№ 169
гр. Разград , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба, подадена от „Евро финанс Колект“ЕООД против Заповед за
изпълнение на парично задължение № 109/1.VI.2021 г. , постановена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№222/2020 г. по описа на РС – Кубрат, в частта за разноските. Връчването на заповедта на заявителя е
удостоверено на 13.IV.2021г.
Жалбоподателят твърди дължимост на заявените в заповедното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния им размер от 300,00лв., а не до присъдените му такива от КРС в размер на 50,00лв.
Твърди доказаност на заплатените за адвокатска услуга разноски в размер на 300,00лв. и счита, че в конкретния
случай съдът не разполага с правомощие да намалява разноските за определеното към минималния размер
адвокатско възнаграждение.
Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, жалбата е допустима.
По същество на същата, съдът съобрази следното:
Проверяваният съдебен акт в атакуваната част е допустим, поради което не се налага обезсилването му по
реда на чл. 278, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.1 от ГПК. Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в
необходимата писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото. Разглеждането на заявлението е освен
родово (по арг. от чл. 411, ал.1 от ГПК) и местно подсъдно на РС – Кубрат.
Съгласно чл. 413, ал. 1, предложение последно, длъжникът по издадената ЗИ се е възползвал от
дадената му по закон възможност и е обжалвал заповедта за изпълнение в частта за неприсъдените му със същата
разноски.
Ч.гр.д.№222/2020г. е било образувано на производство пред КРС по заявление вх.№1313/29.V.2020г.,
подадено от по реда на чл. 410 от ГПК, „Евро финанс Колект“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу Янко Стилиянов К., ЕГН**********, от с.Тертер, Разградска обл., в качеството му на
неизправен длъжник по Договор за телекомуникационни услуги, сключен с БТК ЕАД на 12.XII.2016г.
Вземанията са заявени, съответно като дължима по договора главница от 67,054лв. и за дължима в обезщетение
1
за забавата й мораторна лихва в размер на 20,95лв. Заявителят твърди качеството си на титуляр на вземанията,
съгласно възмездно сключен с кредитора договор за цесия. В заявлението си е инкорпорирал искане и за
заплащане на доказано сторени в размера на 325,00лв. разноски в производството. От които - 25лв. за държавна
такса и 300,00лв. разноски за адвокатска услуга с ДДС.
Видно от заявлението и приложените документи длъжникът към момента на завеждане на делото е бил в
забава на изискуеми се към 15.ІІ.2020г., 15. ІIІ.2020г, 15. ІV.2020г и 15. V.2020г парични задължения. С това си
поведение е дал повод и е станал причина за образуване на производството по чл. 410 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска. С обжалваната заповед , съдът е
уважил заявлението изцяло и е присъдил на заявителя разноски в общ размер на 75,00лв. от които 25лв. за внесена
държавна такса и 50 лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.7 във вр.с ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Присъдените в заповедното производство разноски, в това число и сторените такива за адвокатско
възнаграждение се явяват доказано наравени от въззиваемия. Като доказателство е приложен Договор за правна
помощ, в реквизит на който е удостоверено, че договореното в размер на 300,00лв. адвокатско възнаграждение е
изплатено. Т.е., налице са визираните в чл.78 ГПК предпоставки за ангажиране отговорността на длъжника със
заплащане на разноските, сторени от заявителя в образуваното срещу него заповедно производство. В частта си за
разноските, постановената от КРС заповед за изпълнение не обективира произнасяне в мотиви и диспозитив по
цялото искане на заявителя за разноски. Поради което и с оглед задължителната и проведената с т.7 на ТР №
4/18.VI.2014 по тд №4/2013 на ВКС практика, в правомощие на сезирания с жалбата по чл. 413, ал.1 ГПК
въззивен съд е да се произнесе по основателността на искането за разноски в пълния им размер.
В частта си за разноските, постановеното по реда на чл.410 ГПК разпореждане за издаване заповед за
изпълнение е незаконосъобразно.
По изричната разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, установения минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение се
определя в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размера на 300. 00 лева.
На този етап производството е едностранно и съдът не е имал основание да предприеме намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на възражение за прекомерност на същите. Тоест –
съдът е следвало да присъди претендираните разноски в съответствие с изхода на производството и в размер на
доказаните и относими към приложимата норма разноски. В случая съдът е съобразил относимата в заповедното
производство норма на чл. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но не и препратката й към разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима и основателна.
Водим от горното Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение № 109/1.VI.2021 г., постановена по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д.№222/2020 г. по описа на РС – Кубрат, в частта с която в полза на „Евро Финанс Колект" ЕООД,
ЕИК ********* са присъдени 50,00лв. разноски за адвокатско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВИ
Осъжда Янко Стилиянов К., ЕГН**********, от с.Тертер, Разградска обл., в качеството му на неизправен
длъжник по Договор за телекомуникационни услуги, са заплати на „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна доказано сторени за адвокатско възнаграждение разноски в размер на 300лв.
2
Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3