Решение по дело №1260/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 116
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 22 юли 2019 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20184310201260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 02.05.2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1260 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

            С наказателно постановление №11 - 0000976 от 28.09.2018 година на инж. М.Л.М. - Директор на Дирекция “Областна инспекция по труда” Ловеч е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал. 3 от Кодекса на труда на „МНР” ЕООД ЕИК:  , със седалище: гр. С  1000, район Средец, ул. „П  Р. С ” №    представлявано от К.В.В. , ЕГН ********** – управител, в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за това, че на 16.07.2018 г. в 10:14 часа е извършена проверка в обект Магазин за стоки втора употреба „Маниер", намиращ се в гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител" № 15, експлоатиран от „МНР" ЕООД, гр. София. При проверката в обекта са заварени 7 работнички да свалят дрехи от щендерите и да ги опаковат в кашони. Едно от тези лица е С.А.Ч. с ЕГН **********. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че в деня на проверката е започнало работа в 09:00 часа, има определено работно място в обекта, уговорено трудово възнаграждение, работи със средства и материали, предоставени от дружеството и не е подписвала никакъв договор.

            На 26.07.2018 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената от „МНР" ЕООД, гр. София документация по спазване изискванията на трудовото законодателство, относно проверявания обект в гр. Ловеч. За лицето С.А.Ч. е представен трудов договор № 134 от 16.07.2018 г. за работа на длъжност „продавач-консултант", с месторабота гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител" №15. Трудовият договор е подписан от двете страни. При проверката не е представена справка уведомление за регистрацията на трудовия договор с лицето в ТД на НАП.

            На 17.08.2018 г. в Д ИТ Ловеч е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 22388183325997 от 16.07.2018 г., от която е установено, че трудовият договор с лицето С.А.Ч. е регистриран в[ ТД на НАП на 16.07.2018 г. в 16:07 часа - след проверката по работни места.

            В резултат на гореизложеното е установено, че „МНР" ЕООД, гр. София, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като на 16.07.2018 г. е допуснало до работа като „продавач - консултант", в експлоатирания от дружеството обект Магазин за стоки втора употреба „Маниер", намиращ се в гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител" №15, лицето С.А.Ч. с ЕГН **********, преди" бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Посочено е, че с това е нарушен: чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

            Към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производство от 16.07.2018 г., протокол за оглед изх. № 11-С-02-99 от 16.07.2018 г., декларация от С.А.Ч., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 16.07.2018 г., протокол за оглед изх. № 11-С-02-99 от 26.07.2018 г., копие от трудов договор № 134 от 16.07.2018 г., копие от длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант", копие от служебна бележка № 120/16.07.2018 г., копие от уведомление по чл.62, ал. 5 от КТ, заповед № 1/07.03.2018 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК.от 26.07.2018 г., опис на предоставени на Д ИТ Ловеч копия от документи с вх. № ВХ1809907 от 10.08.2018 г., опис на предоставени на Д ИТ Ловеч копия от документи с вх. № ВХ18101254 от 17.08.2018 г., копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 52,. ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 22388183325997 от 16.07.2018 г., писмени пояснения от М.И.И.   от 07.09.2018 г., пълномощно peг. № 14527 от 16.08.2018 г. на М.И.И.  , справка от Търговски регистър за актуално състояние.        

            В НП е посочено, че гореописаното нарушение е от изрично посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда, поради което то не може да бъде квалифицирано като маловажно.

            Недоволен от наказателното постановление останал  жалбоподателят „МНР”, ЕООД гр. София, представлявано от К.В.В. , който го обжалва в срок чрез адв. М. от ГАК и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при извършването на проверката, в посочения  в НП обект не са спазени нормативните изисквания. Излага, че съставения протокол за оглед е непълен и неверен, както и тенденциозен тъй като извършилото проверката лице било  близък с бивш работник на дружеството, освободен от работа. Сочи, че лицето твърдяло, че към този момент е полагало труд е подведено при попълването и подписването на декларацията си. Сочи, че отделно при самото издаване на НП е нарушен материалния и процесуален закон. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовани, се  представляват от адв. М. от ГАК, който моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. В даденият му срок не е депозирал писмени бележки по делото.

