МОТИВИ към присъда №81, постановена на 26.09.2011г. по НОХД № 534/2011г. по описа на Търговищкия районен съд.
Подсъдимият Е.Р.С. с
ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 19.05.2011г. в с.Пресяк, общ.Търговище отнел чужди движими вещи - златен пръстен 1,2 грама, мобилен
телефон марка „Нокиа” и сумата от 40,00лв., всичко на обща стойност 100,00лв., собственост и от
владението на Х.Х.Х. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят е маловажен.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа обвинението срещу
подсъдимия, така както е повдигнато. Пледира, на подс. С. да бъде наложено наказание “пробация”,
което да включва двете задължителни мерки - „задължителна регистрация по настоящ
адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по
шест месеца, както и 100 часа „безвъзмезден
труд в полза на обществото” за срок една година. Намира гражданският иск за основателен и
доказан и пледира за уважаването му.
В наказателното производство бе приет за
съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалия Х.Х.Х. против подсъдимия
С. за сумата от 100,00лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат
на престъплението имуществени вреди.
Гражданският ищец желае така
предявения иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият С. се
признава за виновен, признава фактическата обстановка, изразява съжаление за
стореното и моли за налагане на наказание „пробация”.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Е.Р. не е
осъждан. Същият живеел в с. Пресяк, общ.Търговище. В същото село в къща,
находяща се в на ул.”Лилия” №22 живеел и
пострадалия Х.Х. заедно със семейството си. Подсъдимият познавал пострадалия. Многократно
бил ходил в домът на Х. и добре познавал разположението на къщата.
На 19.05.2011г.
вечерта, пострадалият и семейството му били на гости в с.Ловец, общ.Търговище и
в къщата нямало никой. Знаейки това, подсъдимият решил да влезе в къщата ида
открадне нещо. Отишъл до къщата около 23,00ч. Влязъл в двора през входната
дървена врата,която не била заключена, а само завързана със сезал. Отишъл в
края на къщата , където тя била едноетажна. Знаел, че там има прозорец, който
се заключвал с райбер, поставен отвън. Отворил прозореца и през него влязъл в
къщата. Тъй като вътре било тъмно, подсъдимият осветявал с прожекторчето на
запалката си. Отишъл в една от стаите и започнал да търси пари. Първо преровил
джобовете на оставените върху леглото дрехи. След като не намерил пари в тях,
той отворил чекмеджето на намиращата се в стаята маса, върху която бил поставен телевизор. В това чекмедже намерил
мобилен телефон марка „Нокиа” , черен на цвят и го взел. Телефонът бил
обикновен модел, като в него нямало поставена СИМ-карта. Телефонът бил повреден
и без капак на батерията. В чекмеджето имало пластмасова кутия , в която бил
поставен дамски златен пръстен, с бяло камъче на него.Пръстенът бил с тегло 1,2 грама и бил счупен
отдолу. Подсъдимият взел и пръстена. След това той повдигнал покривката
поставена върху масата. Там вече намерил пари- сумата от 40.00лв., като
банкнотите били четири с номинал от по 10.00лв. След като взел и парите, около
23.30ч. подсъдимият излязъл от къщата през същия прозорец, през който бил
влязъл, като отново го заключил с райбера. Телефонът, пръстенът и парите
отнесъл в дома си и ги скрил там.През следващите няколко дни похарчил
откраднатите пари за храна и бира.
От заключението на назначената съдебно-оценъчна
експертиза по делото се установява, че стойността на откраднатите от подс. С. вещи, извън паричната сума, възлиза на 60,00лв. и е както следва: златен
дамски пръстен с бяло камъче с пречупена
отдолу халка 1,2 грама – 48.00лв.;
мобилен телефон марка „Нокиа” – обикновен /без екстри/ в неизправност и без
капак на батерията -12.00лв.
Горната фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от обясненията на подс.С., показанията
на св.Х., съдебно - оценъчната
експертиза, протоколът за проведения следствен експеримент, както и останалите
писмени доказателства приложени към делото.
Събраните
доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по
безспорен начин доказват, че на 19.05.2011г. в с.Пресяк, общ.Търговище подс.С. отнел чужди движими вещи - златен пръстен 1,2 грама, мобилен
телефон марка „Нокиа” и сумата от 40,00лв., всичко на обща стойност 100,00лв., собственост и от
владението на Х.Х.Х. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят е маловажен.
От субективна
страна подсъдимият е действал виновно
под формата на пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им.
Следователно подс.С. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.194, ал.3 във вр. с ал.1
от НК, за което съдът го призна за виновен.
Съдът прие, че процесното престъпление е маловажен
случай с оглед причинените вредни последици. Установено е, че откраднатите вещи
възлизат на 100,00лв. или стойността им е значително под приетия ориентировъчен
таван от три МРЗ за страната /р.№ 667/2003г. ВКС І н.о./. Предвид стойността на
отнетите вещи, съдът прие, че извършеното престъпление е с по -ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
За посоченото престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация”
или „глоба” от 100 до 300лв.
При
индивидуализацията на наказанието, следващо се на подс.С., съдът намери за
целесъобразно налагането на „пробация”, като счете че посредством този вид
наказание ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК. Определи същото
като съвкупност от следните пробационни мерки – “задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от шест месеца, която да се изпълни чрез явяване и
подписване на подсъдимия два пъти седмично пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице в пробационната служба по настоящия му
адрес, както и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от шест месеца, която да се изпълни в пробационната служба по настоящия адрес
на подсъдимия. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените самопризнания и оказаното съдействие
при разследване на деянието, изразеното разкаяние за стореното, както и чистото
съдебно минало на подсъдимия.
След
като призна подсъдимия С. за виновен в извършването на кражбата на вещи на обща
стойност 100,00лв., собственост на пострадалия Х.Х. и отчете липсата на възстановяване,
съдът уважи изцяло предявения срещу подсъдимия граждански иск. Подсъдимият С. бе осъден да заплати на гражданския ищец сумата
от 100,00лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на
престъплението имуществени вреди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе
осъден да заплати по сметка на
Републиканския бюджет сумата от 15.00лв., представляваща разноски за вещо лице
направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на ТРС – сумата от 15.00лв.,
представляваща разноски за вещо лице направени в съдебната фаза на процеса,
както и сумата от 50.00лв. - държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Въз
основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: