Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
12,07,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 718/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Т.„
ЕООД с ЕИК *******, гр. Пазарджик, ул. И.Ш.№ 7 и представител Т. М.М. против Наказателно постановление № 416656 -F407218/08.03.2019 г. на Директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив , с което на дружеството -
жалбоподател е наложена на основание чл.
имуществена санкция в размер на 3555,70 лева на осн. чл. 180а, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се заявява
незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява
за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез своя
процесуален представител, поддържа жалбата, вкл. на база ангажирани
доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. .
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Дружеството - жалбоподателя е
регистрирано по ЗДДС.
На 31,08,17г. между него и
белгийско дружество ХОЕТ ТРУКИНГ -РЕНТИНГ бил сключен договор ( л.10 и
сл.) за покупко-продажба на два броя
чисто нови влекачи „ ДАФ-XF -480 FAR SC" за 181 800 евро. Страните
договорили, че правото на собственост върху вещите ще се прехвърли след
цялостното плащане на цената ( т. 2.3 от договора). Договорът бил подписан от
представителите на двете дружества- страни по него, без да е нотариално заверени,
доколкото МПС не били регистрирани в РБ .
През м.ноември 2017г. били
издадени две фактури от белгийското дружество - Ф-ра № 17200101735/22.11.2017г.
с предмет на доставка Влекач „ ДАФ-XF -480 FAR SC"; Рама
№XLRASH4300G184053 на стойност 90 900,00 евро и фактура № 17200101736/22.11.2017г. с предмет
на доставка Влекач „ ДАФ- XF -480 FAR SC"; Рама № XLRASH4300G184027 на
стойност 90 900,00 евро. Общата стойност на фактурите п покрива цената по
договора - 181 800,00 евро / 355569.90
лева/.
На 29.08.2017г. по банкова сметка
*** „ХОЕТ ТРУКИНГ РЕНТИНГ - БЕЛГИЯ дружеството-жалбоподател
авансово заплатило 10% от стойността двете фактури на основание или сумата от
17 990 евро - проформа ф-ра
№20170704/25.08.2017Г.. На 17.11.2017г. сумата по договора е изплатена изцяло с
плащане на останалите 90% от стойността по фактурите по банкова сметка *** -
или на сумата от 163 810 евро, по
проформа фактура 20170782/14.11.2017Г.
Дружеството- жалбоподател издало Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС №297/30.04.2018 г. с предмет - Влекач „ ДАФ-
XF -480 FAR SC"; Рама № XLRASH4300G184053 / на стойност 177 784,95лв. / 90
900,00 евро/ и Влекач „ ДАФ- XF -480 FAR SC"; Рама № XLRASH4300G184027 /
на стойност 177 784,95лв. / 90 900,00 евро/.Същият бил отразен в дневника за
продажби за данъчния период м,04/2018г. и в подадената СД по ЗДДС за същия
период.
Като съобразила изискването на чл.63, ал.4 от ЗДДС, съгласно който „данъкът
става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е
издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило
данъчното събитие“, св. П. приела,
че дружеството жалбоподател е следвало да начисли дължимия данък като го включи при
определяне на резултата в Справка-декларация по ЗДДС, която се подава до
14,12.2017г.и го отрази в дневника за продажби за данъчен период м.11/2017г..
Поради това и за това, че Т.Т.
ЕООД, като платец на ДДС при условията на вътреобщностно придобиване, не е
начислило ДДС в размер на 71 113,98 лв. в предвидените от закона срокове, за
получено вътреобщностно придобиване от посоченото горе белгийско дружество за доставка на двата товарни автомобили ДАФ-
XF -480 FAR SC, за което са издадени посочените горе две фактури от белгийския
контрагент от 22,11,2017г. ( всяка на стойност 90 900,00 евро), свидетелката П.
съставила против дружеството- жалбоподател настоящия акт за нарушение на чл. 86, ал. 1, т.1, т.2 и т.З от ЗДДС във
връзка с чл. 84 и чл. 63, ал.4 от ЗДДС.
Актът е надлежно предявен на законов представител срещу подпис и е
връчен препис.
Въз основа на него е издадено и
обжалваното НП, което се критикува с доводи за нарушение на материалния закон.
Възраженията за процесуалната
годност на акта и на НП , които конкретно се опират на липсата на посочено
място на нарушението не се правят, но и такива пороци не се констатираха. Видно от съдържанието на описателната част на
двама административни акта е, че те съдържат при описание на обстоятелствата
достатъчно ясно посочване на всички тези, които имат отношение към елементите
от състава на вмененото нарушение.
Актът и НП имат съдържание, което
съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е
спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и
предявяване ( последните относно АУАН) .
Описаното нарушение е ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по
извършването му, посочена е възприетата правна квалификация.
Фактите, възприети от контролния
и от наказващия орган, не са спорни:
-налице са договорни отношения
между белгийското дружество и дружеството- жалбоподатели те са възникнали по представения договор на
10 и сл. от 31,08,17г. ;
-издадени са по него Ф-ра №
17200101735/22.11.2017г. с предмет на доставка Влекач „ ДАФ-XF -480 FAR
SC"; Рама №XLRASH4300G184053 на стойност 90 900,00 евро и фактура № 17200101736/22.11.2017г. с
предмет на доставка Влекач „ ДАФ- XF -480 FAR SC"; Рама №
XLRASH4300G184027 на стойност 90 900,00 евро, като общата стойност на фактурите
покрива цената по договора - 181 800,00
евро / 355569.90 лева/;
-на 29.08.2017г. по банкова
сметка *** „ХОЕТ ТРУКИНГ РЕНТИНГ -
БЕЛГИЯ дружеството-жалбоподател авансово заплатило 10% от стойността двете
фактури на основание, тоест сумата от 17 990 евро - проформа ф-ра №20170704/25.08.2017Г.
- на 17.11.2017г. сумата по договора е изплатена изцяло с
плащане на останалите 90% от стойността по фактурите по банкова сметка *** -
или на сумата от 163 810 евро, по
проформа фактура 20170782/14.11.2017г.
- дружеството- жалбоподател е издало Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС
№297/30.04.2018 г. с предмет - Влекач „ ДАФ- XF -480 FAR SC"; Рама № XLRASH4300G184053
/ на стойност 177 784,95лв. / 90 900,00 евро/ и Влекач „ ДАФ- XF -480 FAR
SC"; Рама № XLRASH4300G184027 / на стойност 177 784,95лв. / 90 900,00
евро/, който протокол е отразен в дневника за продажби за данъчния период м.
април 2018г. и в подадената СД по ЗДДС за същия период.
Спорният въпрос по делото е правен- кога е
настъпило данъчното събитие и в тази връзка към кой момент е възникнало
задължението за начисляване на данъка по вътрешно-общностното придобиване на
двата влекача. Поддържа се от страна на дружеството (виж жалбата) , че „в
подписания Договор за покупко- продажба има уговорка, че собствеността върху два броя товарни
автомобили марка ДАФ/DAF, модел XF480FARSC Euro 6, рама XLRASH4300G184053 и
рама XLRASH4300G184027 ще бъде прехвърлена
с плащане на цената от купувача, а не с постигане на съгласие за закупуване на
вещта, следователно налице е било отлагателно условие за придобиване. При това положение при
определяне датата на данъчното събитие, приложими били разпоредбите на чл. 25,
ал. 3, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС във вр. с чл. 63, ал. 5 ЗДДС, а именно - когато по договор било предвидено прехвърляне на правото на
собственост върху стоката под отлагателно условие или срок, за доставка се смята
фактическото предоставяне на стоката. Съгласно договора, вещите са изпратени от
белгийското дружество - продавач във Вертле, Германия за привеждане в
съответствие с офертата на продавача, поставени им били ремаркета KRONE и били
подготвени за доставка, а видно от представените по делото заповед за
командироване № 386644/06.04.2018 г. и пътен лист - единият от двата товарни
автомобила бил предоставен на 06.04.2018
г. за превоз към България, като от пътния лист се установявало, че вещта е
получена от „Т.Т.“ ЕООД в България на 14.04.2018 г.“ Представената Заповед за
командироване № 386664/05.04.2018 г. и пътен лист установявали, че вторият от
двата товарни автомобила бил предоставен на 12.04.2018 г. за превоз към
България, като пътният лист установявал, че вещта е получена от „Т.Т.“ ЕООД в
България на 17.04.2018 г. Следователно, се твърди в жалбата, , данъчното
събитие е възникнало на 06.04.2018 г. и 12.04.2018 г., към този момент месец
април е възникнало задължение за наказаното лице да начисли ДДС и да издаде
протокол по чл. 117 ЗДДС - което и било сторило с процесния протокол
297/30,04,18г. .
