Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 31.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на втори октомври две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Соня
Александрова при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 160 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от И.Г.И.
***, депозирана чрез адв. И. Г. ***, срещу Решение №
209 от 16.06.2023г., постановено по АНД № 550 по описа за 2023 година на
Районен съд - град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление №22-0869-003796/03.01.2023 г., издадено от Началника на сектор
Пътна полиция при ОДМВР-гр.Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП на И.Г.И. *** са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение поради постановяването
му в нарушение на материалния
закон и при неспазване на процесуалните
правила. По-конкретно се сочи, че както
актосъставителят, така и наказващият орган, не са отразили
точно и обективно фактическата
обстановка по случая, както и, че наказващият
орган не е извършил преценка
за маловажност на санкционираното
нарушение. Твърди се също,
че съдът не е обосновал преценката
си за липса на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на АУАН, както
и е нарушил материалния закон, като
не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на предпоставките за това. Въз основа на наведените в касационната жалба аргументи, касаторът счита, че оспорваното съдебно решение, потвърждаващо наказателното
постановление, е незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, отменящо наказателното
постановление на Началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР - гр.Шумен.
В проведеното открито съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната
жалба в законоустановения
срок не е депозирал писмено
възражение. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован,
чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт И. С., оспорва касационната жалба, като моли съда да остави в сила атакуваното решение на въззивния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява
становище, че жалбата е процесуално
допустима, но разгледана по същество
неоснователна. Смята, че решението
на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Шуменският административен
съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема следното:
С атакуваното решение Шуменски
районен съд е потвърдил Наказателно
постановление №22-0869-003796/03.01.2023 г., издадено от Началника на сектор
Пътна полиция при ОДМВР-гр.Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП на И.Г.И. *** са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Въззивният съд
е приел за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2022г. в 11.19 часа на
ул. Бургаско шосе №5 в с.Радко Димитриево, с АТСС -
СПУКС „ARH CAM S 1“ №11743с3, при максимално
допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, била засечена скорост
на движение на МПС - л.а. “*****“ с рег. № *****, в
размер на 105 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е В.К.Т.. Предвид това, че за извършеното нарушение
е предвидено и наказание «лишаване от право да се управлява МПС», от сектор Пътна
полиция при ОДМВР – гр.Шумен било възложено
на Първо РУ - гр.Бургас да
установи собственика на автомобила,
на когото да бъде предоставена възможност да попълни декларация по чл.188, ал.1 от
и при деклариране, че МПС е било управлявано
от друго лице, последният също да попълни декларация по
чл.188, ал.1 от и да му
бъде връчена покана по чл.40 от ЗАНН. В попълнена
на 14.10.2022г. собственоръчно от В.К.Т. декларация
по чл.188, ал.1 от , същият
посочил, че на 08.05.2022г. в 11.19 часа, л.а. “*****“ с рег. № ***** е бил управляван
от И.Г.И. *** - касационен жалбоподател
в настоящото съдебно
производство. От своя страна на 14.10.2022г. последният
също собственоръчно попълнил Декларация по чл.188, ал.1 от ,
в която декларирал, че на 08.05.2022г.
в 11.19 часа, лично е управлявал л.а.
“*****“ с рег. № *****. На същата дата му била връчена и покана за явяване в двуседмичен срок в сектор Пътна
полиция при ОДМВР – гр.Шумен за съставяне
на АУАН. В указания срок касаторът не се явил в
сектор Пътна полиция при ОДМВР – гр.Шумен,
поради което на
10.11.2022г., на база депозираните декларации чл.188
от ЗДвП, св. С.Г.съставил срещу жалбоподателя, в негово отсъствие, АУАН № 3796 за
нарушение на чл.21, ал.1 от , в който при текстовото описание на нарушението били посочени дата,
час и място на извършване
на деянието; техническото
средство, с което е установено;
разрешената скорост на
движение от 50 км/ч.; установената скорост на движение от 102 км/ч., при отчитане
на допустимата грешка при измерването;
превишението от 52 км/ч.; посоката
на движение на автомобила. При предявяване
на акта на 28.11.2022г., И.И. саморъчно отразил, че няма възражения. Не е депозирал писмени възражения и в законоустановения
срок. Въз основа на съставения
акт и материалите, съдържащи
се в административно наказателната преписка, наказващият орган възприел изцяло констатациите, съдържащи се в
АУАН, като издал процесното
наказателно постановление, с което
на основание на чл.182, ал.1, т.6 от на касационния жалбоподател били наложени административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и «лишаване
от право да управлява МПС» за 3 месеца,
за нарушение на чл.21, ал.1 от . Наказателното постановление било връчено
лично на жалбоподателя на 14.02.2023г.
Районният
съд е установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните като свидетели С.К.Г., Й.Ж.Ж., С.Н.Х.и И. П.С.– служители на ОДМВР-гр.Шумен. Въз
основа на същата съдът е приел за доказан по безспорен начин факта на
извършване на административното нарушение, за което е санкциониран касаторът. Изложил е доводи, че наложеното наказание е
определено в законово предвидения абсолютен размер. Посочил е също, че в хода
на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената
писмена форма. Обжалваното решение е издадено от законен съдебен състав на
компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба,
срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е
допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд. Изводите на
районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което и на основание
на чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК касационният съдебен състав препраща към
тях, за да обоснове решението си.
Касационната инстанция
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
районният съд е извел правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на вмененото на касатора
нарушение и липсата на допуснати процесуални нарушения, обуславящи извод за
незаконосъобразност на НП. В тази връзка обосновано районният съд е отхвърлил
тезата на нарушителя за допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила, аргументирано от по-късното съставяне на АУАН, доколкото липсва
нормативна разпоредба, задължаваща контролните органи да съставят АУАН
незабавно след установяване на нарушението, стига издаването на съшия да е
осъществено в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както е сторено в случая.
Необоснована е и тезата на
касатора за маловажност на подведеното под
отговорност административно нарушение, тъй като обществената опасност на същото
не се отличава от тази на обикновените нарушения от същия вид по смисъла,
вложен в чл.93, т.9 от НК, а и в случая се касае за управление на МПС в
населено място със скорост, която е била два пъти по-висока от максимално
допустимата, което характеризира санкционираната деятелност като такава с
висока обществена опасност.
От така установеното фактическо и правно положение
съдът приема, че постановеният от районния съд съдебен акт е законосъобразен и
обоснован, а касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено
при правилно установена фактическа обстановка и при правилно
направени правни изводи по
отношение приложението на закона, поради
което следва да се остави в сила.
При този изход на спора основателна
се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.
63в от ЗАНН, във вр.с чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 209/16.06.2023г., постановено
по АНД № 550/2023г. по описа на Районен съд – град Шумен.
ОСЪЖДА
И.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОДМВР - гр. Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................