№ 4289
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110159555 по описа за 2023 година
Ищецът Д. К. К. твърди, че работил при ответника „А. Р. Л.“ ЕООД по трудов договор №1
от 28.11.2022 г. на длъжност „Старши Маркетинг Мениджър“ с месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 7 691 лв. Работодателят не върнал на служителя екземпляр от
подписания трудов договор, но въпреки това ищецът престирал работна сила през периода
01.12.2022 г. – 31.08.2023 г. В договора бил уговорен в полза на двете страни шестмесечен
срок за изпитване, който изтекъл към 01.06.2023 г. На 31.08.2023 г. работодателят изпратил
по имейл изявление до ищеца, че в резултат на прекратяване на отношенията с клиент, бил
изправен пред необходимостта да прекрати трудовия договор с него незабавно. Ищецът
счита, че отправеното по имейл изявление представлява едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на работодателя, което е незаконосъобразно, тъй като
не е мотивирано и обосновано и тъй като липсва основание за прекратяване на трудовия
договор между тях, включително в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.3, тъй като работата на
ищеца не е намаляла. Сочи, че през периода, в който е полагал труд /01.12.2022 г. –
31.08.2023 г./ не е ползвал платен годишен отпуск, с оглед на което му се дължи
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 5 768.25 лв. за петнадесет дни неизползван платен
годишен отпуск. След уволнението останал без работа, поради което работодателят му
дължи обезщетение на база последно получено БТВ за период от 6 месеца, считано от
31.8.2023 г. до 29.02.2024 г., в размер на 46 146 лв. Моли съда да признае извършеното
уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до
уволнението длъжност „Старши Маркетинг Мениджър“, да му присъди обезщетение за
оставането без работа за период от 6 месеца считано от 31.08.2023 г. до 29.02.2024 г., в
размер на 46 146 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
1
окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за петнадесет дни неизползван
платен годишен отпуск в размер на 5 768.25 лв. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
С протоколно определение от 28.02.2024 г. е допуснато изменение основанието на
претенцията по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение, която за периода от
8.1.2024 г. до 29.02.2024 г. е с правно основание чл. 225, ал.2 КТ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2
и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ и чл. 224 КТ.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение съгласно трудов договор №1 от 28.11.2022 г., по силата на което ищецът
изпълнявал длъжността „Старши Маркетинг Мениджър“, с последно брутно трудово
възнаграждение в размер на 7 691 лв., прекратено считано от 31.08.2023 г.
В насока на горното е отправено от работодателя до ищеца изявление от 31.08.2023 г.,
получено на същата дата, за незабавно прекратяване на трудовия договор. С получаване на
писменото изявление на работодателя и съгласно чл. 335, ал.2 КТ, е настъпило прекратяване
на трудовоправната връзка между страните.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест е върху работодателя, който следва да установи, че
законосъобразно е упражнил правото на прекратяване на трудовото правоотношение. А то е
предпоствено от реализиране на някое от предвидените в КТ основания за уволнение с или
без предизвестие.
В случая ответникът не установи наличието на основание за прекратяване на трудовия
договор с ищеца, поради което уволнението, като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и изводът, че атакуваното
уволнение е незаконосъобразно, както и че трудовото правоотношение между страните е за
неопределено време, искът по чл. 344, ал.1, т.2 КТ се явява основателен и ищецът следва да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Частично основателен е искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа.
Вземането за обезвреда се съизмерява с неполученото брутно трудово възнаграждение в
рамките на законоустановения 6-месечен срок.
По делото се установи, че ищецът е останал без работа по трудово правоотношение през
периода от уволнението – 31.08.2023 г., до 07.01.2024 г. вкл. На база последно БТВ на
ищеца, дължимото от работодателя обезщетение за този период възлиза на 32686.75 лв.
За периода 08.01.2024 – 28.02.2024 г., през който ищецът е започнал нова, по-ниско платена
работа, обезщетение се дължи за разликата в заплатите. Видно от трудов договор от 8.1.2024
г., брутното трудово възнаграждение при новия работодател възлиза на 6072.31 лв.
Разликата с получаваното при ответното дружество трудово възнаграждение е в размер на
1618.69 лв., при което обезщетението възлиза на 2774.90 лв. За периода 29.2.2024 г.,
2
следващ датата на която е приключено разглеждането на делото, искът следва да се
отхвърли.
Върху дължимите обезщетения следва да се присъди законната лихва от подаването на
исковата молба до изплащането им.
Съгласно трудовия договор, ищецът е имал право на двадесет дни платен годишен отпуск.
Не се доказа ищецът да е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, поради което
съгласно чл. 224 КТ му се дължи обезщетение за неизползваните 15 дни към датата на
прекратяване на договора, в размер на 5 768.25 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва
да се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 4803.14 лв.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса
върху уважените искове в размер на 1518.47 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1
КТ, предявен от Д. К. К., ЕГН **********, ............, срещу „А. Р. Л.“ ЕООД, ЕИК ...........,
седалище и адрес на управление гр. София, ............, уволнението на Д. К. К. извършено на
31.08.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. К. К., ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност
„Старши Маркетинг Мениджър“ в „А. Р. Л.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „А. Р. Л.“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ............,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К., ЕГН **********, ............, на основание чл. 344, 1, т.3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ сумата от 32686.75 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода
от 31.08.2023 г. до 07.01.2024 г. вкл., и на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.2 КТ
сумата от 2774.90 лв. обезщетение за периода от 08.01.2024 до 28.02.2024 г. вкл., ведно със
законната лихва върху сумите считано от 31.10.2023 г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за периода 29.2.2024 г. и за разликата до
предявените общо 46146 лв.
ОСЪЖДА „А. Р. Л.“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ............,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К., ЕГН **********, ............, на основание чл. 224 КТ сумата от 5
768.25 лв. обезщетение за неизползвани 15 дни платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „А. Р. Л.“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ............,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К., ЕГН **********, ............, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 4803.14 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „А. Р. Л.“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр.
София, ............, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху
уважените искове в размер на 1518.47 лв.
3
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение
по чл. 225, ал. 1 и ал.2 КТ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4