Р Е Ш Е Н И Е
№………./08.07.2019 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1631 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството се
разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приет е за разглеждане пряк иск на Г.С.К., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат С.С. *** срещу „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: *********
с адрес гр. С. бул. Витоша № 89Б, чрез
адв. Д.И. *** за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска
отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на дядо, причинена от
водач- застрахован собственик на МПС,
признат за виновен извършител на престъпление, в размер на 30 000лв, ведно с
обезщетение за забава от дата на увреждането (смъртта на пострадалия на
24.05.2014г.) до окончателно плащане на
обезщетението по посочена от ищеца банкова сметка.
***, че застрахован с полица №06113002603640
за периода на покритие 20.11.2013 – 19.11.2014г водач Г.М. *** при управляване
на МПС( л.а. ФОЛКСВАГЕН модел ПАСАТ
ВАРИАНТ с рег. № ***), причинила с престъпно поведение (чл. 343 ал.1 б. В от НК) смъртта на Г. С.К..
Като внук на починалия(тогава на 68
години) ищецът твърди, че трудно понася загубата му, тъй като
емоционалната връзка с него е била
изключително силна и загубата й е сложила край на получаваната морална и психологическа подкрепа. Приживе
поддържал с дядо си тесни контакти, доверявал му проблеми, които не споделял
дори с родителите си, с готовност приемал неговите съвети и житейски
напътствия. Тази силна и емоционална връзка била изградена между тях от ранното
детство на ищеца, прекарано с дядото, чието име носи и съхранена през целия му
живот, особено в периода на
живеенето им в различни градове.
По същество, представителят на ищеца излага
съображения за доказан правопораждащ фактически състав и съобразен с обективния
критерий за справедливост размер на обезщетение за неимуществени вреди, като
счита, че възраженията на ответника за съпричиняването с поведение на починалия
са опровергани от заключението не експерта. Моли искът да бъде изцяло уважен в
предявения размер.
Ответното застрахователно дружество, чрез
пълномощниците си оспорва интензитета на съществуваща приживе емоционална
връзка между внук и дядо и съответно
изключителния характер на понесените от загубата й мъка и страдания, като
основание за ангажиране на отговорност на застрахователя. Сочи, че проявените последици смъртта на дядото
съответстват на обичайни, а не особени проявни форми на близост в традиционно
българско семейство. Евентуално оспорва претендирания от ищеца паричен
еквивалент като несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди от този характер. Допълнително застрахователят възразява за
съпричиняване на вредите с поведението на починалия, като сочи, че водачът на
мотопеда е пропуснал да изпълни задължението си да се обезопаси при пътуване,
тъй като поставената върху лятна шапка с козирка каска не е била закопчана,
евентуално не е била снабдена с изправна закопчалка, с което е осуетено
предпазното й действие, а при невисоката скорост на движение в кръстовището при
правилната й употреба е можело да бъдат
избегнати или поне понесени с по-малка интензивност именно застрашилите живота
травми.
По същество пълномощникът на ответника
поддържа доводи за изцяло необоснован изключителен характер на близост
обуславяща самостоятелно обезщетяване на нетипична загуба по критериите на
задължително тълкуване с ТРОСНГТК1/2016г на ВКС, като сочи че други роднини в
по-близки родствени връзки вече са били обезщетени за същото събитие. Пледира
за отхвърляне на претенцията в цялост поради недоказан по убедителен начин
интензитет на изживяните психически страдания, евентуално за определяне на
обезщетение в рамките на нововъведените лимити за този тип неимуществени вреди,
след намаляването му с ½ съответно на степента на съпричиняването от
починалия. В подробно писмено становище представителят на ответника излага
правни доводи по тълкуването на закона, възприето в съдебната практика по
отношение на основанието за пораждане на отговорността на застрахователя и
съпричиняване на вредите с поведение на пострадалия.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в
списъци (л.98, л.100). Представителят на
ищеца оспорва хонорара на адвоката на ответника като прекомерен и претендира
определяне на възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга.
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно
определение №35/03.01.2019г.(л.40), а окончателната правна квалификация на
претенциите и по-подробно изложение на релевантните твърдения се съдържа в
доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание( л. 51) след частично прекратяване на оттеглена горница до
първоначално предявен размер от 200 000 лв и коригиране на проекта, съобщен
на страните( л. 43-44).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорно установени обстоятелствата,
за които съобразно разпоредбата на чл. 30 ГПК е изключена преценка на
гражданския съд, поради което и настоящият състав приема за установени
противоправността и механизма на причиняването на вредата -
смърт на дядото на ищеца, с поведение на виновен водач, участник в ПТП,
като елементи от престъпния състав, въз основа на влязла в сила присъда по НОХД
104/15 на ОС – Д. за фактическия състав на престъплението по
чл. 343 ал.1 б. В от НК: на 16.05.2014 год. в гр. Д. на кръгово кръстовище на
изход за гр. Балчик, при управляване на МПС( л.а. ФОЛКСВАГЕН модел ПАСАТ ВАРИАНТ с рег. № ***), водачът Г.М.
нарушила правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.102, 104, ал.1, чл.
45 ал.1 и 2 от ППЗДвП, като не е пропуснала участник по обозначен път с
предимство и по непредпазливост причинила смъртта на водача на мотопед Г. С.К.,
настъпила в следствие на тежка черепно-мозъчна травма при падането му на
платното и понесения удар в лява половина на челото и окосмената част от
главата и породена от травмата двустранна бронхопневмония.
Въпреки
постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните по
отношение на така установените факти, в настоящото производство е допустимо с
оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и
степента на причиняване на резултата от поведението на починалия. Твърдяното
привнасяне на поведението на пътника в причинно-следствената верига на
настъпване на вредоносните последици не се установи категорично по делото.
Въпреки категорично установеното от гласните показания на очевидците и данните
от констатираните при огледа на местопроизшествието следи от употреба на
предпазна каска върху лятна шапка на водача на мотопеда, начинът на
обезопасяване на този участник в движението не е определящ за степента и
интензитета на телесното му увреждане. Заключенията на експертите и по две
назначени (комплексна авто- техническа и медицинска и само медицинска)
експертизи установяват понасяне на увреждания, които не биха настъпили като
наранявания на главата при правилно поставена и закопчана каска от вида,
употребен от пострадалия, но не
изключват понасяне на друг вид със сходен интензитет увреждания по тялото на
пострадалия, под въздействие на физичните сили при падането към настилката.
Съдебните медици излагат сходни изводи за вероятност решаващи за латентния
резултат травми да могат да бъдат понесени и с каската, която ще разпредели
само удара на по-голяма площ, но не би предотвратила пренасяне на интензитета на
други уязвими места от тялото ( шийните прешлени според д-р М. и главния мозък
според д-р Д.) и увреждането им до степен, изключваща преодоляването на
усложненията и изключване на смъртния изход. При тези данни и съобразно
установената практика по доказателствената тежест на възражението на
застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г.,
II т. о., ТК , Решение № 151 от 12.11.2012
г. на ВКС по т. д. № 1140/2011
г., II т.
о., ТК) съдът намира, че макар нарушение на
задължението за правилна употреба на предпазната каска да е извършено
съзнателно от пострадалия, не е доказано прякото рефлектиране на това
небрежно поведение в
причинно-следствената връзка по причиняване на смъртта.
Безспорно
установена е родствена връзка между ищеца и починалия негов дядо.
За установяване на
изживяната от внука мъка и страдания, ищецът се позовава на гласните
доказателства, депозирани от друг негов роднина. Показанията на бащата на ищеца
( л. 52) описват типични отношения на близка привързаност между дядо и внук,
изградени в ранно детство като осъзната симпатия от страна на възрастния човек,
чието лично име е „подновено“ от детето. Свидетелят описва посещения на детето през
летни ваканции в селска къща, съхранени у него спомени за забавления и игри
(първо колело, риболов, домашен любимец, въздушна пушка), и възприето от сина
му като гордост признание за
образователния му напредък при прием в гимназия. Наред с това свидетелят
споделя и силни емоционални връзки на близост, доверие и взаимна подкрепа между
всички родственици, проявени в общност на семейна среда и широк роднински кръг
(включващ три поколения) по повод на
събирания по празници и помени. Наред с отношенията с дядото, ищецът е
поддържал и силни емоционални отношения със своите родители, докато е живеел с
тях и след установяването му като пълнолетен младеж в друг град.
Макар да отчита
близостта на св.К., съдът преценява, че
показанията му могат да бъдат кредитирани, тъй като само лице в толкова близки
отношения би могло да има преки впечатления от емоционални интимни изживявания
в тесен семеен кръг. Въз основа на тези показания, съдът установява и промяната
в поведението на ищеца след узнаването за смъртта на дядото му при пътния
инцидент. Освен общи впечатления за страдание на младежа(тогава на 14
години) на погребението и при помените,
съвпадащи с Новогодишни празници поради почитане на рожден ден на починалия обаче
не се установяват конкретните прояви на изживяна остра и силна негативна
емоция. Свидетелят описва емоционален
срив, в момента на възприемане на тялото на починалия, проявил се като нервен
тик, отшумял с времето, но доказателства за медицинската консултация по този
повод не са ангажирани.
Въз основа на така
установеното с показанията на свидетеля, съдът приема, че връзката между
починалия и ищеца съответства на типичното уважение, доверие и взаимна
привързаност към дядо и внук, съществуващи в рамките на обща емоционална среда
на родствени връзки в по-широка семейна среда. Съхранените отношения както на
починалия с неговите деца (свидетеля и неговата среда и техните семейства),
ката и на ищеца с родителите му и конкретно с баща му, категорично изключват
интензитета на отношенията внук-дядо да са били в степен заместваща изцяло
тясна семейна среда.
При така
установеното съдът прави извод за неоснователност на предявения иск.
На първо място,
следва да се отчете динамиката на нормативната уредба според влаганото
съдържание в нормата, уреждаща отговорност на застрахователя за покритие на
риска „гражданска отговорност”. Задължителната застраховка е сключена при
действието на нормата на чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г.), съответно към този момент диспозитивните норми, определящи
съдържанието на застрахователното правоотношение са били тълкувани по начин,
налагащ съобразяване на поведението както на застрахователите, така и на
застрахованите и ползващите се лица със задължително тълкуване на чл. 51 ал.1 и
чл. 52 ЗЗД, като определящи размер на обезщетението за вредите, за които
застрахованото лице носи отговорност. Покритието на тази отговорност от
застрахователя е считано за лимитирано по отношение на увредени родственици
извън кръга на първа степен низходящи лица, като към момента на сключване на застраховката е
действала задължителна за съдилищата практика, обвързваща с това тълкуване на
закона както гражданите, така и правоприлагащите органи (Постановление № 2 от
30.ХI.1984 г. на Пленума на Върховния съд) до обявяването й за загубила сила с
ТРОСНГТК№ 1/2016 г. Към момента на поемане на застрахователното покритие новото
тълкувателно решение не е съществувало. Тъй като с т.2 от него се отменя
забраната за присъждане на обезщетения извън лимитирания кръг от роднини, от
този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
последиците от настъпилите по –рано факти следва да се преценяват с оглед на
тълкувателния акт, действал към онзи момент. По отношение на застрахователя,
договарящ премии по предлагани на автомобилистите задължителни застраховки,
прилагането на новото тълкуване би довело до непредвидено завишаване на
икономическата тежест при настъпване на риска, каквото не би настъпило в
случаите, когато се прилага тълкуването, действащо при договарянето. В
конкретния случай тази тежест е и настъпила, с оглед на предявяването на
претенциите от семейството на починалия в значително по- разширен кръг,
отколкото предписвания в задължителното ППВС (освен съпругата и двете деца на
починалия, съответно баба, баща и леля на ищеца, искове за обезщетяване поради
изключителна привързаност с починалия предявяват и родственици по съребрена
линия). Това налага обратното действие на новото тълкуване да се изключи в
случаите като процесния(аргумент в тази насока е възприет в сходна ситуация в
Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС, по гр.д. № 2382/2017 г., 4 г.о.).
Обезщетяването на неимуществените вреди понесени от внук поради загуба на дядо
му не е допустимо според уредбата, действала при сключване на процесната
полица, поради което и тази вредоносна последица от деликта на застрахования не
е покрита от договорната отговорност на застрахователя.
Дори тези изводи да
не се възприемат, съдът допълнително съобразява, че и новото тълкуване на
правото на обезщетяване на пострадали лица ограничава отговорността на
застрахователя до причинените от застрахования неимуществени вреди на близките
родственици и само по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия. В мотивите към т.1 от ТРОСНГТК№ 1/2016
г. отношенията внук –дядо принципно са приети за традиционни за българското
общество семейни отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Само те обаче не могат са обосноват справедливо
увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключение, е необходимо да
съществуват особени и конкретно установени
житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която
съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Критерии за такова изключение не са въведени в тълкувателния акт, но съдът
съобразява известни в практиката случаи, мотивирали съдилищата да определят
завишени над обичайния размер обезщетения в кръга на най- близките роднини. За
такива са приемани особени обстоятелства, поставящи преживелия родственик в
особено уязвимо емоционално състояние поради преждевременна смърт на член от
семейството, като например осуетени очаквания на възрастни родители да получат
подкрепа от порасналите си деца(Решение №131/04.01.2016 по т.д. №2592/2014 на
ВКС, ТК, Решение №79/06.07.2016 по т.д. №1787/2015 на ВКС) или обратно осуетени
възможности на млади хора да ползват грижи от по-възрастните си родители до
изграждането на свое ново семейство(Решение №70/28.07.2015 по т.д. 707/2014 на
ВКС), като и особени случаи некомпенсируема загуба на родител, полагащ грижи за
уязвим поради физически или емоционален дефицит възрастен низходящ (Решение
№158/22.03.2016 по т.д. №1919/2014 на ВКС, І т.о). В случая обаче нито връзката
между ищеца и неговите родители е била разрушена и заместена от отношенията с
дядото приживе, нито след смъртта на най-възрастният член от задружната фамилия
в широк смисъл привързаността в по-тесния непосредствен семеен кръг е
накърнена. Като фактор, имащ значение за прилагане на критерия за житейска
справедливост следва да се преценява естественото и предвидимо развитие на
отношенията в семейството в годините занапред (Решение №158/22.03.2016 по т.д
№1919/2014 на ВКС, ТК). Съдът
отчита, че в конкретния случай, най-съществената част от емоционалната връзка е
била изживяна в детските години на ищеца и положителните спомени за общуването
с дядо му са изцяло съхранени, като дори дядото да не беше починал
преждевременно, на внука е предстояло да натрупва житейски опит в
бъдеще като възрастен, съответно като глава на свое семейство и родител на свои
деца, при което естественото развитие на емоционалната връзка с напредването на
възрастта и на дядото е следвало да премине към все по-осезаема зависимост на
по-възходящия от вече по-зрелия младеж, а не обратното. Затова макар несъмнено
да е налице загуба на общуването с дядото занапред, тя не може да се третира
като изключителен случай, налагащ компенсиране без да се накърни
справедливостта, отчитана като зачитане на интересите и на двете насрещни
страни в застрахователното правоотношение.
В случая и проявите на по-продължително емоционално изживяване на тъгата от
загуба на дядото не може да се възприема като изключително тежка последица за
внука. По делото не се установиха убедително нито изживяна психо-травма с изключителен интензитет нито
необичайната промяната в поведението на ищеца. Макар и остра, скръбта на
присъстващ на погребение и периодични възпоменателни траурни събития емоционален
младеж е типична реакция на обичайна стресова ситуация от внезапна загуба на
близък член от семейството.
По тези съображения съдът намира че в настоящия
казус няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС и претенцията на ищеца
следва да се отхвърли.
При този резултат
отговорността за разноски следва да се понесе от ищцовата страна. Представено е банково бордеро за изплатен хонорар,
договорен за правното обслужване на ответника преди оттегляне на част от
претенцията в размер на 6636лв. Насрещната
страна своевременно са възразила за прекомерност на така направените от ищеца
разноски по представителство в процеса. Нормативният минимум, възлизащ на
5530.00 лв, по чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определен въз основа на общ интерес от 200 000лв.,
е отчетен като данъчна основа при фактуриране на услугата с ДДС, поради което
общата сума, заплатена от клиента не надхвърля минималното възнаграждение.
Доколкото ответникът има право на разноски и по отношение на прекратената част
от иска след намаляване на размера, претенцията за разноски следва да се уважи
за целия адвокатски хонорар. Ответното дружество е претендирало заплащане и
на разходите по ангажираните по делото доказателства по възражението за
съпричиняване на вредите. Доколкото съдът намира възражението за неоснователно,
разноските по доказването му следва да останат за сметка на тази страна.
Възнаграждението на представителя на ответника обаче е разход изцяло провокиран
от неоснователната претенция на ищеца и затова следва да се компенсира в
цялост.
По гореизложените
съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск на Г.С.К., ЕГН ********** ***, срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. С. бул. Витоша № 89Б, за заплащане на 30 000лв,
претендирани като обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди от смърт на дядо, причинена от водач-
застрахован собственик на МПС, признат
за виновен извършител на престъпление
с присъда по НОХД 104/15 на ОС – Д., ведно с обезщетение за забава от
дата на увреждането (смъртта на пострадалия на 24.05.2014г.) до окончателно плащане на обезщетението по
посочена от ищеца банкова сметка, ***. чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г.).
ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН ********** *** да заплати
на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
ЕИК: ********* с адрес гр. С.
бул. Витоша № 89Б, представлявано от К. Ч. и Б. В., сумата от 6636лв (шест хиляди
шестстотин тридесет и шест лева), представляваща частта от направените от
ответника разноски за защита срещу оттеглена и неоснователна част от
претенцията, на осн. чл. 78 ал. 2 и 3 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните, чрез
пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл.
273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: