Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 16.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№114 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са
съпрузи и са сключили граждански брак на 01.08.1990г. в с.*******. Ищецът твърди, че
от брака си с ответницата имат родени две деца, които към момента са
пълнолетни. Ищецът твърди, че през
есента на 2014г. ответницата напуснала семейното жилище в с.****** и оттогава ищецът
заявява, че няма връзка с нея, че тя не се обажда и не се интересува от децата
и от съпруга си. Ищецът счита брака им с ответницата за дълбоко и непоправимо
разстроен. Моли съда да прекрати брака на страните с развод поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като приеме, че
вината за брачното разстройство е на ответницата. Прави искане на него да бъде
предоставено ползването на семейното жилище в с.Обединение, общ.П.Тръмбеш,
ул.”88-ма” №11. Заявява, че не претендира издръжка между съпрузи. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото
не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Д Н.А..
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 01.08.1990г. в с.********, видно от представеното
по делото в заверен препис удостоверение за сключен граждански брак. След
сключване на брака ответницата е приела да носи фамилията на съпруга си, като
брачното й фамилно име е А.. От брака си страните имат родени две деца, които
понастоящем са пълнолетни.
По делото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И В И-дъщеря на страните. Свидетелката
И, разпитана каза, че в началото на месец октомври 2014г. ответницата напуснала
ищеца, като от тогава не се обаждала, не търсила никакъв контакт със съпруга си
и с децата си. Свидетелката каза, че и друг път се е случвало майка й да
напуска дома си за няколко месеца. Ответницата имала намерение да замине за
чужбина, но преди да напусне семейството си не казала къде отива, телефонът й бил
изключен. Свидетелката каза, че остава с впечатление,че майка й не желае да
бъде открита. Според свидетелката, докато живеели заедно родителите й нямали
проблеми.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество искът е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко
разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на
семейната общност, до липса на взаимност и доверие между съпрузите, при което
брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Съдът
намира, че между страните са преустановени духовните, емоционални и физически
връзки и видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде
заздравен.
Установи се, че след сключване на брака им през 1990г.
ищецът и ответницата се установили в с.*******, където живяли до
есента на 2014г., когато ответницата напуснала семейното жилище, без предварително
да съобщи на съпруга си това си намерение. От този момент съпрузите са
разделени, като ответницата не е търсила никакъв контакт със семейството си,
което се установява от показанията на свидетелката Илиева, които съдът
преценява при съобразяване на разпоредбата на чл.172 от ГПК, но ги кредитира
като непосредствени и изхождащи от лице, което има преки впечатления за живота
на страните по делото. Безспорно, продължителната фактическа раздяла на
съпрузите, вече повече от четири години е основната причина за брачното
разстройство. След преценка на събраните
доказателства – показанията на разпитаната свидетелка, съдът счита, че вината
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения е на
ответницата по делото. Със своето поведение, изразяващо се във внезапно
напускане на семейното жилище, без да се сочат причини за това, на практика
ответницата е прекъснала брачната връзка. За
съществуването на брачната връзка всеки от съпрузите дължи спазването на
етичност, разбиране, взаимност, уважение, подкрепа към другия и семейството
като цяло. В случая, с поведението си ответницата е демонстрирала
дезинтересованост към семейния живот с ищеца и е създала предпоставка за
разрушаване на брачната връзка, поради което съществуващият помежду им брак
следва да бъде прекратен поради дълбокото и непоправимо разстройство, настъпило
по вина на ответницата.
Тъй като родените от брака на страните деца са
пълнолетни, то не следва съдът да се
произнася по въпросите относно упражняване на родителските права, режима на
лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищецът е заявил претенция на него
да бъде предоставено ползването на семейното жилище в с.******,
като от страна на ответницата няма заявена претенция. Съдът, като взе предвид
обстоятелството, че ищецът живее и понастоящем в жилището, което ответницата е
напуснала, намира, че ползването на семейното жилище, намиращо се в с.*********следва
да бъде предоставено на ищеца.
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. първо
от ГПК и при установена вина за брачното разстройство, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 25лв.
за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът определя окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 40лв., която с оглед разпоредбата на чл.329
ал.1 изр. първо от ГПК следва ответницата да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС, както и сумата 5лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения
с акт №0001 на 01.08.1990г. в с.****** граждански брак между В.И.А. с ЕГН **********, с адрес *** и Д Н.А. с ЕГН **********, с адрес ***.Тръмбеш,
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по ВИНА на съпругата
Д Н.А..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в с.***********, на ищеца В.И.А. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ДИЯНА Н.А. с ЕГН **********,
с адрес ***.***** да заплати на В.И.А. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата общо 625лв. /шестстотин двадесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ДИЯНА Н.А. с ЕГН **********,
с адрес ***.**** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС окончателна държавна такса в размер на 40 лв. /четиридесет лева/, както и 5лв./пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: