Решение по дело №6473/2011 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 февруари 2012 г. (в сила от 29 март 2012 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20114430106473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр.***,16.02.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***ският районен съд, девети граждански състав, в публичното заседание на  седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря  като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 6473 по описа за 2011 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от  *** - *** против Г.М.М., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК  с цена на иска 3220, 37 лв.

В  исковата молба ищецът, твърди че е подал заявление за  издаване Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу Г.М.М., ЕГН ********** ***, по което е образувано ЧГД № 5302 / 2011 г.    Твърди се, че по това производство съдът е издал  Заповед за изпълнение на парично задължение № 3792  / 29. 08. 2011 г, с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата общо 3220, 37 лв, от които  главница 2609, 68 лв,  за незаплатена топлинна енергия за периода 01. 09. 2008 г. – 30. 11. 2010 г. и 610,69 лихва за забава от 03. 11. 208 г. – 11. 08. 2011 г, както и законната лихва  от 26. 08. 2011 г. до окончателното й изплащане.  Твърди се,  че  в срока по 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение, поради което за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за осъществяване съществуването на дължимостта на заявеното вземане по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че към настоящият момент ответникът не е изпълнил  задълженията си.

Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника по делото, същият в едномесечния срок е представил писмен отговор, в който е оспорил иска, направил е възражение за погасителна давност за периода 01. 09. 2008 г. до 24. 10. 2008 г, искане за изискване на документи от ищеца.

Поради това ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на Г.М.М., ЕГН ********** ***, че дължи на *** – *** сумата общо 3220, 37 лв, от които  главница 2609, 68 лв,   за консумирана топлинна енергия за периода 01. 09. 2008 г. – 30. 11. 2010 г. и 610, 69 лихва за забава от 03. 11. 208 г. – 11. 08. 2011 г, както и законната лихва  от 26. 08. 2011 г. до окончателното й изплащане.  Ищецът претендира и направените деловодни разноски.    

Ищецът се представлява от адв. Г.Ц. – ПлАК и поддържа исковата молба.

Ответникът  не се явява  и не се представлява.

 Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането  в полза на ищеца  по ч. гр. д. №  5302 / 2011 год. по описа на ПлРС – изискано и приложено към делото.         

Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Вземането на ищеца произтича от потребление на топлинна енергия / ТЕ / за битови нужди от ответника като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***.  Съгласно Закона за енергетиката, потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия / ОУ / за продажба на топлинна енергия от  *** – *** на потребители за битови нужди в гр. ***, които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Те влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези Общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел седми от ОУ от 2007 г. – “Заплащане на ТЕ” е определен редът и срока, по който купувачите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най – късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Ответникът, видно от приложеното в ч. гр. д. № 5302 / 2011 г. извлечение от сметка за абонатен № 10827 е използвал доставената от дружеството топлинна енергия, през периода 01. 09. 2008 г. – 30. 11. 2010 г. и не  е погасил задължението си.

Сградата, етажна собственост на адрес гр. ***, ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***.

Сумите за топлинна енергия за периода 01. 09. 2008 г. – 30. 11. 2010 г. за процесния имот са начислявани от  *** ***” ЕАД – *** по изготвени отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата *** на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 / 06. 04. 2007 г. за Топлоснабдяването.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти.

Ответникът следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 3220,37 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26. 08. 2011 г, до окончателното и изплащане, както и  сумата от 184, 40 лева, представляваща деловодни разноски по заповедното производство .

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на  64, 40 лв. за платена държавна такса и сумата от  150  лв. за  адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения ***ският районен съд

 

                  Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, че Г.М.М., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ  на  *** - *** сумата от 3220, 37 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26. 08. 2011  г, до окончателното и изплащане, както и  сумата от 184, 40 лева, представляваща деловодни разноски по заповедното производство .

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Г.М.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** – *** направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на  64, 40 лв. за платена държавна такса и сумата от  150  лв. за  адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: