№ 60
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502786 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 901747/26.04.2022 г. по гр.д. № 227/2019 г. на ОС - Благоевград е
отхвърлен като неоснователен предявеният отрицателен установителен иск от В. К. З.
срещу „Банка ДСК“ ЕАД за недължимост на вземане поради погасяването му по
давност, признато със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 711/2010 г. на РС –
Гоце Делчев, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, а именно за сумите:
57 332 лева – главница по договор за жилищен кредит от 26.06.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2010 г. до окончателното й
изплащане;
сумата 8204.48 лева - договорна лихва за периода от 25.09.2008 г. до 31.05.2010 г.,
сумата 6563.10 лева - наказателна лихва за периода от 25.09.2008г. до 31.05.2010 г.,
сумата 1448.69 лева — сторени съдебно-деловодни разноски.
Ищецът В. К. З. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение, като твърди, че същото е неправилно. Намира, че неправилно
първоинстанционният съд приложил в случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а тази норма не била
приложима при заповедното производство. Дори и да се прилагала, то давността
започнала да тече от 04.11.2010 г. и изтекла на 04.11.2015 г. Влязлата в сила заповед за
изпълнение не прекъсвала давността, поради което от значение били и факти,
настъпили преди влизането й в сила. Не прекъсвало давността и подаденото заявление
по чл. 417 ГПК. На следващо място се поддържа, че в периода 04.11.2010 г. до
23.05.2013 г. по изпълнителното дело не били извършвани никакви действия, поради
което същото се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 04.11.2012 г.,
поради което след тази дата нямало изпълнително производство, което да спре
давността. При това положение давността изтекла на-късно на 22.10.2018 г. и към
момента на предявяване на иска задълженията били станали естествени и не
1
подлежали на принудително изпълнение. Поддържа се още, че Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК се прилагало и за изпълнителни дела,
образувани преди постановяването му. При всички положения трябвало да се приеме,
че погасителната давност по изпълнителни дела започва да тече от предприето
последно изпълнително действие още преди постановяване на тълкувателното дело.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и искът да бъде уважен.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът В. К. З. е твърдял в исковата си молба, че на 26.06.2008 г. бил сключен
договор за жилищен кредит, между него и „Банка ДСК“, обезпечен с ипотека върху
недвижим имот. На 03.06.2010 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 711/2010 г. на PC-Гоце Делчев, по силата на която В.
З. бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, следните суми:
1. 57 332 (петдесет и седем хиляди триста тридесет и два лева - главница по
договор за жилищен кредит от 26.06.2008г.,
2. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2010 г. до
окончателното й изплащане;
3. 8204.48 осем хиляди двеста и четири лева и четиридесет и осем ст. -
договорна лихва за периода от 25.09.2008г. до 31.05.2010 г.
4. 6563.10 (шест хиляди петстотин шестдесет и три лева и десет ст.) -
наказателна лихва за периода от 25.09.2008г. до 31.05.2010 г.
5. 1448.69 /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и шестдесет и девет
ст./ — сторени съдебно-деловодни разноски.
На 04.06.2010 г., въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, бил
издаден изпълнителен лист. На 30.08.2010 г., въз основа на този изпълнителен лист
„Банка ДСК“ ЕАД подала молба за образуване на изп.д. № 722/2010 г. по описа на ЧСИ
Ш. Д., c peг. № ***, р-н на действие ОС-Благоевград, срещу В. З. и Н. З., в качеството й
на ипотекарен длъжник. На 04.11.2010 г. Държавата била присъединена като взискател
по делото, на основание Удостоверение от НАП с изх.№ 010371000273186 от
26.10.2010 г. На 08.05.2013 г. В. З. получил покана за доброволно изпълнение по
делото.
В законоустановения срок длъжникът не възразил срещу заповедта за изпълнение и
същата влязла в законна сила. На 23.05.2013 г. била наложена възбрана върху
гореописания недвижим имот.
Твърди се с исковата молба, че в продължение на повече от 2 години - от
04.11.2010 г. до 23.05.2013 г. по и.д.№ 722/2010 г. на ЧСИ Ш. Д. не били предприемани
изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
2
Позовавайки се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 21.05.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, с която е възприето, че новата погасителна давност за вземанията,
предмет на изпълнително производство, започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие – се навежда твърдение,
че в настоящия случай това действие е от 04.11.2010 г. Навежда се довод, че
вземанията по гореописаната заповед за изпълнение произтичат от договор за кредит,
респ. вземанията за главница се погасяват с 5- годишна погасителна давност, а
вземанията за лихва - с 3-годишна такава. Твърди се още, че погасителната давност за
задълженията за главница била изтекла на 04.11.2015г., а тези за лихва - на
04.11.2013г., поради което същите се били превърнали в естествени такива, които не
подлежат на принудително изпълнение.
Отправено е искане, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че В. К. З. не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, поради погасяването им по
давност, сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д.
№ 711/2021 г. на PC-Гоце Делчев, въз основа на която е издаден изпълнителен лист.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала отговор на исковата молба, с която
я оспорва. Счита същата за неоснователна и недоказана. Потвърждава твърденията на
ищеца за сключен между него и банката Договор за банков кредит с ипотека, като сочи,
че поради нередовно издължаване по кредита, същият бил обявен за предсрочно
изискуем и било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на 01.06.2010 година. На 03.06.2010 година била издадена заповед
за незабавно изпълнение №1779 по ЧГД 201012200711 На 04.06.2010 година бил
издаден и изпълнителен лист. С молба вх. № 9883 от 02.09.2010 г. било образувано
изпълнително дело № 20107960400722 по описа на ЧСИ Ш. Д.. По посоченото
изпълнително били предприети изпълнителни действия съгласно удостоверение изх. №
09675/21.08.2020 година по описа на ЧСИ Ш. Д.. Изложени са доводи в насока, че
дължимата сума към банката не е погасена чрез плащане. Оспорват се твърденията на
ищеца, че повече от две години не са искани и не са предприемани изпълнителни
действия по изпълнително дело № 20107960400722 по описа на ЧСИ Ш. Д.. Отправено
е искане за отхвърляне изцяло на исковата претенция.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, от които е
установено следното:
От приетия по делото препис на изп.д. № 722/2010 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., c
peг. № ***, р-н на действие ОС-Благоевград е видно, че въз основа на молба вх. № 9883
от 02.09.2010 г. на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изпълнително дело №
20107960400722 срещу В. З.. С посочената молба е поискано и извършване на
изпълнителни действия - опис на недвижимият имот, служещ за обезпечаване на
вземането.
Покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение е
изпратена на длъжника на 02.09.2011 г., но такава е връчена едва на 08.10.2012 г.
(видно от обратната разписка на л. 60 от изп.дело).
На 02.07.2012 година е изпратено запорно съобщение в БАКБ за запор на
банкови сметки на длъжника със запорно съобщение № 14982/02.07.2012 г. При
разговор със служители на банката поради невръщане на съобщение за връчване на
запора е установено, че В. З. няма сметки в банката, което е отразено върху запорното
съобщение.
На 23.05.2013 година е вписана възбрана на обезпечението Дв.вх. №
2270/23.05.2013 година по описа на АВ.
Със запорно съобщение № 09746/08.04.2014 година е наложен запор на
възнаграждението на длъжникa в „Торо“ ЕООД.
3
Със запорно съобщение № 10428/15.04.2014 година бил наложен запор на
трудово възнаграждение в „Райфайзенбанк“ АД.
На основание Молба Вх. № 9883/02.09.2010 година, депозирана от взискателя, е
извършен опис на недвижим имот на 23.06.2014 година.
Насрочена е публична продан на недвижим имот за периода 05.09.2014 -
06.10.2014 година.
Насрочена е следваща публична продан за периода 06.01.2015-06.02.2015
година.
Със запорно съобщение № 00043/05.01.2015 година е наложен запор на
дружествените дялове на длъжника в „Торо“ ЕООД.
Със запорно съобщение 02263/21.01.2015 година бил наложен запор върху
трудово възнаграждение на длъжника в ПН Конструкт.
Насрочена е публична продан за периода от 13.03.2015 година до 14.04.2015
година.
На 03.05.2015 година бил наложен запор на МПС Рено Клио със Запорно
съобщение № 10355/03.04.2015 година.
Насрочена била публична продан за периода 07.08.2015 г. - 07.09.2015 г.
Наложен бил запор на трудово възнаграждение със ЗС № 11371/03.05.2017
година в Джи АР Кънстракшън ЕООД.
На 06.10.2017 година бил наложен запор на МПС Мерцедес С 500.
С молба Вх. № 32545/25.09.2017 година бил поискан опис на движими вещи,
собственост на длъжника. Насрочен бил опис на същите на 07-11.2017 година.
С протокол от 07.11.2017 година бил насрочен опис на движими вещи на 22.01.2018
година собственост на длъжника.
Със запорно съобщение № 2769/29.01.2018 година и 2770/29.01.2018 година по
описа на ЧСИ Ш. Д. били наложени запори на банковите сметки на длъжника в Банка
ДСК ЕАД и Първа инвестиционна банка.
Насрочен е опис на движимо имущество на 28.09.2018 година по искане на Банка ДСК
ЕАД.
С протокол на ЧСИ от 28.09.2018 година е пренасрочен опис на движими вещи
за 09.05.2019 година.
Всички насрочени описи на движими вещи не са осъществени поради
нередовно уведомяване.
С протокол от 09.05.2019 година е насрочен опис на движими вещи на
20.08.2019 година в дома на длъжника на посочения в удостоверението адрес. Същият
е обявен за нестанал поради нередовно уведомяване.
Със запорно съобщение №2816/11.02.2020 година по описа на ЧСИ бил
наложен запор на банковите сметки на длъжника в ОББ АД.
С разпореждане от 13.03.2020 година била насрочена Публична продан на
ипотекиран имот за периода 19.03.2020-21.04.2020 година, спряна поради
извънредното положение.
Публичната продан е пренасрочена за периода 20.07.2020-21.07.2020 година.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира
следното от правна страна:
По допустимостта на първоинстанционното решение.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
4
изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съобразно фактическите твърдения на ищеца и петитума на предявения иск,
същият е с правна квалификация именно по чл. 439, ал. 1 ГПК – ищецът твърди, че
срещу него се провежда принудително изпълнение и го оспорва, като твърди, че след
издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист е изтекла погасителната
давност за вземането. Ето защо искът е допустим, съответно първоинстанционното
решение е допустимо.
По правилността на решението.
За да е основателен отрицателния установителен иск за несъществуване на
вземането (или по друг начин казано, че ищецът-длъжник не дължи неговото
изпълнение), ищецът следва да докаже изтичането на предвидените в закона давностни
срокове (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД), а ответникът следва да докаже, че същите не са
изтекли, тъй като са били спирани и/или прекъсвани по предвидените в закона начини.
Доколкото в случая вземанията, събирани в процесното изпълнително дело са
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, което не е спорно между страните, а
същата се приравнява на влязло в сила съдебно решение (така напр. Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.), съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
давността за всички установени с нея вземания е петгодишна. Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД не се прилага относно влязлата в
сила заповед за изпълнение. Според признанието на ищеца, той е получил заповедта за
изпълнение и не е възразявал срещу нея. Видно от ПДИ и обратната разписка за
връчването й на В. З., находящи се на л. 59 и л. 60 от изпълнителното дело, той е
получил заповедта ведно с ПДИ на 08.10.2012 г. Следователно тя е влязла в сила на
23.10.2012 г. (съобразно редакцията на нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК към посочения
момент), от която дата тече петгодишната давност. Предвид влязлата в сила заповед за
изпълнение, длъжникът не може след влизането й в сила да твърди погасяване на
вземанията по нея по давност, изтекла преди датата на заповедта, тъй като същите са
преклудирани от стабилизираната заповед. Следователно, правнозначимо за спора е
течението на давността след влизане в сила на заповедта за изпълнение на 23.10.2012 г.
Тя би изтекла за всички вземания на 23.10.2019 г.
Следва обаче да се има предвид обаче, че в случая петгодишната давност
започва да тече не от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, а предвид
образуваното изпълнително производство - от 26.06.2015 г., когато е постановено
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, което за
първи път приема, че давност за вземането тече по време на изпълнителното
производство, но изпълнителните действия я прекъсват. С т. 10 от тълкувателното
решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., което приемаше, че
давност по време на изпълнителното производство не тече. Към момента по
въпроса от кога се прилага посоченото тълкувателно решение е налице противоречива
практика на ВКС, поради което по него е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на
ОСГТК, по което все още не е постановено решение. Настоящият съдебен състав обаче
споделя практиката, която приема, че следва да се държи сметка за това, дали
тълкувателният акт (Постановление или Тълкувателно решение) за пръв път тълкува
дадена правна норма или същият следва вече направено тълкуване на правната норма.
Тълкувателните актове не съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна
правна норма, която е предмет на тълкуване. Ето защо, когато тази норма за пръв път
се тълкува, то тълкувателният акт има действие от момента на приемане на
5
тълкуваната правна норма. Когато обаче тълкуването е последващо и е в следствие
промяна в тълкуваната правна норма или свързани с нея други правни норми, или пък
има промяна в обществено-икономическите условия, които правят вее даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, то вече
даденото тълкуване следва да се изостави и да бъде дадено ново тълкуване. Доколкото
тълкуването е задължително за съответните органи и те са длъжни да се съобразяват с
него, не може да се изисква те да се съобразяват с тълкуване, което още не е дадено.
Поради това последващите тълкувания на дадена правна норма следва да се приеме, че
действат занапред (така напр. Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на
ВКС, IVг.о.) Доколкото посоченото по-горе тълкувателно решение прави последващо
тълкуване на чл. 116, б. „в“ ЗЗД (след първичното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980
г.), то действа занапред. Ето защо, според настоящия съдебен състав в процесния
случай давност за вземането след образуване на изпълнителното дело е започнала да
тече от 26.06.2015 г. насетне.
В правнозначимия период 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. обаче давността е
прекъсвана многократно чрез предприемане на различни изпълнителни действия:
запор върху възнаграждение на В. З., наложен на 08.04.2014 г., налагане на запори през
януари 2015 г., май 2015 г., май 2017 г., октомври 2017 г., януари 2018 г. и февруари
2020 г. Междувременно са предприемани и други изпълнителни действия като опис и
насрочване на публични продани на недвижим имот, опис на движими вещи,
последните от септември 2018 г. и май 2019 г. Исковата молба е депозирана през
октомври 2019 г. и е видно, че до този момент, а и до сега петгодишната давност не е
изтекла в никой момент.
Жалбоподателят е поддържал пред настоящата инстанция възражението си, че
изпълнителното производство, инициирано на 30.08.2010 г., се е прекратило на
04.11.2012 г. поради неизвършване на изпълнителни действия в периода 04.11.2010 г.
до 23.05.2013 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което извършените
впоследствие изпълнителни действия са невалидно извършени. Това твърдение е
вярно, макар и за малко по-различен период. Видно от приложеното изпълнително
дело в молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал
извършване на опис на недвижим имот, какъвто е извършен чак през 2013 г. Преди
това, на 02.07.2012 г., е изпратено запорно съобщение до БАКБ, за налагане запор на
вземанията на ищеца в тази банка. Видно от вписването върху него, направено от
самия ЧСИ, това запорно съобщение никога не е връчвано на банката, няма и писмени
доказателства за такова връчване. Съответно, това изпълнително действие не може да
се приеме за валидно извършено и доколкото до 02.09.2012 г. нито е извършено от
ЧСИ, нито е поискано отново извършването на изпълнително действие, т.е, налице е
било бездействие както на взискателя, така и на ЧСИ за период от две години, то след
тази дата изпълнителното производство следва да се счита прекратено по силата на
закона, както приемат както теорията, така и съдебната практика.
Настъпването на перемпцията по време на изпълнителния процес обаче не
влияе на течението на давността по отношение на задълженията на жалбоподателя.
Това е така, тъй като съобразно т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК давността се прекъсва с всяко действие за принудително
изпълнение, като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на
двугодишния срок на перемирането. В същото време по-новата практика на ВКС
приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
6
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ (така Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.) Настоящият съдебен състав споделя именно
разрешението, посочено по-горе, поради което изпълнителните действия предприети
срещу В. З. след 26.06.2015 г. са прекъснали течението на погасителната давност и тя
не е изтекла спрямо ищеца. Следователно, към момента ответникът разполага с
изпълняемо право срещу ищеца, подлежащо на принудително изпълнение.
Дори да се приеме тезата на процесуалния представител на жалбоподателя,
изложена в устните му пледоарии пред настоящата инстанция, че не може да има
валидни изпълнителни действия при перемирано изпълнително производство, а
невалидните изпълнителни действия не прекъсват давността, то видно от вече
посоченото по-горе до датата на исковата молба погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла. Тя не е изтекла и до настоящия момент, тъй като течението й е
спряно на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД – докато трае процесът относно вземането. На
настоящия съдебен състав е известна противоречивата практика по въпроса дали
погасителната давност за вземането се спира при предявяване на отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, но настоящият съдебен състав застъпва
положителен отговор на този въпрос, какъвто е даден и с Решение № 257/30.04.2020 г.
по гр.д. № 694/2019 г. на ВКС, III г.о.
Поради достигане от настоящия съдебен състав до краен извод, идентичен с
извода на ОС - Благоевград, първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият „Банка ДСК“ ЕАД. Те не са доказали такива, но са били
защитавани от юрисконсулт, на когото съдът определя юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 350 лева, платими от
жалбоподателя.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901747/26.04.2022 г. по гр.д. № 227/2019 г. на ОС
– Благоевград.
ОСЪЖДА В. К. З., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 350 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
решението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8