Горните разсъждения в жалбата не
следва да се споделят. На първо място:
клаузата, на която се позовава защитната теза - че договорът е сключен под отлагателно
условие по отношение на вещно-транслативния ефект на неговия предмет ( дата
товарни автомобила) е вярна само като твърдение поради уговорката в този смисъл
по т. 2.3 ( л. 10) , която уговорка обаче е недействителна ( чл. 26 ЗЗД) поради
противоречието й с чл. 24 от с.з., съгласно който „при договори за прехвърляне
на собственост … върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва
по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта“ ( тоест
уговорка в обратния смисъл е недействителна поради противоречието й със
закона).
От друга
страна, в процесния случай заплащането на процесни стоки ( двата товарни
автомобила по договора,) е станало преди тяхното фактическо предаване.
Последното, както правилно се поддържа в защитната теза, е на 06,04,18 - за
единия и на 12,04,18 - за втория автомобил по договора. Това фактическо
предоставяне обаче е предхождано от
плащане на сумата за тези две доставки, тоест било е предхождано от
плащането по договора и което е по-важно от издаването
на фактурите , с което е възникнало основанието за начисляване на данъка.
Двете фактури са издадени на 22,11,17г. (№ 17200101735 и 17200101736 , всяка на
стойност с предмет на доставка Влекач „ ДАФ- XF -480 FAR SC"; описан за
всяка фактура по номер на рама ) , плащанията са 1. авансово и на 10% от договорната сума,
тоест сумата от 17 990
евро -
на 29.08.2017г. и на 17.11.2017г на останалите 90% от стойността по
фактурите или на сумата от 163 810 евро.
Следователно в случая е приложима точно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ,
съгласно която „Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, а когато няма
задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа,
удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди
15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие“. Нормата на чл. 63 е именувана „Данъчно събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване“.
Алинея четвърта от нея ( чл. 63, ал.4) практически дерогира ал. 3 ( в
диспозицията „ независимо от ал.3 ) така,у както ал.2 на чл. 69 дерогира
първа на чл. 69 на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г
относно общата система на ДДС ( чл. 68-69 са транспонирани чрез коментираните
ал. 3 и ал.4 на чл. 63 от ЗДДС. ). Чрез дерогиране на ал. 3 , ал.4 на нормата от националната
законодателство, на която правилно се си позовали контролният и наказващият,
органи, предвижда, че (независимо от
ал.3) данъкът в случая е ставал изискуем на датата на издаване на
фактурите по окончателното плащане,
тоест тези от ноември 2017г. , доколкото те са когато са издадени преди 15-ия
ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие ( което е настъпило ноември 2017г.) , тоест
фактурата в случая е издадена преди 15 декември 2017 г. ( на 22,11,17г)
Като се има предвид изложеното,
следва да се заключи, че като регистрирано
о ЗДДС лице за дружеството-
жалбоподателя е възникнало задължение да
начисли дължимия данък като го включи при определяне на резултата в
Справка-декларация по ЗДДС за ноември 2017г. и го отрази в дневника за продажби
за този данъчен период - м. ноември 2017г.
Съгласно „чл. 86. (1)
Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли,
като:
1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период“. Както се посочи, в случая
начисляването е следвало да стане чрез определяне на резултата в справката
-декларация за н. ноември, която се подава до 14 число на месеца следващ
данъчния период, за който се отнася - тоест до 14,12,17г. , както правилно е
отразено в акта и в НП ( чл. 125, ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 124 ЗДДС).
Като не е начислило ДДС в размер
на 71 113,98 лв. в предвидените от закона срокове , а го е начислило с Протокол
по чл.117, ал.1 от ЗДДС №297/30.04.2018 г , дружеството е извършило приписаното му
нарушение по чл. 86, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС във връзка с чл. 84 и чл.
63, ал.4 от ЗДДС.
Наложената санкция правилно е
определена по основание в чл. 180а, ал.1 от ЗДДС в размер 5 на сто от
неначисления данък ( 5% от 71113,98 лева) - 3555,70 лева . Привилегированият състав по ал.3 е неприложим поради , доколкото закъснението
е не е с „ периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде
начислен“ . Не може да бъде възприета и
и претендираната с жалбата и по същество маловажност на случая, като се
има предвид именно това законодателно решение ( за привилегията само при
условията на ал.3 на чл. 180а от ЗДДС), което само по себе си представя
оценката на тези гаранции за фискалните интереси, които осуетяват възможността
да се счита, че в незначителна степен са засегнати регулираните обществени
отношения.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 416656
-F407218/08.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив ,
с което на „Т.Т.„ ЕООД с ЕИК *******,
гр. Пазарджик, ул. „И.шосе“ № 7 и представител Т. М.М. е наложена на основание
чл. 180а, ал.1 от ЗДДС л. имуществена
санкция в размер на 3555,70 лева
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: