Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Добрич, 21.10.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 457 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.И.Р., ЕГН: ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство / ЕФ / Серия К № 1608841, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „  в размер на 600 лв.

Обжалва се наложеното наказание.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява, в писмено становище поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Тъй като не са представени доказателства за връчване на ЕФ от въззиваемата страна, съдът приема, че жалбата е допустима, като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен интерес. Видно е от представената Докладна записка по делото / л. 7 от н.а.х.д. № 542/2019г. по описа на ДРС /, че съответното длъжностно лице не е посочило кога е посетило адреса на жалбоподателя, като единствено е уточнило, че: „ От извършената справка в АИФ „ БДС „ се установи, че към 20.07.2017г. П.Р. не е посочил друг адрес.“

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Посредством приложената на л. 24 от делото справка се установява, че П.И.Р. е собственик на л.а. с рег. № В 18 22 ВМ от 08.12.2016г., /включително и на 06.05.2017г./, който на 06.05.2017г., около 15.42ч. се е движил в с. Х., по път II 71 на км 45-300, в посока гр. С. с установена, посредством автоматизирано техническо средство № TFR1-M 537 стойност на скоростта 91 км/ч., за което й е бил издаден ЕФ Серия К № 1608841, и наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „ глоба „ в размер на 600лв.

На 20.07.2017г. била изготвена Докладна записка от съответното длъжностно лице, на което е било възложено връчване на издадения ЕФ Серия К № 1608841, с изрично уточняване, че при посещение на адреса / гр. ............../ лицето не е било установено, без отбелязване на коя дата е бил посетен адреса на жалбоподателя.

На 02.04.2019г., жалбаподателят депозирал жалба срещу процесния ЕФ в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Д.и в ДРС.

Не се спори между страните, че автоматизираното техническо средство TFR1 – M 537 е техническо изправно и направените с него измервания към дата 06.05.2017г. са в съответствие със Закона за измерванията.

Описаната фактическа обстановка се установява от ЕФ, Серия К № 1608841 на ОД на МВР гр. Добрич, Справка от ПП КАТ Варна за собственост на процесния автомобил, Докладна записка, изготвена на 20.07.2017г., справка за актуален и настоящ адрес на жалбоподателя / л. 13 от делото /.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189 ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

 

 

 

 

 

 

 

 

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП  беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят, като собственик на процесния лек автомобил е санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при разрешена скорост 50км/ч., автомобилът е управляван с надлежно установена стойност на скоростта 91км/ч., за което нарушение на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 600лв.

П.Р. е годен субект на вмененото й нарушение, като собственик на процесния автомобил, който в 14 дневен срок от получаване на ЕФ не е попълнил Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП императивно регламентира, че при избиране скоростта на движение в населено място е забранено да се превишава 50км/ч. По безспорен начин се установи от приобщените по делото доказателства, кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви, а и не се оспорва от страните, че установената скорост на движение на процесният автомобил, в населено място на 06.05.2017г. е била 91 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП: „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.“.

Тъй като с надлежно връчено на 11.04.2019г. / л. 7 / съобщение до ОДМВР гр. Добрич, в качеството на АНО, е изискана цялата административнонаказателна преписка, послужила за образуване на процесното административнонаказателно производство, и освен гореописаните, изпратени с жалбата документи не бяха приложени други такива, съдът приема, че установената скорост, с която се е движил процесния автомобил е 91км/ч.

Съобразно разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, максимално допустимите грешки на скоростомерите са ± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – в лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал и ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.

Отчитайки максимално допустимата грешка / ± 3 km/h до 100 km/h / при установяване стойността на скоростта, с която се е движил процесния автомобил, съдът приема, че жалбоподателката следва да бъде санкционирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с административно наказание „ глоба „ в размер на 400лв., поради което и в тази част обжалвания ЕФ следва да бъде изменен.

Така мотивиран, съдът намира, че жалбата е частично основателна, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 9, изр. 2-ро от ЗДвП, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ ЕФ Серия К № 1608841, издаден от ОД на МВР Добрич, с който на П.И.Р., ЕГН: **********, в качеството на собственик на л.а. с рег. № В 18 22 ВМ, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „  в размер на 600 лв., като на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „ глоба „ от 600лв. на 400 / четиристотин / лева.

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № 1608841, издаден от ОД на МВР Добрич в останалите му части.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /