Присъда по дело №413/2020 на Районен съд - Русе

П Р И С Ъ Д А    №

гр. Русе, 20.01.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                                               

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова и в присъствието на прокурора Вили Д. като разгледа докладваното от съдията НОХДело № 413/2020г. по описа на Районен съд гр.Русе

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимата Я.С.А., родена на ***г***, български гражданин, със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за

 

          ВИНОВНА в това, че на 15.09.2016 г., в гр. Русе, като „Ръководител автотранспорт“ в „Никтранс“ ЕООД гр. Русе, причинила на Р.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни, в резултат от счупване на пета предходилна кост на дясно ходило, контрактура на дясна глезенна става, синдром на Зудек /алгоневродистрофия/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на товаро-разтоварни работи, като нарушила разпоредбите на:

 

          - т.5 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността – ръководител автотранспорт“ от длъжностна й характеристика - като не изпълнила задължението си да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко и косвено засегнати от нейната дейност, в съответствие с квалификацията ѝ и дадените от работодателя инструкции и указания;

          - чл.23, ал.1 от Наредба №12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи: (За качване на и слизане от пътни превозни средства, контейнери, складирани товари и други места, свързани с товаро-разтоварните работи, се използват подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения), като не осигурила за използване подходяща и изправна стълба за качване на и слизане от пътно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес 814“, рег. № Р8264 РА, свързана с товаро-разтоварната работа, извършвана от Р.Д. *** и

- чл.23, ал.2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро- разтоварни работи: (Стълбите и съоръженията по ал. 1 се използват съгласно установените изисквания и утвърдените от работодателя инструкции и указания), като не изпълнила разпоредбите, произтичащи от  т.5 от Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности, утвърдена от Н.И.С. управителя на „Никтранс“ ЕООД: (За превоз на товарни единици се използват технически изправни превозни средства, които осигуряват: т. 5.1. Възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване и т.5.2.  Безопасност при товарене и транспорт), като за превоз на товарни единици не е използвано технически изправно превозно средство, което да осигури възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване и безопасност при товарене, разтоварване и транспорт, при извършваната от Р.Д. *** товаро-разтоварна дейност, като направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.134, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.36 и чл.54 и вр. чл.78а от НК я

 

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и ѝ

 

НАЛАГА административно наказание “Глоба” в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лв.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Я.С.А. със снета самоличност за

 

НЕВИННА         в това, да е извършила престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК, като е нарушила разпоредбите на сключените между Я.С.А. и Н.Й.С. -  управляващ и представляващ „Никтранс“ ЕООД трудов договор № 131/01.02.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.02.2012 г. към трудов договор № 131/01.02.2012 г., както и на т.4 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността ръководител автотранспорт“ от длъжностната ѝ характеристика – като не установила организация на работа в отдела, гарантираща опазване на живота и здравето на работниците, служителите и външните институции, поради което и на осн. чл.304 от НПК я

ОПРАВДАВА по тази част от обвинението.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Я.С.А. със снета самоличност, да заплати на Р.Д. ***, ЕГН-********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000.00/осем хиляди/лв. ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Д.Д. граждански иск срещу подсъдимата Я.С.А., за сумата над 8000.00 лв. до 25 000.00 лв., претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.134, ал.1, т.2 от НК.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Я.С.А., със снета самоличност да заплати на Р.Д.Д. сумата от 1330.00 /хиляда триста и тридесет/лв. за адвокатски хонорар на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Я.С.А., със снета самоличност да заплати в полза Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 2449.04лв. за разноски на досъдебното производство, а в полза на Районен съд Русе сумата от 390.00 лв. за разноски на съдебното производство и сумата от 320.00 лв., представляваща държавна такса върху размера на уваженият граждански иск.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Н.Й.С., роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за

 

ВИНОВЕН в това, че в периода 15.09.2016 г. – 17.09.2016 г. в гр. Русе спомогнал на лицето Я.С.А. ***, която извършила на 15.09.2016 г. в гр. Русе престъпление по чл.134, ал.1 от НК, с пострадал Р.Д. ***, да избегне наказателно преследване, като съставил Заповед за прекратяване на трудовите правоотношения на Р.Д. *** с  работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, считано от 14.09.2016 г. по Трудов договор № 169/08.09.2016 г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“ и Уведомление от 17.09.2016 г. по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, в което удостоверил неверни обстоятелства - че трудовото правоотношение на Р.Д.Д. с работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, по Трудов договор № 169/08.09.2016 г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“, е прекратено на 14.09.2016 г., без да се е споразумял с това лице - Я.С.А. ***, преди да е извършила самото престъпление, поради което и на осн. чл.294, ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК му

         

НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Й.С. със снета самоличност за

 

НЕВИНЕН          в това, да е извършил престъплението по чл.294, ал.1 от НК, като е спомогнал на лицето Я.С.А. ***, която извършила на 15.09.2016 г. в гр. Русе престъпление по чл.134, ал.1 от НК, с пострадал Р.Д. ***, да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване, поради което и на осн. чл.304 от НПК го

ОПРАВДАВА по тази част от обвинението.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Н.Й.С. за

 

ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2016 г., в гр. Русе, в качеството на длъжностно лице – Управител на „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, в кръга на службата си, съставил официален документ – Уведомление от 17.09.2016 г. по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, в който удостоверил неверни обстоятелства - че трудовото правоотношение на Р.Д. *** с работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, по Трудов договор № 169/08.09.2016 г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“, е прекратено на 14.09.2016 г., с цел да бъде ползван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства и случаят не е маловажен, поради което и на осн. чл.311, ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК му

         

НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

 

На осн. чл.23, ал.1 от НК,

ГРУПИРА така наложените наказания, като

ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

 

На осн. чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изтърпяването на така определеното общо наказание за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Й.С., със снета самоличност да заплати в полза Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 713.54 лв. за разноски на досъдебното производство, а в полза на Районен съд Русе сумата от 180.00 лв., за разноски в съдебното производство.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия :

 

                                                         

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 413/2020 год. по описа на РРС-първи наказателен състав

 

Русенска районна прокуратура обвинила:

Подс. Я.С.А.,***, ЕГН: **********  в това, че

 

На 15.09.2016 г., в гр. Русе, като ръководител автотранспорт в  „Никтранс” ЕООД– гр. Русе, причинила на Р.Д. ***  средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни, резултат от счупване на пета предходилна кост на дясно ходило, контрактура на дясна глезенна става, синдром на Зудек /алгоневродистрофия/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на товаро - разтоварни работи, като  нарушила разпоредбите на:

          -  сключените между Я.С.А. и Н.Й.С. - управляващ и представляващ „Никтранс“ ЕООД  трудов договор № 131/01.02.2012 год., Допълнително споразумение от 01.02.2012 г. към трудов договор № 131/01.02.2012 год.  и  длъжностна характеристика към тях и не изпълнила задълженията си, произтичащи от:

          - т. 4 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността – ръководител авто-транспорт“– като не установила организация на работа в отдела, гарантираща опазване на живота и здравето на работниците, служителите и външните институции;

          - т. 5 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността – ръководител авто-транспорт“ - като не изпълнила задължението си да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко и косвено засегнати от нейната дейност, в съответствие с квалификацията ѝ и дадените от работодателя инструкции и указания;

          -  чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12 от 30 декември 2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро- разтоварни работи: (За качване на и слизане от пътни превозни средства, контейнери, складирани товари и други места, свързани с товарно-разтоварните работи, се използват подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения), като не осигурила за използване подходяща и изправна стълба за качване на и слизане от пътно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес 814“, рег. № Р8264 РА, свързана с товаро-разтоварната работа, извършвана от Р.Д. ***;

- чл.23, ал. 2 от Наредба № 12 от 30 декември 2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи: (Стълбите и съоръженията по ал. 1 се използват съгласно установените изисквания и утвърдените от работодателя инструкции и указания), като не изпълнила разпоредбите, произтичащи от  т. 5 от Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности, утвърдена от Н.И.С. управителя на „Никтранс“ ЕООД: (За превоз на товарни единици се използват технически изправни превозни средства, които осигуряват: т. 5.1. Възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване и т.5.2.  Безопасност при товарене и транспорт), като за превоз на товарни единици не е използвано технически изправно превозно средство, което да осигури възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване и безопасност при товарене, разтоварване и транспорт, при извършваната от Р.Д. *** товаро-разтоварна дейност – престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК и

 

Подс. Н.Й. ***, ЕГН: **********  в това, че:

 

През периода от време 15.09.2016 г. – 17.09.2016 г. в гр. Русе спомогнал на лице, извършило престъпление – на лицето Я.С.А. ***, която извършила на 15.09.2016 г. в гр. Русе престъпление по чл.134, ал.1 от НК, с пострадал Р.Д. ***, да избегне и да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване, като съставил Заповед за прекратяване на трудовите правоотношения на Р.Д. *** с  работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, считано от 14.09.2016 г. по Трудов договор № 169/08.09.2016г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“ и Уведомление от 17.09.2016г.  по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, в което удостоверил неверни обстоятелства - че трудовото правоотношение на Р.Д. *** с работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, по Трудов договор № 169/08.09.2016 г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“, е прекратено на 14.09.2016 г., без да се е споразумял с това лице – с лицето Я.С.А. ***, преди да е извършило самото престъпление - престъпление по чл.294, ал.1 от НК и в това, че:

 

На 17.09.2016 г., в гр. Русе, в качеството на длъжностно лице – Управител на „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, в кръга на службата си, съставил официален документ – Уведомление от 17.09.2016 г.  по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, в който удостоверил неверни обстоятелства - че трудовото правоотношение на Р.Д. *** с работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, по Трудов договор № 169/08.09.2016 г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“, е прекратено на 14.09.2016 г., с цел да бъде ползван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства и случаят не е маловажен - престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

 

Прокурорът поддържа обвиненията и моли Съда да признае подсъдимите за виновни, като им наложи предвидените за престъпленията наказания.

Подсъдимите се явяват лично, дават обяснения, в които отричат извършването на престъпленията, в които са обвинени и молят Съда да ги признае за невинни и ги оправдае по тези обвинения. Защитникът им пледира за оправдателни присъди, като излага становище за липса на елементи от обективната и субективната страна на съставите на престъпленията, в който Я.А. и Н.С. са обвинени.

По делото е конституиран в качеството на частен обвинител, по отношение предявеното на подс. А. обвинение по чл.134, ал.1, т.2 от НК, Р.Д.Д., който се явява лично и с повереник. Двамата поддържат обвинението и молят Съда да признае подсъдимата за виновна и ѝ се наложи предвиденото наказание.

Р.Д. е предявил против подсъдимата А. граждански иск за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.134, ал.1 от НК в размер на 25 000.00 лв. Гражданският ищец и повереникът му поддържат гражданския иск и молят Съда да го уважи в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на деликта.

 

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимата Я.С.А. е родена на *** ***, български гражданин, със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.

 

Подсъдимият Н.Й.С. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

 

Към 2016 г. „БОН ФЕР“ ЕООД-Русе и „НИКТРАНС“ ЕООД-Русе осъществявали основна стопанска дейност по третиране на отпадъци – обработка на рециклируеми суровини от метали, хартия и пластмаса. Управител и на двете дружества бил подс. Н.С..

На 08.09.2016 г., свид. Р.Д. бил назначен на работа в дружеството „Бон Фер“ ЕООД - гр.Русе на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“. С него бил сключен трудов договор № 169/08.09.2016 г. и на 09.09.2016 г. той започнал работа на площадката /склада/ на дружеството в гр. Русе, бул.“Тутракан“ № 30а. На същият ден, на свид. Д. била връчена длъжностната характеристика за длъжността „Събирач отпадъци, разделно“, според която трудовите му задължения включвали преглеждане и сортиране на отпадъци, извършване на обща работа при изпълнение работи, свързани с дейността на търговското дружество и други конкретно възложени задачи, свързани със заеманата длъжност. Било посочено, че той като работник е пряко подчинен на управителя на склада.

От 2014 г. за „Началник на склад“ в „Бон Фер“ ЕООД, на площадката в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 30а бил назначен свид. З.З..

С допълнително споразумение от 06.07.2012 г. към трудовият й договор, подс. Я.А. била назначена за „Ръководител автотранспорт“ в „Никтранс“ ЕООД гр. Русе. На същата дата, на подс. А. била връчена и длъжностна характеристика за тази длъжност.

С трудов договор от 2015г., на подсъдимата било възложено да изпълнява и длъжността „Склададжия“ в „Бон Фер“ ЕООД, на същата площадка.

На 15.09.2016 г., около 08.00 ч., свид. Р.Д. се явил на работа на площадката на „Бон Фер“ ЕООД в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 30а и започнал да изпълнява трудовите си задължения, като сортирал хартия на лентата за балиране в базата. В присъствен лист, подс. А. саморъчно отразила явяването на свид.Д. на работното му място. Заедно с него, на същата лента работели и други работници, сред които свид.С.И.. В близост до поточната линия, свид.И.С. изпълнявал служебните си задължения като мотокарист, товарейки и разтоварвайки вече приготвените бали с хартия. Малко по-късно, подс.А. възложила на свид. Д.Н. – водач на товарен автомобил в „Никтранс“ ЕООД да извърши курс с т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА, до пункт за събиране на отпадъци, намиращ се на улица „М. ***, собственост, на ЕТ „С. Стоянова“, откъдето да натовари събраните хартия и пластмаса и ги транспортира до базата. За целта посъдимата изготвила и подписала Заповед № 15/15.09.2016 г. След това отишла при свид. Р.Д. и му разпоредила да придружи свид. Н. до пункта за вторични суровини, откъдето да натовари в камиона събраните хартиени и пластмасови отпадъци. В изпълнение на тези разпореждания на подсъдимата, свид.Н. управлявайки  т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА и придружаван от свид.Д. напуснали базата. След като пристигнали на пункта за вторични суровини, където като закупчик работела свид. Ж.А., Р.Д. започнал да изнася от склада събраните хартиени и пластмасови отпадъци и да ги хвърля в каросерията на товарния автомобил. В един момент поради спецификата на начина на товарене, се достигнало до неравномерно разпределение на отпадъците в каросерията на товарния автомобил. Това налагало да бъде извършено ръчно наместване на вече натоварените отпадъци.

Поради изменение във фабричната конструкция на това превозно средство, извършено по неустановено в хода на делото време и изразяващо се във значително повишаване височината на канатите, единствената възможност пред Д. за качване в каросерията била през вратите, монтирани в задната ѝ част. Тъй като в товарния автомобил липсвала подходяща подвижна стълба, а подът на каросерията бил на значителна височина от земята – 1.18м., с използване на физическа сила – набиране с ръце на пода на каросерията и отскачане от земята, след няколко опита Д. успял да се качи. Разпределил вторичните суровини с ръце и се насочил към слизане от каросерията. Тъй като преценил, че е високо да скочи директно от пода на земята, първо седнал на ръба на каросерията и провесил краката си навън, след което се спуснал към земята. При достигане до земята, свид.Д. стъпил с десният си крак накриво, след което веднага изпитал силна болка, до невъзможност да стъпи на крака си. По това време свид.Н. бил в кабината на товарния автомобил, а свид.А. – във вътрешността на пункта за вторични суровини. Д. викнал на свид.Н., че е станало нещо с крака му и много го боли, при което последният влязъл в пункта и уведомил свид. А.. Тя от своя страна се обадила по телефона на подс. А. и ѝ казала за случилото се. Докато изчаквали пристигането на подсъдимата, свид.Д. бил седнал на стъпалата пред съседна къща, а свид. Ж.А. му направила компрес с кърпа и студена вода, тъй като глезена на десния крак на пострадалия бил много отекъл. Малко по-късно, на мястото с такси пристигнала подс. А.. Като видяла състоянието на Р.Д., подсъдимата го качила в таксито и го откарала до Спешно приемно отделение в УМБАЛ „Канев“. Д. бил прегледан от свид. В.Ф. – ортопед-травматалог в болничното заведение. След преглед и рентгенография се установило, че е счупена петата предходилна кост на дясно ходило на Д.. Свид. Ф. наместил крака и го обездвижил с гипсова шина. След това му препоръчал да се яви на преглед в кабинета му в УМБАЛ „Медика“ на 17.09.2016 г. за продължаване на лечението. По настояване на подс. А., свид. Ф. извършил проверка на здравния статус на Д. и констатирал, че последният не е здравноосигурен. След като напуснали медицинския кабинет, от магазин в близост до болничното заведение, подс. А. купила на Р.Д. патерици, след което го качила в такси, за да го откара до дома му. По пътя свид. Д. изразил притеснение за личните си вещи – дрехи, лична карта и малка парична сума, които останали в шкафчето му в базата на „Бон Фер“ ЕООД. Подсъдимата го успокоила, че ще прибере вещите му и ще му ги предаде по-късно. След като Д. стигнал до дома си, двамата се разделили, като се уговорили да се чакат пред кабинета на свид. Ф. на 17.09.2016 г. Още същият ден, подс. А. уведомила подс. Н.С. за случилото се с работника Р.Д.. Вечерта на 16.09.2016 г. подс. А. се свързала по телефон с Д. и му казала да носи на следващия ден данни за банковата си сметка. Според уговорката, на 17.09.2016 г. подсъдимата и пострадалия се срещнали в УМБАЛ „Канев“. Преди да влязат при лекаря, А. обяснила на Д., че е разговаряла с управителя на фирмата Н.С., който бил казал, че ще плащат минималната работна заплата на Д. докато се възстанови, след което отново ще го вземат на работа. Обяснила му, че за целта трябва да предостави данни за банковата си сметка, където да му превеждат парите. Р.Д. се съгласил и предоставил талонче с данните за сметката си, които били преснимани от А.. След това А. дала на пострадалия 20 лв., като му казала, че са за да плати прегледа. Двамата влезли в кабинета на свид. Ф., който извършил прегледа на Д. и му поискал амбулаторната карта. Последният отговорил, че няма, при което подсъдимата отишла и му закупила амбулаторна карта. Д. от своя страна отишъл в кабинета на личната си лекарка, която я попълнила. Малко по-късно, подс. А. казала на свид. Р.Д., че трябва да отидат до офиса на „Бон Фер“ ЕООД, за да подпишат някакви документи. Пострадалият се съгласил и двамата заедно, с такси отишли до офиса на „Бон Фер“ ЕООД, намиращ се в гр. Русе, ул. “Добри Немиров“ № 11. Там подс. А. обяснила на Д., че трябва да подпише документи, с които да бъде прекратено трудовото му правоотношение считано от 14.09.2016 г., тъй като за него било по изгодно злополуката да не бъде трудова, а битова, като по този начин дружеството ще му изплаща по банков път минималната заплата, докато се възстанови, след което отново ще го вземат на работа. Р.Д. се съгласил, при което му били представени готови, попълнени и разпечатани Предложение от 13.09.2016 г., от името на Р.Д.Д., с което последният предлагал на управителя на „Бон Фер“ ЕООД трудовото му правоотношение да бъде прекратено считано от 14.09.2016 г.; Споразумение за прекратяване на трудов договор № 169/08.09.2016 г. от 14.09.2016 г., Заповед № 20/14.09.2016 г. за прекратяване на трудов договор № 169/08.09.2016 г. и Разходен касов ордер № 118/14.09.2016 г. за изплащане на Р.Д. на 73.67 лв. - трудово възнаграждение за м.септември. Д. положил подписа си и попълнил личните си данни, на местата на които му било посочено. Уговорили се трудовата книжка и останалите документи по трудовото правоотношение на Д. да му бъдат изпратени по-късно по куриер. След това подсъдимата дала на пострадалия сумата от 100 лв., като му обяснила, че това е трудовото му възнаграждение за отработените от него дни. Двамата заедно напуснали офиса, качили се в такси, което откарало Р.Д. до дома му. Там подсъдимата и пострадалия се разделили. Споразумение за прекратяване на трудов договор № 169/08.09.2016 г. от 14.09.2016 г. и Заповед № 20/14.09.2016 г. за прекратяване на трудов договор № 169/08.09.2016 г. били подписани лично от подс. Н.С., в качеството му на управител на „Бон Фер“ ЕООД.

Още същият ден – 17.09.2016 г. „Бон Фер“ ЕООД подало до Националната агенция за приходите, по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подс. С., Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, в което било отразено, че трудовото правоотношение с Р.Д. било прекратено на 14.09.2016 г. Бланката - Приложение № 1, към чл.1, ал.1 на  Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда била подписана лично от подс. Н.С., в качеството му на управител на „Бон Фер“ ЕООД и била приложена в трудовото досие на Д..

Свид. Д.В. – главен счетоводител на „Бон Фер“ ЕООД станала свидетел на посещението на Р.Д. в офиса на дружеството, както и на разговор между служители за възникнала трудова злополука. Поради това тя повдигнала въпроса пред подс. Я.А., като ѝ обяснила, че ако има трудова злополука с техен работник тя трябва да знае, тъй като в задълженията ѝ на главен счетоводител попадало и това, да подготви документи и уведоми НОИ. А. ѝ отговорила да не взема никакво отношение по въпроса, както и, че никакви документи няма да бъдат съставяни и представяни.

Междувременно, няколко дни след инцидента със свид. Д., свид. Д.Н. лично изработил подвижна стълба от заварена тръбна конструкция, с четири стъпала и две „Г“-образни стойки за прикачване/закрепване, както и два упора в задната част на каросерията, непосредствено под задната дясна врата, където да се закрепва стълбата.

След като изчакал до първите дни на м.октомври, 2016 г., но не получил обещаното възнаграждение от „Бон Фер“ЕООД, свид. Р.Д. посетил кантората на свид. П. ***. Разказал му целият случай, при което бил посъветван да подаде жалби до Районна прокуратура Русе и Дирекция „Инспекция по труда“-Русе. Свид.П. изготвил жалбите и ги дал на свид. Д., който на 10.10.2016 г. ги депозирал съответно в РП-Русе и в Д“ИТ“-Русе. По жалбата до РРП била образувана преписка, която била изпратена за предварителна полицейска проверка на ОДМВР-Русе и била възложена на свид.М.С. – инспектор в Сектор„Противодействие на икономическата полиция“ при ОДМВР-Русе. В хода на тази проверка, свид. С. снела обяснения от всички лица имащи отношение към случая, изискала и проверила относимите документи, а през м.януари, 2017 г. посетила базата на „Бон Фер“ ЕООД и извършила фотозаснемане на процесния товарен автомобил. Въз основа на материалите от тази проверка било образувано досъдебното производство, по настоящото наказателно производство.

Жалбата на свид. Д. до Дирекция „Инспекция по труда“-Русе станала повод за извършване проверка за спазване трудовото законодателство от страна на „Бон Фер“ ЕООД, която била извършена от свид. Р.Р. – главен инспектор в Дирекцията. Въз основа на представените му от дружеството документи, касаещи трудовото правоотношение с Р.Д., свид. Р. приел, че липсват данни за трудова злополука, възникнала на 15.09.2016 г., доколкото към тази дата, според представените му документи, Д. вече не бил работник в дружеството.

Междувременно, след като подсъдимите С. и А. узнали за подадените от Р.Д. жалби, С. възложил на А. да се срещне с него и опита да му въздейства да оттегли жалбите си. Подсъдимата се обадила по телефона на свид. Д. и се уговорили да се срещнат в близост до жилището му. Когато пострадалият влязъл в автомобила ѝ, подсъдимата му обяснила, че трябва да попълни саморъчно на лист хартия, че е счупил ходилото си, като се е спънал, докато е вървял по тротоара. Свид. Д. категорично отказал за да стори това, при което подс. А. му казала, че ще съжалява и се разделили.

След няколко дни, подс. Н.С. отново възложил на подс. А. да се срещне с Р.Д., като този път му предложи парична сума, за да оттегли жалбите си. Разпоредил и на свид. В. да я придружи. Подсъдимата и В. пристигнали пред дома на пострадалия с автомобил и когато последният се качил в него, свид. В. му се представила, че е главен архитект и майка на Я.А.. Предложила на Д. 1000 лв. и отделно сума, с която да заплати здравните си осигуровки, а той да оттегли жалбите си. Обяснила му, че „дъщеря ѝ“ била много притеснена, не можела да спи и получила здравословни проблеми, заради този случай. Д. отказал да приеме парите и им казал да се срещнат с адвоката му – свид. З.П.. След като подс. А. предала този разговор на подс. С., той разпоредил на юрисконсулта на дружеството – свид. В.П. и свид. Д.В. да се срещнат със свид. З.П., за да разберат какви са претенциите на Р.Д.. Двете жени се срещнали със свидетеля в неговата кантора и провели разговор, като опитали да разберат какви са намеренията на адвоката и пострадалия, но след като свид. П. отказал да им дава обяснения, П. и В. си тръгнали.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която става ясно, че Р.Д.Д. е получил счупване на пета предходилна кост на дясното ходило и контрактура на дясната глезенна става, причинили му трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни. Вещото лице приема, че описаното счупване е резултат от действието на твърди тъпи предмети и може да бъде получено при инцидент на 15.09.2016 г., по начин описан в свидетелските показания. Отстоява, че контрактурата на дясната глезенна става е в пряка причинно-следствена връзка с установеното счупване на петата предходилна кост на дясното ходило на Д.. Била назначена и допълнителна СМЕ, в чието заключение вещото лице приело, че наред с посочените по горе телесни увреждания Р.Д. е получил в последствие и Синдром на Зудек /алгоневродистрофия/, който също е усложнение от установеното счупване на петата предходилна кост на дясното му ходило. Вещото лице дало заключение, че такова счупване се получава при действие на аксиални сили при планетарна флексия в глезенната става и добре отговаря да бъде получено при падане или скачане от височина върху планетарно флексирана глезенна става на десния долен крайник, което може да се определи и като „стъпване на криво“.

По досъдебното производство била назначена и графическа експертиза с обект на изследване  оригинал на „присъствен лист“ /л.223 от т.2 на ДП/. При изследване на посоченият документ, вещото лице дало заключение, че ръкописните текстове на редове 34, 35, 36 и 37 в колона „Месец Септември 2016 г./ са изпълнени от подс. Я.А.. Установява, че на ред 36 срещу ръкописно изписаните имена „Р.Д.“, в колони 14, 15 и 16 има извършено заличаване с бяло вещество /коректор/ и допълнително изпълнени хоризонтални линии със син цвят на химикала в пишещото средство, като под заличените зони е установено, че е била изписана цифрата „7“.

От заключението на назначената Комплексна автотехническа и по охрана и безопасност на труда експертиза става ясно, че към 15.09.2016 г. т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА е бил технически неизправен и предназначението и техническите му характеристики не позволявали да бъде експлоатиран по начина, по който е извършвана товаро-разтоварната дейност на 15.09.2016 г. Констатира, че по каросерията – вратите, предната, лявата и дясната част на товарния автомобил се наблюдава изменение в конструкцията, налично към 15.09.2016 г. Това изменение се изразявало в заваряване върху цялата горна част на фабричната конструкция /канатите/ на рамка от тръби с височина около 80-81см., във вътрешната част на която бил заварен стоманен лист ламарина. По този начин била достигната обща височина на каросерията до 1.80 м. и увеличение на нейния обем. Вещите лица установили, че разстоянието от земята до пода на каросерията било 1.18 м., а височината на каросерията от земята до горната ѝ част била 2.98 м., което позволявало натоварване през двете задни врати, както и през горната част на каросерията. Вещите лица установили също така, че към 15.09.2016 г., в лявата част на каросерията била монтирана стълба с две стъпала, но отстояват, че поради извършеното изменение на конструкцията на каросерията на товарния автомобил, тази стълба е неизползваема за безопасно качване и слизане на хора в каросерията.

Съдът изключва от доказателствената съвкупност и няма да подлага на обсъждане заключението на вещото лице дадено в точки 3.4, 3.5 и 3.6, а именно: какъв е нормативно-установеният ред за извършване на товаро-разтоварни дейности, спазен ли е този ред при процесната дейност от 15.09.2016 г. и в случай, че не е спазен, да се посочат конкретно нарушението норми, които са в пряка връзка с възникване на инцидента, доколкото в тези му части, по недопустим начин, вещото лице се е произнесло по въпроси от строго правен характер.

По делото била назначена и почеркова експертиза на документ /№ 159 – т.3,л.293-294/, от заключението на която се установява, че подписът срещу реквизита „Подпис на ръководителя“ в бланка на хартиен носител на Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ е изпълнен от подс.Н.С..

Установява се също така, от заключението на почеркова експертиза на документ /№ 256 – т.4, л.29-32/, че подписът срещу реквизита „РАБОТОДАТЕЛ“ на Заповед № 20 за прекратяване на трудов договор № 169/08.09.2016 г. също е изпълнен от подс. Н.С..

Назначена била и техническа експертиза /№ 214, т.1 л.11-14/, в хода на която вещото лице извършило преглед на видеозаписи от камера в базата на „Бон Фер“ ЕООД за 15.09.2016 г., предостави от

 

свид. П. на USB флаш-памет и извело фотокадри отразяващи положението и вида на т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА, от няколко различни ракурса.

Била назначена и комплексна психиатрично-психологична експертиза, с обект на изследване свид. Д.В.. От представеното писмено заключение и дадените устни допълнения от вещите лица се установява, че към момента на давана на писмени обяснения по предварителната проверка и свидетелски показания, в хода на досъдебното производство и към момента на изследването ѝ, В. не е била с нарушени годности и е можела и може правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение по делото и да дава достоверни показания за тях. Вещите лица установяват също така, че В. не е склонна да преувеличава и да си измисля случки и събития в патопсихологичен план.

В хода на досъдебното производство, от мобилните оператори били изискани справки, в които били отразени данните за мобилните комуникации между подс. А. и свид. Р.Д. за периода от 15.09.2016 г. до 30.10.2016 г.

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства  - частично от обясненията на подсъдимите Я.А. и Н.С., показанията на свидетелите Р.Д., В.Ф., М.А., Ж.А., Д.Д., М.С., И.С., Р.Р., З.П., Д.Н., И.В., С.П., Г.П., В.П., Кристиян Д., М.А., З.З., С.У. и Д.В. дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК части от показания от ДП, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства по томове от ДП –

т.1 – заключение по техническа експертиза № 214; заключение по съдебно-медицинска експертиза № 1182; лист за преглед на пациент; искане за образно изследване; протоколи за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС; справка за промяна на регистрация на МПС;

т.2 - амбулаторни листи; лична амбулаторна карта; фискален бон на Еконт; извлечение от амбулаторен журнал; разходен касов ордер; длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител автотранспорт“; длъжностна характеристика за длъжността „Склададжия в склад за отпадъци“; пътен лист от 15.09.2016 г.; товарителници от 15.09.2016 г.; протокол от 16.11.2016 г. за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“-Русе; протокол за доброволно предаване; оригинал на присъствен лист за м.септември, 2016 г.

т.3 – заключението на почеркова експертиза № 587; протокол за оглед на предмети; заключението на комплексната автотехническа и по охрана безопасност на труда експертиза; справка от ОО“Автомобилна администрация“-Русе; /заключение на техническата експертиза № 43 – НЕ/ амбулаторни листи; епикриза от отделение ОФРМ; заключението по допълнителната СМЕ № 1176; Инструкция на Управителя на „Никтранс“ ЕООД за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности; трудов договор № 131/01.2012г.; допълнително трудово споразумение; инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности; фактура от 15.09.2016 г.; трудов договор № 132/27.02.2015 г.; допълнително споразумение към трудов договор; длъжността характеристика на длъжността „Събирач отпадъци“; трудов договор № 3/15.03.2006 г.; допълнително споразумение към трудов договор; длъжностна характеристика на длъжността „Началник склад“; допълнително споразумение към трудов договор, заповед №24/15.08.2014 г.; трудово досие на Р.Д.Д. – в оригинал; заключението по почеркова експертиза на документ № 159; справка от ТД НАП Офис-Русе;

т.4 – заключението по допълнителна почеркова експертиза № 256; справка от „Еконт Експрес“ ООД ведно с приложени товарителница и клиентски картони; заповед № 15/15.09.2016 г.; заключението на комплексната психиатрично-психологична експертиза;

 

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

 

От обективна страна подсъдимата Я.С.А. е осъществила състава на престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК, тъй като на 15.09.2016 г., в гр. Русе, като „Ръководител автотранспорт“ в „Никтранс“ ЕООД гр. Русе, причинила на Р.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни, в резултат от счупване на пета предходилна кост на дясно ходило, контрактура на дясна глезенна става, синдром на Зудек /алгоневродистрофия/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на товаро-разтоварни работи, като нарушила разпоредбите на:

          - т.5 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността – ръководител автотранспорт“ от длъжностна й характеристика - като не изпълнила задължението си да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко и косвено засегнати от нейната дейност, в съответствие с квалификацията ѝ и дадените от работодателя инструкции и указания;

          - чл.23, ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи: (За качване на и слизане от пътни превозни средства, контейнери, складирани товари и други места, свързани с товаро-разтоварните работи, се използват подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения), като не осигурила за използване подходяща и изправна стълба за качване на и слизане от пътно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес 814“, рег. № Р8264 РА, свързана с товаро-разтоварната работа, извършвана от Р.Д. *** и

        - чл.23, ал.2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи: (Стълбите и съоръженията по ал. 1 се използват съгласно установените изисквания и утвърдените от работодателя инструкции и указания), като не изпълнила разпоредбите, произтичащи от  т.5 от Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности, утвърдена от Н.Й.С. управителя на „Никтранс“ ЕООД: (За превоз на товарни единици се използват технически изправни превозни средства, които осигуряват: т. 5.1. Възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване и т.5.2.  Безопасност при товарене и транспорт), като за превоз на товарни единици не е използвано технически изправно превозно средство, което да осигури възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване и безопасност при товарене, разтоварване и транспорт, при извършваната от Р.Д. *** товаро-разтоварна дейност, като направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия.

За да е налице осъществяване състава на престъпление по чл.134 от НК, е необходимо от обективна страна установяването на две предпоставки - вредоносният резултат да е причинен поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност и последната да представлява източник на повишена опасност, като двете предпоставки следва да бъдат налични кумулативно. Престъпленията по чл.134 от НК са свързани с нарушаване на правилата за охрана на безопасността на труда. Субект на престъплението, в което е обвинена подсъдимата, може да бъде лице, което упражнява занятие или друга правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Деянията могат да бъдат извършени както от преките изпълнители на правно регламентирана дейност, така и от лица, които имат нормативно задължения по организацията, ръководенето или контролирането на тази дейност, за правилното и и безаварийно изпълнение. Безспорно, разпоредбата на чл.134, ал.1 от НК е бланкетна. Тя не съдържа конкретно правило за поведение, а съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по своето естество императивни правни норми, които очертават дължимото поведение на дееца и предвиждат за него задължение за действие, респ. за въздържане от такова. При това съставът на престъплението може да бъде осъществен и посредством нарушаване изискванията на ненормативен акт /заповед, длъжностна характеристика и др./, стига в нормативен акт да бъде предвидено задължение за спазването му.

От съвкупния анализ на събрания по делото гласни доказателствени средства и приобщени писмени доказателства, Съдът намира за безспорно установен на първо място, един съществен и спорен по делото факт, а именно че в деня на инцидента – 15.09.2016 г. около 08.00 ч., свид. Р.Д. се явил на работа на площадката на „Бон Фер“ ЕООД в гр. Русе, бул.„Тутракан“ № 30а и започнал да изпълнява трудовите си задължения, като сортирал хартия на лентата за балиране в базата. Съдът приема за безспорно доказано също така и обстоятелството, че към този момент, трудовите правоотношения между Р.Д. и „Бон Фер“ ЕООД, породени с подписването на Трудов договор № 169/08.09.2016 г. не били прекратени. По отношение на този факт, Съдът ще изложи аргументите си по-долу.

В тази насока, съдът възприема за достоверни и като такива кредитира показанията на пострадалия Р.Д., както и на свидетелите И.С., Д.Н. и С.П., които са категорични, че лично са възприели присъствието и полагането на труд от страна на Д., на датата, на която се случил инцидента с него. Утвърждават в показанията си, че в този ден подс. А. разпоредила на пострадалия да отиде да товари вторични суровини от пункт извън базата, с товарен автомобил, управляван от свид. Д.Н.. Особено съществени в тази насока са показанията на последния свидетел, който освен че възприел наличието на Р.Д. на работното му място, възприел и факта, че именно подс. А. разпоредила на Д. да отиде с него до пункта за вторични суровини, както и случилата се именно в този ден, при товареното на вторичните суровини, злополука с Д.. Косвено, в подкрепа на тези обстоятелства са и показанията на свидетелите М.А., Д.Д., И.В. и З.З., които макар да не възприели лично конкретни факти от инцидента на 15.09.2016 г., по различно време и по различен начин, той станал тяхно достояние. А. заявя, че към 15.09.2016 г. бил отпуска, но след като няколко дни по-късно се върнал на работа, от колегите си /сред които свидетелите И.С. и Д.Н./ узнал, че Д. е паднал от камион с водач свид.Н. и си е счупил крака, като това се случило докато товарил хартия в пункт за вторични суровини. На следващият ден А. разговарял по телефон с пострадалия, който потвърдил пред него случилото се и му обяснил, че при слизане от камиона стъпил накриво и си счупил крака в глезена. Впоследствие, в няколко телефонни разговора между тях, Д. разказал на А. и за последващите действия на подсъдимата А.. Свид. В., който бил общ работник в дружеството и работел заедно с пострадалия, също разбрал от колегите си, че Д.: „получил някакво счупване, крак или ръка като е товарил нещо“. В показанията си свид. З. заявява, че разбрал от свид. Д.Н., че Р.Д. си навехнал или счупил крака, докато товарел вторични суровини на пункта на ул. “М. Луиза“. По сходен начин и свид. Д.Д. твърди : „И после чувам от работниците, че Р. си е счупил крака, но не знам как е станало.“  Междувпрочем, присъствието на свид. Р.Д. на пункта за вторични суровини на ул.“М. Луиза“, едновременно с процесния товарен автомобил и водача Д.Н., се потвърждава и от показанията на свид. Ж.А., която твърди, че го възприела, като непознат за нея човек, с навехнат, по неизвестен за нея начин, крак. Показанията на посочените свидетели Съдът приема за ясни, последователни, взаимно допълващи се, убедителни и логични, поради което ги кредитира изцяло.

Съществено значение, за установява факта на присъствието на свид. Р.Д. на работното му място на 15.09.2016 г., по мнение на Съда има и попълненият собственоръчно от подс. Я.А. в тази част, присъствен лист за м.септември, 2016 г. Както се установява от заключението на експертизата, изследвала този документ, в частта срещу името на Д., за дата 15.09.2016 г. била отбелязана цифрата „7“, върху която впоследствие бил нанесен бял коректор. Очевидно, както става ясно и от обясненията на подс. А., с това отбелязване на цифрата „7“ се означават работните часова на всеки работник, респективно явяването им на работа, в съответния ден. Съдът не възприема за достоверни обясненията на подс. А., в частта им, в която твърди, че попълвала предварително, в началото на всеки месец присъствените дни на всички работници, а едва ако някой от тях не се явявал на работа, извършвала корекция, поправка върху съответната дата. На първо място, тези обяснения Съдът намира за несъстоятелни и лишени от смисъл, поради липсата на каквато и да било житейска логика, в такъв присъствен документ да се отразяват някакви бъдещи, несигурни и прогнозни присъствия, който впоследствие да бъдат коригирани, задрасквани, заличаване, вместо ежедневно да се вписват явилите се, респективно – неявилите се на работа работници. На второ място, в тази им част обясненията на подс. А. противоречат драстично и на отразяванията върху присъствения лист, извършени от самата нея. Видно е, че именно за Р.Д., след 16.09.2016 г. липсват каквито и да било отразявания- полетата са празни, което очевидно оборва твърдението на подсъдимата за предварително нанасяне на присъствия. Нещо повече, при преглед на този присъствен лист се установява, че за част от работниците, в каретата за съответните дати е отбелязана думата „не“ /без корекции, задрасквания или поправки/, с което очевидно се отчита неговото отсъствие от работа. Такова отбелязване, по отношение на свид. Д. в документа няма. Този факт също навежда на извода за неправдиво възпроизвеждане от страна на подсъдимата на прогнозния, предполагаем начина на отчитане явяването на работниците.

Така обсъдените доказателства и техния съвкупен анализ дават основание на Съда да приеме за безспорно установено, че на 15.09.2016 г. сутринта свид. Р.Д. се е явил на работа и започнал да изпълнява служебните задължения, по силата на валиден трудов договор с „Бон Фер“ ЕООД. И именно поради това, че Д. бил на работа,  малко по-късно, подс. Я.А. му разпоредила да отиде като товарач със свид. Д.Н. и управляван от последния товарен автомобил до пункт за вторични суровини на ул.“М. Луиза“ № 54, откъдето да натовари събраните суровини. Установява се безспорно, че за целта подсъдимата, в качеството си на „Ръководител автотранспорт“ в „Никтранс“ ЕООД гр. Русе изготвила Заповед № 15/15.09.2016 г., с която възложила на свид. Д.Н. да извърши този курс.

Безспорно е, че така възложената товаро-разтоварната дейност е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Тя представлява рискова дейност, при упражняването на която и  при неспазване на правилата за работа е възможно да настъпят отрицателни резултати, свързани със засягане на здравето, а и живота на лицата, които я извършват.

Установява се също така по несъмнен начин, че товарният автомобил, с който щял да бъде извършен курса - „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА, към този момент бил технически неизправен и предназначението и техническите му характеристики не позволявали да бъде експлоатиран по начина, по който е следвало да бъде извършвана товаро-разтоварната дейност на пункта за вторични суровини. Поради извършена промяна в конструкцията на автомобила, при която значително била повишена височината на каросерията и при липса на подходяща, изправна стълба и способ за нейното използване, било невъзможно безопасното качване и слизане от каросерията, което очевидно е технологично необходимо, за да бъде натоварен и правилно разпределен товара от вторични суровини. Освен това, товарният автомобил не разполагал с възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване и тази дейност трябвало да бъде извършвана ръчно от съответния работник. 

При тази фактическа и правна рамка е несъмнено, че при възлагане на процесната рискова дейност, подс. А. е дължала изпълнение на нормативно предвидените и определени в длъжностната ѝ характеристика задължения по организиране, ръководене и контрол на тази дейност за правилното ѝ и безпроблемно извършване.

Като „Ръководител автотранспорт“ в „Никтранс“ ЕООД гр. Русе тя била длъжна да спази и разпоредбите, произтичащи от  т.5 от Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности, утвърдена от подс. Н.С. в качеството му на управител на „Никтранс“ ЕООД /приложима по силата на делегацията на чл.23, ал.2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи/, а именно да се използва за превоза на товарни единици /в конкретния случай вторични суровини – хартия и пластмаса/ технически изправно превозно средство, което осигурява възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване /т.5.1/ и безопасност при товарене и транспорт /т.5.2/. Следвало е да се убеди, че процесния товарен автомобил разполага с подходяща и изправна стълба за качване на и слизане от пътното превозно средство, при извършване на товаро-разтоварната работа, което изискване било въведено с нормата на чл.23, ал.1 от цитираната по-горе наредба. Не на последно място, подс. А. имала и общото задължение, произтичащо от т.5 от Раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността – ръководител автотранспорт“ от длъжностна й характеристика - да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко и косвено засегнати от нейната дейност, в съответствие с квалификацията ѝ и дадените от работодателя инструкции и указания.

Категорични са доказателствата по делото, че подс. А. възложила на свид. Р.Д. извършването на товаро-разтоварна дейност без да му осигурила технически изправно превозно средство, което дава възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване, както и при отсъствието на подходяща и изправна стълба за качване на и слизане от пътното превозно средство. Става ясно от приетата по делото автотехническа експертиза, че към 15.09.2016 г. т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА е бил технически неизправен и предназначението и техническите му характеристики не позволявали да бъде експлоатиран по начина, по който е извършвана товаро-разтоварната дейност на 15.09.2016 г. Същият не разполагал с възможност за механизирано манипулиране на товарите, с каквато /мулти-лифт/ са разполагали други товарни автомобили на дружеството. Извършеното преди датата на инцидента конструктивно изменение на каросерията довело до значително увеличаване на височината на канатите - до 1.80 м., което съчетано с установеното разстоянието от земята до пода на каросерията от 1.18 м., очевидно не давало възможност за качване и слизане от каросерията без стълба. По мнение на Съда, по делото безспорно бе установено и обстоятелството, че такава изправна и подходяща за дейността по товарене и разтоварване на процесния автомобил, не била налична. Това обстоятелство се установява както от показанията на свидетелите Р.Д. и Д.Н., така също и от заключението на техническа експертиза /№ 214, т.1 л.11-14/, в хода на която вещото лице извършило преглед на видеозаписи от камера в базата на „Бон Фер“ ЕООД за 15.09.2016 г., предостави от свид. П. на USB флаш-памет и извело фотокадри отразяващи положението на т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА, от няколко различни ракурса. Именно от тези фотокадри става ясно, че в предната част на каросерията, зад кабината, отсъства каквато и да било стълба. За разлика от установеното при огледа на т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА, в хода на досъдебното производство и изготвените при него фотоснимки, от които се установява наличието и на стълба, и на специално изработени куки/упори в задната част на каросерията, където стълбата да се закрепва.

При това положение пострадалия не е разполагал възможност да извърши разпределение и наместване на товара в каросерията по правилните начини за обработване на товари, а е могъл единствено да се качи, чрез използване на физическо усилие и специални способи, през задната част на каросерията, а в последствие  - да слезе по обратен път оттам.

Именно, в резултат от този начин на слизане, съчетан със значителната височина от 1.18 м. от пода на каросерията до земята, е последвало описаното от вещото лице по назначената СМЕ „стъпване на криво“, довело в крайна сметка и до установените телесни увреждания на пострадалия Р.Д..

По делото бяха събрани безспорни доказателства, че подс. Я.А. е лицето разпоредило на свид. Р.Д. да отиде с товарния автомобил, управляван от свид. Н. и да товари наличните в пункта вторични суровини. Без правно значение в случая е, че в качеството на „Склададжия“ в „Бон Фер“ ЕООД, на А. не били възлагани правомощия да осъществява ръководни функции по отношение на останалите работници в дружеството, какъвто бил свид. Р.Д.. В правната теория и съдебната практика еднозначно е прието, че възможността да се носи наказателна отговорност, не зависи от правноустановената връзка между работодател и работник, а от фактическото изпълнение на посочената дейност и субект на престъплението се явява всеки, който фактически изпълнява функциите на ръководител на определен обект. Че подсъдимата изпълнявала такива функции към датата на инцидента, се установява по безспорен начин от изобилните доказателства събрани в тази насока. Според показанията на свид. М.А.: „За нас с Р. отговаряше Я.“, „Управителите определяха кой камион ще пътува и кои работници ще товарят – главно Я. правеше това“ и: „…тя разпореждаше кой с какво да се занимава в склада“. Според свид.Р.Д.: „Пряк началник ми беше г-ца Я.А.“, „И. ми каза „това е началничката“. Така и свид. Д.Д.: „По принцип Я. идва и ни разпределя работата“; свид. И.С.: „Я. ръководеше работата във фирмата“; свид. Д.Н.: „По принцип Я. ни разпореждаше работата сутрин“ и: „Я. разпореждаше с предимство, когато я няма нея, разпорежда З.“; свид. И.В.: „Ръководител ми беше Я., тя командваше нас“ и: „Винаги Я. изпращаше хората, където трябва да работят“; свид. С.П.: „…Я., която ми беше като шефка на работното място“ и свид. З.З.: „Освен мен, Я. също отговаряше за склада за хартия. За хартията тя определяше кой, с кого и къде да отиде да товари“.

От тези показанията става ясно, че подс. Я.А. е годен субект на престъплението в извършването на което е обвинена. Същата, без да има това право, фактически е извършвал действия, които спадат към задълженията на началника на склада на „Бон Фер“ ЕООД, а именно да разпореди кой работник къде, с кого и каква работа да извършва. Това, съчетано с функцията й на „Ръководител автотранспорт“ в „Никтранс“ ЕООД гр. Русе указва по безспорен начин, че отговорно лице за правилното и безопасно извършване на товаро-разтоварната дейност на процесната дата била подс. Я.А., доколкото именно тя възложила както на водача на товарния автомобил – свид. Д.Н. да извърши курса, така и на пострадалия Р.Д. да го придружи и извърши товаренето на вторичните суровини в каросерията на същия автомобил.

Въз основа на обсъдените по-горе доказателства се установява, че на процесната дата, по възлагане от подс. А., свид. Н. с управляваният от него товарен автомобил и придружаван от свид. Д., определен за товарач, се отправили към пункт за вторични суровини в гр. Русе, ул.“М. Луиза“. Там свид. Д. започнал да товари вторичните суровини в каросерията на камиона, но поради изменения в конструкцията му и отсъствието на възможност за механизирано манипулиране с товара, се достигнало до неравномерно разпределение на суровините. Това налагало качване в каросерията и ръчното им наместване. При липсата на изправна и подходяща стълба на камиона, свид. Д. се покачил през задната част, където били вратите на каросерията, използвайки физическа сила – подскачане и набиране. След като разпределил суровините, Д. предприел слизане по обратния път, като седнал на ръба на каросерията и с приплъзване на задните си части по пода ѝ спуснал краката си към земята. При достигането на земята, поради значителната височина, Д. стъпил на криво с десния си крак, при което получил наранявания, отговарящи на медико-биологичните признаци на средна телесна повреда и подробно описани в заключенията на приобщените по делото съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертизи.

При така установеното става ясно, че именно неупражняването на достатъчен контрол от страна на подс. Я.А. върху състоянието на процесното превозно средство, неговите конструкционни възможности и за обезпечеността му с подходяща и изправна подвижна стълба, позволяващи правилно и безопасно товарене и разтоварване, е довело до нарушаването от нейна страна на конкретни правила за безопасна работа, а именно: Т.5 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността – ръководител автотранспорт“ от длъжностна й характеристика, която я задължавала да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко и косвено засегнати от нейната дейност, в съответствие с квалификацията ѝ и дадените от работодателя инструкции и указания; Чл.23, ал.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, съобразно която разпоредба за качване на и слизане от пътни превозни средства, контейнери, складирани товари и други места, свързани с товаро-разтоварните работи, се използват подходящи и изправни преносими стълби и/или съоръжения и т.5 от Инструкция за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности, утвърдена от управителя на „Никтранс“ ЕООД /по силата на чл.23, ал.2 от Наредба №12 от 30.12.2005 г./, съобразно която, за превоз на товарни единици се използват технически изправни превозни средства, които осигуряват възможност за механизирано манипулиране на товарните единици при товарене и разтоварване /т.5.1/ и безопасност при товарене и транспорт /т.5.2/.

От обективна страна деянието е извършено от подс. Я.А., чрез бездействие, като същата в качеството си на „Ръководител автотранспорт“ в „Никтранс“ ЕООД гр. Русе, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, каквато е товаро-разтоварната дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил на свид. Р.Д., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни, резултат от счупване на пета предходилна кост на дясно ходило, контрактура на дясна глезенна става и синдром на Зудек /алгоневродистрофия/.

Подсъдимата била наясно с техническото състояние на процесния товарен автомобил, с конструктивните му особености и габарити, с липсата на стълба, както и с технологията по товарене на вторичните суровини. Въпреки, че в случая т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА не разполагал с възможност за механизирано манипулиране на товарите при товарене и разтоварване, бил със значително по-високи от стандартните канати и каросерия, липсвала изправна и подходяща подвижна стълба за слизане и качване, подсъдимата възложила на свид. Р.Д. да извърши товарене на вторични суровини именно в този автомобил. В случая тя била длъжна, но не предприела подходящите мерки за безопасност, като допуснала товаро-разтоварната дейност да бъде извършена от свид. Р.Д. на неизправно пътно превозно средство, неразполагащо с възможност за механизирано манипулиране на товарите и с липсваща изправна и подходяща подвижна стълба за слизане и качване.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че именно нарушението от страна на подс. Я.А. на цитираните разпоредби на горепосочените нормативни и ненормативни актове и вмененото ѝ задължение да осигури безопасност на труда при товарене и транспорт, са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. А., както става ясно и от нейните обяснения, дадени в хода на съдебното следствие, била наясно с техниката на товарене в това превозно средство. Несъмнено, злополуката е била предотвратима, ако подсъдимата беше изпълнила задължението си да се погрижи за здравето и безопасността на другите лица, какъвто е пострадалия, в съответствие с квалификацията ѝ и дадените от работодателя инструкции и указания, като беше възложила извършването на товаро-разтоварната дейност с изправен товарен автомобил, оборудван с изправна подвижна стълба, или разполагащ с възможност за механизирано манипулиране на товарите. По този начин биха били създадени условията за избягване необходимостта от качване и слизане от каросерията на товарният автомобил по установения в делото начин.

Съдът кредитира изцяло заключенията на съдебно-медицинската и допълнителната съдебно-медицинска експертизи за достоверно, тъй като са извършени компетентно и обективно въз основа на събрани по делото доказателства, в това число и медицинската документация.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика при немарливо изпълнение на дейността, лицето притежава необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях, съответно с правилата за упражняване на това занятие или дейност, или е подходило повърхностно, лекомислено или несериозно. Именно, такова било и установеното поведение на подс. А. в деня на процесния инцидент. В случая е налице също така и кумулативното изискване за правно регламентирана дейност, която сама по себе си да съставлява източник на повишена опасност, като правната регламентация на дейността в конкретния случай е посочена в наредбата, цитирана по-горе.

От субективна страна деянието е извършено при условията на непредпазливост във формата на небрежност, доколкото от една страна подсъдимата А. е била наясно с правилата, но ги е нарушила, като макар и да не предвиждала настъпването на вредоносния резултат, е била длъжна да го предвиди.

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че непосредствено след деянието, подс. А. е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия Р.Д.. Тя отвела лично Д. в спешно отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе, придружавала го по време на прегледа и изследванията, заплатила прегледа му, закупила му помощни средства за придвижване – патерици и го откарала до дома му. Поради това и макар нормата на чл.134, ал.4 от НК да не предвижда намалена отговорност, а указва, че при наличие на данни за оказана помощ на пострадалия след деянието те се вземат предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, Съдът намира, че правилната квалификация в случая е при тази хипотеза.

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.134, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НК, поради което подсъдимата А. следва да бъде призната за виновна в извършването на това престъпление и й бъде наложено наказание.

Съдът намира, че подс. Я.А. не е извършила престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК, като е нарушила разпоредбите на сключените между нея и управителя на „Никтранс“ ЕООД трудов договор № 131/01.02.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.02.2012 г. към трудов договор № 131/01.02.2012 г., както и на т.4 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността ръководител автотранспорт“ от длъжностната ѝ характеристика – като не установила организация на работа в отдела, гарантираща опазване на живота и здравето на работниците, служителите и външните институции. Съдът намира, че клаузите/компонентите/ на трудовият договор, респ. допълнителното споразумение към него, не са от категорията на технически правила и норми от съответен нормативен, поднормативен акт или ненормативни правила, които да конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав на чл.134, ал.1 от НК.

По отношение на обвинението, с което на подс. А. е вменено нарушение на т.4 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността ръководител автотранспорт“ от длъжностната ѝ характеристика – като не установила организация на работа в отдела, гарантираща опазване на живота и здравето на работниците, служителите и външните институции, Съдът намира, същото дори да е налице, не е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като в случая не липсата на организация в процеса по товарене и разтоварване е довело до съставомерния резултат, а възлагане на товарене на неизправно превозно средство, при отсъствието на възможност за механизирано манипулиране на товарите и необорудвано с изправна и подходяща стълба.

Поради това, подс. Я.А. следва да бъде призната за невинна в това да е извършила престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК, като е нарушила разпоредбите на сключените между Я.С.А. и Н.Й.С. - управляващ и представляващ „Никтранс“ ЕООД трудов договор № 131/01.02.2012 г. и Допълнително споразумение от 01.02.2012 г. към трудов договор № 131/01.02.2012 г., както и на т.4 от раздел „Задължения и отговорности“, глава „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността ръководител автотранспорт“ от длъжностната ѝ характеристика – като не установила организация на работа в отдела, гарантираща опазване на живота и здравето на работниците, служителите и външните институции, поради което и на осн. чл.304 да бъде оправдана по тази част от обвинението.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. А., Съдът намира, че са налице  предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК. Същата към момента на деянието била пълнолетна. За престъплението се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 2 години и „Пробация“. Престъплението е непредпазливо. Подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК А. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като ѝ се наложи административно наказание.

Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата ѝ ангажираност, оказаната съществена помощ на пострадалия, непосредствено след деянието и липсата на осъждания, извън тези които биха били пречка за прилагане на чл.78а от НК или други противообществени прояви.

Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство предприетите от подсъдимата активни действия за прикриване възникването на трудовата злополука.

Предвид това Съдът приема, че с оглед характера им и относителна тежест, е налице съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “ГЛОБА” в размер между минимума и средата на предвиденото от нормата на чл.78а, а именно 1200.00 лв.

Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

 

По отношение на гражданския иск:

Безспорно се установи в хода на съдебното следствие, че причинената на свид. Р.Д. средна телесна повреда и усложненията в здравословното му състояние за продължителен период от време, са в причинно-следствена връзка с деянието, извършено от подсъдимата Я.А.. Поради това съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи, като се присъди обезщетение за причинените от подс. А. неимуществени вреди на Р.Д..

При определяне размера на това обезщетение за неимуществените вреди - претърпените болки и страдания, Съдът взе предвид приобщените медицински документи на пострадалия, заключенията на съдебно-медицинската и допълнителната съдебно-медицинска експертиза, както и показанията на свид. Д., който макар и пристрастен като пострадал, добросъвестно и в съответствие с приложените към делото писмени доказателства, изяснява здравословното си състояние, лечението си, периода на възстановяване, както и настъпилите усложнения. Установява се от тези доказателства, че свид. Д. е престоял с гипсова имобилизация за срок от около един месец, като след свалянето й, за продължителен период от време страдал от болки и оток в глезена, ограничения в движението на ходилото и за да ходи ползвал помощни средства. Независимо от лечението, впоследствие развил Синдром на Зудек и бил нетрудоспособен за около година. От този момент и понастоящем, ходи с коригиращи стелки на ходилата. От така установеното става ясно, че в резултат на получените увреждания пострадалият Д. бил обективно трайно затруднен да се движи и придвижва, както и да полага труд в продължение на около една година. Всичко това предопределя една средно висока степен на увреденост и претърпени болки и страдания от пострадалия.

При така изложеното Съдът намира, че справедливо и адекватно на  причинените неимуществени вреди обезщетение е такова в размер на 8000 лв. Тази сума следва да се присъди със законната лихва от деня на увреждането - 15.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.

Иска за разликата над тази сума, до претендирания размер от 25 000 лв., следва да се отхвърли, като по мнение на Съда, в тази част претенцията е завишена и не съответства на причинените болки и страдания.

На обв. А. следва да бъдат възложени и разноските направени от Р.Д.Д. в размер на 1330.00 /хиляда триста и тридесет/ лв. за адвокатски хонорар на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.13, ал.1, т.2 и ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати в полза Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 2449.04 лв. за разноски на досъдебното производство, а в полза на Районен съд Русе сумата от 390.00 лв. за разноски на съдебното производство и сумата от 320.00 лв., представляваща държавна такса върху размера на уваженият граждански иск.

 

Предвид събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, Съдът намира, че от обективна страна подсъдимият Н.Й.С. е осъществил състава на престъплението по чл.294, ал.1 от НК, тъй като в периода 15.09.2016 г. – 17.09.2016 г. в гр. Русе спомогнал на лицето Я.С.А. ***, която извършила на 15.09.2016 г. в гр. Русе престъпление по чл.134, ал.1 от НК, с пострадал Р.Д. ***, да избегне наказателно преследване, като съставил Заповед за прекратяване на трудовите правоотношения на Р.Д. *** с  работодателя му „БОН ФЕР“  ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, считано от 14.09.2016 г. по Трудов договор № 169/08.09.2016 г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“ и Уведомление от 17.09.2016г. по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, в което удостоверил неверни обстоятелства - че трудовото правоотношение на Р.Д.Д. с работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, по Трудов договор № 169/08.09.2016 г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“, е прекратено на 14.09.2016 г., без да се е споразумял с това лице - Я.С.А. ***, преди да е извършила самото престъпление.

Престъплението по чл.294, ал.1 от НК, възприето в правната теория и съдебната практика като "личното укривателство" е вторично престъпление и е обусловено от предходно извършено друго такова - "предикатно". От систематичното му място в Особената част на НК, а и от признаците му като престъпление е ясно, че то засяга обществените отношения във връзка с правилното функциониране на правосъдната система и преди всичко на "наказателното правосъдие". Това определя престъплението по  чл.294, ал.1 НК като "вторично", доколкото е немислимо без извършването на друго (първично) престъпление, каквото може да бъде всяко от Особената част на НК. То е резултатно престъпление, като следва да се счита осъществено с факта на извършване на действие, което обективно е годно да затрудни правосъдието при разкриване на престъпленията, включително всички елементи на съответния престъпен състав, престъпника или привеждането на наказанието му в изпълнение. Безспорно е, че това престъпление може да бъде осъществено чрез три отделни форми на изпълнителното деяние: 1/ спомагане на лице извършило престъпление да избегне наказателно преследване - когато се извършват действия да се прикрие самия факт на престъплението и физическия му извършител; 2/ да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване – като се създават временни пречки за правозащитните органи за постигане целите на наказателното преследване, чрез създаване на затруднения по установяване признаците на първичното престъпление, неговия автор, по привличане към отговорност и за достигане на окончателен съдебен акт за осъждането му и 3/ да остане ненаказан дееца - т.е. да не изтърпи наложено му наказание.

И последният елемент от обективната страна на състава на това престъпление е, деецът да не се е споразумял предварително за укривателството с лицето извършило първичното престъпление.

Доколкото в настоящият случай, инкриминираните действия на подс. Н.С. са извършени от него за прикриване на самия факт на престъплението по чл.134 от НК и физическият му извършител – подс. Я.А., Съдът приема, че е налице първата форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.294, ал.1 от НК, а именно спомагане на лице извършило престъпление да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с това лице преди да извърши самото престъпление. Всъщност, с оглед обстоятелството, че първичното престъпление е непредпазливо, то такова споразумяване е и обективно невъзможно.

Основанията на Съда за тези изводи са следните:

На първо място, от изложеното по отношение обвинението, предявено на подс. Я.А., става ясно, че същата е извършила престъплението по чл.134, ал.1 от НК, като на 15.09.2016 г., в гр. Русе, като „Ръководител автотранспорт“ в „Никтранс“ ЕООД гр. Русе, причинила на Р.Д. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на товаро-разтоварни работи, като нарушила изчерпателно посочените правила за безопасност при тази дейност.

Установява се също така, че по неустановен по делото начин, в периода между 15 и 17.09.2016 г. подс. Н.С. узнал за случилото се със свид. Р.Д.. В тази насока са показанията на последния, в които заявява, че на 17.09.2016 г., когато се срещнали с подс. А. пред кабинета на свид. Ф. в УМБАЛ „Медика“, тя му казала, че е разговаряла с подс. С. и той е взел решение да плащат минималната работна заплата на Д. докато се възстанови, след което отново щял да го вземе на работа. Поради именно тези указания на подс. С., подсъдимата поискала от пострадалия и преснимала талона му с данните за банковата му сметка, в която да бъдат превеждани парите. Подс. А. обяснила също така на свид. Д., че трябва да отидат до офиса на „Бон Фер“ ЕООД, за да подготвят документи. Той се съгласил и на същата дата, двамата посетили офиса на „Бон Фер“ ЕООД в гр. Русе, ул. “Добри Немиров“ № 11. Убедила го, че трябва да подпише документи, с които да бъде прекратено трудовото му правоотношение считано от 14.09.2016 г., тъй като за него било по изгодно злополуката да не бъде трудова, а битова, като му обещала, че дружеството ще му изплаща по банков път минималната заплата, докато се възстанови, след което отново ще го вземат на работа.

По мнение на Съда, безспорно бе установено и обстоятелството, че не само към 15.09.2016 г., но и към 17.09.2016 г., трудовите правоотношения между свид. Р.Д. и „Бон Фер“ ЕООД не били прекратени по никой от предвидените в Кодекса на труда способи. В тази насока Съдът цени като обективни, последователни, логични и изчерпателни в достатъчна степен, показанията на свид. Р.Д.. От тези показания се установява, че от 09.09.2016 г. до датата на инцидента – 15.09.2016г., включително, той изпълнявал трудовите си задължения като „Събирач отпадъци, разделно“ на площадката /склада/ на дружеството в гр. Русе, бул. “Тутракан“ № 30а, в изпълнение на сключеният между него и дружеството трудов договор № 169/08.09.2016 г. Именно, в качеството му на работник в „Бон Фер“ ЕООД, сутринта на 15.09.2016 г. подс. А. му възложила товаренето на вторични суровини от пункта в каросерията на т.а. „Мерцедес 814“ с рег.№ Р 8624 РА. Според показанията на пострадалия, едва на 17.09.2016 г., след вторият преглед извършен му от свид. Ф., по настояване на подсъдимата, той посетил офиса на „Бон Фер“ ЕООД, където му били представени готови, попълнени и разпечатани Предложение от 13.09.2016 г., от името на Р.Д.Д., с което последният предлагал на управителя на „Бон Фер“ ЕООД трудовото му правоотношение да бъде прекратено считано от 14.09.2016 г.; Споразумение за прекратяване на трудов договор № 169/08.09.2016 г. от 14.09.2016 г., Заповед № 20/14.09.2016 г. за прекратяване на трудов договор № 169/08.09.2016 г. и Разходен касов ордер № 118/14.09.2016 г. за изплащане на Р.Д. на 73.67 лв. - трудово възнаграждение за м.септември. На тези документи Д. положил подписа си и попълнил личните си данни, на местата на които му било посочено. Свид. Д. си спомня също така, че като отишъл в офиса на „Бон Фер“ ЕООД, някой от служителите празнувал празника „Вяра, Надежда и Любов“ и дори го почерпили шоколадови бонбони и кафе. Общо известен факт е, че датата на честването на този църковен празник е постоянна всяка година и е именно 17 септември. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. В.П., която е била именника на този ден.

В подкрепа на показанията на свид.Д., че на 15.09.2016 г. изпълнявал трудовите си задължение, като започнал работа сутринта на лента за сортиране на суровините, а по-късно бил изпратен от подсъдимата на процесния пункт за вторични суровини, са и показанията на свидетелите И.С., Д.Н. и С.П., които са категорични, че лично са възприели присъствието и полагането на труд от страна на Д., на датата, на която се случил инцидента с него, както и, че в този ден именно подс. А. му разпоредила да отиде да товари вторични суровини от пункт извън базата, с товарен автомобил, управляван от свид. Д.Н.. Косвено, в подкрепа на извода, че към датата на инцидента Р.Д. е бил на работа са и установеното съдържание на водения от подсъдимата присъствен лист и показанията на свидетелите М.А., Д.Д., И.В. и З.З., обсъдени и възприети от Съда като достоверни по-горе, по повод обвинението на подс. А..

В унисон с показанията на свид. Д., че едва на 17.09.2016 г. са му били представени и подписал документи, със задна дата, за прекратяване на трудовото му правоотношение, са и показанията на свид. Д.В., която твърди, че когато Д. се явил в офиса на дружеството, бил с вече гипсиран или шиниран крак и :“Покрай него се въртяха двете юристки и Я. беше там.“ Същата свидетелка заявява още: „Юристките мисля, че го водеха този разговор, те го караха да си подпише молбата за освобождаване, заповедта за освобождаване и ордера.“ и :“…г-н Д. беше извикан в това преддверие, накараха го да подпише заповед със задна дата, че е напуснал, всъщност, че не е бил на работа въпросния ден, когато е станала злополуката.“, както и: „Не съм видяла документа, но просто ги чувах през отворената врата като говорят, че документа е със задна дата.“, и :“Подадох уведомлението за Р.Д. с датата на заповедта, измислената.“

Съдът не възприема за достоверни показанията на свид. М.А.-служител в офиса на „Бон Фер“ и „Никтранс“, в частта им, в която заявява, че свид. Р.Д. дошъл в офиса на 13.09.2019 г. и подал молбата си за напускане на работа. Нелогични и несъстоятелни, до степен наивистични, са показанията на тази свидетелка, в частта им в която обяснява защо толкова ярко е запомнила датата 13.09.2016 г. и събитията случили се според нея на този ден. Напълно лишено от житейска логика е да остави ярък спомен събитие, с нищо не отличаващо се от много подобни случай в кариерата ѝ, при това с лице, работило в дружеството едва няколко дни, само поради това, че се случило на дата 13, в ден вторник. Свидетелката твърди, че за нея това било много интересно съвпадение, защото имала „сантимент“ към датата 13, а мразела деня вторник. В същото време, свид. А. заявява в показанията си, че няма никакъв спомен за обработвани от нея други документи и посещение на други лица в офиса на същата дата - 13.09.2016 г. Освен това, твърдението на свид. А. по никакъв начин не дава отговор на въпроса, кога пък е отишъл в офиса свид. Д., за да подпише споразумението за прекратяване на трудовият договор и заповедта за прекратяване на трудовия договор, който пък са с дата след 13.09.2016 г., а именно 14.09.2016 г. Това дава основание на Съда да не кредитира показанията на свид. А. в тази им част, който освен нелогични са и в пълно противоречие на останалите събрани по делото доказателства в тази насока.

Предвид изложеното дотук, Съдът приема за безспорно доказано, че на 15.09.2016 г., до момента на възникване на инцидента с него, свид. Р.Д. е изпълнявал трудовите си задължени в „Бон Фер“ ЕООД, въз основа на валиден и действащ трудов договор.

Именно това, че при изпълнение на трудовите си функции е пострадал техен работник, а не случаен човек, по мнение на Съда е очевидната и логична причина, а не някакви благородни, човеколюбиви подбуди, подсъдимата да положи, иначе безспорно установените грижи и подкрепа на свид. Д. на 15 и 17, септември, 2016 г.

При това положение става ясно, че с подписването на Заповед за прекратяване на трудовите правоотношения на Р.Д. *** считано от 14.09.2016 г. и на Уведомление от 17.09.2016 г. по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда до НАП, че трудовото правоотношение на Р.Д. с работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД е прекратено на 14.09.2016 г., подс. С. удостоверил невярно обстоятелство, а именно, че към датата на процесния инцидент – 15.09.2016 г., свид. Р.Д. не бил в трудови правоотношение с „Бон Фер“ ЕООД. А като резултат от това -  че не се е случила трудова злополука с него, която да е последица от немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при нарушаване на обсъжданите разпоредби от страна на подс. Я.А.. Несъмнено, по този начин подс. С. целял да спомогне на подс. А. да избегне наказателното преследване за извършеното от нея престъпление по чл.134 от НК, тъй като с тези си действия, подсъдимия прикрил самия факт на престъплението и физическия му извършител. Очевидно е, че при отсъствие на трудово правоотношение с Р.Д., няма как да бъде отстоявано, че същият по разпореждане на подс. А. е извършвал правно регламентирана дейност – товаро-разтоварване, при която е получил установената средна телесна повреда.

Безспорно е, че въз основа на така съставените от С. два документи и при евентуална липса на категорични доказателства, които да оборват тяхната достоверност, всяка последваща проверка на административен или полицейски орган би достигнала до заключението, че липсва трудова злополука с телесно увреждане, което е резултат от немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, респективно за органите на досъдебното производство – за липса на престъпление. Именно такъв е бил резултата и от извършената от Дирекция „Инспекция по труда“-Русе проверка, която въз основа и на процесните писмени доказателства приела, че няма данни за трудова злополука, тъй като към 15.09.2016 г. Р.Д. вече не е бил работник в „Бон Фер“ ЕООД. По този начин, компетентният контролен орган бил мотивиран да не изпълни и законовото си задължение по чл.407 от КТ, а именно когато се установят закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, да уведоми органите на прокуратурата.

Съдът намира, че последващите действия на подсъдимите С. и А., след като узнали за подадените от Д. жалби, целящи прикриване на случилият се с последния трудов инцидент, също косвено указват, че подс. С. е целял прикриване факта на престъплението, извършено от подсъдимата. Че тези действия са част от обективната действителност, Съдът намира за доказано безспорно както от показанията на свид. Р.Д., така и от показанията на свидетелите Д.В., В.П. и З.П., които Съдът кредитира като последователни, взаимно допълващи се и житейски приемливи. Установява се от тези показания, че именно С. възложил на А. да се срещне с Р.Д. и опита да му въздейства да оттегли жалбите си и да попълни саморъчно на лист хартия, че е счупил ходилото си, като се е спънал, докато е вървял по тротоара. Няколко дни по-късно отново подс. С. възложил на подс. А. и свид. В. да се срещнат с Р.Д., като този път му предложат парична сума, за да оттегли жалбите си. След това, отново по указания на подс. С., юрисконсулта на дружеството – свид. В.П. и свид. Д.В. се срещнали със свид. З.П., за да разберат какви са претенциите на Р.Д. към дружеството.

Съдът не възприема за достоверни, поради което и не кредитира обясненията на подс. С., в частта им, в която твърди че след като разбрал за претенциите на свид.Д., му „станало интересно за какво ги иска тези пари“ и за това изпратил подс. А. и свид. В. да се срещнат с него. След това като разбрал, че Д. има адвокат и иска 1500-2000 лв. изпратил свид. П. и свид.В. да се срещнат с адвоката – свид. П., който пък им бил казал, че искат 10 000 лв. На първо място, в тази им част обясненията на подсъдимия освен, че противоречат съществено на останалите събрани по делото доказателства, са и напълно лишени от житейска логика. След като твърди, че при прегледа на документите установил пълна изрядност по отношение прекратяване на трудовото правоотношение с Д., С. очевидно не би имал никакви причина да се притеснява от претенции на последния, включително и финансови такива, което пък изключва необходимостта да възлага няколко поредни, неформални срещи на свои служители – счетоводител, юрист, ръководител „Автотранспорт“, с пострадалия и с неговия адвокат. Освен това, по делото не бяха събрани никакви доказателства за това, свид. Р.Д. да е предявил каквито и да било имуществени претенции към подсъдимия С. или управляваното от него предприятие. Напротив, установи се, че свид. Д. отказал предлаганите му от подс. А. и свид. В. пари, за да оттегли жалбите си до РРП и Д“ИТ“-Русе, отказал и да оттегли тези жалби, като настоявал те да се срещнат с неговия адвокат. Това явно указва, че е пострадалият е желаел случаят да бъде решен по легален начин, за разлика от стремежа на подсъдимите С. и А..

Съдът намира за установено, също така, че двата инкриминирани документа подс. Н.С. подписал именно в периода от 15 до 17 септември. Очевидно, най-ранният момент, в който това е можело да бъде сторено е датата на инцидента със свид.Р.Д. – 15.09.2016 г., до който момент, по изложени по-горе аргументи, Съдът приема за установено, че Д. е изпълнявал трудовите си задължени в „Бон Фер“ ЕООД, въз основа на валиден и действащ трудов договор. В същото време, от показанията на свид. В. става ясно, че тя подала по електронен път уведомлението по чл.62, т.5 от КТ до НАП, с електронният подпис на подсъдими, след като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с пострадалия вече била изготвена. Както се удостоверява от приобщената по делото Справка на  НАП за приети и отхвърлени уведомление по чл.62, ал.5 от КТ /т.3, л.297 от ДП/, уведомлението за прекратяване на трудовия договор с Р.Д. било подадено по електронен път на 17.09.2016 г. в 14.19 ч. Междувпрочем, със същата дата е датирано и инкриминираното Уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда на хартиен носител, което носи подписа на подс. С.. Установява се също така, от показанията на свид. В.П., и принципният механизъм за изготвяне на заповедите за сключване и прекратяване на трудови правоотношение в дружеството, а именно: след постъпването на съответната молба от работника се поставя входящ номер, тя или свид. А. /в редки случаи и свид. В./ изготвят заповедта, която се подписва от подсъдимия С., след което идва съответния работник, който вписва датата на връчване, подписва се и му се връчва препис. При съвкупен анализ на така установените обстоятелства, Съда приема за доказано, че инкриминираните Заповед за прекратяване на трудовите правоотношения на Р.Д. *** считано от 14.09.2016 г. и Уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда на хартиен носител са съставени от подс. С. именно в периода от 15 до 17.09.2016 г., вкл.

Съдът не възприема за достоверни обясненията на подс. Н.С. за това, че е подписал Заповед за прекратяване на трудовите правоотношения на Р.Д. *** именно на датата посочена в нея – 14.09.2016 г., доколкото в тази им част обясненията с в противоречие на останалите събрани и ценени от Съда доказателствени източници и следва да бъдат възприети за защитна теза.

Съдът намира, че престъплението е довършено с извършване на действията, които са обективно годни да затруднят правосъдието при разследване на престъплението по чл.134 от НК, каквито в конкретния случай са осъществени със съставянето на двата процесни документа от страна на подс. Н.С.. Без правно значение в случая е обстоятелството дали в крайна сметка виновното за първичното престъпление лице е избегнало или не наказателна отговорност, както и дали с личното укривателство на практика е създадено затруднение на разследването или не.

Ирелевантно за случая също така е и обстоятелството дали действията по лично укривателство сами по себе си са престъпни по своя характер или не. В тази насока Съдът отчита възраженията на защитника, че в случая не са налице документи престъпления, за несъстоятелни, доколкото нормата на чл.294, ал.1 от НК не изисква действията, извършени с цел лично укривателство, да осъществяват състава на някакво престъпление, в това число и документно такова. Достатъчно е действията на виновното лице да са насочени и да са обективно годни да спомогнат на конкретно лице да избегне наказателно преследване, за извършено от него престъпление. Както бе посочено и по-горе, без правно значение, по смисъла на нормата е и факта дали лицето в крайна сметка е избегнало или не, наказателното преследване.

От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия С. при пряк умисъл. Той бил наясно, че подс. А. е извършила престъплението по чл.134 от НК, съзнавал, че съставените от него два инкриминирани документа удостоверяват неверни обстоятелства, както и, че в този им вид същите са обективно годни да спомогнат на подсъдимата да избегне наказателно преследване и преследвал именно тази цел.

Предвид изложеното до тук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.294, ал.1 от НК, поради което подс. Н.С. следва да бъде признат за виновен в неговото извършване и му бъде наложено съответното наказание.

Съдът намира, че подс. Н.С. не е извършил престъплението по чл.294, ал.1 от НК, като е спомогнал на лицето Я.С.А. ***, която извършила на 15.09.2016 г. в гр. Русе престъпление по чл.134, ал.1 от НК, с пострадал Р.Д. ***, да бъде осуетено спрямо нея наказателно преследване. Както бе посочено и по-горе, по мнение на Съда действията на подс. С. не осъществяват признаците на това изпълнително деяние, тъй като със съставянето на двата инкриминирани документа не се създават временни пречки за правозащитните органи за постигане целите на наказателното преследване, чрез създаване на затруднения по установяване признаците на първичното престъпление, неговия автор, по привличане към отговорност и за достигане на окончателен съдебен акт, за осъждането му, а е прикрит самия факт на престъплението и физическия му извършител. С оглед изложеното, С. следва да бъде признат за невинен в това, да е извършила престъплението по чл.294, ал.1 от НК с действия за осуетяване на наказателното преследване, поради което и на осн. чл.304 да бъде оправдан по тази част от обвинението.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. С., Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата му ангажираност, осигуряването на трудова заетост за значителен брой лица, чистото му съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви.

Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство предприетите от подсъдимия активни действия, извън инкриминираните с обвинението, за прикриване възникването на трудовата злополука.

Предвид това Съдът приема, че с оглед характера им и относителна тежест, е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година.

Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

 

Съдът намира, че от обективна страна подсъдимият Н.Й.С. е осъществил състава и на престъплението по чл.311, ал.1 от НК, като на 17.09.2016 г., в гр. Русе, в качеството на длъжностно лице – Управител на „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, в кръга на службата си, съставил официален документ – Уведомление от 17.09.2016 г. по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, в който удостоверил неверни обстоятелства - че трудовото правоотношение на Р.Д. *** с работодателя му „БОН ФЕР“ ЕООД – гр. Русе, представлявано и управлявано от Н.Й. ***, по Трудов договор № 169/08.09.2016 г., с който Р.Д. *** е назначен на длъжност „Събирач отпадъци, разделно“, е прекратено на 14.09.2016 г., с цел да бъде ползван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства и случаят не е маловажен.

Престъплението по чл.311, ал.1 от НК предвижда наказание за длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления. Съобразно тази конструкция на правната норма, субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, когато действа в кръга на своята служба, като изпълнителното деяние се изразява в съставянето на официален свидетелски документ, в чието съдържани са отразени неверни факти – такива, които не отговарят на действителността. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в съставяне на истински официален удостоверителен документ с невярно съдържание. Престъпният резултат се изчерпва със съставянето на официалния документ с невярно съдържание, без да е необходимо за довършване на престъплението да се стигне до използването на документа. От субективна страна престъплението може да бъде извършено с пряк умисъл и специалната цел документът да бъде използван от самия деец или трето лице.

От обсъдените по горе доказателства се установи по безспорен начин, че автор на инкриминираният документ, на хартиен носител, е подс. Н.С.. В тази насока е приобщеното по делото и неоспорено заключение на почеркова експертиза на документ /№159 – т.3,л.293-294/, от заключението на която се установява, че подписът срещу реквизита „Подпис на ръководителя“ в Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ е изпълнен от подс. Н.С..

Безспорно, уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда е официален документът, тъй който е издаден по установения ред и форма /предвидени в Наредба № 5 от 29.12.2002г. / от длъжностно лице в кръга на службата му.

Няма съмнение, че в качеството си на Управител на „Бон Фер“ ЕООД – гр. Русе подсъдимия е длъжностно лице и работодател. Именно в това си качество, като задължено лице по чл.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от кодекса на труда, подс. Н.С. съставил уведомлението.

Съдът намира, че инкриминирания документ е удостоверителен по своята същност, доколкото удостоверителните документи имат функцията да материализират такива изявления, съдържанието на които отразява съществуващи извън тях факти или изявления на други лица с правно значение. Тъкмо удостоверителната функция на тази категория документи се явява засегната в случаите на лъжливо документиране. Такъв факт в обсъжданият документ представлява отразеното, че трудовото правоотношение на свид. Д. с работодателя „Бон Фер“ ЕООД–гр. Русе, по Трудов договор № 169/08.09.2016г. е прекратено на 14.09.2016 г. За разлика от удостоверителните, диспозитивните документи изразяват едно първично изявление на техния автор, в което не се отразяват факти или обстоятелства извън самото изявление. Такъв документ по своята същност е заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения на Р.Д. с „Бон Фер“ ЕООД, считано от 14.09.2016 г.

С оглед приетото по-горе за доказано обстоятелство, че към 14.09.2016 г. трудовото правоотношение между Р.Д. и „Бон Фер“ ЕООД не било прекратено, процесният документ се явява с невярно съдържание, тъй като в него са внесени неверни обстоятелства от категорията на онези, които той е предназначен да удостовери, а именно, че трудовото правоотношение на свид.Д. с работодателя „Бон Фер“ ЕООД–гр. Русе, по Трудов договор № 169/08.09.2016 г. е прекратено на 14.09.2016 г.

Няма спор, както бе посочено и по-горе, че престъплението по чл.311 от НК е довършено със самото съставяне на документа с невярно съдържание. Не се изисква причиняването на вреда или друг резултат, както и ползване на същия.

И последният елемент от фактическия състав на престъплението също е налице – документът е съставен с цел да бъде използван за доказване на горните обстоятелства. Както става ясно, процесното уведомление, макар и да не било изпращано в НАП /такова било изпратено по електронен път/, било приложено към трудовото досие на свид. Р.Д., каквото, съобразно чл.128б от КТ е задължен да води всеки работодател и да съхранява в него документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение. Освен това, в хода на предварителната полицейска проверка уведомлението на хартиен носител, било предадено от свид. В.П., заедно с останалите документи от досието, на свид. С., във вид на заверено копие.

От субективна страна, подс. Н.С. осъществил престъплението по чл.311 от НК с пряк умисъл. Той съзнавал, че при съставянето на документа внася в него неверни обстоятелства и наред с това целял същият да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.

Предвид казаното до тук Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.311, ал.1 от НК, поради което подс. Н.С. следва да бъде признат за виновен в неговото извършване и му бъде наложено съответното наказание.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. С., Съдът отново отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата му ангажираност, осигуряването на трудова заетост за значителен брой лица, чистото му съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви.

Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство съставянето и на други документи, извън инкриминирания, в които били удостоверени неверни обстоятелства, макар и с тях да не бил осъществен състава на престъпление.

Предвид това Съдът приема, че с оглед характера им и относителна тежест, е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година.

На осн. чл.23, ал.1 от НК, Съдът групира така наложените наказания за двете престъпления, извършени от Н.С., като определя едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.

Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изтърпяването на така наложеното общо наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.

 

Подсъдимия Н.С. следва да бъде осъден да заплати в полза Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 713.54 лв. за разноски на досъдебното производство, а в полза на Районен съд Русе сумата от 180.00 лв., за разноски в съдебното производство.

 

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: