Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна,
……………………… 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и
прокурора от ВОП Катя П , като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева
к.н.а.х.д. № 1418 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „СТМ
Хигис 2000“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 596/29.04.2022 г. на
Районен съд – Варна, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 660 по описа на съда
за 2022 г., с което е изменено Наказателно постановление №
03-2100244/08.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
като наложената на дружеството с постановлението имуществена санкция в размер
на 1600 лева на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на
чл. 63, ал. 2 от същия кодекс е намалена на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че решението е
необосновано, незаконосъобразно и неправилно. По-конкретно касаторът твърди, че
съдът не се е произнесъл по основния спорен въпрос за неправилно приложение на
материалния закон. Посочва, че допуснатата до работа служителка работи и за
друго дружество на същия собственик, със същата длъжност, на същото работно
място, а трудовият договор е сключен във връзка с преструктуриране на
дейностите, не е постъпила на работа на 09.11., а на 10.11.2021 г., а
уведомлението в НАП е постъпило на 09.11.2021 г. в 15,57 ч. Касаторът счита, че
не е извършил нарушение и че хипотезата на чл. 63, ал. 2 от КТ не е приложима,
тъй като служителката е постъпила на работа след подаване на уведомлението. Твърди,
че районният съд не се е произнесъл по доводите в този смисъл, както и по
възражението за наличие на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли за
отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление, както и
за присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в производството,
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ твърди, че не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяна. Моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила и в полза на дирекцията да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен
съд — Варна е било Наказателно
постановление № 03-2100244/08.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „СТМ Хигис 2000“ ЕООД за нарушение на чл. 63, ал. 2
от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лева.
От събраните в административнонаказателното и в
съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 09.11.2021 г. около 13,20 ч служители на дирекцията
извършили проверка в офис на ул. „Р. П.“ ***. При проверката намерили в офиса Н.
С. Г., на която предоставили за попълване декларация по чл. 402 от КТ. В нея
лицето отразило, че работи за дружеството като счетоводител от 08.11.2021 г. по
сключен трудов договор, с определено работно място и време и трудово
възнаграждение. В декларацията е посочено още, че е получила копие от трудовия
договор и от заверено уведомление. Впоследствие документалната проверка
установила, че трудовият договор е регистриран в НАП на 09.11.2021 г., но след
проверката – в 15,57 ч. Въз основа на тези факти срещу дружеството бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, затова че допуснало Г. до
работа преди да й е връчено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, като фактите
били квалифицирани по чл. 63, ал. 2 от КТ. Актът бил предявен и подписан без
възражения от управителя на дружеството, а въз основа на него било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
При така установените факти, от правна страна
районният съд приема, че актът и наказателното постановление са издадени от
компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и със съдържанието
по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочва, че в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление се съдържат факти и обстоятелства, които описват в
достатъчна степен вмененото на дружеството нарушение от обективна страна,
нарушената законова разпоредба при пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Приема за извършено нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като
безспорно от справката за приети и отхвърлени уведомления се установява
регистрирането на договора в час, последващ часа на проверката. Излага мотиви
относно твърденията на дружеството, че регистрирането на договора е следвало да
стане след регистриране на прекратяването на предходния трудов договор с друго
дружество, като ги отхвърля по съображения за различните функции на уведомяването
спрямо фактическото сключване и прекратяване на трудовите договори. Приема за
правилна квалификацията на извършеното нарушение и приложената санкционна
норма. Относно размера на санкцията посочва, че няма мотиви за размера,
определен над минимума. Отчита, че нарушението е първо за дружеството и
преценява, че наложената санкция е завишена. По тези съображения намалява
размера на санкцията до предвидения в чл. 414, ал. 3 от КТ минимум от 1500
лева. Обсъжда и доводите в жалбата за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като
посочва, че нарушението е типично, а прилагането на чл. 28 от ЗАНН е изключено
поради наличието на специалната норма на чл. 415в от КТ. В съответствие с
крайния резултат присъжда на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 75 лева.
Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от
районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да
преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Правилно районният съд не е възприел защитната теза на
дружеството относно необходимостта от предварително уведомяване за прекратяване
на друг трудов договор от дружество със същия собственик и управител, преди
уведомяването за сключения нов договор и допускането на Г. до работа. Съгласно
твърденията на самия жалбоподател, преструктурирането на дружествата е станало
на 08.11.2021 г., откогато Г. има трудов договор, а постъпването й на работа е
станало на 10.11.2021 г. Тези твърдения във въззивната жалба се обосновават с
действия по уведомяване за прекратяване на трудов договор, също извършени след
проверката, с цел обслужване на защитната теза на дружеството. Те противоречат
на самия сключен трудов договор, представен при проверката, според който
постъпването на работа е следвало да стане на 08.11.2021 г. Те би трябвало да
са известни на Г., която в попълнената и подписаната от самата нея декларация
посочва 08.11.2021 г. като дата на започване на работата, когато е и датата на
проведения първоначален инструктаж. Предвид това правилни са и изводите на
районния съд за извършено от дружеството нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Обратно на твърденията на касатора, районният съд е обсъдил възраженията за
наличие на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и като краен резултат е
посочил, че нарушението не се отличава от типичните нарушения от същия вид.
При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се
констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни
основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от
Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 596/29.04.2022 г. на
Районен съд – Варна, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 660 по описа на съда
за 2022.
ОСЪЖДА „СТМ Хигис 2000“ ЕООД – гр. Варна,
ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата
80 (Осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.