№ 445
гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500608 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК и чл.79 от ЗЗД във
вр. с чл.98 от ЗЛЗ.Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Г. от ПзАК ,със съдебен
адрес : гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов „ № 18 като особен представител на ответницата в
първоинстанционното производство Н. С. Ц. ЕГН **********: с адрес : гр. ****
против Решение № 755/22.06.2025 г. на Районен съд – Пазарджик, по гр.д.№ 4395/2024 г. г.,
с което е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК в отношенията между
страните, че Н. С. Ц., ЕГН ********** от гр. ****, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик дължи
на „МБАЛ Пазарджик“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.
Пазарджик, ул. „Болнична“№15, представлявано от Изпълнителния директор д-р К. М. Т.,
сумата от 1404.00 лева /хиляда четиристотин и четири лева/ - главница, представляваща
цената за предоставена медицинска помощ и медицински услуги на С. Х. И., ЕГН-
********** от гр. ****, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик в условията на непрекъснат
болничен престой по клинична пътека КП №39- ,диагностика и лечение на
бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст“ за периода от датата на
приема/хоспитализацията 22.02.2024г. до 01.03.2024г. датата на
изписването/дехоспитализацията на лице с прекъснати здравноосигурителни права, на
основание чл. 109 от 330 и съгласно „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,
медицински услуги и допълнителни поискани услуги от „МБАЛ- Пазарджик“ АД, утвърден
от Изпълнителния директор, в сила от 13.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
1
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.05.2024 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №1105 от
15.05.2024г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1846/2024 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик.Осъдена е ответницата Н. С. Ц., ЕГН- ********** от гр. ****, общ. Пазарджик,
обл. Пазарджик да заплати на „МБАЛ Пазарджик“АД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр. Пазарджик, ул. „Болнична“№15, представлявано от Изпълнителния
директор д-р К. М. Т., сумата от 1456.16лв., представляваща сторените от ищеца
разноски.Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо това да се постанови друго,
с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Излагат се дови, че ищецът не бил
доказал , че ответницата като единствен наследник е приела наследството , като се сочи
съдебна практика, за която се твърди, че е относима към настоящия случай.
Въззиваемата страна МБАЛ Пазарджик депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна. Поддържа подробни доводи за законосъобразност на постановеното съдебно
решение, които доводи се поддържат и с писмена молба подадена по делото , която съдържа
и защитата по същество.
Пазарджишкият окръжен съд , след преценка на процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на
страните, прие за установено следното:
Районният съд е бил сезиран с подадена е искова молба от „МБАЛ
Пазарджик“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пазарджик, ул.
„Болнична“№15, представлявано от Изпълнителния директор д-р К. М. Т., срещу С. Х. И.,
ЕГН- ********** от гр. ****, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. Ищецът
„МБАЛ“Пазарджик“ АД с по предявен иск с правно основание чл. 422 ГК във връзка с
образувало ч.гр.д. № 1846/2024г. по описа на Районен съд - Пазарджик за 2024г., по реда на
чл.410 от ГПК против ответника С. Х. И.. В исковата си молба ищецът твърди, че на
22.02.2024г. г-н И. е постъпил в отделение „Второ вътрешно“ към „МБАЛ- Пазарджик" АД.
За периода от 22.02.2024г. до 01.03.2024г. е предоставена медицинска помощ и медицински
услуги в условията на непрекъснат болничен престой по клинична пътека /КП/ №39-
„диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна
възраст". Към датата на хоспитализирането и до изписването/дехоспитализирането на г-н И.
от отделение „Второ вътрешно“ към „МБАЛ-Пазарджик” АД не е бил здравноосигурен по
смисъла на Закона за здравното осигуряване и не е възстановил здравноосигурителните си
права към датата на дехоспитализирането /01.03.2024г./ от отделение „Второ вътрешно“ -
електронна справка от НАП от дата 22.02.2024г. - месеци без данни за здравно осигуряване в
периода от февруари 2019 до януари 2024 и електронна справка от НАП от дата 01.03.2024г.
