РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. В.П., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100239 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с
пр. осн. чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Н. М. Г. и П. Д. Г. не дължат на
"Е.М." ЕООД следните суми: 18 151,44 лева – главница ведно със законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане на сумата, 4781,82лв. - договорна лихва, 458,67лв. -
държавни такси и 815,20лв. адвокатски хонорар, търсени по изпълнително дело № 327/2013
по описа на ЧСИ Я. Д. per. № 774 на КЧСИ с район на действие - Окръжен съд - Шумен въз
основа на Изпълнителен лист, издаден по ЧГД№ 105/2013 год. по описа на Районен съд -
В.П., поради погасяването им по давност.
Ищците излагат, че срещу тях е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 105/2013г. по описа на Районен съд
В.П., като въз основа на Заповедта е издаден Изпълнителен лист на 18.03.2013 год.
Сочат, че с издадения Изпълнителен лист били осъдени да заплатят в полза на "У.Б."
АД, сумата от 18 151,44 лева - главница за неизплатено задължение по договор за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, 4781,82лв. - договорна лихва, както и
разноските по делото: 458,67 лева платена държавна такса по заявлението и 815,20 лева -
заплатено възнаграждение за адвокат.
Акцентират, че по изпълнителното дело е депозирана молба от ответното дружество
„Е.М.“ ЕООД, към която е приложен договор за цесия, от който се установявало, че
задължението е цедирано на последното. Допълват, че въз основа на депозираната молба и
представените доказателства ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното
дело. Към датата на депозиране на молба от ответника за конституирането му в качеството
на взискател - 18.12.2015г. общия размер на дълга бил 31 133,34лв.
Настояват, че последното извършено действие по изпълнителното дело е връчване на
покана за доброволно изпълнение на длъжниците чрез особен представите адв. Р.К. от
Адвокатска колегия - Шумен като поканата за доброволно изпълнение е била изпратена на
1
24.03.2014г. и получена от адв. Карастоянова на 25.03.2014г. Ищците твърдят, че не са били
уведомени за връчена покана за доброволно изпълнение. Излагат, че не са били уведомени и
за извършената цесия. Допълват, че след депозиране на молбата за конституиране на
настоящия взискател по делото не е било извършено каквото и да е валидно изпълнително
действия за период от повече от 5 години.
Предвид изложеното по-горе, ищците поддържат, че по ИД № 327/2013г. по описа на
ЧСИ Я. Д. е настъпила перемпция, поради липсата на предприети валидни изпълнителни
действия за период от повече от 2 години. Считат, че процесните вземания, установени с
влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и Изпълнителен лист от 18.03.2013 год., издаден в полза на „У.Б.“ АД по ч.гр.д.
№105/2013 год. по описа на Районен съд В.П., са погасени по давност, като по отношение на
тях е изтекъл петгодишен период от време съгласно чл.110 от ЗЗД. Настояват, че по ИД №
327/2013 год. по описа на ЧСИ Я. Д. не са предприемани валидни изпълнителни действия,
които да прекъсват давността за период от повече от 5 години. Нещо повече, категорично
сочат, че по горното изпълнително дело не са били предприемани никакви изпълнителни
действия за период от повече от 5 години.
Считат, че задължението, произтичащо от ИЛ, въз основа на който е образувано ИД
327/2013 год. по описа на ЧСИ Я. Д. per. № 774 на КЧСИ е погасено по давност, настъпила в
хода на висящността му. Обосновават правния си интерес от завеждане на настоящата
отрицателна установителна искова претенция с обстоятелството, че изпълнителното дело до
настоящия момент не е прекратено. Ищците молят исковата им молба да бъде уважена и
претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ищците редовно призовани не се
явяват лично, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител,
който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който по
същество признава обстоятелството, че възможността на принудително изпълнение на
процесното вземане е погасена по давност.
Сочи, че към настоящия момент не е налице висящо изпълнителното производство, тъй
като то е прекратено по силата на закона. Признава, че възможността за принудително
изпълнение на вземането е погасена по давност. Не отрича, че след прекратяване по право
на горепосоченото изпълнително дело не са предприемани действия от кредитора. Обръща
внимание, че въпреки настъпилата погасителна давност, вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение.
Счита, че доколкото материалното право на кредитора продължава да съществува дори
и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един
отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да
дължи и може да изпълни доброволно. Поради това, намира, че исковата претенция за
признаване на установено, че ищците не дължат на ответника процесните суми, тоест че не
съществува вземане за сумите, е неоснователен, тъй като вземането продължава да
съществува, но като естествено вземане.
Счита, че в конкретния случай действително е погасена по давност възможността за
принудително изпълнение на вземането, но доколкото ответното дружество не е предприело
неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на
вземанията, то следва да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящия
иск, поради което приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските
да се възложат в тежест на ищците.
Предвид изложеното по-горе, ответното дружество заявява, че признава
2
обстоятелството, че възможността на принудително изпълнение на процесното вземане е
погасена по давност, моли исковата претенция да бъде уважена и счита, че разноските по
водене на делото следва да останат в тежест на ищците, доколкото не е дало повод за
завеждане на делото.
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът редовно призован не
изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по ч. гр. д. №
105/2013 година по описа на РС-В.П. ищците Н. М. Г. и П. Д. Г. са били осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „У.Б.“ АД следните суми: 18 151,44 лева – главница ведно със
законна лихва върху главницата от 28.02.2013 год. до окончателното изплащане на сумата,
4781,82лв. - договорна лихва, начислена за периода 15.07.2011 год. – 27.02.2013 год.,
458,67лв. - държавни такси и 815,20лв. адвокатски хонорар. За сумите е издаден
изпълнителен лист на 18.03.2013 год.
Присъединени към настоящото дело са копия от изпълнително дело № 20137740400327
и изпълнително дело № 20137740400328 и двете по описа на ЧСИ Я. Д. с рег. № 774 в
КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Шумен.
Изпълнително дело № 20137740400327 на ЧСИ Я. Д. е образувано по молба на „У.Б.“
АД въз основа на гореописания изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 105/2013 година
по описа на РС-В.П..
По молбата за образуване на изпълнително дело ЧСИ се е разпоредил с резолюция на
13.09.2013 год.
Изпратени са били покани за доброволно изпълнение на двамата длъжници на
18.09.2013 год. (изх. № 8249 и 8248/16.09.2013 год.) без данни същите да са им били връчени
лично, предвид отбелязването, че пребивават в чужбина. Бил им е назначен особен
представител в лицето на адв. Р.К., Адвокатска колегия – Шумен, на която са били връчени
редовно ПДИ на 25.03.2014 год.
По горното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия - на 27.09.2013 г.
ЧСИ е постановила да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на Н. М. Г. и на П.
Д. Г., като запорните съобщения са връчени на работодателя на 10.10.2013 год.
Били са наложени запори върху банковите сметки на длъжниците, открити в „Ю.Б.“ АД,
„Р.Б.Б.“ АД, „Б.Д.С.К.“ ЕАД, „У.Б.“ АД, „ОББ“ АД като запорните съобщения са получени на
20.09.2013 год. и на 23.09.2013 год. (от „Б.Д.С.К.“ ЕАД, от „ОББ“ АД и от „У.Б.“ АД), видно
от приложените известия за доставяне.
На 19.09.2013 год. по искане на ЧСИ е била наложена въбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжниците по изпълнителното дело.
На 11.04.2014 год. е бил извършен опис на недвижими имущества на ищците.
С обявление от 30.05.2014 год. по изпълнително дело № 20137740400328 ЧСИ е обявил,
че за периода от 10.06.2014 год. до 10.07.2014 год. ще бъде проведена публична продан на
УПИ IX- 1624 в квартал 100 по плана на град В.П., с площ от 719 кв.метра, с адрес: град
В.П., ул. „И.“ № 8, заедно с построените в имота сгради, собственост на длъжниците по
изпълнителното дело, при начална цена на имота 62000 лева. Съобщенията за насрочената
публична продан са били връчени редовно на длъжниците чрез назначения им особен
представител в изпълнителното производство на 30.05.2014 год. С протокол от 04.06.2014
год., съставен на осн. чл. 487, ал. 3 от ГПК и регистриран в РС – Шумен, ЧСИ е приел, че
насрочената публична продан е редовно разгласена. Към изпълнителното дело е приложен
протокол от 11.07.2024 год., в който ЧСИ е обявил, че публичната продан не се е състояла,
3
поради неявяване на купувачи.
За периода от 23.09.2014 год. до 23.10.2014 год. е била обявена нова публична продан на
гореописания недвижим имот, при начална цена 49600 лева. Съобщенията за насрочената
публична продан са били връчени редовно на длъжниците чрез назначения им особен
представител в изпълнителното производство на 11.09.2014 год. Видно от отразеното в
приложения протокол от 24.10.2014 год. на ЧСИ, публичната продан не се е състояла,
поради неявяване на купувачи.
Впоследствие имотът е бил изнесен на публична продан последователно, както следва:
за периода от 11.11.2014 год. до 11.12.2014 год., при начална цена от 48000 лева, за което
обстоятелство особеният представител на длъжниците е бил надлежно уведомен на
04.11.2014 год., като видно от приложения Протокол на ЧСИ от 12.12.2014 год. публичната
продан отново не се е състояла, поради неявяване на купувачи;
за периода от 12.01.2015 год. до 12.02.2015 год. при начална цена от 38400 лева, за което
обстоятелство особеният представител на длъжниците е бил надлежно уведомен на
06.01.2015 год., като видно от приложения Протокол на ЧСИ от 13.02.2015 год. публичната
продан отново не се е състояла, поради неявяване на купувачи;
за периода от 16.03.2015 год. до 16.04.2015 год. при начална цена от 43500 лева, за което
обстоятелство особеният представител на длъжниците е бил надлежно уведомен на
26.02.2015 год., като видно от приложения Протокол на ЧСИ от 14.04.2015 год. публичната
продан отново не се е състояла, поради неявяване на купувачи;
за периода от 11.05.2015 год. до 11.06.2015 год. при начална цена от 34800 лева, за което
обстоятелство особеният представител на длъжниците е бил надлежно уведомен на
04.05.2015 год. Публичната продан е била осъществена, като видно от приложения протокол
от 12.06.2015 год. лицето Йовка Върбанова Шопова е била обявена за купувач на
гореописания недвижим имот за сумата от 35000 лева. Имотът й е бил възложен с
постановление за възлагане на недвижим имот от 22.06.2015 год., за което обстоятелството
длъжниците са били надлежно уведомени чрез назначения им особен представител на
25.06.2015 год.
Сумата постъпила от публичната продан е била разпределена между взискателите с
протокол от 17.07.2015 год.
На 27.10.2015 год. е наложен запор върху 2 леки автомобили на длъжника Н. М. Г..
На 22.12.2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от ответното
дружество, която е била уважена от ЧСИ с резолюция от 28.12.2015 год.
С молба от 30.07.2017 год. ответникът по делото, взискател по ИД е поискал от ЧСИ да
извърши опис на движими вещи на длъжниците. С резолюция описът е бил насрочен за
15.09.2017 год.
На 04.11.2024 год. е била депозирана молба от ответното дружество до ЧСИ с искане за
прекратяване на производството на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ответникът заявява, че не
се противопоставя оригиналът на изпълнителния лист да бъде предаден на задължените
лица при поискване от тяхна страна. По молбата липсва произнасяне, поради упражнено от
страна на ЧСИ право на отвод от изпълнителното дело.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Съгласно нормата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая, видно от изложените в исковата молба твърдения, ищците не оспорват
основанието и размера на вземането, нито обстоятелството, че срещу тях в качеството им на
4
съдлъжници е издадена заповед за изпълнение, влязла в законна сила и изпълнителен лист
въз основа на последната. Ищците не спорят и че срещу тях са образувани изпълнителни
дела, но релевират, че задължението им е погасено по давност, поради непредприети срещу
тях валидни изпълнителни действия за период от 5 години. По същество се твърдят факти,
настъпили след издаването на заповедта и изпълнителния лист, поради което исковата
претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на исковата претенция:
Съдът е сезиран с отрицателна установителна искова претенция с пр. осн. чл. 439 от
ГПК. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, предмет
на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Т.
е. при тези искови претенции не се оспорва самото изпълнително производство като такова,
а неговата материална законосъобразност – изпълнителното основание, в което ищецът
твърди да е настъпила промяна. В настоящия случай ищецът е навел твърдения, че
вземането е погасено по давност.
Съдът като е взел предвид обстоятелството, че ответникът в отговора на исковата молба
е признал, че възможността на принудително изпълнение на процесното вземане е погасена
по давност, с доклада по делото е обявил за безспорно и ненуждаеащо се от доказване
между страните, че възможността на принудително изпълнение на процесното вземане е
погасена по давност, на осн. чл.146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК.
В процесния случай, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
ищецът следва да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията (т.е. на коя
дата заповедта е влязла в законна сила и съответно е издаден изпълнителен лист) и изтичане
на законоустановения давностен срок.
В тежест на ответното дружество е да установи: 1. наличие на валидно сключен договор
за цесия, въз основа на който е придобил качеството кредитор на длъжниците и
съобщаването на длъжниците за цесията; 2. Че не е предприемал спрямо ищците, каквито и
да било изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния
титул, в това число, че не е поискал връщане на оригиналите на изпълнителния лист с
намерение за образуване на ново изпълнително производство, предвид релевираното
възражение за приложимост на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Ответникът с отговора на исковата молба е признал, че възможността на принудително
изпълнение на процесното вземане е погасена по давност, а това се установява и от
материалите по приложените към настоящото дело изпълнителни дела, от които е видно, че
последното валидно изпълнително действие е осъществено на 15.09.2017 год., когато ЧСИ с
резолюция е насрочил опис на движимо имущество на длъжниците. След тази дата
ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение срещу ищците. Поради
бездействието на ответника след изтичане на 2 г. от извършването на последното валидно
изпълнително действие, принудителното производство се е прекратило по силата на закона –
в случая още на 15.09.2019 г. Дали съдебният изпълнител е издал или не постановление по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е без правно значение, доколкото не зависи от ответника взискател,
в каквато насока е трайната съдебна практика. От датата, на която е било извършено
последното валидно изпълнително действие (15.09.2017 год.) до датата на депозиране на
исковата молба са изминали повече от 5 години, поради което вземането на ответника е
погасено по давност, а предявената срещу него отрицателна установителна искова
претенция се явява основателна и доказана.
По разноските:
5
Ответникът, признавайки, че възможността за принудително изпълнение на процесното
вземане е погасена по давност, се позовава на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и моли
разноските по водене на делото да останат в тежест на ищците, доколкото не е дал повод за
завеждане на делото.
По така релевираното искане, съдът намира следното:
Трайно установено в практиката на ВКС е разбирането, че при действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото,
поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес
на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяването на иска. В практиката се извежда и разрешението, че
хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като
погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази,
при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително
производство, макар да е настъпила перемпция (в този смисъл Определение № 3252 от
30.10.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3618/2023 г.; Определение № 3495 от 23.12.2024 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 2494/2024 г.; Определение № 2705 от 21.10.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. №
2215/2024 г. и мн. др.).
В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответникът разполага с
изпълнителен титул, респ. конституиран е като взискател в изпълнително производство
срещу длъжниците (макар по него да е настъпила перемпция), поради което
освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая не е оправдано.
Молбата, с която ответникът заявява пред ЧСИ, че не се противопоставя оригиналът на
изпълнителния лист да бъде предаден на задължените лица при поискване от тяхна страна, е
депозирана много след завеждане на исковата претенция в съда.
Предвид изложеното, право на разноски имат ищците в производството, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК. На същите е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, видно от приложения договор за правна помощ. Предвид
основателността на исковата молба ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.
сума в размер на 2033 лева - дължима за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно представения списък на
разноските.
С отговора на исковата молба ответникът е депозирал своевременно възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е направил искане съдът да
вземе предвид Решение на съда от 25.01.2024 год. по дело C‑438/22 год., образувано по
преюдициално запитване на съдия от Софийския районен съд, което е задължително за
всички национални съдилища (арг. чл. 633 от ГПК). В цитираното решение е възприето, че
бългapcĸитe cъдилищa не са длъжни бeзycлoвнo дa ce cъoбpaзявaт c тapифaтa зa минимaлни
aдвoĸaтcĸи възнaгpaждeния, пpиeтa oт Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт. В решението е застъпено,
че ако се ycтaнoви, чe Hapeдбa зa минимaлнитe paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния
пpoтивopeчи нa пpaвилaтa нa ĸoнĸypeнциятa пo члeн 101, пapaгpaф 1 и 2 ДФEC,
нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пo
oтнoшeниe нa cтpaнaтa, ocъдeнa дa зaплaти cъдeбнитe paзнocĸи зa aдвoĸaтcĸo
възнaгpaждeниe, вĸлючитeлнo и ĸoгaтo тaзи cтpaнa нe e пoдпиcaлa ниĸaĸъв дoгoвop зa
aдвoĸaтcĸи ycлyги и aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe. Съдът на ЕС категорично е посочил, че
нaциoнaлнaтa пpaвнa ypeдбa, cпopeд ĸoятo aдвoĸaтът и нeгoвият ĸлиeнт нe мoгaт дa
дoгoвopят възнaгpaждeниe в paзмep пo-ниcъĸ oт минимaлния, oпpeдeлeн c нapeдбa нa
6
BAдC, a cъдът съответно нямa пpaвo дa пpиcъди paзнocĸи зa възнaгpaждeниe в paзмep пo-
ниcъĸ oт минимaлния тpябвa дa ce cчитa зa oгpaничeниe нa ĸoнĸypeнциятa „c oглeд нa
цeлтa“ пo cмиcълa нa тaзи paзпopeдбa. Застъпено е още, че „пpи нaличиeтo нa тaĸoвa
oгpaничeниe нe e възмoжнo пoзoвaвaнe нa лeгитимнитe цeли, ĸoитo ce твъpди, чe пocoчeнaтa
нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пpecлeдвa, зa дa нe ce пpилoжи зaбpaнaтa нa oгpaничaвaщитe
ĸoнĸypeнциятa cпopaзyмeния и пpaĸтиĸи“. Изложените по-горе обстоятелства дават право
на съда да определи размера на адвокатското възнаграждение, като отчете правната и
фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от
заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и
от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. В
разглеждания случай, обаче, по делото са настъпили усложнения, най-вече поради
поведение на трети за спора лица, което обстоятелство е изисквало по-активно участие на
процесуалния представител на ищците, освен това в рамките на производството е отправено
искане за обезпечаване на исковата претенция, били са проведени няколко открити съдебни
заседания, а и претендираното от адвоката възнаграждение е дори под минимума, предвиден
в Наредбата, съобразно цената на исковата претенция. Ето защо, възражението по чл. 78, ал.
5 от ГПК е неоснователно, а претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2033
лева е адекватно на положения труд.
Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от съда от задължението да внесат
държавна такса по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да внесе в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда държавна такса в
размер на 968,30 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М. Г., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „И.“ № 8 и П. Д. Г., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „И.“ № 8 НЕ ДЪЛЖАТ на "Е.М."
ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С. (столица),
ж.к. „М. д.“, р-н В., ул. „Р. П.-К.“ № 4-6, представлявано по закон от Т. И. В. – Управител
следните суми: 18 151,44 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата от
28.02.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, 4781,82лв. - договорна лихва,
начислена за периода 15.07.2011 год. – 27.02.2013 год., както и сумите в размер на 458,67лв.
- държавни такси и 815,20лв. адвокатски хонорар, представляващи сторени разноски по
ч. гр. д. № 105/2013 година по описа на РС-В.П., за които суми са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение № 62/15.03.2013 год. и изпълнителен лист от 18.03.2013
год. и които суми са предмет на изпълнителни дела №№ 20137740400327 и 20137740400328
и двете по описа на ЧСИ Я. Д. с рег. № 774 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд -
Шумен, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД, ЕИК: *******, представлявано по закон от Т. И. В. –
Управител ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. П., Адвокатска колегия – Шумен сумата от 2033 лева -
адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно представения списък на разноските, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Е.М." ЕООД, ЕИК: ******, представлявано по закон от Т. И. В. – Управител
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – В.П. сумата от
968,30 лева – дължима държавна такса в производството, на осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
7
2 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
8