            Ответникът – Д “ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск. Д., който моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага, че от цялата съвкупност от писмени доказателства събрани към преписката се установявало по безспорен начин наличие на нарушение. Излага, че писмените доказателства били подкрепени от показанията на свидетелите служители на Д-ия „ИТ” гр. Ловеч.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. Д. Б., В.П.Ц. и С.А.Ч., от становището на процесуалните представители на жалбоподателят и ответника и писмените бележки на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 07.09.2018 год. бил съставен Акт № 11-0000976 за установяване на административно нарушение от св. И. Д.Б. в присъствието на св. В.П.Ц., срещу „МНР” ЕООД ЕИК:, със седалище: гр. С1000, район Средец, ул. „П Р. Славейков” №11, представлявано от К.В.В. , ЕГН ********** – управител, в качеството му на работодател, за това, че на 16.07.2018 г. в 10:14 часа е извършена проверка в Магазин за стоки втора употреба „Маниер", в гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител" № 15, експлоатиран от „МНР" ЕООД, гр. С, ул. „П Р. С” № В обекта са заварени 7 работнички да свалят дрехи от щендерите и да ги опаковат в кашони, като едно от тези лица е С.А.Ч. с ЕГН **********. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че в деня на проверката е започнало работа в 09:00 часа, има определено работно място в обекта, уговорено трудово възнаграждение, работи със средства и материали, предоставени от дружеството и не е подписвала никакъв договор.

            На 26.07.2018 г. в Д „ИТ” Ловеч е извършена проверка на представената от „МНР" ЕООД, гр. С документация по спазване изискванията на трудовото законодателство, относно проверявания обект в гр. Ловеч. При проверката е представен трудов договор № 134 от 16.07.2018 г.  сключен със С.А.Ч. ЕГН ********** за работа на длъжност „продавач-консултант", с месторабота гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител" №15. При проверката не е представена справка уведомление за регистрацията на трудовия договор с лицето в ТД на НАП.

            На 17.08.2018 г. в Д ИТ Ловеч е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 22388183325997 от 16.07.2018 г., от която е установено, че трудовият договор с лицето С.А.Ч. е регистриран в ТД на НАП на 16.07.2018 г. в 16:07 часа - след проверката по работни места.

            С оглед на гореизложеното е установено, че „МНР" ЕООД, гр. София, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като на 16.07.2018 г. е допуснало до работа като „продавач - консултант", в експлоатирания от дружеството обект Магазин за стоки втора употреба „Маниер", намиращ се в гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител" №15, лицето С.А.Ч. с ЕГН **********, преди" бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Посочено е, че с това е нарушен: чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

            В акта е направен следния опис на писмените материали: Уведомление № 11-С-02-99 от 16.07.2018 г., протокол за оглед изх. № 11-С-02-99 от 26.07.2018 г., опис на предоставени на Д ИТ Ловеч копия от документи с вх. № ВХ18101254 от 17.08.2018 г.,  декларация от С.А.Ч., писмени пояснения от М.И.И.   от 07.09.2018 г., копие от трудов договор № 134 от 16.07.2018, призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 16.07.2018 г., г., копие от длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант", копие от служебна бележка № 120/16.07.2018 г., копие от уведомление по чл.62, ал. 5 от КТ, заповед № 1/07.03.2018 г., копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 52,. ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 22388183325997 от 16.07.2018 г., пълномощно peг. № 14527 от 16.08.2018 г. на М.И.И.  . В акта не е вписано възражение. АУАН е подписан от представляващия дружеството, като на последния е връчен препис от същия. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

            От показанията на св. И. Д Б. и св. В.П.Ц. дадени в с.з. и приложените по делото писмени доказателства, се установява, че на 16.07.2018 г. в 10:14 часа извършили проверка в обект Магазин за стоки втора употреба „Маниер", намиращ се в гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител" № 15, експлоатиран от „МНР" ЕООД, гр. С. Установява се, че при проверката в обекта заварили 7 работнички да свалят дрехи от щендерите и да ги опаковат в кашони. Установява се, че едно от тези лица била С.А.Ч. с ЕГН **********, която собственоръчно попълнила и подписала декларация, в която посочила, че в деня на проверката е започнала работа в 09:00 часа, че има определено работно място в обекта, че има уговорено трудово възнаграждение, както и че работи със средства и материали, предоставени от дружеството, и че не е подписвала никакъв договор. Установява се, че бил съставен протокол за оглед с  констатации на обекта и с това приключила проверката по работни места. На работодателя била изпратена призовка за явяване в Инспекция по труда и представяне на документация във връзка с трудовото законодателство. Установява се, че на  26.07.2018 г. жалбоподателят „МНР” ЕООД, гр. София чрез своя представляващ представили в Дирекция „ИТ” документация по спазване изискванията на трудовото законодателство, като относно С.А.Ч. бил представен трудов договор № 134 от 16.07.2018 г., който бил подписан от работника и законния представител на работодателя. Установява се, че на 17.08.2018 г. била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх. 22388183325997 от 16.07.2018 г., с посочен час на прието уведомление 16:07 часа. Установява се, и че от представените в инспекцията документи било установено, че завареното в обекта лице е допуснато на работа без да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, в следствие на което на „МНР” ЕООД, гр. С, бил съставен акт за извършено нарушение по чл.63, ал.2  от Кодекса на труда.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от приложените по делото доказателства: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производство от 16.07.2018 г., протокол за оглед изх. № 11-С-02-99 от 16.07.2018 г., декларация от С.А.Ч., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 16.07.2018 г., протокол за оглед изх. № 11-С-02-99 от 26.07.2018 г., копие от трудов договор № 134 от 16.07.2018 г., копие от длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант", копие от служебна бележка № 120/16.07.2018 г., копие от уведомление по чл.62, ал. 5 от КТ, заповед № 1/07.03.2018 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК.от 26.07.2018 г., опис на предоставени на Д ИТ Ловеч копия от документи с вх. № ВХ1809907 от 10.08.2018 г., опис на предоставени на Д ИТ Ловеч копия от документи с вх. № ВХ18101254 от 17.08.2018 г., копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 52,. ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № 22388183325997 от 16.07.2018 г., писмени пояснения от М.И.И.   от 07.09.2018 г., пълномощно peг. № 14527 от 16.08.2018 г. на М.И.И.  , справка от Търговски регистър за актуално състояние, и показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Ц. се установява, че е извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Б. и св. Ц., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези двама свидетели не се изключват взаимно и описват една  и съща фактическа  обстановка. Начина, по който тези двама свидетели изясниха фактите от направената на жалбоподателят проверка дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за констатациите от проверката. Свидетелите са категорични, че нарушението е установено след извършена  проверка относно оформяне на трудовото правоотношение между „МНР” ЕООД, гр. София, в качеството му на работодател и С.Ч.. В тази връзка са и цитираните по - горе писмени доказателства приобщени като доказателства по делото. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателят е разпитана и свидетелката С.Ч., от показанията на която се установява, че е работила като продавач консултант в „МНР” ЕООД от м. юни до края на м. септември през 2018 год.  Установява се, че първият й работен ден, в който била започнала работа в магазина бил понеделник, но че не може да конкретизира датата. Установява се, че в този ден договора й не бил пристигнал от гр. Габрово и тя започнала да работи без договор. Установява се, че именно в този ден дошли проверяващи от Д „ИТ” Ловеч. Установява се, че всички заварени да работят лица били накарани да попълнят декларация, каквато и тя попълнила, но преписвала от останалите момичета, като след това установила, че е написала грешни дати, тъй като това бил първият й работен ден, а тя посочила друга дата, но че в последствие не могла да поправи декларацията, тъй като проверяващите си били заминали. Установява се, че именно тя попълнила и подписала  декларацията, и че задраскванията в декларацията били направени от нея. Установява се, че не си спомня на коя дата е подписала трудовия договор, но че знаела, че на този ден, в който била заварена да работи от служителите на Д „ИТ” Ловеч трябвало да започне работа, тъй като й се обадили по телефона  и й казали, че на този ден трябва да отиде на работа. Установява се, че в този ден не била представила на проверяващите копие от трудовия си договор, както и че до приключване на проверката не й е било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч.

            При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, като на 16.07.2018 г. е допуснал до работа като „продавач - консултант", в експлоатирания от дружеството обект Магазин за стоки втора употреба „Маниер", намиращ се в гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител" №15, лицето С.А.Ч. с ЕГН **********, преди да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.

            Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата не законосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

            За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложил наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера на наказанието към предвидения минимум.

            В случая не е приложима разпоредбата на чл.415 в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението е извършено на 16.07.2018 г., след влизане на 27.01.2012 година в сила на новата разпоредба на чл.415 в, ал.2 от КТ, съгласно която „не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2” от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415 в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административно наказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар и трудовият договор да е от 16.07.2018 г. и уведомлението по чл.65, ал.5 от КТ е подадено до ТД на НАП още същия ден и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от „МНР“ ЕООД гр. София е маловажно именно поради действието на чл.415в, ал.2 от КТ. А с оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.

            Съдът намира, че не се касае и за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.

            Събраните по делото гласни /показанията на свидетелките Б., Ц. и Ч./ и писмени доказателства, в това число собственоръчно попълнена от Ч. декларация на основание чл.44, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.402, ал.1, т.3 от КТ, сочат, че св. Ч. е започнала работа на 16.07.2018 г., а съгласно чл.63, ал.4 от КТ именно на тази дата тя е започнала да изпълнява задълженията си по трудовия договор, в тази връзка е и служебна бележка №120/16.07.2018 г. от която е видно, че на 16.07.2018 г. на св. Ч. е проведен начален инструктаж, а този вид инструктаж съгласно чл.10 от Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана се провежда в деня на постъпване на работа. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че анализа на събраните по делото доказателства сочи, че св. Ч. в момента на проверката, която е била извършена на 16.07.2018 г., в обект, стопанисван от жалбоподателят е изпълнявала трудовите си функции – престирала е работна сила. 

            Съдът намира, че в попълнената от св. Ч. декларация с правно основание чл.44, ал.1, и ал.2 от АПК и чл.402, ал.1, т.3 от КТ, както и на показанията на св. Б. и св. Ц. и събраните писмени доказателства изрично отбелязано, че за деклариране на неверни данни декларатора носи наказателна отговорност по чл.313 от НК, като заявеното от св. Ч., че не е знаела какво да попълни и затова гледала от останалите работнички, какво попълват в своите  декларации и това попълнила и тя звучи неправдоподобно, още повече, че свидетелката попълвайки данните е била предупредена за наказателната отговорност по чл.313 от НК. В хода на съдебното производство не се събраха, каквито й да са доказателства, които да опорочават цитираната по - горе декларация и да я правят негодно доказателствено средство. Служителите на Д ИТ гр. Ловеч са спазили изискванията на АПК и КТ и правилно в съответствие с изискванията на нормативната уредба са накарали св. Ч. да попълни тази декларация в деня на проверката. Съдът сам се убеди, при изслушване на свидетелските показания на св. Ч., че последната притежава интелектуален капацитет, позволяващ й да отрази самостоятелно и адекватно данните в декларацията, а те съвпадат и с дадените от нея свидетелски показания. 

