Р Е Ш Е Н И Е №261596
29.05.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на първи
март две хиляди двадесет и първа година в в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8816 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл. 108 ЗС и възражение за право на задържане по чл.
74, ал.2 вр. с чл. 72 ЗС.
Ищец И.С.Т. твърди че
с *** си – ***С. *** придобили чрез покупко-продажба при равни права следния
недвижим имот: поземлен имот № *** от кв. ***
по плана на с. **** с площ от 1490 кв.м. ведно с построената в имота масивна
жилищна сграда с площ от 77 кв.м, ведно с навес от 70 кв.м. и друг навес от 23
кв.м. Имотът бил придобит от двамата ***я през време на брака им със съпругите
– ищцата А.Н.Т. и ответник Н. *** М. / за ***а ******/ поради което и
възникнала съпружеска имуществена общност върху придобитите поравно ид.части от
правото на собственост. През ***. ****** п. и оставил наследници – ответниците Н.С.М.
и децата им – ответниците С.В.С. и К.В.С. /п. в хода на процеса на 03.08.2020г.
и заместен по право от наследник А.К.С. – дъщеря/.
Ищецът заедно със съпругата си – ищцата А.Н.Т.
използвали имота заедно със семейството на ****** приживе, но заминали да
работят в ***. При едно от завръщанията си ищците установили, че бравата на къщата
е сменена и не могли да влязат. Ищците построили друга сграда и когато отишли
да си вземат вещите от старата къща снаха им – ответник Н.М. им заявила, че
повече работа нямат в къщата.
През 2012г. ищците
изпратили нотариална покана до ****** и съпругата му – Н.М. с която поискали
100 лева месечен наем поради това, че им е отказан достъп до съсобствения имот
и само те го ползвали. Поканата била връчена на 20.09.2012г. като за периода от
21.09.2012г. до 21.12.2013г. ищците получили чрез съдебно решение обезщетение за
невъзможността да ползват съсобствения си имот. Ответниците завели иск за
собственост върху целия имот, който иск бил отхвърлен с решение № 66 от
18.01.2016г. по в.гр.д. № 1808/2018г. на ПОС.
На 11.09.2017г. на
ищците били предоставени ключове за външната врата на дворното място и за
къщата. Ответниците обаче независимо от това не освободили никаква площ от
процесната къща и двете стопански постройки, поради което и към настоящия
момент според ищците не могат да ползват съсобствеността си.
Иска се ответниците да
бъдат осъдени да предадат владението върху ½ ид.част от правото на
собственост върху масивната жилищна сграда с площ от 77 кв.м, ведно с навес от
70 кв.м. и друг навес от 23 кв.м находящи се в IX 101 от кв. 7 по плана на ***. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответниците Н.С.М., С.В.С.,
А.К.С. /като наследник на починалия К.В.С./ чрез адв. Н.М. оспорват
основателността на предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че с
нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № ***, том ***, дело № ***/***. двамата ***я – ищеца И.Т. и
наследодателя на ответниците – покойния ****** п. на 01.11.2016г. са придобили
при равни права от по ½ ид.част дворно място поземлен имот № **** от кв. 1 по плана **** с площ от 1362 кв.м, ведно с
построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 58 кв.м.
Ответниците оспорват
ищците да са придобили навесите от 77 кв.м и от 23 кв.м, тъй като тези навеси
били стари, паянтови постройки, години наред струпани на камара.
След разчистването на
падналите навеси била издадена скица – виза за строителство на М. и *** й и
били изградени нови основи с бетон, с долна плоча и железобетонни колони, респ.
била изградена и горна плоча.
Посочва се, че между
ищците и ***и била постигната уговорка, първите да прехвърлят на вторите
притежаваната от тях ½ ид.част от правото на собственосто върху
жилищната постройка от 58 кв.м.. за което ищците получили 5 100 лева като
ищците поели ангажимент да извършват прехвърлянето след като се снабдят с
нотариален акт за къщата, която била построена в същия имот. Към 2009г. къщата
на ищците била завършена, а ***и като се разчитали на обещанието на ищците
започнали да извършват редица ремонтни дейности в жилищната постройка за
периода от 2008г. до 2010г. Ищците същевременно не са се противопоставяли на
ремонтните дейности, включително не са възразявали и по отношение на
изграждането на новите навеси. Не се оспорва, че между страните последвали дела
по искове с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС, чл. 124, ал.1 ГПК за признаване
за установено, че ответниците са собственици на жилищната постройка, както и по
чл. 32, ал.2 ЗС – за реално разпределение ползването на незастроената част от
поземления имот.
С отговора на исковата
молба е направено възражение за задържане владението на процесната ½
ид.част от къщата и навесите до заплащането от страна на ищците на стойността
на извършените подобрения от ответниците в размер на сумата от 14 315 лева,
която представлява половината от посочените в молба вх. № 78726/02.12.2019г. /л. 59 от делото/
в 18 точки извършени ремонтни дейности и подобрения както следва:
през 2008г. – подменена ел. инсталация, подменен кабел
на ел.захранване, ремонт на покрива с нов дървен материал и подмяна на счупени
керемиди, изградени нови комини; подменена дограма, направена пристройка в
която е оформен кухненски бокс, захранване на баня и тоалетна с ВиК тръби;
през 2009г. – поставяне на гипсокартон на всички стаи
и в избата; полагане на фаянсови плочки в кухня и баня; полагане на теракот в
баня; поставяне на алуминиева дограма на избата;
през 2010г. – облицовка на стълби с циментови плочи;
шпакловка стаи, боядисване на врати и дюшеме; облицовка с дърво на терасата,
топлоизолация на фасада, цокъл от каменна облицовка
през 2011-2014г. – нови навеси от 70 кв.м и 23 кв.м
Ответниците поддържат, че така извършените подобрения
в периода 2008-2014г. са извършени в качеството им на владелци на чуждата
½ ид.част от процесната къща и навес като ищците са знаели за тези
подобрения и не са се противопоставяли поради което считат, че за тях е
възникнало право на задържане каквото им се следва поради това, че правата им
са приравнение на добросъвестни владелци чл. 74, ал.2 вр. с чл. 72 ЗС.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
По делото няма спор и е установено от представения нот.
акт № **** на **** при Районен Съд – гр. Пловдив че съпрузите С.Т. *** и *** **
М. са прехвърлили на синовете си ***С. *** и И.С.Т. срещу задължение за
издръжка и гледане собствения си недвижим имот, представляващ дворно място в
село ****, представляващ по регулационния план на селото парцел ***, ведно с
построената в парцела масивна жилищна сграда с площ от 58 кв. м. – който имот
по сега действащия регул. план на селото от 1996 г. съставлява ***при граници: ****,
****, улица. Към придобивния момент на горепосоченото възмездно основание ******
/п. 2016г./ и И.Т. са били в брак със съответно Н.С.М. и А.Н.Т. с оглед което
ищците с легитимират като собственици при режим на СИО на 1/2 ид.ч. от имота, а
ответниците - на другата 1/2 ид.ч. от имота също в режим на СИО.
По делото не се оспорва обстоятелството, че
ответниците владеят процесната къща, ведно с построените ведно с навес от 70
кв.м. и друг навес от 23 кв.м., което обстоятелство се установява и от решения
№ 653/2014г. постановено по иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС с което
на ищците е присъдена сума от 826 лева за невъзможностт да ползват
притежаваната от тях ½ ид.част, гр.д. № 20529/2018г. с предмет иск по
чл. 31, ал.2 ЗС приключило със споразумение както и решение № 947/18.03.2015г.
по гр.д. № 3359/2014г. по описа на РС – Пловдив с което е отхвърлен
положителния установителен иск за признаване за установено, че ответниците са
придобили въз основа на давностно владение собствената на ищците ½
ид.част.
Не се установява валидно правно основание въз основа
на което ответниците да упражняват фактическата власт върху собствениците на
ищците ½ ид.част от процесната къща и навеси като ответниците се бранят
с право на задържане и поддържат, че през периода 2008г. – 2014г. са направили
подобрения на стойност 14 315 за които
се твърди ищците да се знаели да не са се противопоставили. Тези подобрения са
констатирани от вещото лице В.Р. в
заключението й по допуснатата съдебно-оценителна експертиза.
Възражението за правото на задържане се явява
неоснователно поради следните съображения:
Първо, подобренията извършени през 2008г., които се
изразяват в подменена ел. инсталация, подменен кабел на ел.захранване, ремонт
на покрива с нов дървен материал и подмяна на счупени керемиди, изградени нови
комини; подменена дограма, направена пристройка в която е оформен кухненски
бокс, захранване на баня и тоалетна с ВиК тръби касаят период в който
ответниците не са имали качеството на владелци по отношение на притежаваната от
ищците ½ ид.част, което обстоятелство е установено с влязлото в сила
решение № 66/18.02.2016г. по гр.д. № 1808/2015г. по описа на ПОС в което е
посочено, че не е установено ответниците да са отнели владението от ищците нито
през 1995г. след това до м.август 2009г. Решението на ПОС се ползва със сила на
пресъдено нещо относно този факт, поради което и настоящата инстанция не може
да пререшава този въпрос.
Следователно, за твърдените подобрения от 2008г.
ответниците не биха могли да имат право на задържане, тъй като въобще не са
имали качеството на владелци като отношенията с ищците за тези подобрения се
уреждат съгласно нормата на чл. 30, ал.3 ЗС;
Второ, подобренията извършени през 2009г. поставяне на
гипсокартон на всички стаи и в избата; полагане на фаянсови плочки в кухня и
баня; полагане на теракот в баня; поставяне на алуминиева дограма на избата, от
една страна, е недоказано дали са извършени след м.август 2009г. когато
упражняваната от ответниците фактическа власт върху целия имот е трансформирана
от държане във владение на ищцовите ½ ид.части – факт установено отново с
решение № 66/18.02.2016г. по гр.д. № 1808/2015г. по описа на ПОС, а от друга
страна, по делото е недоказано дали тези подобрения са извършени със знанието и
без противопоставянето на ищците. От показанията на св. **** се установява, че
баща й И.Т. изнесъл багажа през 2009г. след което не е знаел какво се случва в
къщата, а за ремонтите научава след като вече са били направени, при свършен
факт, и то по време, когато ищците не са живеели в България. Свиделката *** ***
не може да потвърди с категоричност, че И.Т. е знаел за подобренията, респ.
свидетелката си спомня, че Т. е бил в чужбина и се е изнесъл, не знае ищеца да
е давал пари. Свидетелката обаче не посочва по какъв начин е възприел факта, че
И.Т. е виждал когато са правени ремонти след като знае че е работил в ***.
Свидетелят не посочва, кога Т. се е връщал в България, колко често, идвал ли е
на имота, бил ли е в присъствие на други лица, някой уведомявал ли го е
извършваните ремонти. В тази връзка видно и от представеното по делото
удостоверение от Община Съединение за процесния имот не е постъпвало искане за
одобряване на проекти и издаване на разрешение на пристройката към къщата и за изграждане
на навеси.
Следователно, подобренията извършени през 2009г. не са
извършени със знанието на ищците, респ. настоящата инстанция приема, че
ответниците са ги извършили без да ги уведомяват, изцяло по своя преценка и
усмотрение за вид, количество на СМР, стойност, като за одобряването на
последните от страна на ищците не се събраха каквито и да било доказателства
поради което и ответниците нямат право на задържане за тези суми.
Трето, подобренията извършение през 2010-2014г.
облицовка на стълби с циментови плочи; шпакловка стаи, боядисване на врати и
дюшеме; облицовка с дърво на терасата, топлоизолация на фасада, цокъл от
каменна облицовка, нови навеси от 70 кв.м и 23 кв.м, също от една страна, не се
установи, че са били известни на ищците, но по-същественото е че през 2012г.
ищците изпратили нотариална покана до ****** и съпругата му – Н.М. с която
поискали 100 лева месечен наем поради това, че им е отказан достъп до
съсобствения имот и само те го ползвали. Поканата била връчена на 20.09.2012г.
като за периода от 21.09.2012г. до 21.12.2013г. ищците получили чрез съдебно
решение обезщетение за невъзможността да ползват съсобствения си имот.
Следователно, с извънсъдебната покана за заплащане обезщетение владението на
ответниците върху чуждите ид.части е смутено, то не е спокойно, тъй като
собствениците искат да ползват правата си, поради което и отново след 2012г.
ищците започват да държат чуждите ид.части, а не да ги владеят за себе си.
Държателят на чужди ид.части не разполага с право на задържане за извършените
от него подобрения.
Ето защо предвид на гореизложеното предявения иск по
чл.108 ЗС се уважава както за къщата, така и за навесите, тъй като същите
следват режима на собствеността на имота и по силата на приращението са
собственост на ищците до ½ ид.част. Съществуването на навесите е изрично
констатирано от вещото лцие Р., а и самите ответниците заявяват, че са
изградили такива през 2014г.
На основание чл.78 ГПК в полза на ищците следва да се
присъдят сторените от тях разноски в общ размер на сумата от 882,10 лева
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н.С.М. с ЕГН **********,
С.В.С. с ЕГН **********, А.К.С. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес:***,
че И.С.Т. с ЕГН ********** и А.Н.Т. с ЕГН ********** притежават ½
ид.част от правото на собственост върху масивната жилищна сграда с площ от 77
кв.м, ведно с навес от 70 кв.м. и друг навес от 23 кв.м находящи се в **** от кв. 7 по
плана на *** КАТО ОСЪЖДА ответниците
да предадат владението на ищците върху ½ ид.част от така описания жилищен
имот и навеси;
ОТХВЪРЛЯ възражението по чл. 74, ал.2 вр. с чл. 72 ЗС за
право на задържане владението на процесната ½ ид.част от къщата и
навесите до заплащането от страна на ищците на стойността на извършените
подобрения от ответниците в размер на сумата от 14 315 лева, която представлява
половината стойността на посочените в
молба вх. № 78726/02.12.2019г. /л. 59 от делото/ в 18 точки извършени ремонтни
дейности и подобрения както следва:
през 2008г. – подменена ел. инсталация, подменен кабел
на ел.захранване, ремонт на покрива с нов дървен материал и подмяна на счупени
керемиди, изградени нови комини; подменена дограма, направена пристройка в
която е оформен кухненски бокс, захранване на баня и тоалетна с ВиК тръби;
през 2009г. – поставяне на гипсокартон на всички стаи
и в избата; полагане на фаянсови плочки в кухня и баня; полагане на теракот в
баня; поставяне на алуминиева дограма на избата;
през 2010г. – облицовка на стълби с циментови плочи;
шпакловка стаи, боядисване на врати и дюшеме; облицовка с дърво на терасата,
топлоизолация на фасада, цокъл от каменна облицовка
през 2011-2014г. – нови навеси от 70 кв.м и 23 кв.м;
като неоснователно и недоказано;
ОСЪЖДА Н.С.М. с ЕГН **********, С.В.С. с ЕГН **********,
А.К.С. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на И.С.Т.
с ЕГН ********** и А.Н.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 882,10 лева разноски
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.