- месеци без данни за здравно осигуряване в периода от март/ 2019 до февруари/2024. Сочи
се, че с месечно от дата 01.03.2024г. до 31.03.2024г., РЗОК е отхвърлила от заплащане
предоставената медицинска помощ и медицински услуги в условията на непрекъснат
болничен престой по КП №39 на основание чл.405, , буква „г“ от НРД за МД за 2023- 2025г.
лицето е с прекъснати здравноосигурителни права към датата на изписване. Обявен е от
лечебното заведение като чакащ документ от Агенция социално подпомагане. Твърди се, че
с писмо с изх.№ ЗСП/Д-РА/100 от 22.03.2024г. Дирекция „Социално подпомагане“-
Пазарджик, е уведомила „МБАЛ-Пазарджик“ АД, че г-н И. не отговаря на условията на
чл.1, ал.4 от ПМС№17/2007г. Ищецът поддържа, че цената на предоставена медицинска
2
помощ и медицински услуги в условията на непрекъснат болничен престой по КП №39, е в
размер на 1404.00лв., съгласно действащия към момента на хоспитализацията и
дехоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и
допълнителни поискани услуги от „МБАЛ- Пазарджик“ АД и клинични пътеки по
Национален рамков договор, утвърден от Изпълнителния директор, в сила от 13.11.2023г.
Твърди се, че ответникът не е възстановил здравноосигурителните си права, както и не е
заплатил предоставената медицинска помощ и услуга, а съгласно чл.52 от Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/ неосигурените лица следва да заплатят оказаната им
медицинска помощ. В чл.109 от ЗЗ0 е казано, че здравноосигурителните права се прекъсват
ако не са внесени повече от 3 месечни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Моли се съда да
постанови Решение, с което да признае за установено че С. Х. И., ЕГН: **********, гр.
***** дължи на “Многопрофилна болница за активно лечение-Пазарджик“ АД с ЕИК:
*********, следните суми: сумата от 1404.00 лева - главница, представляваща цената за
предоставена медицинска помощ и медицински услуги в условията на непрекъснат
болничен престой по клинична пътека КП №39- ,диагностика и лечение на
бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст“ за периода от датата на
приема/хоспитализацията 22.02.2024г. до 01.03.2024г. датата на
изписването/дехоспитализацията на лице с прекъснати здравноосигурителни права, на
основание чл. 109 от 330 и съгласно „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,
медицински услуги и допълнителни поискани услуги от „МБАЛ- Пазарджик“ АД, утвърден
от Изпълнителния директор, в сила от 13.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата
от 1404.00лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното погасяване на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №20245220101846/2024г. по описа на
Районен съд - Пазарджик за 2024г. Претендират се разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. №20245220100602/2024г. по описа на Районен съд - Пазарджик за 2024г. – 28,08 лева
за внесена ДТ. Претендират се съдебно деловодни разноски и са направени са
доказателствени искания.
Не е спорно между страните и се установява от направена служебна проверка,
че ответникът С. Х. И. е починал на 21.06.2024г., т.е. преди образуване на исковото
производство и след подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, поради което е
конституирана като страна по делото на мястото на починалия ответник неговата
единствена наследница Н. С. Ц.. Тъй като Ц. не е била открита, на същата е бил назначен
особен представител , който в законоустановеният срок по чл.131 от ГПК е подал писмен
отговор. Иска се от съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Не се оспорва
факта, че към момента на изписване от болница „МБАЛ Пазарджик“ АД - 01.03.2024 г.,
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Твърди се, че за част от периода,
за който ищецът претендира, че е предоставил медицинска помощ и услуги, в
действителност не са предоставяни изобщо такива - това са датите 24 и 25 февруари 2024г.
(събота и неделя), 29 и 30 февруари 2024г. и 01.03.2024г. това са 5 дни, през които не са
предоставяни никакви болнични услуги и за тези дни не се дължи плащане поради пълно
неизпълнение от страна на ищеца и липса на основание за плащане на такава дейност.
Оспорват се и изложените в исковата молба твърдения, че ответникът не отговарял на
условията на ПМС № 17/2017 г. за безплатна здравна помощ само защото има дялово
участие в „Елохим 258“ ЕООД с номинална стойност 500 лв. В тази връзка се моли съдът да
приеме, че социалната анкета е незаконосъобразна, като издадена при неправилно
приложение на чл. чл. 1, ал. 4, т. 3 от ПМС № 17/2017. Сочи се, че ответникът никога не е
поискал да бъде лекуван от болница „МБАЛ Пазарджик“ АД, няма качеството на „пациент“
3
по смисъла на ЗЗО, а оказаните медицински услуги, ако има такива следва да се претендират
по реда на неоснователното обогатяване, а не чрез иск с правно основание чл. 109, ал. 1, изр.
2-ро от ЗЗО, във вр. с чл. 52 от ЗЗО. Твърди се, че са нарушени правата на ответника по чл.
86, ал. 2, т.6, ЗЗО. Всеки пациент има право да получи информация за цената на всяка една
медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти, както в
извънболничната, така и в болничната помощ. Развити са доводи , че разпоредбата на чл.86,
ал.2, т.3 от ЗЗО цели пациентът да е запознат, че ако не заплати здравноосигурителните си
вноски, ще трябва да заплати за извършените услуги по ценоразписа на лечебното
заведение, като чрез задължението за уведомяване по чл.86, ал.2, т.3 от ЗЗО, на пациента се
осигурява възможност да бъдат платени своевременно дължимите здравноосигурителни
вноски. Твърди се, че в случая липсват представени по делото доказателства, че ищецът е
изпълнил задължението си да информира пациента. По тези съображения се моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Направени са доказателствени искания.
Пазарджишки окръжен съд след анализ на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното : По заявление на „МБАЛ Пазарджик“АД, ЕИК- ********* ,
депозирано на 02.05.2024г. е било образувано ч.гр.д. № 1846/2024 г. по описа на ПзРС , по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1105 от 15.05.2024г. по чл.
410 от ГПК срещу длъжника С. Х. И., ЕГН- ********** от гр. ****, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, за сумата 1404,00 лева , представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 02.05.2024г. до изплащане на вземането.Издадената заповед за изпълнение е била
връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК и съдът е указал на дружеството- заявител,
че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.
Установителният иск по чл. 422 ал.1 ГПК е предявен в срок и е процесуално
допустим.
По същество. От представената многобройна медицинска документация се
установява, че на 22.02.2024г. С. Х. И., ЕГН- ********** от гр. ****, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик е постъпил за лечение в отделение „Второ вътрешно“ към „МБАЛ- Пазарджик"
АД. За периода от 22.02.2024г. до 01.03.2024г. на И. е била предоставена медицинска помощ
и медицински услуги в условията на непрекъснат болничен престой по клинична пътека
/КП/ №39- „диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18
годишна възраст".Към датата на хоспитализирането и до изписването/ дехоспитализирането
на С. Х. И., ЕГН- ********** от гр. ****, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик от отделение
„Второ вътрешно“ към „МБАЛ-Пазарджик” АД, същият не е бил здравноосигурен по
смисъла на Закона за здравното осигуряване и не е възстановил здравноосигурителните си
права към датата на дехоспитализирането /01.03.2024 г./ от отделение „Второ вътрешно“ -
електронна справка от НАП от дата 22.02.2024г. - месеци без данни за здравно осигуряване в
периода от февруари 2019 до януари 2024 и електронна справка от НАП от дата 01.03.2024г.
- месеци без данни за здравно осигуряване в периода от март/ 2019 до февруари/2024.
Видно от приложеното Месечно известие, от дата 01.03.2024г. до 31.03.2024г.,
РЗОК е отхвърлила от заплащане предоставената медицинска помощ и медицински услуги в
условията на непрекъснат болничен престой по КП №39 на основание чл.405,ал.12,т.1 ,
буква „г“ от НРД за МД за 2023- 2025г, тъй като е било установено, че лицето е с прекъснати
здравноосигурителни права към датата на изписване. Обявен е от лечебното заведение като
чакащ документ от Агенция социално подпомагане.
Установява се, че с писмо с изх.№ ЗСП/Д-РА/100 от 22.03.2024г. Дирекция
„Социално подпомагане“- Пазарджик, е уведомила „МБАЛ-Пазарджик“ АД, че И. не
отговаря на условията на чл.1, ал.4 от ПМС№17/2007г. Представена е и Социална анкета по
4
молба-декларация на С. Х. И., ЕГН- ********** от гр. ****, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, като отново е посочено, че лицето не отговаря на изискванията по чл.1,ал.4 от
ПМС№17/2007г., тъй като И. имал дялови участия, надхвърлящи 500.00лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато изслушването на
Съдебномедицинска експертиза,както и на съдебноикономическа такава, видно от
заключенията по които, съгласно приложената по делото Епикриза, на И. е било проведено
лечение по КП №39- диагностика и лечение на бронхопневмония при лица над 18 годишна
възраст, като съгласно утвърдения Ценоразпис в МБАЛ Пазарджик подлежи на заплащане
от пациента в размерна 1404.00лв. От генерираните справки от информационната система
на НАП към 22.02.2024г. се установява по несъмнен начин, че И. е с прекъснати
здравноосигурителни права за м.01,2024г., както и за периода от постъпването му в
болничното заведение до неговото изписване. В така представените медицински документи
е налице и Декларация за информирано съгласие, подписана от С. Х. И., ЕГН- **********
от гр. ****, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. И. е бил уведомен по надлежния за това ред,
че към момента на постъпването си не е здравноосигурени че ако до края на лечението си не
заплати здравните си осигуровки, ще дължи сумата за проведеното му лечение.
По делото съдът е разпоредил и е извършена служебна справка , видно от която към
15.04.2025 г. в Гражданско деловодство на ПзРС не са налице данни ответницата Н. С. Ц. да
е извършвала приемане или отказ от наследството на С. Х. С. ЕГН **********.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :
Пазарджишки окръжен съд като въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във въззивната жалба не са изложени възражения във връзка с произнасянето
на районния съд по част от спорните по делото въпроси, но въвзивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в тази му част , тъй като районният
съд е отговорил обосновано и в цялост на всички поддържани от защитата на ответницата
възражения. По същество при съвкупния анализ на представените медицински документи,
съдът е намерил за безспорно установено, че съответна и адекватна медицинска помощ, е
била оказана на С. Х. И., ЕГН- ********** от гр. ****, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик.
Тъй като той не е доказал плащане на предоставената му такава, следва да плати стойността
й, на основание чл.109 ЗЗО, която е определена от МБАЛ.
Съдът е дал обоснован отговор и на другите поддържани в
първоинстанционното производство възражения, като е обсъдил представените медицински
документи, представляващи официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица,
в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на
чл.179,ал. ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда. Въз
основа на тези допустими и относими доказателства с необорена доказателствена сила е
приел за доказано , че на наследодателя на ответницата са извършени описаните
медицински интервенции. Пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем,
като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащането на
съответните услуги за исковия период.Ответникът е бил уведомен за цената на услугите,
5
които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на собственоръчно подписаната
Декларация за информирано съгласие е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на
лечебното заведение. Съдът е обсъдил и е приел за неоснователни възраженията на защитата
на ответницата , че пациентът не отговаря на условията по ПМС №17/2017г. с оглед на
това,че в същото са определени изрично условията, на които трябва да отговаря едно лице,
за да се възползва от тези възможности.В конкретният случай е била извършена по
надлежния ред Социална анкета за установяване наличието на условията по чл.1,ал.4 по
информация на самият пациент, предоставена по реда на чл.6,ал.2 ЗСП.За резултата от
социалната анкета е бил уведомен директорът на лечебното заведение, в което са провежда
лечението на пациента. При несъгласие с данните, пациентът би могъл да ги оспори , за
което не са събрани по делото доказателства.
С въззивната жалба на ответницата Н. С. Ц. , чрез особения представител адв.
А. Г., се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение относно
приложението на чл. 48 ЗН , във връзка с чл. 49 ЗН и чл. 60 ЗН с твърдения за нарушение на
материалния закон.
Възражението, което се поддържа във въззивната жалбата за нарушение на
материалния закон и по-специално нормата на чл. 48 ЗН, въззивният съд приема за
неоснователно. На първо място , такова възражение не е развито в срока по чл. 131 ГПК с
подадения от особения представител отговор и като всяко друго възражение за
правоизключващо обстоятелство- се е преклудирало след изтичане на срока за отговор ./ чл.
133 ГПК/. Бланкетно в първото по делото заседание, особеният представител е заявил, че
ответницата не е приела наследството на своя наследодател. Именно поради настъпилата
преклузия, съдът не е допуснал процесуално нарушение, като в указанията си за
разпределение на доказателствената тежест не е дал възможност на страните да сочат
доказателства за тези обстоятелства. Според процесуалните правила, страните могат да
сочат доказателства и в първото по делото заседание , но само ако своевременно са
направили възражения касаещи тези доказателствени искания. В случая това не е било
налице . От друга страна по делото съдът е извършил служебно справка в деловодството на
ПзРС , според която / пред съда по постоянното местожителство на ответника, който е
компетентния съд по място на откриване на наследството за приложение на нормите на чл.
49 ЗН /, ответницата не е вписала по надлежния ред изявления за отказ или приемане на
наследството/ изцяло или по опис/ на наследодателя си С. Х. И.. При тези данни ,
въззивният съд намира за безпредметно да обсъжда възражения , по отношение на които са
приложими правилата на преклузията макар, че районният съд е изложил подробни и
обосновани мотиви и в тази посока. Само за пълнота на изложението, настоящата инстанция
намира за нужно да отбележи, че нито едно от посочените въз въззивната жалба съдебни
решения, не се припокрива с правнозначимите обстоятелства в настоящото производство и
не касае случай идентичен с настоящия. От друга страна посоченото решение №
437/17.02.2012 г. по гр.д. № 70 / 2011 г. , ІІІ г.о. на ВКС изрично подчертава , че нормата на
чл. 48 ЗН представлява оборима законова презумпция и при наличието на своевременно и
6
валидно направени възражения, наследниците са тези , които следва да представят
доказателства за това , че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Освен
това налице е трайна и непротиворчива съдебна практика, според която приемането на
наследството направо или по опис или отказът от него - са строго лични актове на лицето
призовано към наследяване. Тези актове са свързани със строго лична / субективна преценка
/ , като с оглед изключителната значимост и тежест на правните им последици и
свързаността с личността на техния носител, те не могат да бъдат извършвани от
процесуален представител , разполагащ с обща процесуална представителна власт спрямо
отсъстващото лице – какъвто е назначения от съда особен представител.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски. Съобразно правния резултат на осн.чл.78 ал.1 във вр. с чл.47 ал.6 от
ГПК жалбоподателят Н. С. Ц. ще бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна /респ.
ищец в първоинстанционното производство/ сумата 300,00 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство чрез назначения особен
представител във въззивна инстанция, както и 600,00 лв. за възнаграждение на
упълномощения от ответника адвокат, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 ГПК или общо сумата в размер от 900,00 лв.
Така мотивиран, ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 755/22.06.2025г. на Районен съд – Пазарджик,
по гр.д.№ 4395/2024 г.
ОСЪЖДА Н. С. Ц. ЕГН **********: с адрес : гр. **** , да заплати на МБАЛ
Пазарджик“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик, ул.
„Болнична „ № 15 представлявано от д-р К. Т. , сумата 900,00 лв. за направени разноски
пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7