№ 3112
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Весела Ив. Влахова
и прокурора Кр. Д. Хр.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20221100203334 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За СГП се явява прокурор К.Х..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г. Д. Г. – редовно уведомен, се явява
лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор Т. Г.а
Г.а. Същата представя заповед № Л – 353 от 18.10.2021 г. на Началника на
Затвора гр. София за осъществяване на представителство на Началника на
Затвора гр. София.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и с оглед становището на страните намира, че
не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и поради това
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
Г. Д. Г. - роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
средно образование, женен, осъждан, постоянен адрес в гр. София, ЕГН
**********.
На осн. чл. 274 ал. 1 НПК, съдът разяснява на страните правото им на
1
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на лишения от свобода и
неговия защитник, правото на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274 ал. 2 НПК, разяснява на лишения от свобода
правата му по чл. 55 и следващите от НПК.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г. Д. Г.: Разбирам правата си. Не желая
защитник.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда на
съдебното следствие.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Докладва се производството. Същото е образувано по реда на чл. 437,
ал. 1 и следващите от НПК, въз основа на заявление, депозирано от лишения
от свобода Г. Д. Г., в което заявление той е поискал допускането на условно
предсрочно освобождаване, тъй като счита, че формалните изисквания на
закона са изпълнени.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г. Д. Г.: Нямам допълнения към
заявлението.
ИНСПЕКТОР Г.А: Представям и моля да приемете официална справка,
удостоверяваща изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“.
Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като доказателства по делото досие № 1013 от 2018г. от
Затвор – гр. София, изготвено по отношение на Г. Д. Г., както и приложените
към заявлението справка, удостоверяваща изтърпяната част от наказанието
„Лишаване от свобода“, както и пълния размер на наказанието „Лишаване от
свобода“, и доклад на началника на затвора, свързан с поведението и
отразяващ становището на Началника на Затвора по отношение на
депозираното искане за условно предсрочно освобождаване. Приема също и
2
представена днес от представителя на Затвора - София справка за изтърпяната
част от наказанието „Лишаване от свобода“,.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.
СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал,
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г. Д. Г.: Моля да уважите искането ми и да
си отида по-рано. Няма да се повтори, няма да влизам пак в затвора.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата следва да бъде оставена без
уважение. Действително, първата от формалните предпоставки е налице,
осъденият е изтърпял ½ от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“,
но според становището на началника на затвора, същият все още не е успял да
се превъзпита и поправи, което е задължителна предпоставка. Началникът на
Затвора и администрацията на Затвора са тези, които на практика изпълняват
наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения, имат преки и
непосредствени впечатления, така, че по никакъв начин не бих могла да
твърдя противно това, което Началникът е заявил в писмен вид.
ИНСПЕКТОР Г.А: Уважаеми г-н Председател, становището на
Началника на Затвора гр. София е отрицателно по повод условното
предсрочно освобождаване на Г., защото от гледна точка на данни и
доказателства за поправяне на лицето, такива към момента не са налице в
цялост и категоричност, защото за престоя си в местата за „Лишаване от
свобода“ се счита рискът от рецидив, че не е занижен в достатъчна степен, не
е премината цялата пенитерциарна система, предстои да премине към „лек“
режим. Действително е трудово ангажиран и награждаван многократно,
спазвал е реда и дисциплината, дотолкова, доколкото тези изисквания важат
за всяко едно от лицата от осъдените в затвора. Имайки предвид характерът
на престъплението, за което е осъден, и това, че то не е първото нарушаване
на наказателния кодекс и обществената опасност от него, считам, че макар 3
месеца само да е остатък от присъдата, е целесъобразно да остане в социална
изолация в обществото в местата за „Лишаване от свобода“. Моля да оставите
молбата му без уважение.
СЪДЪТ, с оглед приключване изложенията на страните и на основание
чл. 297 от НПК,
3
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Дава последна дума на лишения от свобода.
ПОСЛЕДНА ДУМА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА Г. Д. Г.: Нямам какво
да добавя. Това е искането ми.
След тайно съвещание, съдът намери следното:
Производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК. Същото е
образувано въз основа на лично заявление, депозирано в писмен вид от Г. Д.
Г., лишен от свобода с влязла в сила присъда. В заявлението същият е отразил
становище, че според него, доколкото са налице формалните изисквания на
чл. 70 от НК и е изтърпял дори много по-голяма част от наказанието от
изискуемите 50 % от продължителността му е допустимо да бъде условно
предсрочно освободен. Същият не сочи в производството изрични
доказателства по отношение на втория от критериите, вменени с разпоредбата
на чл. 439а от НПК.
Представителя на СГП в пледоарията си по същество оспори
направеното искане, като основно се позова на становището на Началника на
затвора. В такава насока е и становището на процесуалния представител на
Началника на затвора, като заяви, че рискът от рецидив не е занижен и на
практика определеното наказание все още не е изиграло целите си за
изправяне на извършителя.
Съдът, съобразявайки становището на страните, материалите по делото
и закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице,
което е активно легитимирано да прави искания за допускане на условно
предсрочно освобождаване, доколкото по отношение на него е налице влязла
в сила присъда с наказание „Лишаване от свобода“, което се изпълнява
ефективно.
По същество съдът намира следното:
В това производство решаващият съд до голяма степен е обвързан от
критериите заложени с разпоредбата на чл. 70 НК и с разпоредбите на
процесуалния закон, уредени в чл. 437 и следващите от НПК. Императивната
разпоредба на чл. 70, ал. 1 НК в случая е налице, няма съмнение.
Наказанието, наложено на осъдения Г., е 4 години „Лишаване от свобода“ за
престъпление по чл. 354а от НК. На практика, видно от справката, към
днешна дата 14.09.2022г. Г. ще е изтърпял фактически 3 години, 9 месеца и 0
дни, като в този срок са включени 2 години, 11 месеца и 9 дни от реализирано
изтърпяване от момента на влизането в затвора и 9 месеца и 21 дни от работа.
В този смисъл остатъкът от 3 месеца до пълното изтърпяване на
определеното наказание е относително кратък и е далеч под допустимия праг,
визиран в цитираната разпоредба за допускане на условно предсрочно
освобождаване. По него естествено и спор между страните и не възникна, но
4
такъв се разви по отношение на относителната предпоставка, свързана с това
дали поведението, от една страна, на Г. е такова, че да допуска разбирането за
това, че се е поправил, че е превъзпитан в затвора, и че излизайки на свобода,
вероятността да извърши нови престъпни деяния е занижена или напълно
изключена. В този смисъл, макар и да е относителна тази предпоставка,
следва да почива на някакви обективни критерии. Разпоредбата на чл. 439а,
ал. 1 и най-вече тази на ал. 2 до голяма степен обвързва преценката на съда с
констатациите в доклада за поведението на лишения от свобода, който е
изготвен от органите на затвора. Действително, законодателят е дал известна
свобода на съда, като е регламентирал, че преценката се прави след анализ и
на доклада, съответно на документите, приложени към него, и на личното
досие на осъдения, и на други критерии, имащи отношение към подобна
констатация. В това, конкретно производство, са ангажирани единствено
доказателства, изхождащи от Началника на затвора, в които е отразено, че,
според него, обстоятелствата са такива, че не предполагат наличието на
пълно и целено от закона поправяне на извършителя. Иначе, в приложения по
делото доклад е отразено, че почти всички критерии, по които се прави
преценка на поведението на осъдения, са със нисък риск от рецидив.
Единствено предполагаемият завишен риск, доколкото рискът от рецидив от
извършване на последващата престъпна проява от гледна точка на това, че
първоначално наложеното наказание на осъдения е било „Лишаване от
свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок, тоест дадената му
възможност на Г. да се поправи, без да бъде внедрен в пенициарно заведение,
не е разбрана от него и той не се е възползвал от тази възможност, което е
наложило при извършването на престъпление от общ характер, което е
престъплението по чл. 354а, да бъде приведена в изпълнение условната
присъда и да бъде съответно определено и новоналоженото наказание на
ефективно изтърпяване. Това формално е принудило и решаващия съд тогава
да определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието,
каквото е и изискването на ЗИНЗС.
В тази връзка, съдът е обвързан с обективните данни и при
невъзможността лично да установи чрез наблюдение и проверка на факти,
свързани с поведението на Г. в затвора, и съответно това има ли или не риск
от рецидив при евентуално допускането на условно предсрочно
освобождаване към този момент е изправен пред невъзможността да допусне
осъществяване на такова.
Получава се един известен правен абсурд, доколкото Г. е поискал
условно предсрочно освобождаване еднократно за първи път и то в срок,
който не предполага възможността му до момента на пълното изтърпяване на
наказанието да поиска отново такова, тъй като законодателят е ограничил в
рамките на 6 месеца от произнасянето на решаващия съд по предходно такова
искане. В тази връзка
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено от лишения от свобода
Г. Д. Г. с ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно
освобождаване по отношение приведено в изпълнение наказание от 11 месеца
по НОХД № 10074/2014 г. по описа на СРС и по НОХД № 4904816 по описа
на СГС от 4 години „Лишаване от свобода“.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава 22 в 7-мо дневен срок пред САС.
Съдебното заседание приключи в 11:30 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
6