СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
14.05.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа в съдебно
заседание на 18.04.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 1174/15г. и констатира следното:
Предявени са искове от
Т. В. и В. В. против З. „А.Б.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумите
по 120 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
посочените суми за периода – след завеждане на делото.
Предявени са и
евентуални искове по чл. 45 от ЗЗД против П. К..
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 12.05.12г. е настъпило
ПТП-е и в резултат на същото е загинал В. В./наследодател; баща на ищците/.
Исковете /главни и
евентуални/ са – неоснователни:
В настоящата хипотеза е
налице принципна пречка за уважаване на претенциите – по делото не е установена
вината на П. К. за причиняване на процесното ПТП-е /това обстоятелство е
релевантно спрямо отговорността и на двамата ответници – в хипотезите на чл. 45
от ЗЗД и чл. 226 от КЗ/. С други думи – презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
явява опровергана в процеса.
Целият наличен по делото
доказателствен материал /писмен, гласен – събран пред настоящият съд и по
делегация, и експертен/ преценен в съвкупност - налага извода /а това
обстоятелство е констатирано и в рамките на прекратеното наказателно
производство, водено срещу П. К./, че – последната не е имала обективна
/фактическа/ възможност да избегне /да предотврати/ настъпването на ПТП-е:
Всички изброени
доказателства по делото /преценени в съвкупност/ налагат изводите, че:
П.К. се е движила по път
с предимство /главен път/ с разрешена /допустима за съответният участък от
пътя/ скорост. При тези условия /в такава ситуация, при такава пътна
обстановка/ пострадалият /галопирайки с каруцата си/ е изскочил внезапно /и
неочаквано/ на пътното платно, отнел е рязко предимството на водача на МПС-во -
по такъв начин, че към момента, когато П. К. е възприела непосредствената
реалната опасност /навлизането на пострадалият на пътното платно/ същата вече
не е имала обективната /адекватна/ възможност за своевременна реакция /въпреки,
че е предприела аварийно спиране/. Обстоятелството, че водачът на МПС-во е имал
обективната възможност да възприеме отдалече движението на пострадалия – не
може да обоснове директен извод за виновно поведение на П. К. /същата се е
движила по главен път и макар да е забелязала или да е имала възможността да
забележи приближаващата опасност, а именно движението на пострадалия – е очаквала
последният да спази правилата за движение като: намали скоростта си, като спре
преди да навлезе в кръстовището, като осигури предимство на автомобила/. Вместо
това – пострадалият /без да предприеме нито едно такова действие/ е навлязъл с
бърза скорост на пътното платно и така е лишил ответницата от всякаква
възможност за реакция.
С оглед това – исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ главните искове
с правно основание чл. 226 от КЗ и евентуалните искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД на Т.В.В. ЕГН ********** и на В.В.В. ЕГН ********** против З. „А.Б.“ АД
и против П.Д.К. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.В.В. и В.В.В. да платят на З. „А.Б.“ АД 140 лева - съдебни разноски и 50 лева
- юрисконсултско възнаграждение /на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него/.
ОСЪЖДА Т.В.В. и В.В.В. да платят на П.Д.К.
2 120 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: