Решение по дело №64/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Административното дело е образувано по жалба на А.С.П.,*** чрез адв. С.С.П., съдебен адрес: *** срещу решение № 2153-14-104/22.12.2023 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправило органът приемайки, че лицето има право на добавка от учителски пенсионен фонд от датата на отпускане на пенсията 01.03.2011 година за 55 месеца, изплаща размер само за период 01.01.2020 г. до 31.10.2023 година като са позовава на изтекла давност. Посочва, че неотпускането на добавката по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО от Учителски пенсионен фонд не се дължи на вина на лицето, тъй като този факт е известен на органа още при отпускане на пенсията и неправилно не е определена такава с първоначалното разпореждане , независимо, че П. представя всички документи, които дават основание за отпускане. Счита , че решението противоречи на принципа на легитимните правни очаквания, тъй като лицето е добросъвестно, внасяни са допълнителни вноски в УПФ, признато му е право да ги получава, но не следва да му бъдат изплащани.

Счита, че е нарушен материалният закон, тъй като неправилно се тълкува нормата на чл. 12, ал. 3 вр. чл. 105, ал. 2 от КСО, тъй като правото следва да се преценява от 19.09.2023 година и не може да е погасено по давност, тъй като възниква с това разпореждане и се посочва в него начална дата – 01.03.2011 година и не се посочва, че се прилага чл. 105, ал. 2 от КСО. Излагат се доводи, че за да се погаси по давност едно вземане, то следва да е ликвидно и изискуемо вземане, а при отпускане през 2023 година на добавка, то същата не е изискуема преди тази дата и няма как да е погасено по давност.

Намира, че разпореждането е немотивирано и че нормата на чл. 105, ал. 2 от КСО не е приложима, тъй като добавката се отпуска от 2023 година и при липса на право да получава същата, то се изключва институт на погасителна давност. Моли за отмяна на решението и претендира законна лихва върху неизплатена част от добавка от УПФ за периода от 01.03.2011 г. – 31.12.2019 г. и разноски по делото. Представя молба от 07.03.2024 година, в която претендира разноски в размер на 939, 20 лева.

В съдебно заседание оспорващата– А.С.П.,***, не се явява, не се представлява, като представя молба за даване ход на делото, поддържа на жалбата и искане да бъде отменено решението и да бъдат присъдени разноски с оглед представен списък.

В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от юрк С., която оспорва жалбата и намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от НПОС, съгласно която при определяне на пенсия или добавка в по-голям размер, то се изплаща за минало време при спазване на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от КСО -вземането за пенсия се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок, считано от 01 януари на година, следваща годината, за която се отнася. Намира, че правилно не се изплаща добавката за периода от 01.03.2011 г. – 31.12.2019 г., тъй като е погасена по давност, като чл. 114 от ЗДД е неприложим, тъй като за вземания на държавата е налице специална правна уредба по чл. 105, ал. 2 от КСО.

Намира за неоснователни твърдения, че органът е виновен за неотпускане на добавката при отпускане на пенсията, тъй като лицето не е оспорвало издадените преди това разпореждания. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По заявление от 21.03.2011 г. на П. е отпусната с разпореждане № 38 от 07.04.2011 г. пенсия в минимален размер, а с разпореждане № 3 от 12.05.2011 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 и 2 е изменена отпуснатата с начална дата 01.03.2011 година пенсия като се определя в действителен размер. При отпускане на пенсията лицето представя стаж, придобит като учител, възпитател, заместник-учител, дружинен ръководител.

Със заявление от 25.05.2023 година на л. 38 по делото прави искане за преразглеждане на пенсионна преписка и отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд.

С разпореждане № 4 от 19.09.2023 година на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Плевен е отпусната добавка от УПФ за 55 месеца в размер на 0,33% - 18,15 % от 531,76 лева или 96,51 , като от 01.07.2023 година добавката е в размер на 142, 18 лева и се определя размер на добавка от дата на отпускане на пенсия – 01.03.2011 година , но се изплаща само за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2023 година.

С възражение от 22.11.2023 година П. посочва, че не е съгласна с разпореждането относно период на изплащане на добавката. Намира, че при отпускане на пенсия през 2011 година е представила всички изискуеми документи относно педагогически стаж, даващи основание за отпускане на добавка от УПФ и не следва да носи отговорност относно обстоятелството, че органът не се е произнесъл.

С решение № 2153-14-104/22.12.2023 година на директора на ТП на НОИ Плевен е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане от 19.09.2023 година. Излагат се мотиви, че лицето има право на добавка от УПФ от 01.03.2011 година, но следва да бъде изплатена за период от три години – 01.01.2020 г. – 30.10.2023 г., тъй като е налице основание за прилагане на чл. 12, ал. 4 от НПОС и вр. чл. 105, ал. 2 от КСО.

В срок е подадена жалба срещу решението и се иска отмяна на същото и разпореждането в частта относно срок на изплащане на добавката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен .

Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но е налице неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона.

По делото не се спори, че П. има право на добавка от УПФ от 01.01.2011 година и именно от тази дата в процесното решение респ. разпореждане е отпусната същата, като е определена по размери за съответните период и лицето не оспорва разпореждането в тази част, а само относно период на изплащане.

Съгласно приетото от органа в решението П. има право да получава добавка от УПФ по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО за 55 месеца, за които има осигурителна вноска във фонда след придобиване на право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО т.е органът приема, че са налице двете предпоставки за определяне на добавка, а именно - лицето да е придобило право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО: съответната възраст и учителски стаж. На второ място, като задължително условие за получаване на добавка от УПФ, е предвидено лицето да не се е пенсионирало по този привилегирован ред, а да му е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО (по общия ред).

Съгласно ал. 3 на чл. 69в от КСО още при приемането е предвидено, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1 т.е. налице е задължение за изплащане на тази добавка при наличие на условията за отпускането й от органа.

Съгласно §5, ал. 3 от ПЗР на КСО в редакция към дата на преценка и отпускане на пенсия отм . сега – 2011 година на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1 т.е. при подаване на заявление за отпускане на пенсия през 2011 година лицето има право на добавка от УПФ, която органът съгласно цитираната норма е длъжен да отпусне и изплаща, а това не е сторено и то не по вина на лицето, тъй като то е декларирало учителски стаж, а и с процесното разпореждане се признава право на такава добавка още от 01.03.2011 година , то въпреки посоченото изплащане за този период с оглед сметка на записа на последен лист на обжалваното разпореждане се изплаща само за период от 01.01.2020 г . до 31.10.2023 година, което е неправилно, тъй като лицето не е отговорно, че административният орган не е изпълнил задължението си да отпусне тази добавка при наличие на всички данни още през 2011 година.

Неоснователни са доводи, че лицето е следвало да обжалва разпореждането за отпускане на пенсия и като не е сторило това, то самото е отговорно за по-късното отпускане на добавката и е следвало да поиска на по-ранен етап изплащане на добавката, а като не е сторило това, то същата макар и дължима от датата на отпускане на пенсията 01.03.2011 година следва да бъде изплатена само за период след 01.01.2020 г. , тъй като е погасено правото по давност.

При постановяване на разпореждането през 2011 година е налице позитивен акт и лицето няма правен интерес да го обжалва, като не би допуснало, че при предоставени данни за учителски стаж, не би получило дължимата добавка, на която има право и органът не би се произнесъл, тъй като законовата разпоредба има императивен характер, а отпускането на добавката не е по молба на лицето и то не следва да понася неблагоприятни последици – изплащане на добавка за по-малък период поради грешка на органа.

Съдът намира, че оспореното решение е в противоречие с целта на закона и оправданите правни очаквания на правоимащата.

Очевидна е волята на законодателя учителите да разполагат с привилегировани права при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, за целите на което е предвидено допълнително осигуряване в учителския пенсионен фонд. Този специален фонд е създаден на 01.01.1997 г. и учителите се осигуряват за старост с отделна осигурителна вноска към него. Средствата в Учителския пенсионен фонд се набират от осигурителни вноски, които ежемесечно се превеждат във фонда за лица, работещи на учителски длъжности. Набраните средства се разходват за изплащане на пенсиите и добавките по § 5, ал. 3 и чл. 69в от КСО и законът е предвидил възможността за получаване на добавка от УПФ, каквато в случая е дължима, отпусната по-късно поради неизпълнение от страна на административния орган на задължение за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта и въпреки това лицето се ощетява, като не се изплаща за периода, за който се отпуска.

В случая съдът намира, че липсват мотиви в разпореждането относно прилагане на институт на давността, а в процесното решение само се посочва нормата на чл. 12, ал. 4 от НПОС и чл. 105, ал. 1 КСО, съгласно който субективното право на пенсия не се погасява по давност. Липсват мотиви в разпореждането относно прилагане на тази норма, не се посочва, защо органът приема и от коя дата , че е погасено правото на добавка, за да се извърши от съда проверка за правилно прилагане на закона. Недопустимо е поради неизпълнение на задължение на органа да отпусне добавка още при подаване на заявлението през 2011 година, то лицето да не получи дължимите суми при наличие на вноска в УПФ.

Предвид горното процесното решение следва да бъде отменено, като бъде отменено и разпореждане №4/ 19.09.2023 г.на ръководител „ПО“ в частта относно период на изплащане на добавка от УПФ, като немотивирано, издадено в противоречие на закона и целта му и да бъде върната административната преписка на органа за произнасяне с оглед мотивите и изплащане на добавката, за период, за който е дължима.

С оглед изход на делото и искане на пълномощник на оспорващата за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК такива са дължими и следва ТП на НОИ Плевен да плати на А.С.П.,*** разноски в размер на 939, 20 лева адвокатско възнаграждение с оглед представени доказателства, че същото е договорено и изплатено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отменя решение № 2153-14-104/22.12.2023 година на директора на ТП на НОИ Плевен, и потвърденото с него разпореждане № 4/19.09.2023 година на ръководител ПО в частта относно период на изплащане на добавка от Учителски пенсионен фонд на А.С.П., обективиран на л. 6 от разпореждането „Сметка на записа“.

Връща административната преписка на административния орган за постановяване на акта с оглед мотивите на съда относно период на изплащане на добавка от УПФ.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.