение, по което наказателното производство срещу него
е прекратено, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че през 2007
година ищецът извършвал превоз на стоки и товари със собствен товарен микробус
„Форд Транзит Д“, с per. № *******, като товарил стоки от „карго зоната“ на
Аерогара София или от складовете на „П. ФБ“ ООД.
Тврърди се, че на 23.06.2007г. Г.Т.
бил задържан от служители на ГДБОП- МВР гр. София и на 24.06.2007г. бил
привлечен като обвиняем по дознание № 14 / 2007г. по описа на ГДБОП-МВР, гр.
София, ПП № 12055/ 2007г. по описа на СГП, за това че от 05.10.2006 г. до
23.06.2007г. на територията на град София в съучастие с още пет лица е участвал
като член в организирана престъпна група, структурирана в трайно сдружение с
цел да вършва съгласувано в страната престъпления по чл. 242 от НК, чрез които
се цели да се набави имотна облага. Всички действащи като лица системно
занимаващи се с пренос на стоки през граница, като действайки по поръчение или
в изпълнение на решение на организирана престъпна група, сме се сговорили
предварително, без знанието или разрешението на митниците, чрез използване на
неистински документи и документи с невярно съдържание, при условията на
продължавано престъпление за посочения по - горе период от време, пренесли през
границата на страната стоки и предмети за търговски цели в особено големи
размери, като случаят е особено тежък - престъпление по реда на чл. 321, ал.3,
т.2, вр. ал.2. вр. чл. 242, ал.1, буква „а“, “б“, алт.1, “в“, “д“, алт.1,
„е“,алт.2, „ж“, вр. ал.4, алт.1 и 2, вр. чл. 26, ал.1 от НК за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, както и за това, че
като извършител за времето от 05.10.2006г. до 23.06.2007г.,при условията на
продължавано престъпление, в съучастие с още четири лица, всичките системно
занимаващи се с преноса на стоки през граница, които действайки по поръчение
или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, са се сговорили
предварително, без знанието и разрешението на митниците, чрез използване на
неистински документи и документи с невярно съдържание, и пренесли през
границата на страната стоки и предмети за търговски цели в особено големи
размери, като случаят е особено тежък - престъпление по реда на чл. 242, ал.4, алт.
1, 2 и 3, вр. ал.1, б. „е“, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 ,вр. ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба
от 50 000 до 200 000 лева.
Посочва, че на 25.06.2007 година, СГП
внесла в СГС искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане
под стража” по отношение на ищеца и останалите обвиняеми. С влязло в сила
определение съдът определил да бъде задържан под стража с такава постоянна
мярка и престоял в Следствения арест към НСлС пет месеца - 151 дни. Мярката му
за неотклонение „задържане под стража“ била изменена на 23.11.2007г.
Заявява, че през това време
няколкократно бил призоваван за извършване на промяна на повдигнатото му
обвинение. При новите обвинения срокът на продължаваното престъпление, за което
бил обвинен, било непрекъснато намаляван, като в последната си редакция бил
обвинен в това, че от 04.03.2007г. до 14.04.2007г. в гр.София при условията на
продължавано престъпление и предварителен сговор с лицата И.П.М., И.А.Р.и С.Л.П.,
чрез използване на документи с невярно съдържание- КТМ на „Летище София“ ЕАД,
заверени от Митница Аерогара София“, пренесъл през границата на страната без
знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в особено големи
размери на обща стойност 42 116,40 лева, като случаят е особено тежък и е
участие на митнически служител - престъпление по чл. 24„ ал.4, алт. първа и
втора, вр. ал.1, б. „б“,пр.1,“в“,“д“ и „е“,вр. чл. 26,ал.1 от НК. Също така бил
обвинен, че е пренесъл през границата на страната без знанието и разрешението
на митниците стоки за търговски цели в особено големи размери по още четири
пункта от обвинението, всички на обща стойност 818 057,26 лева. В последствие
се разбрало, че дознание № 14 от 2007г. на ГДБОП-МВР, гр. София е преобразувано
в ДП № 214 от 2013 г. по описа на НСлС, тъй като бил призован на разпит. В
началото на 2015г. СГП внесла обвинителен акт в СГС, НО, по който бе образувано
НОХД № С-29 от 2015г по описа на СГС, НО, 23-ти състав. С разпореждане № 12 от
30.04.2015г. съдът прекратил съдебното производство поради допуснати в
изготвянето и при внасянето на обвинителния, акт, както и при цялостното водене
на разследването съществени процесуални нарушения, същото било потвърдено от САС,
НО, 2-ри състав с Определение от 02.07.2015г. по ВНЧД № 26 от 2015г.
На 23.01.2017г. получил препис от
Постановление на СГП по пр.пр.№ 12055/2007г., по силата на което наказателното
производство по ДП № 214 от 2013г. по описа на НСлС било частично прекратено по
отношение на него и още две лица- В.Х.Н.и Ц.П.К..
Ищецът поддържа, че в следствие
физическото му задържане, извършено от полицейските органи по възможно най -
брутален начин, повдигането на всички тези необосновани обвинения за извършени
от него тежки умишлени престъпления, а в последствие и поради наложената му най
- тежка мярка за неотклонение „задържане под стража”, продължила 151 дни, както
и вследствие „безкрайния„ срок на продължаване на воденото срещу него
разследване/ близо 10 години претърпял болки и страдания по време на самото му
задържане. Бруталният и безцеремонен начин, по който бил задържан, бит и
малтретиран от полицейските органи, действащи по нареждане на ответника,
оставили незаличим отпечатък в него. За времето, през което бил задържан имал
характерните и присъщи неприятни психически и душевни изживявания, свързани със
страха от постановяването на осъдителна присъда и от ограниченията в правната
ме сфера, които едно евентуално осъждане би породило. Този страх преживявал
тежко, тъй като до образуването на това наказателно производство не бил
неосъждан и никога и под никаква форма не е участвал в наказателен процес като
обвиняем, подсъдим. Вменявало му се пренасянето на търговски стоки през границата
на страната в особено големи размери, за близо 900 000 лева, която сума
изглеждала колосална, и за която представителите на разследващите органи
непрекъснато повтаряли, че ще следва да бъде възстановена от него след
осъждането му.
Ищецът твърди още, че престоят от 151
дни в помещенията на Следствения арест при НСлС, довел до рязко влошаване на
здравословното му състояние. Драстично отслабнал вследствие изключително лошите
условия и храна по време на предварителния арест. Многократно получавал
припадъци и губел съзнание, непрекъснато получавал хипертоничните кризи, бил
обезводнен от рязкото сваляне на теглото, постоянно се задушавал, но въпреки
това не получавал адекватна медицинска помощ, точно обратното – обявен бил за „симулант“ от страна на разследващите.
Посочва още, че здравословното му
състояние рязко се влошило и бил приет по спешност в УМБАЛ „Царица Йоана -
Исул” ЕАД, клиника по неврология, където била поставена диагноза „исхемичен
мозъчен инсулт”. Твърди, че получил
церебрална корова атрофия с парализа на десни крайници и говора. През 2009г.
във ВМА с Епикриза от 10.06.2009г. е поставена диагноза G93.6- Мозъчен оток,
където постъпил с оплаквания от изразена слабост, главоболие, гадене,
повръщане, мускулни болки и било предписано лечение с Ноотропил, Кавинтон,
аспирин протект, Норвакс, Диован, Атаракс. През 2017г. били проведени редица
прегледи в ДЦК XVIII София ЕООД- София, с основна диагноза 111.9 Хипертонично
сърце. На 04.04.2017г. била поставена и основната диагноза 169.3 последици от
мозъчен инфаркт след ИМИ в БЛСМА с мултиинфарктна енцефалопатия и стриктура на
ДВА и остатъчна едностранна ц.сп. хемипареза с придружаващи заболявания G93.8
уточнени увреждания на главния мозък; G40.8 други уточнени форми на епилепсия;
111.0 Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност.
Сочи, че с ЕР № 0868 от 10.04.2017г. на
ТЕЛК бил инвалидизиран и била поставена оценка на работоспособност/вида и
степента на увреждане от 81% трайно намалена работоспособност с дата на
инвалидност 01.02.2008г. и с водеща диагноза мозъчен инфаркт.
Наред с това заради воденото срещу него
наказателно производство изпитвал притеснение и срам от родители си, които
преживели много тежко факта, че е обвиняем, което наложило наред е борбата със
собствените му страхове да полага не малки усилия да ги успокоява, страхувайки
се от рязко влошаване на здравословното състояние заради притеснението му и
напредналата им възраст, дори и такова с фатален изход. Заявява, че преди
задържането живял на семейни начала с К. Славчева, като решили да сключат брак
през лятото на 2007 година, което намерение не успели да осъществят поради задържането
му.С.напуснала жилището докато бил в ареста и преустановила връзката с него,
мислейки го за престъпник. До прекратяване на наказателното производство бил
подтиснат и силно депресиран от случващото се. Избягвал близките си, затворил
се в себе си, не можел да спи.
Ищецът твърди, че претърпял също
имуществени вреди, като при задържането му е иззет като веществено
доказателство по досъдебното производство товарен автомобил марка „Форд Транзит
Д“, тип „Фургон“, цвят „бял“ , с ДК№,*******. Дори и след прекратяване на
наказателното производство, този товарен автомобил не му бил върнат.
В срока по чл.131 ГПК ответникът П.НА
Р.Б., в качеството на процесуален субституент на държавата е депозирал отговор,
в който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че ищецът
не е представил доказателства, от които да се установяват действително
претърпените неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Наведен е довод,
че повдигнатото срещу ищеца обвинение е за тежко умишлено престъпление – касае
участие в организирана престъпна група /ОПГ/, създадена с цел извършване на
деяния против митническата и финансовата система – незаконен трафик на стоки в
големи размер /около 900 000лв./, по състава на чл.321, ал.3 НК във вр.
чл.242, ал.1, б. „а“, „б“, „в“, „е“,
„д“, „ж“, вр. чл.26, ал.1 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от 3 до 10 години. Сочи се, че предвид тежестта на повдигнатите
обвинения спрямо обв.Т. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По отношение на твърденията на ищеца за вреди от нанесен побой при задържането,
ответникът твърди, че същите не са отговорност на Прокуратурата, т.к. са
настъпили от действията на трети за спора лица – служители на ГДБОП, както и
вредите от лошите хигиенни условия в ареста, който се стопанисва от
Министерство на правосъдието. Оспорени
са претенциите за вреди от влошено здравословно състояние. Наведен е довод, че
тези усложнения не с в причинна връзка с действия на разследващите и ПРБ.
Според ответника са налице данни, че ищецът е бил с наднормено тегло, нелекувана
артериална хипертония, дислипидимия отпреди повдигане на процесните обвинения.
Оспорена е началната дата за лихва за забава, като
поддържа, че няма данни дали постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила. Релевира възражение за прекомерност
на исковата претенция несъобразена с принципа в чл.52 ЗЗД. Поддържа, че ищецът
не ангажира доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения,
както и за претърпените от него вреди, които са в пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение.
В о.с.з. ищецът чрез пълномощника си адв.
М. поддържа предявените искове.
В о.с.з. Прокуратурата на Р България, чрез
прокурор – Мария Малинова от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.
По
делото като контролираща страна е осигурено участие на СГП.
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира
за установено следното от
фактическа страна:
От
приетото Постановление за привличане на обвиняем по дознание №14/2007г. на
ГДБОП -МВР, се установява, че на 24.06.2007г. Г.К. Т. е привлечен като
обвиняем, за това, че от 05.10.2006г. до 23.06.2007г. на територията на гр.
София е участвал с лицата И.А.Р., като длъжностно лице, което е в
непосредствена връзка с митническата служба, Р.В.Ж., като длъжностно лице на митническата
служба, Г. Й.Г., С.Л.П. и В.Х.Н., в организирана престъпна група -
структурирана в трайно сдружение с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл.242 от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага,
всичките като лица системно занимаващи се с пренос на стоки през граница, които
действайки по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, сговорили се предварително, без знанието и разрешението на митниците,
чрез използването на неистински и документи с невярно съдържание, при условията
на продължавано престъпление за времето от 05.10.2006г. до 01.05.2007г.,
пренесли през границата стоки и предмети за търговски цели в особено големи
размери, подробно описани, както и за това, че като извършител за времето от
05.10.2006г. до 23.06.2007г. при условията на продължавано престъпление в
съучастие с И.А.Р., като помагач и длъжностно лице, което е в непосредствена
връзка с митническата служба, Р.В.Ж. - като помагач и длъжностно лице, което е
в непосредствена връзка с митническата служба, С.Л.П., като помагач и В.Х.Н.,
като извършител, всичките като лица системно занимаващи се с преноса на стоки
през граница, които действайки по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, сговорили се предварително, без знанието и
разрешението на митниците, чрез използването на неистински и документи с
невярно съдържание, пренесли през границата стоки и предмети за търговски цели
в особено големи размери, като случая е особено тежък. /л.7-л.14 от делото/
С постановление за конвоиране на лице с
мярка „Задържане под стража до 72 часа“ от 25.06.2007г. е възложено на Конвойна рота – СДП да
осъществи конвой на пет лица, сред които и Г.К.Т. до следствения арест в
гр.София./л.149/
С протоколно определение от 25.06.2007г.
по ЧНД по описа на СГС, НО, 10 състав е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ Г.К.Т. и още четири лица
привлечени като обвиняеми по ДП №14/2007г. на ГД „БОП“./л.150 от делото/
С протоколно определение от 31.10.2007г.
постановено по МНЧД №с-64 /2007г. по описа на САС, НО, е изменена взетата
спрямо Г.К.Т. марка за отклонение от „Задържане под стража“ в „парична
гаранция“ в размер на 3000лв./л.152 от
делото/
По случая на 31.07.2009г. прокурор от СГП внесъл обвинителен акт в СГС, където е
образувано НОХД №С-226/2009г. по описа на СГС. С разпореждане от 07.08.2009г.
на СГС, НО, 23 състав, делото е върнато на СГП поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
На 14.01.2011г. СГП отново е внесъл
обвинителен акт в СГС, по който е образувано НОХД №С- 17 /2011г. по описа на
СГС, НО, 23 състав. С разпореждане от 04.02.2011г. делото отново е върнато на
СГП за отстраняване на конкретни процесуални нарушения.
В последствие след изготвен от СГП трети обвинителен акт от 27.04.2012г. делото
е внесено в Специализирания съд, където е образувано НОХД№ 750 /2012г. по описа
на СпНС. С разпореждане на съда от 21.06.2012г. делото е върнато на
Специализираната прокуратура отново за допуснати съществени процесуални
нарушения.
На 24.06.2013г. делото е иззето от ГД“БОП“ – БОП и разследването е
възложено на НСлС, където е заведено като ДП №214 /2013г.
С постановление от 05.06.2014г. на прокурор
от Специализирана прокуратура частично е прекратено наказателното производство
спрямо всички обвиняеми - И.А.Р., Р.В.Ж., Г. Й.Г., С.Л.П., Г.К. Т. и В.Х.Н.за за
престъпление по чл.321 от НК и за престъплението по чл.242, ал.1, б. „ж“, вр. от НК, доколкото не е доказано
обвиняемите са действали по поръчение или в изпълнение на решенията на
организирана престъпна група, като е прието, че производството следва продължи
по другите повдигнати обвинения и делото е изпратено на СГП по компетентност./л.157-л.174 от делото/
С постановление от 13.10.2014г. прокурор от Апелативна специализирана
прокуратура е постановено, че компетентна
да продължи разследването по ДП №214 /2013г.
се явява СГП. /Постановление АСП
на л.190 –л.204 от делото, проследяващо и развитието на ДП/
На 24.10.2014г. по ДП №214 /2013г. по
описа на НСлС Г.К. Т. повторно е привлечен
като обвиняем по обвинение за престъпление по чл.242, ал.4, алт. първа и втора,
вр. ал.1 букви „б“, „в“, „д“ и „е“, вр.чл.26, ал.1 НК./л.219-л.225 от делото/
Видно от постановление за частично
прекратяване на наказателното производство от 19.01.2017г. на СГП, постановено
по ДП № 214/2013г. по описа на НСлС, наказателното производство по повдигнатите спрямо
Г.К.Т., В.Х.Н.и Ц.П.К. на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че
деянията не осъществяват състава на престъпление по чл.242, ал.1 НК. /л.15 –л.33 от делото/ С постановлението
е прието, че наказателното производство продължава срещу И.А.Р., Р.В.Ж., С.Л.П..
На 13.12.2018г. СГП е внесла
обвинителен акт срещу С.Л.П. И.А.Р., Р.В.Ж., за престъпление по чл.242, ал.4,
алт. първа и втора, вр. ал.1 букви „б“, „в“, „д“ и „е“, вр.чл.26, ал.1 НК, по
който е образувано НОХД №5690/2018г. по описа на СГС, НО, 27 състав./л.231 от делото/
По делото е представено свидетелство
за регистрация на МПС, от което се установява, че товарен автомобил „Форд
Транзит“, рег. № *******, е регистриран като собственост на ищеца Г. Т.. /л. 34 от делото/
От
приетата Епикриза по ИЗ № 1972 на УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“, от която се установява, че на 01.02.2008г. ищецът е
постъпил в с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА. Десностранна централна
хемипареза до плегия за ръката. Десностранна хемихипестезия. Дислипидемия.
Артериална хипертония. Проведени са изследвания, назначена е била
медикаментозна терапия, както и физикална рехабилитация. Като минали
заболявания в епикризата са описани – нелекувана
артериална хипертония, пионефроза на десен бъбрек. На 06.02.2008г. ищецът е
изписан от лечебното заведение с подобрение, вертикализиран с тежка пареза за
ръката и лека за крака. /л.35 от делото/
От
приета Епикриза по ИЗ № 16307/2009г. на ВМА се установява, че Г.Т., на 47 г. е
постъпил в лечебното заведение на 10.06.2009г. с диагноза: мозъчен оток,
придружаващи заболявания – артериална хипертония, исхимичен мозъчен инсулт. Назначено е терапевтично лечение и на
24.06.2009г. е изписан с подобрение. /л.
38 от делото/
Прието е Експертно решение № 0868 от зас. №
065 от 10.04.2017г. на ТЕЛК, от което се установява, че на ищеца Г.Т., след
преглед и освидетестване е определена 81% т.н.р., с водеща диагноза: мозъчен
инфаркти общо заболяване десностранна спастична хемипареза /средна степен/,
състояние след преживян инфаркт, артериална хипертония./л.44 от делото/
Видно
от Експертно решение № 0598 от зас. № 047 от 11.03.2020г. на ТЕЛК, че след
преглед на ищеца Г.Т. е определена 81% т.н.р. – пожизнено, с диагноза: последици
от мозъчен инфаркт./л.84 от делото/
По
почин на ищеца пред настоящата инстанция
допусната съдебно – автотехническа експертиза, изготвено от вещо лице
инж. С.Д., което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно
изготвено. В него е посочено, че към датата на изготвяне на заключението –
10.11.2020г., средната пазарна стойност на товарен автомобил „Форд Транзит“, с
рег. № *******, с първа регистрация на 21.04.1994г. е 2 900 лева. Експертът е посочил, че
средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на задържане –
23.06.2007г. е в размер на 6 781.94 лева. Вещото лице е изчислило, че за
периода от 23.06.2007г. до 23.01.2017г. дохода от наем на процесния товарен
автомобил би бил сума в размер от 10 338.65 лева.
При изслушване во.с.з., вещото лице инж.
Ст. Д. пояснява, че не е извършвал оглед на товарния автомобил.
За
установяване на неимуществените вреди е допуснат свидетелят В.К. Т. – брат на
ищеца. Свид. В.Т. посочва, че живее заедно с брат си, който не е семеен в една
къща. Брат му Г. се занимавал с транспортна дейност. Спомня си, че през 2007 г.
Г. си купил бус „Форт Транзит“. Същата
година бил и задържан в ареста на следствието, където престоял 4-5 месеца. Излязъл
през м.ноември 2007 г. Докато брат му бил задържан в ареста, свидетелят го
посетил веднъж. Изглеждал съсипан и бил отчаян. През м.февруари 2008 г. преди
рождения си ден Г. получил инсулт и бил приет
в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. След инсулта дясната ръка и десния му крак били
парализиран. Имал и забавяне в говора. Все още Г. се движел с бастун. Свидетелят
сочи, че след задържането и преживения инсулт, брат му не е работил. Той живеел
с инвалидна пенсия, заедно с родителите им, като се налагало всички в къщи да
му помагат.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля В.К. Т., вкл. и след преценката им по реда
на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По
делото изслушана и комплексна съдебно- медицинска експертиза с вещи лица д-р В.М.
–спец. невролог и д-р Д.М. – кардиолог.От приетото заключение на КСМЕ се
установява, че ищецът към момента е в задоволително общо състояние, ориентиран,
придвижва се с едно помощно средство, поради десностранна хемипареза. Вещите
лица отбелязват, че ищецът страда от артериална хипертония с хипертонично
сърце, мозъчно- съдова болест с десностранна спастична хемипареза, хроничен
бронхит, дислипидемия, нарушен глюкозен толеранс, безсъние. Пояснено е, че
артериалната хипертония, мозъчно-съдова болест, дислипидемия и хроничен бронхит
са хронични заболявания с флуктуиращ характер, продължават непрекъснато, като
интензитетът на мозъчно-съдовата болест е значителен заради десностранната
спастична хемипареза, която принуждава ищецът да се придвижва с бастун и има
затруднение в ежедневните си дейности, поради което ТЕЛК му е определил 81
%ТНР. Сочи се, че ищецът е лекуван в УМБАЛ „Царица Йоанна“ - София от
01.02.2008г. до 06.02.2008г. за исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА с десностранна
централна хемипареза до плегия за ръката и десностранна хемихипестезия. През
юни 2009г. е лекуван в инфекциозна клиника на ВМА за мозъчен отток от инфекциозен
причинител. В момента провежда лечение за артериална хипертония с медикаментите
(конкор, неодипин, ирбек), за мозъчно-съдова болест с медикаментите (сермион,
триофлен), за болки в десните крайници/нурофен/ и за безсъние с медикамента
(атаракс). Вещите лица обосновават, че мозъчно-съдовата болест с реализирания
исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА е довел до десностранна спастична хемипареза,
която затруднява придвижването на ищеца и ежедневните му дейности поради което
ТЕЛК му е определил 85 %ТНР. От анамнезата при прегледа ищецът съобщил за болки
в десните крайници и често главоболие. Има често пресъхване на устата-
измервали в домашни условия сутрин на гладно висока кръвна захар -до 15
ммол./л. Според КСМЕ, мозъчносъдовата болест и артериалната хипертония обаче са
хронични заболявания, които изискват редовен прием на лекарства, но парезата на
десните крайници е дефинитивна и не може да се повлияе от лекарства или
рехабилитация. Обосновано е, че това ще затруднява придвижването на ищеца и ще
налага използването на бастун или други помощни средства. Пояснено е още, че артериалната
хипертония и мозъчно-съдовата болест са мултифакторни заболявания, като артериалната хипертония е основен рисков
фактор за възникването на мозъчно-съдовата болест и нейното усложнение
-исхемичния мозъчен инсулт със съответните последици. Експертите заявяват, че при ищеца има анамнестични данни за
предхождаща нелекувана артериална хипертония и по тази причина не може да се
приеме пряка причинно-следствена връзка между действията на ответника и
възникналото усложнение на мозъчно-съдовото болест. Сочат, че е възможно е
да се приеме косвена връзка, поради повишения стрес с отделяните при
възникването му на т.н. стресови хормони
(адреналин и норадреналин), които повишават артериалното налягане и сърдечната
честота, свиват артериалните съдове вкл. и мозъчните и при продължително
действие могат да допринесат за възникване на мозъчни и сърдечни съдови
инциденти. Обобщават, че факторите, които влияят върху здравето на човека
са външни и вътрешни, такива които могат да се модифицират и немодифицируеми.
Фактори като околна среда, образование, социално положение, заболявания,
хранене и др. могат да се модифицират, а други са непроменени като генотипа и
генетичната предиспозиция към някои болести. Обоснован е извод, че при ищеца е налице пряка причинно-следствена връзка между
мозъчносъдовата болест на ищеца и нелекуваната артериалната хипертония,
дислипидемия и наднорменото тегло. Тютюнопушенето е второстепенен рисков
фактор за мозъчен инсулт.
При изслушването в о.с.з.
вещото лице д-р М. пояснява че спастична паралитична походка се получава
тогава, когато има пареза на левите или десните крайници, т.е. на горен и долен
крайник от едната страна. Пояснява, че ищецът е имал е хипертония, наднормено
тегло и високи липидни показатели, представляващи заболявания, които той не е
лекувал.
Приетото заключение на комплексната СМЕ, съдът възприема като обективно
и компетентно дадено от вещи лица със значителен опит и практика в специалностите
си.
В
хода на съдебното дирене е изслушана свидетелката К.С.К., ангажиран от ищеца за
установяване на неимуществените вреди. Свид.К. сочи, че познава Г. от 2000 г.
Имали близки отношения, но не живели заедно. През м.юни 2007 г. той бил
арестуван. В деня, в който го задържали, Г. организирал тържество. Той през
целия ден не отговарял на телефонните обаждания. На следващия ден на обяд от брат му разбрала, че Г. е задържан. Във
вестниците също имало публикация. В неделята след задържането Г. по телефона я
помолил да му занесе дрехи и се видели за няколко минути. Когато му взела дрехите,
видяла, че били разкъсани и имало кръв по тях. Към 2007 г. Г. бил шофьор. Имал свой
микробус, работел на аерогарата и превозвал стоки. При задържането бусът е бил
взет и до ден днешен не му е върнат. През м.август 2007 г. на празника „Успение
Богородично“ планирали годеж с ищеца и да заживеят заедно. Не успели да го
направят, защото той бил в ареста. Той дълго време престоял там. Свид. К. сочи,
че е ходила няколко пъти да го вижда ищеца. Когато влязъл в ареста, бил доста едър - над
120 кг. Постепенно станал все по-слаб. Когато го пуснали бил много отслабнал. Прекратили
отношения си и последните месеци тя не е ходила на свиждане. В момента отново
се виждали с Г.. След излизането от ареста, Г. получил инсулт, като е засегната
дясната му страна, бил е на 46 години.
Тези
фактически констатации, мотивират следните правни
изводи:
Отговорността на държавата по
чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица,
при или по повод изпълнение на техни задължения. Предпоставките включени във
фактическия състав на правната норма по
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ/ДВ бр. 98/2012/, обуславящи
основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с
установяване на следните правно релевантни факти- прекратено наказателно
производство образувано срещу ищеца поради това, че деянието не е извършено или
не съставлява престъпление, характера на претърпените неимуществени и
имуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено
от правозащитните органи.
