РЕШЕНИЕ
№ 2150
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208365 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на „ЕЛ...“ ЕООД против
наказателно постановление (НП) № 457432-F473219/14.08.2019 г., издадено
от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), вр. чл.118, ал.2 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че е налице
недопустимо бездействие на администрацията относно връчването на НП,
което води до нарушаване на правото му на защита. Посочва, че неправилно в
НП е отразено, че възражение срещу АУАН не е постъпило, като такова е
подадено, но не е взето предвид. Излага аргументи, че от констатираната
липса на дистанционна връзка с НАП не е последвало неотчитане на приходи,
1
както и че за стопанисващия търговския обект е технически невъзможно да
установи дали, кога и по какви причини вече изградената дистанционна
връзка с НАП е била прекъсната. Посочва, че дистанционната връзка с НАП е
възстановена още в деня на проверката и договорът за техническо обслужване
на ЕКАФП е подновен. Излага доводи за неправилно приложения на
материалния закон, тъй като не е налице неотразяване на приходи,
респективно приложима би била нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Твърди, че
наложеното наказание е явно несправедливо. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Лекова, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. В допълнение намира, че сочената като нарушена разпоредба на
чл.7, ал.3 от Наредбата касае случаите, когато изобщо липсва изградена
дистанционна връзка с НАП, а не когато тя е била налична, но прекъсната за
опредлен период, както е в процесния случай. Посочва, че фискалното
устройство е работило и задълженото лице няма как да знае за възникналия
проблем. Твърди, че дружеството-жалбоподател е санкционирано отделно за
това, че договорът за сервизно обслужване е изтекъл, поради което е налице
нарушение на принципа ne bis in idem.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Б., в
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
извършването на административното нарушение. Излага доводи, че в
договора за сервизно обслужване е записано, че същият важи до 02.08.2017 г.,
поради което е налице знание за срока на действие на договора, съответно
управителят е следвало с грижата на добър търговец да поднови сервизното
обслужване на фискалното устройство. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
2
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.08.2016 г. бил сключен договор № 16952 за техническо
обслужване на фискално устройство ИН на ФУ: DY372238 и ФП № 36500658
между СД „Р.“ и „Е.“ ООД със срок на договора до 02.08.2017 г. с посочени в
него номер на SIM, IMSI и тел.абонат.
На 12.02.2019 г., в 17.30 ч. инспектори по приходите към ЦУ на НАП
извършили проверка в търговски обект – магазин „Е.“, находящ се в гр.
София, бул. „Ч.“ № ....., стопанисван от „Е............“ ЕООД. Проверяващите
установили, че в обекта има въведено в експлоатация и работен режим
фискално устройство модел “DAISY EXPERT 01-KL”, с ИН на ФУ: DY372238
и ФП № 36500658, регистрирано в НАП с рег. № .........., от което бил изваден
Z отчет за периода от 02.08.2017 г. до 12.02.2019 г. В хода на проверката бил
издаден фискален бон за контролна покупка, както и отпечатан дневен
финансов Х отчет № 011158/12.02.2019 г., в който било отразено че договорът
за сервизно обслужване на фискалното устройство е изтекъл на 02.08.2017 г.
Проверяващите направили справка в база данни на Z отчети на ФУ/ИАСУТД
в информационната система на НАП и установили, че фискалното устройство
е без дистанционна връзка към НАП от 01.09.2017 г. до 12.02.2019 г.
Констатациите на проверяващите били обективирани в протокол за
извършена проверка № 0405310/12.02.2019 г., в който било отразено, че не е
установена разлика в касовата наличност и направения опис на паричните
средства.
С оглед констатациите при извършената проверка свидетелката С.Г. С.-
К., на длъжност инспектор по приходите, приела, че „Е...“ ЕООД не е
изпълнило задължението си за отчитане на продажбите чрез фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, с което е извършило
нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118,
ал.2 от ЗДДС и съставила срещу дружеството АУАН № F473219/20.02.2019 г.
в присъствието на упълномощен представител. Срещу акта не постъпило
възражение в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически
констатации било издадено и атакуваното наказателно постановление №
457432-F473219/14.08.2019 г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ –
3
София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на
дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.2 от ЗДДС. НП било връчено на
10.05.2021 г.
Във връзка с горепосочената проверка срещу дружеството-
жалбоподател било издадено и НП № 457433-F473228/14.08.2019 г. от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „Е...“ ЕООД било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелката С.Г. С.-К., както и от писмените доказателства
по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК – дневен финансов Х отчет №
011158/12.02.2019 г., справка в база данни от Z отчети на ФУ/ИАСУТД в
информационната система на НАП, отчет фискална памет №
011158/12.02.2019 г., КЛЕН от 12.02.2019 г., протокол за извършена проверка
№ 0405310/12.02.2019 г., договор № 16952/02.08.2016 г. за техническо
обслужване на фискално устройство, договор за техническо обслужване №
190230/12.02.2019 г., свидетелство за регистрация на фискално устройство от
12.02.2019 г., НП № 457433-F473228/14.08.2019 г., заповед № 2108/30.05.2018
г. и заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП.
Свидетелката Котева в съдебно заседание потвърждава в цялост
констатациите по АУАН и съдът дава вяра на показанията й, доколкото
същите са последователни и логични.
Протоколът за извършена проверка е съставен по установения ред и
форма от орган по приходите, поради което е годно доказателство за
извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и
обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се
4
отбележи, че жалбоподателят не оспорва изложената и приета както от съда,
така и от АНО фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Съгласно т. 1.1, б. "г" от приложената по делото заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС, а
актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на
основание т. 2.1 от същата заповед, каквото тяхно правомощие е предвидено
и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Следва да се отбележи, че
връчването на наказателното постановление има отношение към момента на
влизането му в сила, но не и към неговата законосъобразност. С оглед на това
неоснователни са доводите в жалбата в тази насока за допуснато съществено
процесуално нарушение. Не се установява и подадено възражение срещу
АУАН, както твърди жалбоподателят, въпреки изричното му изискване от
страна на съда.
Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл.7, ал.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата
по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите посочени
в тази наредба. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 на Наредба Н-
5
18/13.12.2006 г., в т. IIIб, т. 1, буква "а" е посочено, че дистанционната връзка
между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на
мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN
мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който ще му
предоставена услугата. В буква "б" е посочено, че мобилният оператор по
буква "а" осигурява постоянна свързаност на своята VPN мрежа със сървър на
НАП посредством наземна оптична линия, респективно резервна
алтернативна свързаност. Мобилният оператор е задължен да предава на НАП
ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data SIM карти по
електронен път. От изложеното следва, че за да се установи извършването на
нарушение по чл.7, ал.3 от Наредбата, следва да е установен статус на data
SIM картата на устройството, което в случая не е направено от контролните
органи. Съгласно т. IIIб, т. 1, буква "б" информацията за това обстоятелство
се подава на НАП ежедневно по електронен път от мобилния оператор. В
конкретния случай обаче нито в мотивите на НП, нито в протокола за
извършена проверка в обекта не са налице констатации относно статуса на
Data SIM картата на фискалното устройство, работещо в обекта. Като
фактическо основание за нарушението по чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. е посочен единствено изтеклият срок на договора на
техническо обслужване на въведеното и работещо в обекта ФУ. От изтичане
на срока на този договор обаче не следва автоматично прекъсване на работата
на картата, респективно до липса на дистанционна връзка на ФУ с НАП (в
този смисъл Решение № 9104 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2020
г., I о., докладчик съдията М. П. и Решение № 8009 от 23.06.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 290/2020 г., I о., докладчик съдията Б.Ц.). Неизпълнението на
задължението за подновяване на договор за техническо обслужване е
самостоятелно нарушение на чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., за
което видно от представеното НП № 457433-F473228/14.08.2019 г.
дружеството-жалбоподател е надлежно санкционирано. Видно и от клаузите
както на договор № 16952/02.08.2016 г., така и на договор за техническо
обслужване № 190230/12.02.2019 г., сервизът няма пряко задължение да
осъществява дистанционната връзка (което както бе посочено по-горе се
извършва посредством мобилен оператор), а да поддържа в техническа
изправност фискалното устройство. Не е налице и законодателно установена
обвързаност на сервизния договор за абонаментното обслужване с
6
дистанционната връзка на ФУ с НАП. Напротив, съгласно чл. 39, ал. 10 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. данъчният терминал служи за предаване на
данните от ДТ към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна
мрежа на мобилен оператор.
Следва да се отбележи, че от доказателствата по делото не се
установява при проверката фискалното устройство да е блокирало, така както
предвижда приложение № 1, раздел ІІІб, т. 1, б. "д" към Наредбата.
Нещо повече, жалбоподателят редовно е съставял дневни финансови отчети,
видно от приложения отчет от фискалната памет за периода от 02.08.2017 г.
до 11.02.2019 г., с общ оборот за периода в размер на 341008.73 лв. Предвид
обстоятелството, че редовно е извършван дневен финансов отчет, т. нар. "Z"
отчет, със служебен бон, за работещия с фискалното устройство е
практически невъзможно да разбере, че връзката с НАП е прекъсната по
някаква причина. Такъв касов бон е бил издаден дори в деня на проверката,
което се потвърждава както от приложения по делото такъв, така и от
показанията на актосъставителя. В тази връзка следва да се има предвид, че
ако е липсвала изобщо връзка с НАП, след издаване на три поредни дневни
финансови отчети, устройството е следвало да блокира. Действително, в
служебния бон е отразено, че договора за сервизно обслужване е изтекъл, но
това не води автоматично до прекъсване на връзката с НАП по изложените
по-горе съображения, а е основание за ангажиране на отговорността на
търговеца по чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Следователно не
може да се направи извод за извършено нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., за да бъде наложена имуществена санкция на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал.
1 от ЗДДС. При ежедневната работа с фискалното устройство търговецът
и/или неговите служители са били в абсолютна невъзможност да установят
обстоятелството, че не се изпращат ежедневно генерираните отчети в НАП.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът споделя доводите в жалбата
относно приложимостта на санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС
в случай, че се приеме, че нарушението е извършено.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП
следва да бъде отменено, тъй като не се установява жалбоподателят да е
осъществил нарушението, за което е ангажирана
7
административнонаказателната му отговорност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 457432-F473219/14.08.2019 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на
НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на „Е.........“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
вр. чл.118, ал.2 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8