№ 32
гр. Нова Загора , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20202220100806 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г. от САК против Г. И. А., с ЕГН **********, с
адрес: 8949, с. Любенец, ул.„Новозагорска комуна“ № 20, общ.Нова Загора и с цена на иска
57.62 лв., представляващи потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и отделно
мораторна лихва за забава в размер на 15.75 лв.
В исковата молба се сочи, че вземането, предмет на иска, има за свое основание договор за
цесия от 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК *********,
което от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Сочи се, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД бил прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Въз основа на подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 475/2020
г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора. В предвидения от законодателя 14 дневен срок
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение, поради което в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр.
с чл.422 от ГПК, бил предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника.
1
Посочва се, че „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК ********* встъпил в правата си на кредитор, въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от
ГПК и в настоящото производство бил ищец по установителния иск и е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № 14848890001.
Визира се чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно който „Предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
които се иска съответната справка.“.
Разяснява се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК:
********* и Г. И. А., ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14848890001 от дата 02.01.2013 г. за ползване
на далекосъобщителна телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM TV Standard с
месечна абонаментна такса 14.80 лв.
Въз основа на сключените договори били издадени фактури за периода от 08.03.2017 г. до
07.07.2017 г. на стойност 61.09 лв., а именно:
- Фактура № **********/08.04.2017 г. за отчетения период на потребление
08.04.2017 г. - 07.05.2017 г. с начислена за периода сума за месечен абонамент в размер на
14.80 лв. /с ДДС/, платима в срок 25.04.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура № **********/08.05.2017 г. за отчетения период на потребление 08.05.2017 г.
- 07.06.2017 г. с начислена за периода сума за месечен абонамент в размер на 16.69 лв. /с
ДДС/, платима в срок 25.05.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
От тях:
2
- За телевизионна услуга - 12.33 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент;
- Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане
1.58лв. /без ДДС/.
- Фактура № **********/08.06.2017 г. за отчетения период на потребление 08.06.2017 г.
- 07.07.2017 г. с начислена за периода сума за месечен абонамент в размер на 14.80 лв. /с
ДДС/, платима в срок 25.06.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура № **********/08.07.2017 г. за отчетения период на потребление 08.07.2017 г.
- 07.08.2017 г. с начислена за периода сума за месечен абонамент в размер на 14.80 лв. /с
ДДС/, платима в срок 25.07.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът потребил и не е заплатил мобилни услуги, поради което ищцовото
дружество имало правен интерес да претендира незаплатения остатък от 57.62 лв.,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 04/2017 г., 05/2017 г., 06/2017
г. и за месец 07/2018 г. с приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението
на ползваните услуги към всяка фактура, а незаплащането на последните в срок за
ползваните мобилни услуги на стойност 61.09 лв. обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ
във връзка с чл.43, т.1. Абонатът имал следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги;/, да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или
в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК имала право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор
с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 02.10.2017 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент.
Главницата била формирана като за периода от 08.03.2017 г. до 07.07.2017 г. Г. И. А. с ЕГН
********** не платил месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе
услуги. Претенцията на заявителя 57.62 лв. била формирана от месечните абонаменти,
съгласно посочените по-горе и представени със заявлението договори - всичките на
основание тях. Главницата била формирана по този начин и в нея не била включена
неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.
Цената на иска представлявала сума, за която е издадена фактура от доставчика на
3
мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/, начислена била мораторна лихва за
забава и бил посочен периодът ѝ /иск по чл.86 от ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор /заявител по чл.410 от ГПК/.
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-
ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил
предоставената лизингова вещ, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си.
Посочва се също, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и приел
Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги и се цитират отново разпоредбите на чл.43.1. и чл.45.1. от Общите условия.
Разяснява се също, че когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Сочи се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия, абонатът заплащал: 25.1. еднократно - цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или
периоди).
Съгласно чл.35 заплащането на услугите се извършва, въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК които се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен
в индивидуалния договор и/или електронен адрес, изрично посочен от абоната, чрез други
средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор, а
неполучаването на сметките за дължими суми не освобождавало абоната от задължението за
плащане в определения срок.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по
съдебен ред.
Чл.29 от Общите условия гласял, че „Предоставените услуги се отчитат месечно и се
4
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“.
Твърди се, че в случая ответникът Г. И. А. с ЕГН ********** подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал телевизионна услуга и не изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава.
Издадена му била фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на
едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си.
Посочва се още, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и
са породили правни последици за страните по тях, както и че в договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.
Нямало законово ограничение по чл.99 от ЗЗД, относно предмета на договора за цесия и
платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за
длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му,
като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да
изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия и било видно от тях, че същите са конкретизирани.
В чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, била
дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с които
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.“, а самото вземане било
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
5
Цедентът декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил
вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на горепосоченото ищецът е представил извлечение от Приложение № 1, от което се
установявало, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлител,
а „С. Г. Груп“ ООД е собственик на вземането спрямо Г. И. А. с ЕГН **********, което в
последствие било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г.
Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се сочи, че съгласно чл.6, ал.2 от
договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има
качеството, освен на цесионер, и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище било застъпено не само в редица
решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина – проф.А.К. - Облигационно
право изд. Сиби 2007, както и проф.К., които приемал, че упълномощаването на цесионера
от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна
сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът
бил неизправен.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г.
Твърди, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС,
в подкрепа на което цитира съдебна практика.
В настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка
с едно изявление, да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Г.
И. А. с ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп“
ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указвал формата и
момента на съобщаването и всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и
да му позволят да плати добре - на носителя на вземането били изпълнени. Що се касае до
6
уведомяването, то имало това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката била установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията,
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за
да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в доктрината.
Разяснява се, че в конкретния случай, длъжникът-ответник не е изпълнил задълженията си
към кредитора до датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към
настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора -
ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК.
Моли в случай, че са налице предпоставките чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът да постанови
неприсъствено решение, с което да признаете за установено вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да присъди
на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер
57.62 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договори, заведени под клиентски номер 14848890001 от дата 02.01.2013 г., сключени между
Г. И. А., ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер
15.75 лв. за периода от 27.07.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да осъди ответника,
да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД с
ЕИК *********, 180 лв. - адвокатско възнаграждение.
Претендирал е и разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 475/2020 г. по описа на
Pайонен съд - Нова Загора.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който посочва, че
предявения срещу него иск бил недопустим и неоснователен. Недопустим бил, тъй като бил
с неясна обстоятелствена част, според която периодът на плащане предхождал отчетения
период, а това създавало една неяснота на претендираното задължение, относно
претендирания срок в който е възникнало и в който е било изискуемо.
Алтернативно сочи, че ако съдът намери иска за допустим, то го моли да го отхвърли като
неоснователен, тъй като ищеца претендирал за сумите по издадените по договора фактури,
7
платими според ищеца в срок от 25.03.2017 г. до 25.07.2017 г., но счита, че те са недължими,
тъй като към момента на издаването на заповед за изпълнение на парично задължение №
263/21.07.2020 г., по чл.410 от ГПК, била изтекла предвидената от закона за задълженията и
договорите, три годишна погасителна давност, която била предвидена за периодичните
плащания.
Визира чл.114, ал.1 от ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Според тълкувателно решение № 3/2011 от 18.05.2012 г.
прието от ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД се
характеризирало с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпвал през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията били изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви.
Въз основа на горепосоченото, моли съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен
и недоказан, както и да отхвърлите предявени в исковата молба разноски, представляващи
разходи, държавни такси по предявения иск и заповедното производство, както и
претендирания адвокатски хонорар.
Получено е и становище от ищцовата страна с вх.№ 506 от 08.02.2021 г., с което
процесуалния представител адв.Г. не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие,
поддържа иска, оборва възраженията на ответника в отговора му и подробно разяснява
основанията за становището си.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор за цесия от дата 16.10.2018 г.; Пълномощно; Договор за
цесия от 01.10.2019 г.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019
г.; Договори за мобилни услуги с клиентски номер 14848890001 с всички приложения и
допълнителни споразумения към използвания мобилен номер; Заверени копия на фактури;
Общи условия на Мобилния оператор; Уведомление за цесия; Документи за платена
държавна такса;
Видно от приетите доказателства по делото, а именно от Договор № **********02012013-
26715263 от дата 02.01.2013 г., ответникът в настоящото производство Г. И. А., с ЕГН
8
********** е бил абонат с клиентски № 14848890001 на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с търговското наименование Виваком, относно далекосъобщителна услуга
VIVACOM TV.
Представени са по делото и Общите условия на договора между мобилния оператор и
абонатите на услугите му, с който Г. И. А. се е съгласил подписвайки процесния договор.
Съгласно разпоредбите на посочените Общи условия и по-точно чл.29 - периодът за
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, а в конкретния случай крайната дата
за плащане е 25-то число на месеца.
Чл.43, т.1 задължава абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а
при неспазването му операторът имал право да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя, да ограничи предоставянето на услуги и да откаже сключване на нов
договор с него.
В чл.35 е разяснено също, че неполучаването на сметките за дължими суми, ме освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок.
Ищецът твърди, че ответникът Г. И. А. с ЕГН ********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е телевизионна услуга и не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на услугата, за което му били издавани фактури,
незаплатени от него в срок, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Ищцовото дружество предявило претенцията си на основание договор за цесия, встъпвайки
в правата на кредитора. Цедентът се намирал в договорни отношения с ответника, във
връзка с горепосочения договор за предоставяне на услуги от 02.01.2013 г. В тази връзка те
са посочени в приложените по делото копия на фактури за съответните периоди.
Неизпълнението на задълженията от страна на ответника до настоящия момент обуславя
правния интерес на ищеца от завеждане на делото.
Последният в заповедно производство,образувано в съда под № 475/2020г.по описа на НЗРС
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за исковите суми с начален
момент на претенцията 27.07.2017г..Заявлението е подадено на 15.07.2020г.т.е.преди да
изтекат три години.Заповедният съд е уважил искането издавайки заповед за изпълнение за
сумата от 57.62лева главница и мораторна лихва от 15.75лева изтекла за периода от
27.07.2017г.до 01.04.2020г.Ответникът е подал писмено възражение срещу издадената
заповед.
Ищецът е пълномощник на цедента за уведомяването на ответника за извършеното
прехвърляне на вземания,видно от приложеното копие на пълномощно.
9
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99
от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът прие представените с исковата молба доказателства.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми
по Договор № **********02012013-26715263 от дата 02.01.2013 г. за далекосъобщителна
услуга VIVACOM TV, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Г.
И. А. с ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени на 16.10.2018 г. с Договор за
цесия № ********** на „С.Г.Груп“ ООД, а последното дружество ги е прехвърлило на
ищеца в настоящото производство „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата,че сключил с третото лице-
цедент договор за цесия, встъпвайки в правата му на кредитор. Третото лице - мобилен
оператор сключил през 2013 г. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
ответника, които ответника не ги бил заплатилпоследния не му заплатил в срок. Това
принудило ищецът да подаде заявление по чл.410 от ГПК, а в образуваното заповедно
производство е издадена заповед за изпълнение № 263 от 21.07.2020 г., но срещу нея е
подадено писмено възражение, поради което и съгласно дадените му указания, ищецът в
едномесечен срок е завел дело за установяване на вземането си.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са сключени договори между
ответника и третото лице за предоставяне на мобилни услуги, както и договор за цесия
между ищеца и третото лице, във връзка със спорното вземане.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото
дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в т.ч. и
основанията и размера на задължението на ответника към него и уведомяването му, че има
смяна на кредитора. В тежест на ответника бе да установи изплатил ли е задължението си
изцяло или частично за посочения период и, както и да докаже наведените твърдения за
изтекла погасителна давност.
10
Ищецът се позовава на това, че е придобил процесното вземане по силата на цесия. С оглед
на това и защото условие за уважаване на установителния иск в случая, е установяването на
предпоставките за основателност, с оглед заявените оспорвания, вкл. наличието на цесия и
редовното ѝ съобщаване, съдът констатира, че са събрани писмени доказателства, от които е
видно, че между вземанията по договора сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и Г. И. А. с ЕГН **********, са прехвърлени с Договор за цесия №
********** на „С.Г.Груп“ ООД на на 16.10.2018 г., а впоследствие прехвърлени от
„С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД със сключения Договор за цесия от 01.10.2019 г. на
основание чл.99 от ЗЗД. Правата по цесията са преминали върху цесионера със сключването
на договора, поради което искът се явява допустим и основателен, предявен от
легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Относно наведените твърдения на ответника в отговора му, съдът ги намира за
неоснователни, предвид фактите по делото.
В действителност за периодичните плащания, каквото се явява процесното, погасителната
давност е тригодишна и съгласно чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, но в конкретния спор това е денят, следващ последният
предвиден и съгласуван между мобилния оператор и абоната му срок за заплащане на
издадените фактури, като крайната дата за плащане е 25-то число на месеца или това е 26-то
число на съответният месец.
Видно от представените доказателства, последната издадена фактура е тази от 08.07.2017 г.
с краен срок за плащане 25.07.2017 г., а от приложеното по делото ч.гр.д. 475/2020 г. пък е
видно, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано
в Районен съд – Нова Загора от ищеца на 15.07.2020 г. с вх. № 2541, предвид което очевидно
не е изтекъл тригодишният давностен срок.
Освен посоченото, датата на деактивация на процесния абонамент е 02.10.2017 г., като тя се
генерира автоматично от системата на Оператора при наличието на незаплатени суми от
Абоната в договорените крайни срокове.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което исковата претенция следва да се
уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Досежно обезщетението за забава, същото служи за обезщетение за претърпени вреди за
времето на забава върху всяка забавена плащане и законната лихва се начислява от първия
ден на забавата до възстановяване на паричното задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само на изправната страна по договора.
11
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде
уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 205.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса, 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 315/2011 г., I
Т.О., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи
на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер общо на 205.00 лева,
от които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В, ет.8, в КАЧЕСТВОТО МУ НА
ЦЕСИОНЕР против Г. И. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: 8949, с.
Любенец, ул.„Новозагорска комуна“ № 20, общ.Нова Загора, обл.Сливен, за което е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №
475/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в общ размер 73.37 лв. /седемдесет и три
лева и тридесет и седем стотинки/, от които 57.62 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет и
две стотинки/ главница, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга VIVACOM TV по Договор № **********02012013-26715263 от дата 02.01.2013 г.,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Г. И. А., както и 15.75
лв. /петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода от 27.07.2017 г.
до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. -
12
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. И. А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 205.00 лв.
/двеста и пет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. И. А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, направените разноски по ч.гр.д. № 475/2020 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора, в размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13