№ 3641
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело №
20211100509561 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20059346/05.03.2021 г., постановено по гр.д. № 18263/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 69 с-в, е уважен предявения от Й. М. срещу „Поделение за
пътнически превози – София“ структурна част от „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД
конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ. Съдът е отменил
заповед № Д-35/09.02.18г. на Директора на ППП – София, с която е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188, т. 1 и чл. 187, т. 7 вр. 195, ал. 1
КТ, поради неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Налице е произнасяне
по отношение на отговорността за разноски в обжалвания съдебен акт, както и в развилото
се след това производство по чл. 248 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „Поделение за
пътнически превози – София“ част от „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД. Счита, че
първоинстанционното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, тъй
като съдът не е възприел правилно фактите, изложени в заповедта за уволнение и не е
обсъдил представените по делото доказателства. Твърди, че първоинстанционното решение
е недопустимо поради липса на правен интерес на ищеца, тъй като наложеното
дисциплинарно наказание е погасено по давност по силата на закона на 20.03.2019 г. Прави
възражение, че ответникът не е дал съгласие да участва в делото, като твърди, че е налице
хипотезата на заменяне на страна в исковото производство по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. М., с
който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени
в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени
направените съдебни разноски.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК
на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Във въззивната жалба се навеждат правни доводи за недопустимост на обжалвания
акт, както и за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения на
съда свързани с преценката и анализа на събрания доказателствен материал, водещи до
неправилни фактически изводи, както и поради противоречие с материалния закон.
По допустимостта:
От събрания доказателствен материал се установява, че работодател по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е „Поделение за пътнически превози – София“.
Поделението не е самостоятелен субект, освен за целите на трудовото право, а е структурна
единица, част от юридическото лице „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД. При тези
обстоятелства и доколкото дружеството е юридическото лице, в чиято правна сфера
настъпват последиците от решението, същото може да участва като надлежна страна по
делото, респективно постановеното спрямо него решение е допустимо. Съгласно
задължителната практика в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ
организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва
като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение
обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се
за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела - но не
като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице
/което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да
участва по делото като главна страна/. Поради това и в този случай като надлежни страни в
процеса могат да участват както организационно обособената структура - поради призната й
от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е
и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. В този смисъл е
константната практика на ВКС - Решение № 25 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1728/2021 г., III г. о., ГК; Решение № 325/22.07.11 г. по г. д. № 954/10, ІV ГО, Решение №
301/12.06.12 по г. д. № 966/09, ІV ГО, Решение № 380/10.01.4 по г. д. № 2034/13, ІV Г0.
Исковата молба е насочена срещу юридическото лице „БДЖ Пътнически превози“
ЕООД, като се излагат твърдения, че ищцата заема длъжността „системен администратор,
организатор статистика“ при „Поделение за пътнически превози – София“.
Първоинстанционният съд с Разпореждане № 125556/18.06.2020г. е дал указания на ищеца
да посочи надлежен ответник. С молба, вх. № 5085651/01.07.2020г. ищецът е заявил, че
искът е насочен срещу работодателя „Поделение за пътнически превози – София“, част от
БДЖ Пътнически превози“ ЕООД. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г.
по тълк.д. № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС процесуалната легитимация на страните е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи
служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са
предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в
определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на
надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде
прекратено. Първоинстанционният съд е действал съгласно задължителните указания на
Върховния касационен съд, като конституирането на надлежен ответник не представлява
изменение на страните по смисъла на чл. 228, ал. 3 ГПК, поради което съгласието на
ответника не е необходимо, респективно възраженията за недопустимост са неоснователни.
2
Съгласно чл. 197, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на
една година от налагането им. Това заличаване има действие само занапред, аргумент от чл.
197, ал. 2 от КТ, поради което дисциплинарното наказание не се заличава с обратна сила,
както би било при отмяната му като незаконосъобразно наложено. Фактът на заличаването
предполага, че дисциплинарното наказание е било законосъобразно и правилно е било
наложена на работника или служителя, поради извършено от него дисциплинарно
нарушение. Последицата от заличаването на дисциплинарното наказание е това, че същото
не може да бъде взето предвид при извършваната от работодателя преценка по чл. 189, ал. 1
от КТ при последващо дисциплинарно нарушение или пък е пречка нарушението да бъде
определено като системно такова по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. В този смисъл Решение № 226
от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4197/2018 г., IV г. о., ГК.
С повдигането на спора в предвидения от чл. 358, ал. 1, т. 1 едномесечен давностен
срок ищецът е оспорил законосъобразността и правилността на наложеното дисциплинарно
наказание „забележка“. Ирелевантно е обстоятелството, че срокът по чл. 197, ал. 1 КТ е
изтекъл докато обективно съществува правен спор относно законосъобразното упражняване
на потестативното право на работодателя, тъй като работникът има правен интерес
наложеното наказание да бъде заличено с обратно сила, като се установи, че никога не са
били налице предпоставките за налагането му. Направеният извод се основава на аргумента,
че заличаването по ал. 1 на чл. 197 КТ, първо има действие ex nunc и второ предполага
съгласие на работника със законността и правилността на наложеното дисциплинарно
наказание. Поради което възражението за недопустимост релевирано във въззивната жалба е
неоснователно.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ, с който се иска
отмяната на заповед № Д-35/09.02.18г. на Директора „Поделение за пътнически превози –
София“, с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“, поради
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, на основание чл. 188, т. 1 и чл.
187, т. 7 вр. 195, ал. 1 КТ. Твърди се, че заповедта противоречи на материалния закон и е
издадена при нарушение на процесуалните правила.
Първоинстанционният съд правилно е подвел твърденията на страните под
приложимата правна квалификация, събрал е относимия и необходим за установяване на
обективната истина доказателствен материал.
Ищецът към налагането на процесното дисциплинарно наказание е заемал
длъжността системен администратор, организатор статистика.
С заповед № Д-35/09.02.18г е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на
ищеца. Посочено е като основание нормата на чл. 187, т. 7 КТ, неизпълнение на законите
нареждания на работодателя, което се изразява в неизпълнение на заповед № 03/08.01.2018г.
на директора на „ППП- София“, както и на изготвения и одобрен график на дежурства от
10.01.2018г.
В тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си
да наложи процесното дисциплинарно наказание на работника. Което означава, че следва в
условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, водещи до
извода за виновно нарушение на трудовата дисциплина.
Преценката за тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение трябва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към нарушението, като се вземат
предвид характера на изпълняваната работа, а също така характера на изпълняваните
трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие,
доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Също
така следва да бъдат съобразени и последиците от извършеното нарушение и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, както и
3
дали за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. При това следва да
бъдат съобразени както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици за
работодателя, както и субективното отношение на работника или служителя към
извършеното нарушение и последиците към него. В този смисъл Решение № 372/01.07.2010
година, постановено по гр. д. № 1040/2009 година и Решение № 167/15.03.2013 година,
постановено по гр. д. № 1102/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
От събраните по делото доказателства се установява, че заповед № 03/08.01.2018г.,
уреждаща работното време на работниците и служителите, е връчена на ищеца на
09.01.18г., а графикът за дежурства на отдела от 10.01.2018г. е връчен на 12.01.2018г. Й. М.
с доклад № 66-07-17/12.01.18г. е уведомила работодателя, че промяната в работното време
1) противоречи на чл. 6, ал. 7 и чл. 11, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на
Локомотивно депо София; 2) допълнително наличната техника в отдел „Статистика“ счита
че е недостатъчна и морално остаряла, поради което няма да има възможност всеки
служител да обработи необходимата бройка пътни листи, което от своя страна би
причинило негативни последици в работния процес и на другите свързани отдели.
Първоинстанционният съд счита, че работодателят издавайки заповед №
03/08.01.2018 г. и графикът за дежурства на отдел „Статистика“ е нарушил чл. 6, ал. 7 и чл. 7
от Правилника за вътрешния трудов ред на Локомотивно депо София. Графиците е следвало
да бъдат сведени до знанието на ищеца не по-късно от 3 дни преди началото на периода, за
който се отнасят или ако е налице изменение най-малко 24 часа преди началото на
съответната смяна. Установено е, че процесният график е връчен на Й. М. на 12.01.2018г., а
заповедта за изменение на работното време влиза в сила на 08.01.2018г., а графикът за
приложението й влиза в сила на 10.01.2018г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от правилника следва
графиците да се изготвят на базата тримесечно изчисляване на работното време, което също
не е налице.
Допълнително първоинстанционният съд приема, че липсва конкретно описание на
нарушението на трудовата дисциплина с неговите обективни и субективни признаци. В
тежест на работодателят е да установи фактите и обстоятелствата, от които може да се
направи извод, че деянието на работника представлява виновно нарушение на трудовата
дисциплина. Приема, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
категоричен извод за виновността на деянието на работника.
Настоящият състав приема , че ищецът до 12.01.18 г. е действал добросъвестно по
смисъла на чл. 8 КТ, което от своя страна представлява субективното отношение на
работника и служителя към определените му от закона права и задължения, съставляващи
съдържанието на трудовото правоотношение. В рамките на понятие добросъвестност се
вписват действията на служителя по изготвянето на доклад до работодателя, в който са
изложени евентуалните проблеми, които биха възникнали при прилагането на изготвения
график. Но едностранното решение от страна на работника да не прилага заповедта на
работодателя безспорно съставлява недобросъвестно поведение и нарушение на трудовата
дисциплина. След като графикът за дежурства на отдела от 10.01.2018г. е връчен на ищцата
на 12.01.2018г., то тя обективно не е имала възможността, както и задължението да го
приведе в изпълнение преди тази дата, следователно за периода от 10.01.2018г. до
12.01.2018г. нейното поведение не представлява нарушение на трудовата дисциплина.
На 26.01.18г. на ищцата са поискани обяснения по установения за това ред относно
обстоятелството, защо към 19.01.18г. не е привела в изпълнение одобрения график.
Следователно в периода от 13.01.18г. до 19.01.18г. работникът умишлено е бездействал,
неизпълнявайки заповедта на работодателя. Ищцата е осъзнавала своите действия,
предвиждала е евентуалните неблагоприятни последици, които биха настъпили в нейната
правна сфера, но въпреки това е решила да не изпълни заповедта на работодателя и да не
приложи новия график за дежурства. От извънпроцесуалното и процесуалното поведение на
Й. М. може да се направи извод, че тя е добре запозната с фактите и обстоятелствата, в които
се изразява извършеното нарушение на трудовата дисциплина, за което е наложено
процесното дисциплинарно наказание. Поради което не е основателно становището, че
4
правото на защита на ищеца е нарушено, тъй като от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не ставало ясно, поради какви причини и въз основа на какви
факти и обстоятелства е взето решението.
Правилникът за вътрешния ред на Локомотивно депо София и съответната заповед
представляват едностранни волеизявления, които изхождат от един и същи субект, а имено
работодателят, и са насочени към организиране на работния процес. И двата акта са
задължителни за работниците и служители в предприятието, които следва да ги изпълнят
точно и добросъвестно. Евентуално противоречие между двата акта не може да бъде
основание за неизпълнение заповедта, която е темпорално по-късното волеизявление. С
процесната заповед № 3/08.01.2018г. работодателят определя 8-часов работен ден, вместо
досегашния 10-часов, като изрично предвижда, че при изготвянето на графиците за работа
да се осигурят и предвидят законоустановените почивки, а именно 1) непрекъсната
междудневна почивка не по-малко от 12 ч. и 2) непрекъсната седмична почивка не по-малко
от 36ч. От представения по делото график от 10.01.2018г.се установява, че са спазени
предвидените в заповедта изисквания. От представените доказателства по делото не се
установява някой от засегнатите служители да полага извънреден труд, съгласно променения
график. Допълнително предвиденото право на служителите в чл. 11, ал. 1, изр. 2 от
Правилника за вътрешния ред на предприятието се отменя мълчаливо с процесната заповед,
която не противоречи на императивна правна норма на обективното право. Следователно
работодателят е действал законосъобразно и добросъвестно. Поради което доводът за
противоречие между правилника от една страна и заповедта заедно с издадения въз основа
на нея график е изцяло неоснователен. Съгласно чл. 6, ал. 7 от Правилника за вътрешния ред
измененията на графиците се довеждат до знанието на заинтересованите лица най-късно 24
ч. преди началото на работната смяна, като по делото се установи, че измененият график е
връчен на ищцата на 12.01.18г., следователно от 13.01.18 г. е следвало да бъде приложен.
Дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно, тъй като в периода от
13.01.2018г. до 19.01.2018г., ищцата съвсем съзнателно е отказала да изпълни законно
нареждане на работодателя.
Въз основа на изложени аргументи съдът счита, че предявената въззивна жалба е
изцяло основателна, а първоинстанционното решение следва да бъде отменено като
неправилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право
на разноски има въззивникът в размер на 175 лева, от които 75 лева държавна такса, платена
пред настоящата и пред първа инстанция, и общо 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
по 50 лева за всяка инстанция, съгласно чл. 23, т. 1 от Наредба за заплащането на правна
помощ.
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20059346/05.03.2021 г., постановено по гр.д. № 18263/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 69 с-в, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****,
5
конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на заповед
№ Д-35/09.02.18г. на Директора на ППП – София, с която е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ на основание чл. 188, т. 1 и чл. 187, т. 7 вр. 195, ал. 1 КТ, поради
неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„Поделение за пътнически превози -София“ при „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, ЕИК ****, сумата от 175 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6