Номер 112015.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501671 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР гр. Варна
срещу решение 2058/01.06..2020 година постановено по гр.д. 16013/19 година по описа на
ВРС,с което се ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. В. В. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Под Игото" № 3, ет.4 ап. 46
сумата от 1692,70 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 217,70 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Твърди се , че така постановеното първоинстанционно решение е
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон.
ОД МВР - Варна и ищецът са обвързани в служебно правоотношение, регламентирано
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В разпоредбите
на ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилага субсидарно,
както разпоредбите на КТ и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т. ч и Наредбата за структурата и организацията на работното време и ЗДСл,
по отношение работното време и неговото отчитане и заплащане на възнаграждения.
Неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се
уреждат единствено със ЗМВР. КТ не намира субсидиарно приложение по отношение
на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР.
В чл.178 от ЗМВР изчерпателно са посочени, които допълнителни
1
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности - чл.178,
ал.1, т.2 и за извънреден труд - чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР. За процесния период правната
уредба за нощния труд на държавните служители от МВР е регламентирана в чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР, във вр. с ал.З и чл. 179 от с.з, както и от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите
на МВР, както и с естеството на извършваните специфични дейности. Излагат
подробни съображения относно твърдяната незаконосъобразност на постановеното
решение,като молят да се отмени Решението на ВРС в обжалваната част като
неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон.
В условията на евентуалност, молят да се отхвърли частично иска за периода
01.01.2018г. - 16.07.2018г. поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща
преизчислението на нощен към дневен труд и чийто размер е 289,45 лева, съгласно
заключението на вещото лице по назначената ССЕ) .
Молят присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява подробни
съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Претендират разноски по
делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе
предвид следното:
Предявен е от Н. В. В. , ЕГН ********** срещу ОД на МВР гр. Варна иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 1692,70 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-07.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност „младши инспектор" към 5-то РУ при ОД на МВР гр. Варна в
2
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. В този период е работил на смени, при сумирано
изчисляване на работното време на тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към
дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения
своеобразен извънреден труд.. С така приета Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. въпросът с
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до
31.03.2015г. Наредба № 81213-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и
приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство.
Твърди, че в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил общо 1560 часа нощен труд,
който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 223,08 часа, което изчислено на
база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата
сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се
оспорват по основание и размер. Оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от
29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен
труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне
на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били
заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски..
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г действащи са били
последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен
състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила
на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
3
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от
отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема,
че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е
доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като
съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на
ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото
допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя,
поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и
решението като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв,за
адв.хонорар,съобразно представените доказателства за това.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 2058/01.06..2020 година постановено по гр.д. 16013/19
година по описа на ВРС
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. В. В. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Под Игото" № 3, ет.4 ап. 46
сумата от ЗОО лева, представляваща съдебно- деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване пред ВКС на осн.чл.280 ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5