№ 8776
гр. ..., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110146159 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил в размер на 225,25 лева, като в този размер
твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
на стопанин на пътя. С плащане на застрахователното обезщетение в негова полза
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор прави възражение, че не е налице
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и водача на учредения лек
автомобил. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца за настъпили щети, вкл. същите
да са причинени именно от попадане на автомобила в дупка, като в тази връзка оспорва
констатациите в съставения протокол за ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че е платил
процесното застрахователно обезщетение на увреденото лице. Прави възражение за
съпричиняване. Излага, че е възложил дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения на „...“ ЕООД, поради което в условията на евентуалност
предявява обратен иск срещу дружеството.
Ответникът по обратния иск признава твърденията на ... за това, че е изпълнител по
сключения между тях договор за дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа
с обхват, в който попадат и времето и мястото на инцидента. Твърди, обаче, че всички
възложени му работи са били качествено изпълнени, приети и заплатени от страна на
възложителя. Ето защо оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от правна и фактическа страна:
1
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД от ... срещу ... за заплащане на сумата от 225,25 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 02.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.08.2021 г., до окончателното погасяване на вземането.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи следните
обстоятелства, които да обусловят възникване на регресното му вземане по чл. 410, ал.1, т. 2
от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, а именно: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника
/бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, както и че пътят, на който е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на
задължението, както и възражението си за съпричиняване.
С Определение № 4655 от дата 22.02.2022 г. на СРС, 113 състав, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът стопанисва
участъка от пътя, където е осъществено процесното пътно-транспортно произшествие, както
и че е налице договор за възлагане на дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, включително за участъка, в който е настъпило
процесното ПТП между ответника по първоначалния иск и ответника по обратния иск.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва, както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл е Р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности да означи
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
По делото е представена застрахователна полица по сключена застраховка „Каско” на
МПС № .../07.05.2020 г. между ищеца и АЛ. Р. Ф., с предмет увредения автомобил, със срок
на валидност за периода 09.05.2020 г. до 09.05.2021 г. / л. 11 от делото/, от която се
установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца-
застраховател и застрахования.
По делото е представен Протокол за ПТП № ... от 02.03.2021 г., от който се
2
установява, че на същата дата около 15:15 ч. лек автомобил марка „...“, модел „..“, с рег. №
..., се е движил по бул. „...“ с посока от надлез „...“ към улица „...“, като в района срещу дело
„...“ автомобила попада със задна дясна гума в пропадналост по – ниско от нивото на
пътното платно и реализира ПТП с материални щети. Протоколът е съставен след
посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на
възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното
платно /обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът
има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното
лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП,
поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила. Описаното в протокола се потвърждава в пълна степен от показанията
на свидетел АЛ. Р. Ф., който е управлявал процесния автомобил при настъпване на ПТП на
02.03.2021 г., както и от приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ
избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която съдът
кредитира като обоснована и професионално изготвена, при анализа на механизма на
произшествието и съпоставката на щетите от протокола за ПТП и описа на уврежданията, от
техническа гледна точка вещото лице констатира, че щетите, удостоверени от длъжностното
лице /и потвърдени от свидетеля Ф./, е възможно да се намират в причинно-следствена
връзка с реалзираното ПТП на 02.03.2021 г. Експертът заявява, че стойността на щетите по
средни пазарни цени, съгласно описа на уврежданията, възлиза на 242,60 леава.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че ищецът е
определил и изплатил обезщетение за причинената щета в размер от 225,25 лева с преводно
нареждане от 20.05.2021 г. /л. 29 от делото/.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Предвид изложеното следва да се приеме,
че ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди и е налице
основание за суброгация срещу него.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на заплатеното обезщетение от 225.25 лева. Доколкото ответникът не
установява погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД:
С оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие – уважаването на
първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан предявеният в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и от представения договор от 17.06.2019 г. се
установява, че ..., в качеството на възложител, е възложило на „...“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, извършване на територията на ... – ...Райони ..., ...“ на дейности по поддържане
и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с Техническата
спецификация. Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 2, т. 2, предл. 2 текущото поддържане
включва и дейността ремонт на отделни разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини,
пропадане, обрушени ръбове и др. Установява се от договора, че за посочените в списък
Приложение 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на
изпълнение в зависимост от определеното ниво на поддържане, като изпълнителят се
задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на изискуеми от
3
възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, а по отношение
на цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвана на зоната и извън списъка
по Приложение 6 дейностите се извършват на база конкретно възлагане при необходимост.
Договорът е сключен със срок на действие от 48 месеца, т.е. до 17.06.2023 г., от което
следва, че е действал към момента на процесното ПТП /на 02.03.2021 г./. Следователно е
налице валидно възникнало облигационно отношение, с предмет – поддръжка на уличната
мрежа.
Спорно между страните по обратния иск е обстоятелството дали действително
съществува твърдяната от ищеца по главния иск пътна неравност, от която да са произлезли
вреди по лекия автомобил и поради която да възникне отговорността на третото лице –
помагач „...“ ЕООД. Обстоятелството, че пътна неравност действително съществува и е в
причинно-следствена връзка с претърпените вреди беше прието за доказано при разглеждане
на главната искова претенция, поради което съдът не счита, че е необходимо да бъде
обсъждано допълнително. С оглед на това в тежест на ответника по обрания иск е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил точно възложената му работа.
По делото са приобщени като писмени доказателства Протокол за месечна инспекция
с изх. № СОА21-ДР00-271/04.03.2021 г. на ..., и Констативен протокол от 22.02.2021 г. / л. 76
– 79 от делото/, от които се установява, че ищецът по обратния иск е приел като качествено
изпълнена поддръжката на улиците и булевардите, посочени в списък Приложение 6. Видно
от посочените в тези документи дати /съответно 22.02.2021 г. и 04.03.2021 г./ се установява,
че в периода около настъпването на процесното ПТП – 02.03.2021 г., ... – ищец по обратния
иск, е извършвал проверки на място, от които е констатирал достигане на необходимото и
достатъчно ниво на поддръжка на улиците и булевардите, сред които е и процесният
булевард „...“. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в описания констативен
протокол комисия на възложителя не е констатирала наличие на дупка по този булевард,
като е отбелязано, че обектът се приема. Ето защо, съдът намира, че ответникът по обратния
иск „...“ ЕООД е изпълнил задължението си по поддръжка на уличната мрежа, произтичащи
от договора от 17.06.2019 г., още повече, че ... не е релевирала никакви възражения срещу
качеството на извършената от изпълнителя работа при извършените проверки.
Предвид това недоказана остана претенцията на ... насочена срещу ответника по
обратния иск, като носител на спорното материално право, обуславяща дължимостта от него
на процесната сума, представляваща регресно вземане за процесното застрахователно
обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски по
главния иск разполага ищецът .... Видно от ангажираните доказателства ищецът е сторил
разноски за производството в общ размер на 350 лв. /за държавна такса, депозит за съдебно-
автотехническа експертиза, депозити за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, при
определен от съда размер 100 лв./.
Предвид отхвърляне на предявения от ... обратен иск, и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът „...“ ЕООД има право на разноски, но тъй като по делото няма
доказателства такива да са направени, то не му се и дължат.
Ответникът по главния иск ... няма право на разноски за настоящото производство
нито за главния, нито за обратния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ..., с адрес ...
да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... сумата от 225,25 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.03.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2021 г., до окончателното погасяване
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., с адрес ... срещу „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ..., район ..., бул. „...“ № ...., обратен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 225,25 лева,
представляваща обезщетение за нанесени вреди на МПС, платена от ищеца - застраховател
по главния иск на увреденото лице, резултат от застрахователно събитие, настъпило на
02.03.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ..., с адрес гр. ..., ул. “...” № ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... сумата от 350 лв. – разноски
по делото.
Решението е постановено при участие на „...“ ЕООД с ЕИК ... като трето лице-
помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5