ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1329
12.07.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 769 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279, вр. чл.413, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Х.П.В. ***, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 1184/19.03.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 1371/2019 г. по описа на РС – Бургас, в частта за разноските в размер на 360 лв., представляващи присъдено на заявителя платено адвокатско възнаграждение. В жалбата са изложени съображения за прескомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и за несъобразяването му с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. В тази връзка, в жалбата е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, като се моли въззивния съд да намали присъдените на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, с минималния размер на претендираната главница.
В постъпилия от „Теленор България“ ЕАД
отговор, подаден чрез адв. Цанев, са изложени съображения за неоснователност на
жалбата и оставянето й без уважение.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице, срещу което е образувано заповедно производство и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е редовна и допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
БРС е сезиран със заявление от „Теленор България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Х.П.В., за заплащане на сумата от 302.67 лв. – сборна главница, дължима по сключен между страните Договор за мобилни услуги № *****/06.07.2016 г. и Договор за лизинг от 06.07.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и направените разноски по делото в размер на 25 лв. за платена държавна такса и 360 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Заявлението е подадено чрез пълномощник – адв.Здравко Цанев от САК, като към същото са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие № */ 15.01.2019 г. и фактура № */17.01.2019 г., от които е видно, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС и 60 лв. ДДС, или 360 лв. с ДДС, което е платено в брой на упълномощения адвокат.
Така подаденото заявление е уважено изцяло от БРС и е издадена заповед № 1184/19.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която на заявителя са присъдени исканите суми и разноски. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение против заповедта в частта й относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лв., като във връзка с дадените му от БРС указания да уточни дали подава възражение или жалба против заповедта в частта за разноските, е подадена настоящата частна жалба.
С оглед горното, предмет на въззивна проверка са присъдените на заявителя със заповед за изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Бургаският окръжен съд не споделя изложените от
жалбоподателя доводи за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,
като намира за неоснователно направеното в жалбата възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Минималните размери на адвокатските възнаграждения са установени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.7 от същата – за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Тук следва да се има предвид, че посоченото в нормата „на базата на половината от стойностите на претендираните суми“ касае размера на претендираното със заявлението вземане, а не размера на изчисленото въз основа на него адвокатско възнаграждение, както неправилно счита жалбоподателя. Това означава, че в случая, след като претендираното вземане е в размер на 302.67 лв., то базата за определяне на възнаграждението по чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. е половината от тази стойност, или 151.34 лв., върху която се изчислява адвокатското възнаграждение по правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г., съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба – при интерес до 1000 лв. минималният размер на възнаграждението е 300 лв.
В случая, от приложения към заявлението договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС и 60 лв. ДДС, или общо 360 лв. с ДДС, т.е. уговореният размер е минималния такъв по чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Видно от приложената фактура, упълномощеният адвокат е регистрирано лице по ЗДДС, поради което в случая е приложима нормата на § 2а от ДП на Наредба № 1/2004 за МРАВ, съгласно която „за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение“. В този смисъл, върху дължимото в случая адвокатско възнаграждение в минималния по наредбата размер от 300 лв. следва да се начисли и ДДС от 20 %, т.е. 60 лв., поради което заплатеното от заявителя възнаграждение е 360 лв., колкото е присъдено и с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предвид горното, в случая не е налице твърдяната от жалбоподателя прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лв., тъй като същото е уговорено и платено в минималния размер по чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, с начислен върху него ДДС. Ето защо, направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, поради което частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х.П.В. ***, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 1184/19.03.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 1371/2019 г. по описа на РС – Бургас, в частта за разноските в размер на 360 лв., представляващи присъдено на заявителя платено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.