№ 374
гр. Варна, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу Решение №
3659 от 25.11.2022г. по гр.д. № 16858/2021г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, с което на
основание чл. 49 от ЗЗД въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Р. П. В. с ЕГН
********** сумата от 1440 лева, представляваща сбор от заплатени от последния
възнаграждения за процесуално представителство, всяко в размер на по 480 лв. по всяко
ЧНД № 1828/2019г. по описа на РС – Несебър – определението, по което е отменено и
делото върнато на РС – Несебър за ново разглеждане от друг състав; ЧНД № 608/2020г. по
описа на РС – Несебър – прекратено поради наличие на последваща влязла в сила присъда
спрямо осъдения и ЧНД № 4712/2020г. по описа на ВРС – прекратено, поради липса на нови
съдебни актове след влязлото в сила решение по ВНД № 888/2020г. на 27.07.2020г., които да
обусловят преразглеждане на допуснатото с последното общо наказание.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение по поддържани доводи, че съобразно действащата нормативна уредба групирането
на наложени наказания по влезли в сила присъди при приложение на чл. 306, ал. 1 от НПК е
законово правомощие на прокурора. Заплатеното от ищеца в тази връзка адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в образуваните по този ред производства
не е вреда, в пряка причинно следствена връзка с упражняването на законовото правомощие
на прокуратурата. Ето защо претенцията за обезвреда е явно неоснователна и следва да се
отхвърли, поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки на непозволеното
увреждане. Оспорва ПРБ да е работодател на РП-Несебър и РП –Варна позовавайки се на
Решение № 1/31.01.2017г. по к.д. № 6/2016г. на КС и Решение № 2 от 21.02.2019г. по к.д. №
1
2/2018г. на КС и приетото в тях, че магистратското правоотношение не е трудово по
смисъла на КТ, а самостоятелен вид административно правоотношение по изпълнение на
платена държавна служба в изпълнение на функциите му при осъществяване на съдебната
власт като отделен вид държавна власт. Прокуратурата като орган на съдебна власт има
конституционни правомощия и може да се самосезира при наличие на предпоставките на
НПК. В случая не е установена противоправност на действията на прокуратурата, която е
действала в рамките на своите конституционни правомощия. Оспорва на следващо място
размера на претенциите, с аргумент, че производствата по прилагане на чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23 от НК не се отличават с фактическа и правна сложност. Моли в тази връзка обжалваното
да се отмени, а предявените искове да се отхвърлят в цялост, а евентуално – да се намали
размера на присъденото обезщетение.
В отговор на жалбата, Р. П. В. оспорва доводите в нея. Поддържа, че отговорността
на въззивната прокуратура произтича от действията по изготвяне и внасяне в съда на искане
за групиране на наложени наказания в нарушение на чл. 82, ал. 4 и чл. 81 от НК – при
изтекла абсолютна давност и при превишаване на правомощията й. В този смисъл се
позовава на съдебна практика на ВКС. Всеки гражданин, обвинен в извършване на
престъпление или призован на съд по искане за групиране на наложени наказания има право
да бъде защитаван от адвокат и разходите за тази защита, когато искането е несъстоятелно
или в противоречие със закона, представляват за него имуществени вреди и подлежат на
репариране. Поддържа несъстоятелност на оспорването, основано на вида на магистратското
правоотношение, като се позовава на разясненията дадени с ППВС № 7/1959г. Отправя
искане поради всичко изложено обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност
и законосъобразност.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 14.02.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от ВРС ЧНД № 4712/2020г. по описа на ВРС, 45-ти
състав, ведно с всички приложения към него.
2
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3