Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260054 05.03.2021 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На десети февруари 2021 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.гр.д.№ 1052/2020 год. за да се
произнесе съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на въззивна
жалба рег.№260953/28.08.2020 год. и частна жалба рег.№263685/19.10.2020
год. ,подадени от “Концепт Про” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град С., ***,
ул. *** срещу решение №787/14.08.2020 год. по гр.д.№3170 /2019
год. на Районен съд Д. и определение №
260302/05.10.2020 год. за изменението му ,с които дружеството е осъдено да
заплати на И.Х.П. , ЕГН **********,*** сумата от 2 380.35
лв.,представляваща обезщетение за лишаване от ползване на поземлен имот с площ от 28.679 дка и
идентификатор 83017.14.4 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-15/29.03.2006 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в землището на град Ш., обл. Д., местност ”***” за стопанската 2018 год. / 2019 год.,
изчислено в размера на средния пазарен наем/рента за ползване на земеделска
земя в землището на град Ш., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.09.2019 год. до датата на окончателното
плащане и сумата от 1 635.31 лв.,съставляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски.
С доводи за
недопустимост на обжалвания съдебен акт се настоява за обезсилването му ,като
делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане,респ. с доводи за необоснованост и постановяването му в отклонение
от материалния закон се настоява за пълната му,респ. частичната му отмяна,като въззивният съд постанови ново по съществото за спора за
отхвърляне на исковата претенция в цялост,респ. за уважаване на претенцията в
по-малкия размер от 1 462.63 лв.
При данни,че постановените
неизгодни за въззивника съдебни актове са му били
връчени на дати 14.08.2020 год. и
15.10.2020 год.,въззивна
жалба рег.№260953/31.08.2020 год.,изпратена по пощата на дата 28.10.2020 год. и частна жалба рег.№263685/19.10.2020 год. са
подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и
са процесуално допустими.
Въззиваемата страна И.Х.П. , ЕГН **********,*** счита жалбите
за неоснователни и настоява да не бъдат уважавани,което свое становище е изразил в подадени в срока и по реда на чл.263 ал.1 и чл.276
ал.1 от ГПК отговори рег.№№ 263301/13.10.2020 год. и 265155/09.11.2020 год.
Спорни между страните са
въпросите ,кое е правното основание на заявената претенция и съответно произнесъл ли се е първоинстанционния
съд по предявен иск;налице ли е валидно сключен
наемен договор между “Концепт Про”
ЕООД и В. А. ***,подписан от последния като наемодател и при съобразяване правилата за доказване
–чл.154,чл.161 , чл.178 ал.2 ,чл.183 и
чл.193 от ГПК;правното значение на сключване на наемен договор от лице ,което се е разпоредило със
собствеността на отдадения под наем имот;доколко извършено от собственика
разпореждане с имота е противопоставимо на наемателя
,а договор за наем с бившия собственик на приобретателя
на недвижимия имот;възможността земеделски имот да се ползва и без договор
съобразно разпоредбата на чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ и след като въззиваемия П. не е
подал декларациите по чл.69 от ППЗСПЗЗ,във вр.с
чл.37б от ЗСПЗЗ и чл.71 от ППЗСПЗЗ за промяна в собствеността и формата на
стопанисване и начина на трайно ползване
на земеделския имот;следва ли
обезщетението да се определя по размер на пазарния наем или плащането за
ползването да се определи по цените по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ за съответното
землище.Различни са и вижданията на страните относно това,дали е допустимо материалния интерес по делото да обуслови
присъждане на адвокатско възнаграждение съизмеримо с цената на иска,респективно
правната и фактическа сложност на делото да предопредели присъждането му в
размери над нормативно определения минимум.
Въззивната жалба е изцяло неоснователна,а частната жалба е
отчасти основателна,въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както
следва:
С искова молба рег.№ 17686/04.09.2019 год. е заявена осъдителна претенция на И.Х.П. , ЕГН **********,*** против “Концепт Про”
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град С., ***,
ул. *** за сумата от 2 380.35 лв.
Изложени са твърдения,че с
договор от дата 02.11.2017 год.,ищецът
закупил от В. А. Б. земеделски имот ,находящ се в гр.Ш. с площ от 28.679 дка.Установил,че не
може да ползва собствената си земеделска земя по причина,че е заявена за
ползване от ответното търговско дружество по реда на чл.70 от ППЗСПЗЗ за
стопанските 2017 год./2018 год. и 2018 год./2019 год. и въз основа на сключени едногодишни наемни
договори,сключени с продавача В. А. Б..Договорът за наем от дата 14.07.2018
год. за стопанската 2018 год./2019 год.
бил недействителен по отношение на ищеца,не пораждал действие за него и
не го обвързвал в качеството му на собственик на имота.Ползването на имот въз
основа на договор,сключен с лице ,което се е разпоредило с правата си в
предходен момент на дата 02.11.2017 год.
и без упълномощаване от новия собственик,било без правно основание.С оглед на
горното е отправено искане ,съдът да постанови осъждане на “Концепт Про” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: град С., ***, ***да заплати на И.Х.П. , ЕГН **********,*** сумата от 2 380.35 лв.,съставляваща
обезщетение за лишаване от ползване на поземлен имот с площ от 28.679
дка и идентификатор 83017.14.4 по КККР на гр.Ш. за стопанската 2018 год./2019 год.,изчислено по размер на
средния пазарен наем/рента за землището в размер на 90 лв./дка.
С
отговор рег.№ 26817/30.12.2019 год.,подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
,“Концепт Про”
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град С., ***,
ул. *** е заявил становище за неоснователност и недоказаност на претенцията.Ползвал
земеделския имот в качеството си на наемател по договор от дата 14.07.2018
год.,сключен с В. А. Б. за срок от една година,считано от
01.10.2018 год. до 01.10.2019 год.,респ. въз основа на този договор ,обработвал
имота след подадено заявление по чл. 70
от ППЗСПЗЗ пред Общинската служба Земеделие.Разпореждането с имота било правоирелевантно
по отношение отдаването му под наем,тъй като наемодател можело да бъде и
лице,което не е собственик на вещта.Доколкото
договора не бил сключен с действителния собственик на имота, законът
допускал имота да се обработва и без
договор за наем или аренда в хипотезата на чл.37в от ЗСПЗЗ,когато собственикът
не подаде декларацията по чл.69 от ППЗСПЗЗ,във връзка с чл. 37б от ЗСПЗЗ и
декларацията/заявление по чл. 71 от ППЗСПЗЗ.За извършеното разпореждане,респ.
твърдяното неправомерно ползване ответникът не бил уведомен от наемодателя или
новия собственик,нито пък ищеца бил
заявявал пред него намерения за ползване на имота за времето до 14.03.2019
год.,когато му била връчена нотариална покана.Непредставянето на доказателства
за намеренията на ищеца да ползва и по какъв начин имота ,правели невъзможно
определянето по размер на претендираното обезщетение
като съизмеримо със стойността на гражданските или естествените плодове.В
условията на евентуалност изразява становище,че справедливия пазарен наем за имота възлиза не на сумата от 90 лв./дка,а
на 51 лв./дка.
С договор от дата 02.11.2017 год.,сключен
с нотариален акт № *** год. на нотариуса с рег.№ *** на НК и район на действие
-КРС,вписан свх. per. №*** на Службата по вписванията –К.,В. А. Б. и Д. З. Б.а
са продали на И.Х.П. поземлен имот с
идентификатор 83017.14.4 по КККР на гр.Ш.,местността”***”,с площ от 28 679
кв.м.
Посочения
земеделски имот е бил предмет на договори за наем на земеделска земя,сключени
на дати 20.07.2016 год.;24.07.2017 год. и 14.07.2018
год. между В. А. Б. и “Концепт Про” ЕООД и за срок от по
една стопанска година съответно за времето от 01.10.2016 год. до 01.10.2017
год.; от 01.10.2017 год. до 01.10.2018 год. и от 01.10.2018 год. до 01.10.2019 год.
Съгласно писмо изх.№ ПО-02-2-1/14.03.2019 год. на
Общинската служба по земеделие гр.К.,към момента на подаване на заявленията по
чл. 70 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2017/2018 год. и 2018/2019 год.,нотариален акт
№ 98/02.11.2017 год. не е бил
регистриран в СГКК гр.Д.,а в регистъра на собствениците ,като собственик на
имота е посочен В. А. Б..Заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за двете стопански
години са били подадени от “Концепт Про” ЕООД,като са
приложени едногодишни договори за наем и желание за участие в споразумението.Въз
основа на изготвените доброволни споразумения ,през стопанските 2017/2018 год.
и 2018/2019 год.,поземления имот е бил обработван по комасация
от К“Изток“ гр.Ш..
На дата 18.01.2019 год., на дружеството –ответник
е била връчена покана за доброволно плащане на сумата,посочена първоначално в
исковата молба.
Ответникът
е предоставил информация за средното годишно рентно
плащане за землището на гр.Ш. за стопанската 2018/2019 год. на база действащи
договори за стопанската 2017/2018
год.,регламентирано в § 2е от ДР на ЗСПЗЗ,като възлизащо на сумата от 51
лв./дка.Този е размера посочен и в удостоверение изх.№ РД-01-05/28.01.2020 год.
на Общинска служба по земеделие гр.Ш.,както и в одобрения от ОД“Земеделие“ гр.Д.
доклад на комисията.
Вещото лице ,изготвило назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключение рег.№ 11648/09.07.2020
год.,че размера на средното рентно плащане за
стопанската 2018/2019 год. за землището на гр.Ш.,определено по реда на §2е ал.1
от ДР на ЗСПЗЗ е в размер на 51лв./дка.Средния пазарен наем/рента на декар за
ползвана земеделска земя в землището на гр.Ш. е в размер на 83 лв./дка по
статистически данни на земеделски
стопанства,наемащи земеделска земя за разширяване на тяхната икономическа
дейност и дружества със специализирана
инвестиционна цел,създадени за покупка, продажба и аренда на земеделски
земи.При проверка в счетоводството на дружеството ответник ,вещото лице е
установило,че на В. А. Б. са били начислени и изплатени ренти за
стопанската 2014/2015 год.-по 79.99 лв./дка;за 2015/2016 год. –по 85.01 лв./дка
и за 2016 /2017 год.-по 84.98 лв./дка.За стопанската 2016/2017 год. наемното възнаграждение в общ размер от
2 437 лв. е било платено на дата 16.01.2018 год.-1 434 лв. и на дата
13.07.2018 год. -1003 лв.
Времевия обхват на претенцията за обезщетение
касае ползването на земеделски имот през
стопанската 2018 год./2019 год.Несъмнено е установено по делото,че считано от
02.11.2017 год. земеделския имот е
обект на притежание на И.Х.П.,придобил същия по реда
на чл.77 от ЗС,чрез договор за прехвърляне на собствеността по чл.183 и сл. от ЗЗД,сключен във формата по чл. 18 от ЗЗД.Несъмнено е установено,че между
страните по делото липсва облигационна обвързаност относно ползването на
земеделския имот.“Концепт Про”
ЕООД основава ползването си на договор
от дата 14.07.2018 год.,сключен с В. А. Б.,прехвърлил собствеността на И.Х.П.
още през предходната година ,въз основа на който и подадено от дружеството
заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ ,участва
в споразумението за ползване по чл.37в
от ЗСПЗЗ .
Нито договора по чл.228 и сл. от ЗЗД,нито
участието в административна процедура за комасация на
земеделска земя,могат да обуславят правомерно ползване на недвижимия имот от
ответника ,т.е. и неоснователност на
заявена от ищеца-собственика на имота осъдителна претенция .
Договорът за
наем на земеделска земя позволява на
наемателя да придобива нейните естествени плодове срещу наемна цена -
гражданските плодове. Договор за наем може да бъде сключен от собственика на
вещта или от титуляра на ограничено вещно право на
ползване. Такъв договор може да бъде сключен и от наемател или арендатор на
вещта, като в последния случай договорът е за пренаемане. Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори
когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ).
Такъв договор обаче не поражда действие за действителния собственик, също както
и договорът за продажба на чужда вещ-така решение № 541 / 6.02.2012 год. по гр.
д. № 810/2010 год. на ВКС, IV г. о.
Начина на
личното или чрез аренда/наем
стопанисване и трайно ползване на земеделските земи е уреден в ЗСПЗЗ- глава V”а”
Ползване на земеделските земи.
В декларациите
по чл. 37б ал.1 от ЗСПЗЗ , чл.69
ал.1 от
ППЗСПЗЗ и чл.71 ал.1 от ППЗСПЗЗ , собствениците на земеделски имоти
посочват формата на стопанисване и начина на трайно ползване,респ.настъпила
промяна в собствеността и формата на стопанисване. Тези обстоятелства са от
значение при определяне на масивите за ползване в нарочната административна
процедура. Недекларирането на имота от собственика не го лишава от правото да
търси обезщетение за лишаване от ползването на имота-така решение №
6/03.06.2011 год. по гр.д.№ 344/2010 год. на ВКС, III
г. о. Масивите за ползване на земеделски земи/непрекъсната земеделска площ,
ограничена от съществуващите на терена трайни елементи, съгласно КВС или КК,
и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на
трайно ползване, се създават по споразумение между собственици и/или ползватели-чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и § 2ж от
ДР ЗСПЗЗ . Взетото решение от
страна на участниците в споразумението за разпределение в масиви за обработка
на имоти, които не са тяхна собственост, съответно не са им предоставени за
ползване по силата на облигационно правоотношение със собственика им, не
поражда действие спрямо действителния собственик или ползвател на имота .
Правноирелевантни са навежданите доводи
от ответника,почерпени от разпоредбата на чл.37 в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ,в която хипотеза била налице възможността земеделски имот да се ползва и
без договор .Разпоредбата е приложима при липсата в кумулативна даденост както
на подадена декларация от собственик,така и
на сключен договор,а в случая земята е била включена в разпределение за
ползване въз основа на представен от дружеството договор за наем.Вън от горното
,споразумението за създаване масиви за
ползване или разпределение на масивите за ползване се смята за правно основание
за земите по ал.3 ,при условие че е извършено плащане за тях-така чл.37в ал.7
и ал.14 от ЗСПЗЗ.
След като нито
договора от дата 14.07.2018 год.,сключен между
”Концепт Про”ЕООД и В. А. Б.,нито споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ ,сключено с участието
на ”Концепт Про” ЕООД като ползвател
,без земеделската земя да му е била предоставена за обработка от действителния
собственик са противопоставими на И.Х.П.,то
ползването през стопанската 2018 год./2019 год. на имот с площ от 28.679 дка и идентификатор 83017.14.4 по КККР на гр.Ш. е без
правно основание.
С оглед
изложените в исковата молба обосноваващи обстоятелства правилно Районния съд е
приел, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД- вместо ищеца, ползите
от имота, които му се следват като собственик, придобило ответното търговско
дружество, което го ползвало без правно основание. Ищецът е бил лишен от възможността да увеличи
имуществото си чрез основателно придобиване на нова имуществена
облага/гражданските плодове от имота/, която облага е останала в патримониума на ответника.
Съгласно
постоянната съдебна практика ,всяко владение без основание води до обогатяване
за владелеца /държателя за сметка на собственика, поради което се дължи
обезщетение по силата на чл. 59 ал. 1 ЗЗД. Осъществено ползване
на недвижим имот от страна на наемателя по наемен договор,сключен с лице,което
се е разпоредило с него и по споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, непротивопоставими
на действителния собственик, представлява държане без основание на имота и води
до обогатяване на наемателя - държател,
за което се дължи обезщетение на
обеднилия се собственик.
За
присъждане на обезщетението е без значение дали собственика е изявявал желание
за ползване на имота,дали е възнамерявал да сключва наемни или арендни договори-последното представлява правна възможност
за ищеца-собственик на процесния имот, но не и негово
задължение, липсата на покана или заявени претенции не правят основателно
ползването на чуждата вещ, а освен това, неговото поведение е факт извън правопораждащия фактически състав на правото на
обезщетяване за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59 ЗЗД.
Следователно
като е упражнявал фактическата власт върху имота без да има основание за това,
с което е спестил свои разходи за заплащане на реалната средна цена на която
такъв имот се отдава под наем ,ответникът се е обогатил до размера на тази сума
от получаването на която ищецът-собственик на вещта е обеднял, бидейки лишен от
този доход. Това е и общият факт, който е обусловил обедняването на ищеца са
сметка на ответника, който от своя страна е достатъчен, за да обоснове
отговорността на ответника за
обезщетяване на ищеца в размерите на средния пазарен наем, който би могъл да събере като граждански плодове от собствения си земеделски имот.
Неоснователно е и възражението,че
друг е дължимия размер на обезщетението-този по §2е ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ на
средното годишно арендно
плащане ,определено по административния ред
на чл.77 б от ППЗСПЗЗ по начин на трайно ползване на земеделските земи и
по методика, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите.Този размер
е релевантен в конкретно предвидени хипотези на закона-чл.37в ал.4,ал.7,ал.16, какъвто
настоящия случай не е . Определено по
нормативен ред дължимо арендно плащане за правомерно ползване
на земеделски имоти на основанията в
земеделския закон,не може да замести дължимото обезщетение за лишаване от
ползване. Единствен обективен критерий за определяне размера на паричното
обедняване на собственика в случая е само пазарът - търсенето и отдаването под
наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния.
Обжалваното
решение е законосъобразно ,поради което на основание чл. 271 ал.1 от ГПК въззивният съд го
потвърждава.
Относно
отговорността за разноски:
Претенцията
е заявена в първоначален размер от 2 581.11 лв. и уважена
в пълния й размер след намаление до сумата от 2 380.35 лв.Ищеца е сторил
разноски за вещо лице и ДТ в общ размер от 333.24 лв.,дължими от
които пропорционално на намалението са
такива в размер на 307.32 лв.Заплатил
е и адвокатско възнаграждение в размер от 1 440 лв. с
включен ДДС срещу който ответника възразява по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК.По правилото на чл.7 ал.2 т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимума на възнаграждението за защита от адвокат в процесния случай възлиза на сумата от 400 лв. В cвeтлинaтa нa cлoжнocттa
нa казуса и oбeмa нa извъpшeнaтa
пpaвнa paбoтa, cпpaвeдлив и oпpaвдaн е двойния
размер на посочения в Наредбата-800 лв.,с начислен ДДС от 160 лв.,т.е. общо 960 лв.Проведени са три съдебни
заседания,назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза,изисквана е
релевантна за спора информация от трето лице-ОС“Земеделие“ Ш.,на ищеца е
указана помощ не само за заявяване на
претенцията,а така също и за защита срещу противопоставени множество възражения
от ответника,а приложими са били норми както от вещното право,така и
облигационното,вкл. по специализирана материя.
При съобразяване на
горното,частната жалба е отчасти основателна касателно
присъдения размер на разноски за горницата над 1 267.32 лв. (307.32 лв. + 960 лв.),което налага отмяна на първоинстанционния
съдебен акт в тази му част.
Като последица от изхода по
спора –неоснователност на подадената жалба,на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство в размера от 960
лв.Независимо от частичната основателност на частната жалба,разноски на
ответника не следва да се
присъждат-разноски в производството за разноски не са дължими.
По изложените съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 787/14.08.2020 год. по гр.д.№3170/2019
год. на Районен съд Д. ,с което “КонцептПро” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: град С., ***, ***е осъдено да заплати на И.Х.П. , ЕГН **********,*** сумата от 2 380.35
лв.,представляваща обезщетение за лишаване от ползване на поземлен имот с площ от 28.679 дка и
идентификатор 83017.14.4 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-15/29.03.2006 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в землището на град Ш., обл. Д., местност ”***” за стопанската 2018 год. / 2019 год.,
изчислено в размера на средния пазарен наем/рента за ползване на земеделска
земя в землището на град Ш., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.09.2019 год. до датата на окончателното
плащане .
ОТМЕНЯ решение № 787/14.08.2020 год. по гр.д.№3170/2019 год.
на Районен съд Д.,изменено с определение № 260302/05.10.2020 год. в частта за разноските ,които “КонцептПро” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: град С., ***, *** е осъдено да заплати на И.Х.П. , ЕГН **********,*** за
горницата над 1 267.32 лв.
ОСЪЖДА“КонцептПро” ЕООД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: град С., ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.П. , ЕГН **********,*** сумата
от 960 лв.,съставляваща съдебно деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение ,с включен ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.