Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 10.06.2020 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито заседание на десети
юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН
САНДУЛОВ
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Ивайла Куманова, като
разгледа докладваното от Надежда
Янакиева въз.гр. д. N 203 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против първоинстанционно решение № 31/07.02.2020г. по гр.д. № 543/19г. на
НзРС, с което е признато за установено по отношение
на Й.И.К., ЕГН ********** с пост. адрес ***, настоящ адрес ***, че вземането на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, гр. Стара Загора срещу нея за сумата 208, 45 лв., от които - 188, 96 лв. главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода
01.06.16г. – 28.08.18г., по партида № 283 за имот в ***, заедно с обезщетение
за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.11.2018г. и 19, 49 лв., представляващи обезщетение за забава в размер
на законовата лихва за периода 02.07.16г.-09.10.18г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1987/18г. на НзРС, съществува, присъдени са на „Водоснабдяване и Канализация”
ЕООД, гр. Стара Загора разноските по заповедното производство по ч.гр.д. №
1987/18г. на НзРС в размер на 385 лв., както и
разноските по исковото производство в размер на 900 лв.
Въззивницата – ответница в първоинстанционното
производство, обжалва изцяло цитираното решение на НзРС
чрез особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, като твърди, че то
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие със
събраните доказателства. Заявява, че предявените искове са изцяло недоказани,
твърди, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод
за основателността на претенциите, извършва анализ на представените от ищеца
документи, като счита, че липсата на подпис в графата „потребител“ в
представеното копие от карнета прави отразените показания недоказани, заявява
още, че са налице нарушения на Наредба №4 и по отношение на срока на отчитане,
който не може да е по-голям от 3 месеца, а в две от фактурите той надвишава 7
месеца. Въззивницата твърди още, че не са отчетени
реалните количества доставена питейна вода, а доказателствата, представени в
тази насока, изхождат от ищеца и не следва д абъдат
кредитирани.
С оглед изложеното моли
въззивния съд да отмени изцяло като неправилно атакуваното решение и постанови
ново, с което отхвърли предявените искове като неоснователни.
Няма направени нови
доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Развива подробни доводи, с които
последователно оборва всички релевирани с въззивната жалба оплаквания, заявява,
че отчитането на показанията е извършено в пълно съответствие с Наредба №4 и ОУ,
представените доказателства са годни и установяващи твърденията му. Поради това
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови
доказателствени или други процесуални
искания.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се
явява лично, подадена е писмена молба от особения й процесуален представител по
чл. 47 ал. 6 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска
отмяна на обжалваното решение на НзРС и постановяване
на ново, с което исковете бъдат отхвърлени.
В с.з. за въззиваемото
дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон,
явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба, поддържа отговора, иска потвърждаване на атакувания
съдебен акт, претендира разноски за тази инстанция, представя списък.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна
и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си
към нея. Освен това споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично
задължение на ответницата към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат
идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 188, 96 лв. главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода
01.06.16г. – 28.08.18г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, сумата 19, 49 лв. обезщетение
за забава в размер на законовата лихва за периода 02.07.16г.-09.10.18г. и 385лв.
разноски по заповедното производство.
Въззивният съд счита, че е извън всякакво
съмнение, че през процесния период ответницата е била абонат на ищцовото дружество, т.е . - потребител на ВиК услуги и между страните съществува облигационна връзка,
правата и задълженията по която се уреждат от ОУ на дружеството-доставчик и
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
както и от общите правила относно договорите. Установено е и, че ищецът е
изпълнявал основното си задължение – да доставя и отвежда вода през процесния
период до жилището на ответницата, но последната не е изпълнила своевременно
основното си насрещно задължение – да заплати стойността на вещта и услугата.
По начало ответната страна
не е оспорила факта на доставката на вода, тоест – изпълнението на престацията от страна на водопреносното
дружество. Възраженията й се свеждат до
оспорване на размера на задължението поради ненадлежно доказване на
количествата доставена и отведена питейна вода.
По делоно
ищецът е представил фактури по партидата на ответницата като негов абонат за
целия претендиран период, в които подробно е отразена
разбираема информация относно абоната, адреса, периода, количеството,
единичната цена и общата стойност. Представено е и копие от тетрадка-карнет, по
партидата на абоната, в която са водени надлежни записвания, както и е
извършена и приета ССЕ.
Видно от представените от
ищеца заверено копие от карнета по партидата на ответницата, касаеща началото на процесния период – 2016г., и заверено
копие от електронното й досие, касаещо 2017г. и
2018г., начисляването на количествата и стойностите на доставената вода е било
извършвано в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 39 от Наредба №4/04г.,
съответно – на чл. 24, вр. чл. 23 от ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребител от ВиК оператор, на „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора. Настоящият въззивен състав
намира за неоснователно оплакването на въззивницата, че липсват подписи на
„потребител“ и това прави иска недоказан. От една страна липсата на подписи за
част от периода е обосновано с това, че лицето само е подавало показанията,
каквато възможност е предвидена в ОУ, а за другата част, в които е отчетено
потребление, то е било извършено съгласно разпоредбата на чл. 35 ал. 1, ал. 3,
ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 4/04г., при неосигурен от потребителя достъп на
служителя. Няма данни абонатът да е изпълнил задължението си да уточни удобно
време за посещение, нито пък да е оспорвал по надлежен ред начисленото
количество вода или стойност на услугата. Тези обстоятелства освен това са
относими само за 2016г., а от 2017г. ищцовото
дружество е започнало отчитане на показанията на водомерите по електронен път,
с електронни средства – таблети. Показанията са
автоматично вписани в компютърната система на дружеството по партидата на
абоната по елктронен път, счетоводното изчисляване и
записване на задълженията му също става електронно, посредством съответната
програма. Посочени са периодът на засичане, старото и новото показание на
измервателното устройство, изразходените куб. метри вода и стойността на
услугата. Издадените фактури, съответно – размерите на задълженията, отразени в
тях, не са оспорени по реда н ачл. 40 ал. 2 от
Наредба №4.
Също неоснователно е
оплакването за нарушен тримесечен срок на отчитане на водомерите като двукратно
той е бил над 7 месеца. В случая е установено, че паратидата
е за водомерен възел, изискващ зазимяване, тъй като водомерът на ответницата се
намира във водомерна шахта и подлежи на зазимяване заради опасност от
измръзване и повреда, поради което, съгласно чл. 23 ал. 1 т. 3 от ОУ на
дружеството, показанията могат да се отчитат два пъти годишно.
С оглед това въззивният съд счита, че начисляването е точно и е отразено
надлежно в представените заверени копия от издадените фактури за периода.
Ищецът не разполага с друг
вид доказателствени средства за същите обстоятелства, които да имат по-голяма
доказателствена тежест. Представените от него писмени документи са годни и
допустими такива, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по законоустановен ред, поради което те служат за доказване на
твърдените от него факти. Ето защо съдът ги цени сами по себе си, като носители
на информация относно правнозначимите факти.
Други правоизключващи,
правопогасяващи или правопрепятстващи
възражения ответната страна не е правила нито с отговора на исковата молба,
нито с отговора на въззивната жалба, включително за извършвани плащания, поради
което настоящият състав счита, че сумите за главница и обезщетение за забава в
размер на законовата лихва се дължат в пълния заявен размер, съответстващ на
този, за който е издадена заповедта за изпълнение.
Така установителните
искове се явяват изцяло основателни и доказани по период и размер, както и по
отношение на дължимостта на сумата, представляваща
направени разноски по заповедното производство в размер на 385 лв., поради
което следва да бъдат изцяло уважени.
Ето защо, щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и
не следва да се уважава, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивницата
и тя следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата
страна в размер на 360 лв. за адв. възнаграждение
и 100 лв. за особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 31/07.02.2020г.
по гр.д. № 543/19г. на НзРС.
ОСЪЖДА
Й.И.К. да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, гр. Стара Загора направените разноски по делото за
въззивното производство в размер на 460 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: