№ 12556
гр. София, 15.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110117574 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищцата И. Г. З. е предявила отрицателен установителен иск
против „Т----“ ЕАД, за признаване за установено, че не дължи суми, претендирани от
ответника спрямо ищцата, в размер на 729.95лв., от които 366.96лв. главница за
периода от 01.01.2010г. до 31.05.2010г. и лихва в размер на 362.99лв. за периода от
01.03.2010г. до 09.03.2023г., поради погасяване на суми по давност. Ищцата твърди, че
ответникът фактурирал суми на името на ищцата за периода от 01.01.2010г. до
31.05.2010г. за имот в гр.С-, за което имало нарочна договорна сметка № -.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който намира иска за недопустим, защото топлоснабденият имот, за който била
открита договорната сметка бил на Зефир Зефиров, а наследник на същия се падала
ищцата, но на ½ ид.ч. ,поради което встъпвала в ½ от задълженията, от което нямала
правен интерес за другата ½ да води отрицателен установителен иск. Отделно от това,
интересът не се доказвал с отправянето на фактури и справки, представлявало покана
до длъжника да признае задължението, съответно плати същото, но не водило до това,
че кредиторът оспорвал, че вземането било погасено по давност. В случай, че съдът
приемел, че искът е допустим, признават, че искът е погасен по давност, в която връзка
се прави изрично признание на иска по чл.237 ГПК и моли за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл.124 ГПК. Предвид това,
че е предявен от ищцата отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже,
че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата
срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
В конкретния случай предмет на иска е оспорване дължимостта на претендирани
суми от ответника, съгласно приложеното към исковата молба писмо за задължение, от
което се установява, че ответникът уведомява ищцата, че към 09.03.2023г. има
неплатени задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение към
ответника, както следва общо в размер на 875.77лв., от която 391.44лв. главница и
394.33лв. дължима лихва, като е описано, че се очаква в 7-дневен срок от получаване
на писмото да бъде изплатено задължението. С оглед на същото съдът приема, че
ищцата има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за
претендираната от ответника сума. Съдът приема, че за процесните вземания е изтекла
необходимата давност (вземанията за топлоенергия и лихви се погасяват с тригодишна
давност по чл.111 ЗЗД), вкл. същото се признава от ответника в отговора на исковата
молба, оттук съдът приема, че искът е изцяло основателен.
По разноските:
Ищцата е била представлявана от адв. Н. по чл.38 ЗАДв., поради което следва в
полза на адв. Н. следва да се присъдят разноски в размер на 400лв. (по чл.7, ал.2, т.1
НМРАВ с оглед възражението за прекомерност на ответника, съответно с оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото). На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата д.т. по сметка на СРС в размер
на 50лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Г. З., ЕГН: **********,
гр.С--, срещу ответника „Т----” ЕАД, ЕИК -, седалище и адрес на управление-гр.С---,
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника
като погасени по давност следните суми, а именно в общ размер на 729.95лв., от които
366.96лв. главница за периода от 01.01.2010г. до 31.05.2010г. и лихва в размер на
362.99лв. за периода от 01.03.2010г. до 09.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Т----” ЕАД,
ЕИК -, седалище и адрес на управление-гр.С--- да заплати на адв. И. А. Н. от САК,
гр.Б-, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „Т----” ЕАД, ЕИК -, седалище и адрес
на управление-гр.С---, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски за
държавна такса в размер на 50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3