І.
По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.НА Р.Б.. С оглед наличието на
правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явява
допустим.
ІІ.
По основателността на претенциите:
Относно иска за обезщетение на неимуществени вреди с пр.основание чл.2,
ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие
незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане
на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и
незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск
за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито
незаконни актове са последвали вредите.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ищеца
е повдигнато обвинение за извършено престъпление, като е прекратено с
постановление на СГП. Наказателното производство във всичките му фази е
продължило от привличане на ищеца като обвиняем на 24.06.2007 г. до 23.01.2017
г. – частичното прекратяване на наказателното производство по отношение на
ищеца. На 26.06.2007г. е наложена мярка за неотклонение "задържане под
стража" във връзка с повдигнатото обвинение, като на 23.11.2007г. същата е
била изменена с „парична гаранция“.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение, съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили
като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на
събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2,
ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, решаващия
състав приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение./вж. Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК/
При определяне
на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на ищеца, с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на самочувствието, на кондицията му, на работата
му, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010
г., ІV г.о., ГК./ . От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление, като е прекратено
с постановление на СГП. Наказателното производство във всичките му фази е
продължило около десет години, от привличане на ищеца като обвиняем на
24.06.2007 г. до 23.01.2017 г. – частичното прекратяване на наказателното
производство по отношение на ищеца. Приета е мярка за неотклонение
"задържане под стража" във връзка с повдигнатото обвинение продължила
малко над четири месеца, като на 31.10.2007г. същата е била изменена с „парична
гаранция“.
Съдът приема, че
образуването на наказателно производство срещу едно лице, процесуалните
действия и мерки в досъдебното и съдебното производство би могло да му причини
неудобства, стрес, притеснение и страх, че може да бъде осъден. Следва да се
вземе предвид продължителността на наказателното производство около десет
години, както и задържане под стража –повече от четири месеца. Съдът съобразява
възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем - 45 годишен,
обществено икономическите условия в страната и стандарта на живот в държавата и
намира, че на Г.Т. в следва да се присъди обезщетение за претърпените от него и
доказани в процеса неимуществени вреди, обезщетение в размер 20 000 лева. Това
е размерът, който в най-пълна степен съответства на степента и характера на
търпените болки и страдания, на десет годишната продължителност на наказателното
производство, на стреса, напрежението и страха от осъждане, както и на вида на
упражнената процесуална принуда спрямо него. Настоящата инстанция намира, че
тази сума справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от незаконно
повдигнатите обвинения срещу него.
При горното съдът намира ищецът да е
претърпял неимуществени вреди. Естеството на престъплението, за което е било
водено наказателното производство с повдигане на обвинение и предвидената
наказуемост от житейска гледна точка са достатъчни за пораждане на негативни
психически изживявания като безпокойство, тревожност, стрес, несигурност,
ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно
състояние. Вън от съмнение е, че подобни душевни болки и страдания са в рамките
на обичайните за лице, подведено под наказателна отговорност и особено, когато
преди това не е било обект на наказателно преследване, както е в случая. Съдът
обаче, не приема за доказани
твърденията, че ищецът не е успял да се ожени поради незаконното обвинение. От
показанията на свид.К. се установи, че двамата с ищеца все още имат връзка,
което сочи на отсъствие на пречки при желание за граждански брак.
Недоказани поради липса на установенна причинна
връзка с привличането на ищеца Т. като обвиняем останаха твърденията за
получения „мозъчен инсулт“ по причина на задържането като обвиняем. От приетата
по делото КСМЕ се установи, че при ищеца има анамнестични данни за предхождаща нелекувана алтериална хипертония, високи липидни
показатели и наднормено тегло /136кг./,
като по тази причина не може да се приеме за установена пряка
причинно-следствена връзка между действията на ответника и възникналото усложнение
на мозъчно-съдовата болест. Безспорно се установи се, че ищецът е имал
заболявания, за които не е знаел и не ги е третирал. Същевременно съдът,
възприема извода на вещите лица, че може да се приеме косвена връзка, доколкото
повишения стрес е свързан с отделяните при възникването му на т.н. стресови
хормони (адреналин и норадреналин), които повишават артериалното налягане и
сърдечната честота, свиват артериалните съдове вкл. и мозъчните и при
продължително действие могат да
допринесат за възникване на мозъчни и сърдечни съдови инциденти.
Преценявайки
горните обстоятелства, данните за личността на ищеца, както и тежестта на
повдигнатото обвинение, както и установените от свидетелските показания
негативни преживявания на ищеца вследствие воденото наказателно производство,
настоящият състав намира, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева. При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат предвид конкретни
обстоятелства, които са в доказана причинна връзка с негативни изживявания на
ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ
Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС).
Предвид
всичко изложено съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на незаконно повдигнато
обвинение се явява сумата от 20 000 лв., определена глобално съобразно задължителните
указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, до която
сума предявеният иск е основателен и доказан по размер, като подлежи на отхвърляне в останалата
част до пълния претендиран размер от 150 000 лв.
Относно предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД
Съгласно т. 4 от
ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В конкретния
случай следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика постановена по
реда на чл. 290 от ГПК относно характера на постановлението за прекратяване на
наказателното производство постановено по реда на чл. 243 от НПК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е от актовете
по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 от НПК -
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било
обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от
по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл.
243, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК подлежат на проверка по реда на чл. 419, ал. 1
от НПК. От изложеното се налага изводът, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство, не влиза в сила, дори при съобщаването му на всички
лица по чл. 243, ал. 3 НПК, предвид възможността за служебна ревизия. Т. е.
основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи, предполага за сочения акт ищецът да е уведомен,
което с оглед предявяване на исковата претенция безспорно е установено. В този
смисъл решение № 197/17.05.2010 год., постановено по гр. д. № 1211/2010 год. на
ГО, ВКС.
Ето
защо претенцията за обезщетението за забава върху присъдената главница за
релевирания период от 23.01.2017 год. до изплащане на вземането е основателна.
По претенцията за имуществени вреди:
Съгласно
разпоредбата на чл. 111, ал. 1 НПК, предметите, иззети като веществени
доказателства по делото се пазят до приключване на наказателното производство.
Принципно положение е, че тези доказателства следват делото и са на
разположение на решаващия орган във всяка фаза на наказателния процес. Като
изключение от тази възможност е предвидено иззетите като веществени
доказателства предмети да бъдат върнати на собственика им преди приключване на
наказателното производство, ако това няма да затрудни изясняване на
обстоятелствата по делото - чл. 111, ал. 2 от НПК. Законодателят, следователно,
е предвидил временното ограничаване в правото на собственост да бъде допустимо
и възможно при обективно съществуваща необходимост от използване на
веществените доказателства по конкретното дело и за обстоятелства, чието
изясняване е невъзможно по друг начин или ще бъде затруднено.
По делото не е спорно, че собствения на ищеца „Форд Транзит Д“, тип
„Фургон“, цвят „бял“, с ДК№,******* е иззет като веществено доказателство в
наказателното производство. Същевременно установи се, че наказателното
производство продължава срещу С.Л.П. И.А.Р., Р.В.Ж., за престъпление по чл.242,
ал.4, алт. първа и втора, вр. ал.1 букви „б“, „в“, „д“ и „е“, вр.чл.26, ал.1 НК, по НОХД №5690/2018г. по описа на СГС, НО, 27 състав. Предвид изложеното са налице основания за
задържане на предметите иззети като веществено доказателство, вкл. и на
процесното МПС до приключване на наказателното производство.Ищецът, който носи
доказателствената тежест не установи да е отправял искане по реда на чл.111,
ал.2 НПК иззетото като веществено
доказателство да му бъде върнато, нито да му е отказвано на отправено искане.
С оглед горното, Съдът приема предявения
иск за недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът претендира
направените по делото разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 3 000 лева, съгласно представения на л. 83 от делото договор за правна
защита и съдействие. На осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от исковете в размер на 352,94 лева.
По
изложените съображения, Софийски градски съд, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на Г.К.Т.,
ЕГН **********, чрез адв. Г.М.,*** на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр. 2 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение по ДП №214/ 2013г. по описа на НСлС, производството по
което е прекратено спрямо ищеца, ведно със законната лихва от 23.01.2017 год.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 150
000 лв. като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.Т., ЕГН **********,
чрез адв. Г.М.,*** срещу П.НА Р.Б.,
иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, предл.2 от ЗОДОВ, за заплащане
на сумата 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
пазраната стойност на иззет като веществено доказателство товарен автомобил „Форд
Транзит Д“, тип „Фургон“, цвят „бял“, с ДК№,*******, собствен на ищеца, ведно
със законна лихва от 23.01.2017г. до изплащането, вследствие на повдигнато
незаконно обвинение, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б. да заплати на Г.К.Т., ЕГН **********,
чрез адв. Г.М.,***, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ сума в размер на 352,94 лв.,
разноски пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: