Р Е Ш Е Н И Е № 215
гр. Хасково, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
секретар Д.Х.
като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
в. гр. д. № 396 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 52/ 20.01.2020 г., по
гр.д. № 1990 по описа на съда за 2019 г. Районен съд – Хасково приема за
установено,на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр.
с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на С.Н.П., с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адвокат Д.А., че дължи на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,съдебен адрес:***, следните суми:
3 075,00 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за заем CrediGo
№ *** г.;874,56 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 22.10.2017 г. до 22.03.2019 г.; и 227,72
лева,
представляваща лихва за забава за периода от 23.10.2017 г. до 02.04.2019 г.; прехвърлени с Приложение № 1 от 09.02.2018
г. към рамков договор от
16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 755/2019 г. по описа на Районен съд Хасково -
02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД в останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 3 300,00
лева, както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 2 970,00 лева,
представляваща застрахователна премия
отхвърля като неоснователни.С решението съдът е осъдил С.Н.П., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 375,27 лева, от която 263,44 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело и 111,83 лева, представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 755/2019 г. по описа на РС – Хасково, за която е
издадена заповед № 348/03.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК,съразмерно на уважената част от исковете. Районен съд-Хасково е
осъдил "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, да
заплати на С.Н.П. сумата от 309,06 лева,
представляващи направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете
Недоволен от решението е останал въззивникът С.Н.П., който чрез пълномощника си го обжалва в
частта, в която е уважен иска за
главница до размер на 3 000 лв. и в частта за разноските, като се твърди, че в
посочените части решението е недопустимо. Изложени са съображения за
недопустимост на решението по отношение на главницата до 3 000 лв., като се
поддържа, че съдът не се е съобразил с подаденото от длъжника в заповедното
производство възражение по чл. 414 от ГПК,
в което изрично заявявал, че оспорва само част от претендираните
от заявителя вземания.Изрично посочилвале посочено,
че не се оспорва главницата до размер на 3000 лв. и този размер се признава.Поддържа
се в жалбата становището, че ищецът няма правен интерес да предяви специалният установителен иск по чл. 422 от ГПК по отношение на
главницата в размер на 3 000 лв., тъй като в тази част заповедта е влязла в
сила, като неоспорена. Изложени са доводи и по отношение на недопустимостта на
решението в частта за разноските, като
се твърди,че разноските не са съобразени с липсата на правен интерес
на ищеца за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК. Прави се искане въззивната инстанция
да обезсили решението на Районен съд-Хасково, в обжалваната му част и
прекрати производство по делото, като процесуално недопустимо, след което да се определят и разноските по делото.
Във въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е депозиран писмен
отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, с който се оспорва
подадената въззивна жалба и се излагат съображения за
нейната неоснователност. Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди решението на Районен съд-Хасково в обжалваната част.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В отговора на въззивната
жалба не са направени доказателствени искания.
Пред въззивната
инстанция нови доказателства не са събирани.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт,
подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняване
на спора от фактическа и от правна
страна. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена
, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивния
състав.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи съдът намира за необходимо да
обсъди следното:
Производството пред Районен съд–
Хасково е образувано по подадена искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с
която срещу С.Н.П. са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното и прието като
писмено доказателство ч. гр. д. № 755/2019 г. по описа на РС – Хасково, по заявление с вх. № 6243/02.04.2019 г. ,в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед № 348/03.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми: 3300,00 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за заем СгесdiGo № *** г., 874,56 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 22.10.2017 г. до 22.03.2019 г., 2970 лева – застрахователна
премия за периода от 22.10.2017 г./падеж на първата неплатена погасителна вноска / до 22.03.2019
г. /падеж на последната погасителна вноска/, 268,90 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 23.10.2017 г. до
02.04.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/,представляващи
задължения по договор за заем СгесdiGo № ***г.сключен
между „Микро Кредит“ АД, с ЕИК ********* и длъжника
,както и по предоставено от дружеството на длъжника финансиране и разсрочване по застраховка „Защита“ към ЗК
„Уника Живот“ АД, с ЕИК *********, като
вземанията по двата договора са
прехвърлени от „Микро Кредит“ АД на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник
е кредиторът по силата на приложение № 1 от 09.02.2018 г. към рамков
договор от 16.01.2015
г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Микро
Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски от 148,27 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414,ал.2 ГПК от длъжника е подадено
възражение и с разпореждане от 14.06.2019 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил
това.
Предмет на въззивна проверка е
решението на първоинстанционния
съд, в частта с която се уважава иска за главницата до размера от 3000 лева, и в частта относно разноските по делото.Настоящият
състав на въззивния съд изцяло
споделя изложените мотиви в обжалваното решение, относно възражението на ответника за недопустимост на иска
за главницата, което възражение е
неоснователно.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява по несъмнен начин,че между ответника и „МикроКредит" АД е бил сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК.Съдържанието на договора подробно е регламентирано в представените договор СгеdiНоmе № *** г., искането за сключването му и в общите условия към договор за заем СгеdiНоmе,
които са подписани и от ответника, като автентичността
им не е оспорена от него.С оглед
установеното по делото, договорът е породил уговорените с него правни последици, и дружеството е отпуснало
на ответника кредит в размер на 3 300,00 лв., който кредит
последният е трябвало да погаси чрез
изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери.
Не се спори между страните, а и се
установява от заключението на вещото лице,че ответникът не е погасявал текущите си задължения,
съобразно уговореното, както и размерът на непогасения остатък на дължимите от
него вноски. Ответникът не твърди,
а и не ангажира доказателства за изплащането
на дължимите вноски до момента.Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, кредитът по
договора за заем е усвоен от ответника, като последният не е извършвал никакви плащания по него, поради
което и размерите на дължимите суми са
както следва: 3 300 лв. - за главница;
847,56 лв. - договорна лихва; 2 970 лв. — застрахователна премия; 227,72 лв. - лихва за забава за
периода от 22.10.2017 г. до 02.04.2019 г.
Размерът на претенцията за главница,който се оспорва от
длъжника с възражението срещу издадената заповед по чл.410 ГПК е един от основните
индивидуализиращи белези на вземането на кредитора, поради което следва да се
приеме,че за кредитора съществува правен интерес от предявяване на иск за установяване
размера на главницата по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.Вземането след
като е оспорено от длъжника относно размера обуславя наличието на
правен спор относно размера на веземането,което от своя страна има за последица възникването на правен интерес от предявяване на
иск за неговото установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.С оглед
оспорването от страна на длъжника на
размера на главницата с възражението по чл.414 ГПК няма как спорният
размер да бъде отграничен от останалата част от претендираното от кредитора
вземане и тъй като не е възможно той да бъде надлежно индивидуализиран,
в т.ч. и чрез предмета на спора между страните, следва да се приеме, че ищецът може да
предяви иск за цялото вземане.От
друга страна задължението за плащане на главницата - вноските по договора за
кредит е възникнало и те са били
изискуеми към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, тък като видно
от договора уговореният падеж за изпълнение вече е бил настъпил към
датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК.
Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78,ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 100 лева, определени съобразно чл.78,ал.8,изр.2 ГПК и
с оглед вида и характера на
осъществената защита във въззивното
производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52/20.01.2020 г. на
Районен съд-Хасково по гр.дело № 1990 /2019 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С.Н.П., с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адвокат Д.А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, съдебен адрес:***, разноски за въззивното
производство в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.