            Съдът намира, че в случая не се касае за допуснато нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. От представената справка от НОИ, се установява, че уведомлението за сключен трудов договор е прието на 16.07.2018 г. в 16.07 ч., а проверката видно от съставения протокол за оглед е започнала в 10.14 ч. и е приключена в 11.05 часа. По делото е представена и служебна бележка №120/16.07.2018 г. от която е видно, че на 16.07.2018 г. на св. Ч. е проведен начален инструктаж, а този вид инструктаж съгласно чл.10 от Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана се провежда в деня на постъпване на работа. Не на последна място от показанията на св. Ч. се установи, че именно в този ден, в който същата е била заварена от служители на Д”ИТ” е получила обаждане по телефона да отиде в обекта и да започне работа. Така събраните по делото доказателства сочат на безспорния извод, че св. Ч. е  била допусната до работа без да й се връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Разпоредбите на закона са императивни и предвиждат, че в този случай и при липса на получено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, св. Ч. въобще не е следвало да бъде допускана на работа от работодателя. Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от Териториалното поделение на НАП. Във тази връзка е и чл. 63, ал.2 от КТ, който предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му представи документите по ал.1. В случая отговорността на жалбоподателя е била ангажирана именно за това, че е нарушил абсолютната забрана по чл.63, ал.2 от КТ да не допуска до работа работник или служител преди да му връчи уведомлението. От събраните по делото доказателства, в това число и от декларацията на св. Ч., в която тя собственоръчно е попълнила, че работи във  “МНР” ЕООД гр. София, като помощен персонал, и че на 16.07.2018 год. е започнала работа в 9.00 часа, както и като взе предвид представената служебна бележка №120/16.07.2018 г. на МНР ЕООД гр. София, видно от която на Ч. е проведен и начален инструктаж, а този вид инструктаж съгласно чл.10 от Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана се провежда в деня на постъпване на работа, съдът намира, че анализа на събраните по делото доказателства сочи, че св. Ч. в момента на проверката, която е била извършена на 16.07.2018 г., в обект, стопанисван от жалбоподателят е изпълнявала трудовите си функции – престирала е работна сила. 

            Не на последно място сключването на трудов договор не е елемент от състава на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като нарушението по чл.62, ал.1 от КТ е самостоятелно и няма пречка работодателят да носи отговорност за две различни нарушения на трудовото законодателство, като е изцяло в правомощията на административно-наказващия орган да прецени дали и кое от тях да му вмени в отговорност.

            В случая отговорността на ЕООД за нарушението по чл. 63, ал.2 от КТ е без виновна и при преценката дали е извършено нарушение наказващия орган не следва да взема предвид наличието или липса на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма, единствено и достатъчно за ангажиране на административно наказателната отговорност е установяване на поведение, което представлява нарушение на законови задължения, поради което съдът, счита, че наказващия орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „МНР” ЕООД, гр. София, като административно нарушение, предвид на което е и невъзможно да се вземе предвид текста на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.9 от НК. Съгласно ЗИДКТ ДВ бр. 48 от 13.06.2006 год., в сила от 01.07.2006 год. е предвидено наказание “Имуществена санкция” за работодатели ЮЛ и ЕТ, което съответства с принципа въведен с чл.83, ал.1 от ЗАНН за т. нар. без виновна, обективна отговорност на търговците, регистрирани по ТЗ.

            Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл.62, ал.3 КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. 

            И не на последно място, съгласно чл.416, ал.1, изречение второ от Кодекса на труда редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят изложените обвинителни факти в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление. Нещо повече, видно и от съставените по време на проверката, в обекта, а в последствие и при документалната проверка, протоколи за оглед, както и съставения АУАН, всички те са били подписани от пълномощник на дружеството, без каквито и да е възражения, в това число не е направено и възражение, че завареното лице - св. Ч., към момента на проверката не е полагала труд за жалбоподателят, както, и че с нея до приключване на проверката й е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.

            Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Б. за която не се спори, че е главен инспектор в Д „ИТ” гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от инж. М.Л.М. - Директор на Дирекция “Областна инспекция по труда” Ловеч. От приобщените като доказателства по делото Заповед №ЧР-877/07.07.2017 г. и Заповед №З-0058/11.02.2014 г., се установява, че АНО е упълномощен по надлежния ред да издава НП за нарушения по КТ.

            Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателят са доказани по безспорен и несъмнен начин. В съдебно заседание жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, изложени в АУАН и НП. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно - наказателното производство. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, датата и мястото на което е извършено обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като са посочени и доказателствата, които го потвърждават. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Ц. и събраните писмени доказателства, а жалбоподателят не ангажира доказателства, които да установят различни обстоятелства от тези вписани в акта и НП.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като законосъобразно.  

            В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй, като такива не са претендирани.

            Водим от горното  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.          

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11 - 0000976 от 28.09.2018 година на инж. М.Л.М. - Директор на Дирекция “Областна инспекция по труда” Ловеч, с което е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал. 3 от Кодекса на труда на „МНР” ЕООД ЕИК:, със седалище: гр. С 1000, район С ул. „П Р. Св” № представлявано от К.В.В. , ЕГН ********** – управител, в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: