№ 12251
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110147258 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. П* П. срещу „Кредисимо“ ЕАД.
Страните са представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което следва да бъдат приети.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил насрещен иск
срещу В. П* П., който също е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищцата е подала отговор на исковата молба по
насрещния иск.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено и вещото лице следва да отговори на въпросите поставени от ищеца в исковата
молба.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства под опис.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата
на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди
съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 400 лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на
1
препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата, че следва в 1-седмичен срок, считано от получаване на
съобщението, да внесе посочената сума по сметка на Софийски районен съд и в същия срок
да представи вносната бележка по делото, като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение
в срок на дадените указания ще бъде отменено определението на съда в частта относно
допускане на експертизата по поставените от нея въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06.2025 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са следните искове:
В. П* П. е предявила срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за потребителски кредит № **** от 23.12.2023 г. При условията на
евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
„Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу В. П* П. осъдителни искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1359,79
лева, представляваща главница по непогасен остатък от 4-та месечна вноска и главница по
месечни погасителни вноски от 5-та до 10-та по Договор за потребителски кредит № **** от
23.12.2024 г., като част от общо дължимата по договора главница в размер на 6128,30 лева,
ведно със законната лихва считано от 11.11.2024 г. до изплащане на вземането.
В условията на евентуалност, в случай че договорът бъде прогласен за нищожен,
„Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу В. П* П. осъдителен иск с правно основание чл. 23
ЗПК за сумата 3789,08 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за
потребителски кредит № **** от 23.12.2023 г., ведно със законната лихва считано от
11.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен процесиният договор за
потребителски кредит за главница от 6000 лева при ГПР от 47,93%, ГЛП от 39,80% и срок на
погасяване 24 месеца. В т. 9 на Приложение № 1 е посочен общ размер на всички плащания:
10044,55 лева. Заявява, че сключения между страните договор е сключен от разстояние чрез
средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сочи, че заявлението й за кредит е одобрено
и сумата от 6000,00 лева е изпратена по банковата й сметка с приложен „обединен
погасителен план“, в който към всяка месечна погасителна вноска са добавени
допълнителни суми в колона „гаранция“, чиито общ размер е 5673,78 лева. Твърди, че така
общата дължима сума от нея не е посочената в договора за кредит сума от 10044,55 лева, а
15718,05 лева, включваща дължимата по договора сума, представляваща главницата от
6000,00 лева, лихви в размер на 3255,47 лева и т.нар. „гаранция“ в размер на 5673,78 лева. В
последствие на електронната й поща е бил изпратен и Договор за поръчителство от същата
дата 23.12.2023 г., като страни в него са посочени тя и дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в
който е посочено, че във връзка с подаденото от нея заявление за потребителски кредит до
ответника и подписан договор за кредит и Общи условия за предоставяне на кредити,
ответникът се е задължил да й предостави потребителски кредит в размер на 6789,08 лева
със срок за погасяване 20.12.2025 г., след предоставяне на обезпечение за задълженията й
като потребител по договора за потребителски кредит под формата на поръчителство. В
Раздел IV чл. 8 от договора за поръчителство, наименован „Възнаграждение“ е посочено, че
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия,
съгласно Приложение № 1, т.е. размерът на възнаграждението не е посочен в основното
съдържание на договора за поръчителство. В чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство е
посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение, както и всички други
2
вземания по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“
ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума
се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Разяснява, че в приложеното към
този договора, касаещо възнаграждението на т.нар. поръчител в табличен вид се съдържа
погасителния план, съответстващ на този, посочен в Приложение № 1 към договора за
кредит и отделно от него отново в табличен вид дължимото възнаграждение на поръчителя
в посочен общ размер от 5673,78 лева, разпределено в 24 месечни вноски, съответстващи
като падежна дата с посочените падежни дати в погасителния план на договора за кредит.
Общата сума, представляваща сбора от всяка месечна погасителна вноска по договора за
кредит и всяка погасителна вноска по договора за поръчителство за първите 18 месеца се
равнява на една и съща сума от 726,96 лева, като 19 - та вноска е в размер на 439,53 лева, 20
- та вноска е в размер на 439,29 лева, 21 - та вноска е в размер на 439,03 лева, 22 - та вноска е
в размер на 438,74 лева, 23 - та вноска е в размер на 438,41 лева и 24 - та вноска е в размер
на 438,05 лева. След направена от справка в „Easy pay“ за дължимите от нея месечни
погасителни вноски по договора за кредит, установила че в действителност отбелязванията
в системата за плащане показват, че дължи именно 18 месечни вноски по 726,96 лева, а
останалите шест, в размери посочени в изпратеното писмо. Сочи, че на 27.06.2024 г.
заплатила на ищеца сумата от 3000,00 лева, представляваща половината от стойността на
главницата по кредита. Поддържа, че Договор за потребителски кредит № **** от
23.12.2023 г. за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Същият на отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, според който: „Договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. На следващо място, незаконосъобразно добавената към главницата
сума в размер на 789,08 лева, явно представляваща застрахователна премия по сключен
групов застрахователен договор № CREDISSIMO-003/2020 за предоставяне на
“
застрахователни покрития на кредитополучателите на „Кредисимо ЕАД между ЗД
“
„ЕВРОИНС ЖИВОТЕАД в качеството на застраховател и „Кредисимо ЕАД в качеството
на договорител и ползващо се лице следва да бъде включена към годишния процент на
разходите по кредита, тъй като по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
представлява общ разход по кредита. Тази застраховка е сключена чрез застрахователен
посредник „Максо България“АД. Сочи, че двете дружества са свързани лица и заемодателят
по договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД получава допълнително възнаграждение от
застрахователното посредничество на собственото му дружество „Максо България“ АД за
„извършеното застрахователно посредничество“ относно присъединяването му към групов
застрахователен договор № CREDISSIM0003/2020. Счита, че договора не отговаря на
нормативните изисквания на ЗПК, доколкото застрахователната премия е в размер
надвишаващ 10 % от стойността на кредита, нейната стойност е добавена към главницата по
кредита, съответно се олихвява с посочения в договора за кредит лихвен процент в размер
на 39,80 %, вместо тази премия да бъде добавена към разходите по кредита, както е
посочено в чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да бъде изчислен съобразно закона ГПР
по кредита, както и обстоятелството, че дружеството-заемодател чрез свързаното му
дружеството-застрахователен посредник на практика получава допълнително
възнаграждение под формата на комисионна за застрахователно посредничество. Сочи, че
договорът за кредит е недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 2
от ЗПК, според който: „Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото
и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит“,
какъвто безспорно е и настоящия случай. Нито в договора за кредит, нито в ОУ към него е
посочено изрично, че кредитополучателя се задължавам да заплаща допълнителна такса за
т.нар. „гаранция“ или „поръчителство“ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като ответникът
„Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и
3
двете дружества имат един и същ адрес на седалище и управление. Поддържа, че в
Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит и посочен процент на
ГПР 47,93 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер
формално не надвишава максималния, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но този посочен
размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита.
Сочи, че в договора е било посочено, че при предоставяне на обезпечение заявлението за
кандидатстване на кредит се разглеждало в рамките на 48 часа, а при непредоставяне на
обезпечение същото се разглеждало в рамките на 14 дни. Твърди, че сключването на
договора за поръчителство противоречи на чл. 16 ЗПК предвиждащ задължение за
кредитодателя сам да прецени платежоспособността на кредитополучателя. Счита, че
доколкото двата договора са свързани помежду си нищожността на договора за кредит води
до нищожност и на договора за поръчителство. Сочи, че заемодателят и поръчителят са
свързани лица, а възнаграждението което се задължил да плати по договора за предоставяне
на поръчителство е общ разход по кредита, който не е обявен, и се заобикаля по този начин
императива чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство
е нищожен като сключен в противоречие със закона и добрите нрави, в т.ч. чл. 143, ал. 1, ал.
2, т. 19 от ЗЗП. Моли съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за паричен заем № **** от 23.12.2023,
както и, че ищцата е погасила чрез плащане сумата от 3000 лева, дължима по договора за
заем. Оспорва договорът за предоставяне на обезпечение да е задължително условие за
сключване на процесния договор за паричен заем, поради което и възнаграждението на
поръчителя не следва да се включва в размерна на приложимия към договора за заем ГПР.
Оспорва договорът за заем да е недействителен на основанията, посочени в исковата молба.
Оспорва да му е бил предварително известен към датата на сключване на договора за
паричен заем размерът на възнаграждението на поръчителя. Поддържа, че
заемополучателката е имала право, но не и задължение да предостави обезпечение.
Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин, нямало разлика
в размера на кредита и условията за погасяването му, като заемодателят преценявал дали да
отпусне кредита съобразно заявлението и правилата за оценка на риска. Представянето на
обезпечение не било задължително условие за отпускане на кредита. Възнаграждението на
поръчителя не следвало да се включва в ГПР. Дори и договорът за поръчителство да е
нищожен, то неговата недействителност не влияела върху договора за заем. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В исковата молба по насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД сочи, че между страните бил
сключен процесният договор за кредит от разстояние. Договорът бил за главница в размер
на 6789,08 лева, при лихвен процент от 39,80%, ГПР от 47,93% и срок за погасяване - 24
месеца. Ищцата по първоначалния иск била заплатила еднократно на 27.06.2024 г.
погасителна вноски по договора в размер на 3000 лева, разпределена за погасяване на
следните задължения: сумата от 573,45 лева - главница по 1-ва до 4-та месечна вноска, като е
останал непогасен остатък от 50,93 лева; сумата от 866,54 лева - възнаградителна лихва по 1-
ва до 4-та месечна вноска; сумата от 49 лева обезщетение за забавено изпълнение; сумата от
140 лева - такси по тарифа; сумата от 1371,01 лева, разпределена към „Ай Тръст“ ЕООД за
погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство. Поддържа, че
към датата на исковата молба по насрещния иск са дължими поради настъпил падеж
следните суми: 1359,79 лева, представляващ сбор от непогасена остатък от главница по 4-та
месечна вноска в размер на 50,93 лева и главница по месечни вноски от 5-та до 10-та в
размер на 1308,86 лева, както и сумата от 1105,89 лева -възнаградителна лихва по месечни
вноски от 5-та до 10 - та. Ответницата дължала и обезщетение за забава на основание чл. 4.2,
раздел Х от ОУ. С оглед на това претендира плащане на незаплатените вноски и
обезщетението за забава. Претендира частичен иск за сумата от 1 359,79 лева,
представляваща главница по непогасен остатък от 4-та месечна вноска и главница по
месечни погасителни вноски от 5-та до 10-та, част от общо дължимата по договора за кредит
4
главница в общ размер на 6128,30 лева. Сочи, че дори договорът за кредит да бъдел
прогласен за нищожен, на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължал връщане на
чистата стойност на кредита, която възлиза на 3 789,08 лева (усвоената главница от 6 789,08
лева, намалена с направените плащания от 3 000 лева). Моли съдът да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК В. П* П. е подала отговор на исковата молба по
насрещните искове, с който счита същите за неоснователни. Счита, че договора за кредит
бил нищожен на изложените в първоначалната искова молба основания, поради което не
дължала никакви плащания по него. Оспорва твърдението на ищеца, че главницата по
процесния договор за кредит е 6789,08 лева като счита, че същата е в размер на 6000,00
лева. Видно от представеното от ищеца по насрещния иск Приложение № 1 към процесния
договор за кредит общия размер на кредита е 6000,00 лева, а сумата от 789,08 лева е
застрахователна премия, която ищецът по насрещния иск е посочил като заплатена директно
по сметката на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя,
като по този начин последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Тази
сума обаче недобросъвестно е добавена от страна на ищеца по насрещния иск към
главницата по кредита, която в действителност е получила ответницата, а именно 6000,00
лева и по този начин той съответно олихвява цялата сума от 6789,08 лева с посочения в
договора за кредит лихвен процент от 39,80% и то за целия срок на договора, което води до
допълнителна финансова тежест за доверителката ми и представлява нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г и чл. 68д от Закона за защита на
потребителите, тъй като доверителката ми не е получила сумата от 789,08 лева, тъй като
видно от отговора на ищеца по насрещния иск, тази сума е преведена от последния директно
по сметката на застрахователя. Сочи, че сумата в размер на 6000,00 лева е напълно
заплатена от нея. Прилага като доказателство платежно нареждане от 31.01.2025 г. за сумата
в размер на 3000,00 лева с посочено основание за плащането „за плащане на ½ остатък от
главницата и пълно погасяване на главницата“, е допълнителни пояснения „по договор ****
на В. П* П.“, като посочва, че на 27.06.2024 г. е заплатила и сумата в размер на 3000,00 лева
с посочено основание за плащането „за плащане на ½ от главницата по договор ****“. Моли
съдът да отхвърли насрещните искове. Претендира разноски.
По първоначалния иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и съдържанието на уговорката на чл. 5 от него.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че клаузата на чл. 5 от договора е индивидуално уговорена.
Ответникът не сочи доказателства че клаузата на чл. 5 от договора е индивидуално
уговорена.
По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Кредисимо“ ЕАД е да
докаже сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит;
предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за
главница и договорна лихва; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на
обезщетение за забава. По евентуалния иск, в тежест на ищеца е да докаже размера на
чистата стойност на кредита.
Ищецът „Кредисимо“ ЕАД не сочи доказателства за размера на неплатените вземания
за главница, договорна лихва и мораторна лихва, както и за размера на чистата стойност на
кредита.
В доказателствена тежест на ответника В. П* П. е да докаже изпълнение на
договорните задължения за плащане. За това обстоятелство ответникът не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
5
обстоятелства: 1) че на 23.12.2023 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит
№ **** за главница от 6000 лева, с ГПР от 47,93% и ГЛП от 39,80 % със срок 24 месеца и
застрахователна премия в размер на 789,08 лева; 2) че главницата по кредита е предоставена
от кредитора и усвоена от кредитополучателя; 3) че кредитополучателят е заплатил на
27.06.2024 г. суми по договора в общ размер на 3000 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6