Р
Е Ш Е
Н И Е
№36
гр. Ботевград, 06.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, IV граждански състав в публично заседание на шести
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Ненова гражданско дело No 1608 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.15, ал. 1 от ЗЗДН.
Образувано е по
подадена молба от Й.Г.К., с ЛЧН *****, от гр. Ботевград, ул. “*****” No 11В,
ет. 2, ап. С4, за издаване заповед за
защита срещу В.Ц.Д., с ЕГН **********,***, ж. к. „*****, лице във фактическо
съжителство, поради извършено спрямо него домашно насилие на 26.09.2019 г.,
състоящо се в следното: следобед, при прибирането си от работа ответницата
започнала да повишава тон и да заплашва молителя, че ще го изгони от жилището,
находящо се на адрес: гр. Ботевград, ул. “*****” No 11В, ет. 2, ап. С4, казала му да си изнася вещите,
започнала да разхвърля личните му вещи дрехи и документи, заявила му да не се
обръща към нея и да не разчита на нея за каквато и да била помощ, особено за
такава по медицински причини, тъй като знаела, че след претърпяната от молителя
операция, същия се нуждае от помощ при провеждането на профилактични прегледи в
болнични заведения. Наред с това ответницата заявила на молителя, че същият се
намира в безизходица и тя няма да полага грижи за домакинството.
В
открито съдебно заседание молителят поддържа доводите и исканията си.
Ответникът оспорва истинността на изложените обстоятелства в молбата, отрича да
е извършвала твърдения акт на домашно насилие и по същество желае отхвърляне на
молбата за защита.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Молбата за защита е подадена от правоимащо лице
по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а именно от лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско
съжителство. Установява се, че РС-Ботевград съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН е
компетентният съд да се произнесе по искането за налагане на мерки за защита по
ЗЗДН с оглед постоянния и настоящ адрес ***.
В молбата се сочи, че актът на домашно насилие е
извършен на 26.09.2019 г. С оглед посоченото молбата е допустима, тъй като същата е предявена в
предвидения едномесечен срок от акта на домашно насилие.
Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
от молителя като пострадал от домашното насилие. Молителят е описал в молбата
си фактите и обстоятелствата на извършеното спрямо него домашно насилие от
ответника, включително подробно описание се съдържа в приложената декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
От представената справка за съдимост на
ответника е видно, че същата е неосъждана.
Съгласно НА № 57/2017 г. на нотариус № 418 по РНК с район на действие РС-
Ботевград, на 23.03.2017 г. страните по настоящото дело са закупили недвижим
имот, представляващ жилище - апартамент в гр. Ботевград, ул. ***** № 11В, ет.
2, апартамент С4, за сумата от 31600.00 евро.
От Служебна бележка изх. № 1938/03.12.2019 г., изд. от „*****ЕООД, се
установява, че ответникът В.Ц.Д. на 26.09.2019 г. е била втора смяна на работа
от 14.00 ч. до 22.00 ч.
Св. *****заявява, че познава страните по делото.
Знае, че съжителстват в процесния апартамент в гр. Ботевград. Сочи, че през м.
септември 2019 г. молителят претърпял операция в Атина, тъй като бил
диагностициран с онкологично заболяване на простатната жлеза. След операцията
се прибрал в дома си в България. На 26.09.2019 г. молителят се свързал със св. *****по
телефона и го помолил да го придружи до болницата. Обяснил му, че отв. В.Ц.Д. отказва да му съдейства за каквото и да било. Св. *****се отзовал на молбата на своя приятел Й.Г.К. и го посетил в
дома му около 13:30 – 14:00 ч., като отв. В.Ц.Д. не била там.
Молителят не изглеждал добре физически и психически. Св. *****го посъветвал да вдигне краката си нависоко
и му направил масаж, като идеята да се ходи в болница отпаднала. Свидетелят
посочва, че молителят е имал кратък период на залежаване от около две седмици
след операцията, но е можел да се движи. Акцентира, че основно е имал нужда от
компания.
Св. *****посочва, че познава страните по делото,
знае за общото им жилище и го е посещавала. Сочи още, че молителят страда от
посоченото по – горе онкологично заболяване, по този повод, заедно с
ответницата са посещавали болницата, където свидетелката работи. Св. *****заявява,
че през м. август страните по делото са били на лятна почивка в Гърция.
Св. *****, дъщеря на ответницата, признава за
влошените отношения между страните по делото. Знае, че през изминалото лято
молителят е претърпял операция, след което същият, заедно с ответницата, бил на
почивка в края на м. август – началото на м. септември. Св. ***** не се
интересувала от състоянието на молителя след операцията, но споделя, че в
периода след операцията и след лятната почивка лично го е виждала да се
разхожда из града, както и да пазарува в хипермаркета, в който свидетелката
работи. Свидетелката отрича да знае за скандал между страните, състоял се на
26.09.2019 г.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани
свидетели, тъй като помежду им не се откриват съществени противоречия и не
налагат различни изводи. Единствено по отношение на месеца, през който
молителят е опериран, гласните доказателствени средства се разминават в
известна степен, но това обстоятелство е обяснимо, предвид факта, че никой от
разпитаните свидетели не е в твърде близки отношения с молителя, за да е наясно
с проведените му манипулации в подробности.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде
защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица,
които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно
за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най – често
в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят
чрез показанията си пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е
предвидил самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В конкретния случай молителят е представил такава декларация, в която
описа акт на извършено спрямо него домашно насилие. Съдът обаче не кредитира
декларацията, тъй като съдържанието на същата се опровергава от показанията на разпитаните
свидетели, съвкупно разгледани с представената служебна бележка от работодателя
на ответницата. И в молбата си за защита, и в декларацията към нея молителят
сочи, че твърденият акт на домашно насилие се е състоял на 26.09.2019 г.,
следобед, когато ответницата се прибрала от работа. Видно от Служебна бележка изх. № 1938/03.12.2019 г., изд. от „*****ЕООД, във
въпросния ден ответницата е била на работа следобед, втора смяна, от 14,00 до
22,00 ч. Наред с това, никой от разпитаните свидетели не излага свое знание,
дори и само по разказ на трети лица, за състоял се скандал между страните на
тази дата. Никъде в свидетелските показания не се сочи на процесната дата
ответницата да е повишавала тон на молителя, да го е заплашвала, че ще го
изгони от съвместното им жилище, да му е поставяла ултиматум, че няма да му
помага с възстановяването след операцията и няма да се грижи за домакинството,
нито да е хвърляла негови вещи.
Колкото до твърденията за отказ на ответницата да се грижи за молителя,
следва да се има предвид какво е било конкретното състояние на последния и
какви са били специфичните грижи, от които е имал нужда. Самият молител
признава в съдебно заседание, че се е подложил на операция на 19.07.2019 г. Св.
Нектариос заявява, че около
две седмици след операцията молителят е прекарвал по – голямата част от времето
си в легнало положение. След това, през м. август страните по делото са били на
почивка извън страната, в каквато насока са взаимно подкрепящите се показания
на свидетелите *****и *****. Молителят не е преставал да се движи, да излиза от
дома си, да приема гости, да пазарува и да води социален живот. Както св.
Нектариос отбелязва, необходимостта на молителя е била най – вече от внимание и
компания. Следователно физическото му и психическо състояние не е било
безпомощно или от такова естество, че да го поставя в положение на зависимост
от грижите на ответницата. При тези предпоставки последната е в невъзможност да
оказва такова емоционално и психическо въздействие върху молителя, че
поведението й да се квалифицира като проява на каквато и да е форма на домашно
насилие, в т. ч. икономическо.
Поради изложените съображения съдът намира молбата за издаване на заповед
за защита по реда на ЗЗДН за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да
заплати дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 25.00
лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, молителят следва
му заплати направените от него разноски по делото в размер на 500.00 лв. за
адвокатско възнаграждение. Възражението на молителя за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ответника, е неоснователно. Размерът на
възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото,
особено предвид броя на проведените заседания. Наред с това, възнаграждението,
което процесуалният представител на молителя претендира е в двукратно по –
голям размер.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й.Г.К., ЛЧН *****, с
адрес: гр. Ботевград, ул. “*****” No 11В, ет. 2, ап. С4, за издаване на заповед
за защита срещу В.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “*****, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за защита за акт
на емоционално, психическо и икономическо домашно насилие от 26.09.2019 г. в гр. Ботевград.
ОСЪЖДА Й.Г.К., ЛЧН *****, с адрес: гр. Ботевград, ул. “*****” No 11В, ет. 2, ап.
С4, да заплати на В.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “*****, сумата
от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Й.Г.К., ЛЧН *****, с адрес: гр.
Ботевград, ул. “*****” No 11В, ет. 2, ап. С4, да заплати в полза на държавата
по сметка на РС - Ботевград държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и
пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :