Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на четиринадесети март през двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Т.А. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 158 по описа на Плевенски окръжен съд за 2013 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 20 от 4.01.2013г по гр. Дело № 6333/2012г на
РС – Плевен състав на същия съд е ДОПУСНАЛ ПРОМЯНА в собственото и фамилно име
на Г.Ш.К. *** с ЕГН **********, от „Г.” на „Г.”
и от „К.” на „М.” на основание чл.19, ал. 1 от ЗГР.
Въззивна жалба срещу решението в частта
относно ползването на семейното жилище и предоставянето на родителските права е постъпила
от Районна прокуратура – Плевен като се правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява се ,че не са
налице условията на закона за допускане на промяната на името, а и промяната на
фамилията е в противоречие с установените норми за това от ЗГР и отделя ищцата
пред ПлРС от нейното семейство като фамилия. Претендира се отмяна на решението
и отхвърляне на иска.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна и възразява, че са събрани гласни доказателства за
твърденията в исковата молба ,а въззивникът не представя никакви доказателства
за обратни изовди, различни от тези на РС. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията
в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия по ЗГР за допускане на
промяна на името
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
В
решението си Плевенски районен съд е приел, че видно от Удостоверение за
раждане серия Р92 № 038591 издадено въз основа на акт за раждане № 602 от *****г.,
издадено от Община Плевен, молителката Г. Ш. К. е родена на ***г. от майка С.Р.
К. и баща Ш. С. К..
Видно е било от представеното
свидетелство за съдимост и удостоверение № И – 2237/01.11.2012г., издадено от
ОПР- Плевен, молителката не е осъждана и срещу нея няма неприключили досъдебни
производсва.
В хода на делото от показанията и
на свидетелите се установило, че молителката е позната в обществото и сред
близките си единствено със собствено им – Г. и фамилно име М., каквато е
фамилията на майка и, и така се обръщали към нея приятелите и роднините и.
Свидетелката Р.Ц. е посочила, че имената
с ***** звучене на молителката и създават неудобство в обществото, тъй като
съучениците и и се подиграват, поради което молителката чувствала срам и
неудобство от ***** си имена. От показанията на св.С. М. – майка на молителката
се установило и това, че и от около 17г. е
разведена с бащата на молителката, и тя не поддържа никакви връзки с него, като
и, че и предстои дипломиране, поради това, желае дипломата й – свидетелство за
завършено средно образование да е със собствено име Г., и фамилно име М., което
е и фамилното име на майка й, както е
известна и понастоящем сред близки и познати,
тъй като се срамува от имената с ***** звучене, съучениците и и се
подиграват заради тях, а и тя е с ****** самосъзнание.
Съдът е приел, че основателността на молбата с
правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР за допускане на исканата промяна се
предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от
фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо,
обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни
обстоятелства да налагат това.
От
друга страна, според ПлРС, следва да се съобрази и функцията на името, дадена
му от закона в чл. 14 от ЗГР, а именно да удостоверява произхода на лицето,
като може да се образува само по посочените в този текст начини с изключенията
предвидени в тях, а именно когато етническите и семейни традиции на родителите
не налагат друго. Тези разпоредби са императивни и не могат да бъдат
заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. По този ред собственото и
фамилното име не може да бъде променено извън рамките на посочените от закона
начини за образуване на това име, освен ако важни обстоятелства не налагат
това, наличието на каквито се твърди в настоящия случай.
Според ПлРС правото на име е субективно, лично
и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически
то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана
като потестативно право, което се упражнява по предвиден в ГПК ред и възниква
при точно определени от закона основания, а именно: когато името е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се
преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. В съдебната
практика се приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР ще са такива
обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за
молителя носеното на името в частта, в която се иска промяна.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установило, че
собственото и фамилното име на молителката с ***** звучене рефлектират върху социалната адаптация и
реализация на молителката, и заради
тях, се
затруднява общуването и в обществото, тъй като съучениците я подиграват
за това и това и създава неудобство и чувство на срам, което е пречка за
ефективната и реализация в него. Съдът е кредитирал като
достоверни и непротиворечиви, дадени от незаинтересовано от изхода на спора
свидетели, с дългогодишни непосредствени впечатления за молителката, поради
което ги поставя в основата на правните си изводи. От анализът на същите
безспорно се установило, че собственото и фамилното име, с което молителката е
известна в обществото, сред роднините, приятели и съученици е Г. М..
Уважаването
на молбата за промяна на фамилното име на молителката е предвидена в закона
юридическа форма за закрепване на установилото се фактическо положение,
свързано с идентификацията на лицето, като едновременно с това би преодоляло и
евентуалните затруднения свързани със словесното обозначение на физическото
лице в документите му за самоличност. Анализът на важността на тези
обстоятелства, води до извода, че същите налагат да бъде допусната исканата
промяна, съобразно което, съдът е приел за осъществена твърдяната от молителката
предпоставка на чл. 19, ал. 1, предложение последно от ЗГР.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично незаконосъобразно
ПлРС
от една страна е приел в мотивите на рашението си ,че бащиното и
фамилното име не могат да се променят извън установените от закона начини, но е
допуснал промяна на фамилното имет в портиворечие с установените правила и
норми от ЗГР. Съгласно чл. 14 ал.1 от ЗГР Фамилното име на всяко лице е
фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго, а съгласно ал.3 децата от едни и същи родители се вписват с
еднакво фамилно име. В този смисъл въззивният съд намира, че незаконосъобразно
ПлРС е приел за допустима промяната на
фамилното име.Вярно е, че в чл. 19 ал.1 от ДГР се предвижда възможност за
промяна и на фамилно име, но следва това да бъде сторено отново в рамките на
предвидените от закона начини на образуване на фамилното име, което в случая не
е така. Правилата за избор на собствено
име са уредени в чл. 12 от ЗГР, но те предвиждат един по свободен и широк избор
за разлика от определянето на фалимните имена на българските граждани.
При тези изводи на въззивния съд решението
следва да се отмени частично относно фамилното име и да се отхвърли предявения
иск в тази му част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№
20 от 4.01.2013г по гр. Дело №
6333/2012г на РС – Плевен В ЧАСТТА, в която е допусната промяна на
фамилното име на Г.Ш.К. от К. на М.
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Ш.К.
*** с ЕГН ********** ИСК на осн. Чл. 19 ал.1 от ЗГР за промяна на фамилното
й име от “К. “ на “М. “ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от връчване на обявлението за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :