Р Е Ш Е Н И Е
№ 4216, 05.12.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 06.11.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7235 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – Община Столична, район
“Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7, с адрес за призоваване – гр. София, ул. “Алабин”
№ 38, ет. 1, твърди, че на 04.10.2007 г. сключил с В.А.Я., в качеството му на
оправомощен държател и с В.Я., в качеството й на солидарен длъжник, Договор № ....
за кредитна карта тип REVOLVING за
сумата 2380 лева със срок на погасяване на дълга до
04.10.2008 г., изменен с Анекс № ../24.09.2009г., посредством който е продължен
срокът за погасявана на кредита до 24.09.2011 г., а впоследствие същият бил
продължен с нов двугодишен срок на основание чл. 12.2 от договора във връзка с
чл. 10.2 от Анекса от 24.09.2009 г. Поради неплащане на дължимите вноски на
основание чл. 15.1.1 от договора във връзка с чл. 13.1.1 от анекса банката
обявила кредита за предсрочно изискуем считано от 24.06.2014 г., за което
длъжниците са уведомени, като поради липса на изпълнение ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5282 по
описа на Районен съд - Пловдив, V гр. с. за 2015 г. за следните вземания :
сумата от 2366.44 лева – главница ведно със законната лихва от 30.04.2015 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 535.57 - лева договорна лихва за периода
24.06.2014 г. – 29.04.2015 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците,
поради което дружеството предявява настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта, като в случай на отхвърляне на предявените
установителни искове, моли съда да осъди ответниците солидарно да изпълнят
горните задължения по договора и анекса към него. Претендира присъждане на
разноски.
Обективно и субективно съединени главни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
Търговски закон и чл. 92, ал. 1 ЗЗД съединени за съвместно разглеждане с искове
с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
при условията на евентуалност.
Ответниците В.А.Я. с ЕГН **********,
и В.И.Я. с ЕГН **********, представлявани от пълномощника им адвокат Е.И., не
оспорват, че на 04.10.2007 г. са сключили с банката договор за
Продължение на решение по
гр. д. № 7235/17 г. на РСПд – стр. 2/9
кредитна карта, който е изменен с Анекс от
24.09.2009 г., но твърдят, че : не им е предадена кредитната карта като платежно средство;
не са подписали протокол за получаване на кредитна карта, както и протокол за получаване на запечатания плик,
съдържащ пин кода на банковата карта, както и документ за нареждане за превод
на такса за издаване на банкова карта; не са извършвали тегления на каса, нито
в брой, не са извършвали и погасявания по кредитната карта; след датата на
прекратяване на договора се дължи само лихва за забава, но не и договорна/възнаградителна
лихва; клаузите на чл. 8.1.4, чл. 8.1.5, чл. 8.2 и чл. 9.4 от Условия за
усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договора за кредитна
карта са нищожни, тъй като противоречат на закона - чл. 9, чл. 10, чл. 26 ЗЗД,
както и на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 12 и чл. 146, ал. 2 Закон за защита
на потребителите; цитираните клаузи са уговорени във вреда на потребителите,
тъй като банката си е запазила право едностранно да увеличава неограничен брой
пъти лихвения процент по договора до размери, чиято методика на определяне е
неясна; договорните клаузи са им били наложени, без да им е била предоставена
възможност да се запознаят със съдържанието им преди сключването на договора;
договорът и анексът към него са сключени и при използването на заблуждаващи
търговски практики; банката не им е предоставила необходимата информация за
вземане на адекватно решение преди сключването на договора; банката не е имала
право да получава увеличения размер на възнаградителната лихва поради
ненастъпване на условията за увеличаване на цената на финансовия ресурс; не са
уведомени за обявяването на вземанията по договора за кредит за предсрочно
изискуеми, поради което молят съда да отхвърли предявените искове и да им
присъди разноските по производството. Пълномощникът на ответниците – адвокат Е.И.,
е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата както по заповедното, така и по
настоящото производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” 25, Офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от пълномощника му ..... М.Р., моли съда да уважи
предявените искове.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема
следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр.
д. № 5282 по описа на Районен съд- Пловдив, V гр. с. за 2015 г. на 04.05.2015 г.
е издадена Заповед № 2758 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците В.Я. и В.Я. солидарно
да заплатят на кредитора „УниКредит Булбанк” АД : сумата от 2366.64 лв., дължима
по Договор № ..../04.10.2007 г. за кредитна карта тип Revolving и Анекс №...от 24.09.2009 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 30.04.2015 г., до
окончателното й издължаване; сумата от 535.57 лв. – договорна лихва за периода
24.06.2015 г. – 29.04.2015 г. и сумата от
Продължение на решение по
гр. д. № 7235/17 г. на РСПд – стр. 3/9
455.90
лв. разноски по производството, от които 58.04 лв. държавна такса и 397.90 лв.
адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са
депозирани възражения от длъжниците, поради което банката е предявила
настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
В хода на производството по делото -
в открито съдебно заседание на 21.02.2018 г., като доказателства по делото са
приети заверени преписи на Договор за цесия от 06.11.2017 г. и на Приложение №
... към него, в който като страни са посочени - „УниКредит Булбанк” АД, в
качеството му на цедент и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството
му на цесионер, посредством който банката е прехвърлила на последното свои
вземания, произтичащи от и възникващи на основание договори за кредит, в това
число и вземанията си от ответника Я. и неговия солидарен длъжник - ответницата
Я., произтичащи от процесния договор, поради което в това съдебно заседание на
основание чл. 226, ал. 2 ГПК по искане на ищеца е допуснато участието на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД като трето лице-помагач на негова страна.
По делото липсват данни в
съответствие с изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД ищецът да е уведомил
ответниците за извършеното прехвърляне в момент, предхождащ датата на
проведеното по делото на 21.02.2018 г. открито съдебно заседание, поради което
и тъй като на същото е присъствал техен пълномощник, то настоящият състав
съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД приема, че прехвърлянето е породило действие спрямо
тях в момента на съобщаването за извършената цесия в това съдебно заседание.
Ищецът основава претенциите си :
- на частен диспозитивен документ, наименуван „Договор № ..../04.10.2007 г. за Кредитна
карта тип Revolving”, съдържащ белезите на договора за банков кредит
съгласно чл. 430 и сл. Търгодски закон, тъй като има за предмет откриване от
страна на “УниКредит Булбанк” АД на името на В.Я., в качеството му на
оправомощен държател, на картова сметка и издаване на международна кредитна
карта MasterCard, тип Revolving с
кредитен лимит в размер на 2380 лв., срещу задължение на оправомощения държател
да възстановява в определен срок минимална погасителна вноска ведно с лихва чийто
размер се формира от сбора на базов лихвен процент в размер на 4.476 % и на надбавка
в размер на 7.524 пункта или 12 % годишно, като съгласно постигнатите
договорености като солидарен длъжник по договора се е задължила и ответницата В.Я.;
- на Анекс №
..от 24.09.2009 г., посредством който страните са договорили нов размер на
лихвения процент върху усвоената сума от кредитния лимит от 1.6 %, както и са
договорили нов срок за ползване на разрешения кредитен лимит – до 24.09.2011 г.
Ответниците не оспорват, че са подписали договора и
анекса към него, но е налице спор относно дължимостта на процесните вземания с
оглед на твърдението им, че кредитна карта не им е предадена, на възражението
им, че уговорките в договора, даващи право на банката да променя едностранно
Продължение на решение по
гр. д. № 7235/17 г. на РСПд – стр. 4/9
възнаградителната
лихва, са нищожни, така и предвид твърдението им, че те не са уведомени от
банката за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми.
Установява се от неоспореното заключение на вещото
лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза и от приложенията
към него, че : базовият лихвен процент по кредитните карти винаги е бил
фиксиран и не е съставен от компоненти, не е обвързан от индекса SOFIBOR; при сключване на Договор № ..../04.10.2007 г.
лихвеният процент е 12 %, който е промоционален за срок до 04.10.2008 г., след което до 30.09.3009 г.
същият е в размер на 16.80 %; за периода 30.09.2008 г. и към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора фиксирания
лихвен процент е 1.6 % или за 12 месеца – 19.20 %; за периода месец октомври
2007 г. – месец септември 2013 г. с картата са теглени суми от термални
устройства, като последната изтеглена сума е на 11.09.2013 г. /Приложение № 2
към заключението/; с кредитната карта са извършени и множество транзакции, като
последната е от дата 24.03.2014 г. /Приложение № 3 към заключението/; по
договора и анекса за правени погасителни вноски, като са плащани и лихви, такси
и годишни такси, като последната погасителна вноска е с дата 18.03.2014 г.
/Приложение № 1/.
А щом посредством картата са теглени суми и са
извършвани транзакции, то неоснователно е твърдението на ответниците, че
кредитна карта по договора не им е предадена.
Посочи се по-горе в настоящото изложение, че според
постигнатите договореност в Анекс № ../24.09.2009г. страните са уговорили
лихвен процент върху усвоената сума от разрешения кредитен лимит в размер на
1.6 % месечно или 19.20 % годишно, който за периода от датата на подписването
на анекса до датата, на която ищецът твърди, че е обявил вземанията по договора
за предсрочно изискуеми – 24.06.2014 г., включващ и исковия, съобразно
неоспореното заключение на вещото лице счетоводител не е променян. Следователно
неотносими към спора са направените от ответниците в отговора на исковата молба
възражения за нищожност на договорни клаузи, даващи право на банката
едностранно да променя възнаградителната лихва, още повече, че съгласно чл. 26,
ал. 4 ЗЗД евентуалната им нищожност не влече нищожността на целия договор,
поради което тези правоизключващи възражения като безпредметни не ще бъдат
обсъдени при решаването на настоящия спор.
В обобщение на горното могат да се
направят и следните правни изводи : на 04.10.2007 г. между ищеца, от една
страна и ответника Я., от друга, е възникнало облигационно правоотношение,
чийто източник е договор за банков кредит, изменен с анекс от 24.09.2009 г., по
които като солидарен длъжник се е задължила и ответницата Я., поради което
съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД банката може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. По силата на договора и на анекса
към него в правната сфера на всяка от страните са възникнали редица права и
задължения, в това число задължение за ответниците да възстановяват ползваните
суми от кредитния
Продължение на решение по
гр. д. № 7235/17 г. на РСПд – стр. 5/9
лимит
ведно с уговорената възнаградителна лихва или да плащат поне минимална погасителна
вноска.
Според постигнатите договорености в
чл. 4.4.2 срокът за ползване на разрешения кредитен лимит по анекса от
24.09.2009 г. е до 24.09.2011 г., като констатира се вече от неоспореното
заключение на вещото лице П., че последната транзакция извършена с картата е много
след тази дата - на 24.03.2014 г., поради което и предвид клаузата на чл. 10.10.2
от анекса от 24.09.2009 г., в която е предвидена възможност за автоматично
продължаване на действието на договора след изтичане на срока му при липса на
изрично писмено искане от страна на картодържателя за прекратяването му и в
случай, че същият е изправна страна по договора, настоящият състав в унисон с
твърденията на ищеца приема, че след изтичане на предвидения в чл. 4.4.2 от
анекса от 24.09.2009 г. срок на договора, действието му е продължено.
Освен на договора за издаване на кредитна карта и на анекса
към него ищецът основава главните искови претенции и на твърдението си, че е
обявил вземанията по договора за предсрочно изискуеми от 24.06.2014 г. на
основание чл. 15.1.1 от договора във връзка с чл. 13.1.1 от анекса към него от
24.09.2009 г., в които е предвидена автоматична предсрочна изискуемост на дълга
по ползвания кредитен лимит, в това число и на неразрешен овърдрафт, ведно с
лихвите и таксите в пълен размер по преценка на банката, както и прекратяване
на поетите от нея ангажименти в случай на неплащане на падежа на което и да е
от изискуемите задължения по договора за дължима сума, лихви, такси и разноски.
Уредбата на предсрочната изискуемост при договора за
банков кредит се съдържа в разпоредбата на чл. 432 ТЗ, в ал. 1 на който са
уредени изрично четири хипотези на предсрочна изискуемост, както и е предвидена
възможност страните да уговарят и други случаи на предсрочна изискуемост, от
която възможност очевидно при сключване на процесния договор са се възползвали,
като налице е спор дали вземанията по договора са предсрочно изискуеми и ако да
– от кога.
Предсрочната изискуемост представлява субективно
потестативно право на кредитора чрез едностранно волеизявление да поиска от
длъжника предсрочно връщане на кредита. По своята правна природа предсрочната
изискуемост представлява особен случай на разваляне на двустранен договор
поради неизпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД.
Правната последица от упражняване правото на кредитора за предсрочно връщане на
кредита е прекратяване на облигационното правоотношение между банката и
кредитополучателя. В конкретни казус се
претендира връщане на кредита преди падежа на основание посочено в договора –
неплащане на падежа на което и да е от изискуемите задължения по договора за
дължима сума, лихви, такси и разноски.
По въпроса за предсрочната изискуемост на вземания,
произтичащи от договор за банков кредит в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/13
постановено на 18.06.2014 г. по т. д. № 4/13 ВКС на РБ е приел следното :
„Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия
Продължение на решение по
гр. д. № 7235/17 г. на РСПд – стр. 6/9
принцип
в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки : обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми ... Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. ... Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател.”
Изхождайки от горното задължително разрешение и от
съдържащите се в чл. 15.1.1 от договора и в чл. 13.1.1 от анекса към него от
24.09.2009 г. уговорки съдът приема, че правото на ищеца да събере предсрочно
вземанията си по договора за кредит ще възникне при следните предпоставки :
неплащане на падежа на което и да е от изискуемите задължения по договора за
дължима сума, лихви, такси и разноски и достигане на отправено от банката до
длъжника изявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Установи се от заключенията на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че последната транзакция
извършена с кредитната карта е на 24.03.2014 г., а последната направена
погасителна вноска по договора е от дата 18.03.2014 г. Същевременно съобразно
постигнатите в чл. 6.6.2 договорености оправомощеният държател е следвало да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит или да внася поне уговорената
по чл. 4.4.1 минимална погасителна вноска на 15-то число на месеца, следващ
този на периода на клиентски плащания. Следователно поради невнасянето на
минималната погасителна вноска на 15.04.2014 г., в съответствие с твърденията
на банката настоящият състав намира, че след тази дата се е осъществил първият
елемент от фактическия състав на потестативното право на кредитора на
предсрочно събиране на вземанията му по договора за кредит, като както се
посочи по-горе в настоящото изложение за реализирането му следва да е извършено
уведомяване на длъжника.
За уведомяването на длъжниците за предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за издаване на кредитна карта в момент,
предхождащ датата на подаване на заявлението в съда, по което е образувано ч.
гр. д. № 5282/15 г. – 30.04.2015 г., по делото не бяха ангажирани доказателства,
с оглед на което съдът приема, че уговорката за автоматична предсрочна
изискуемост не е породила действие към 30.04.2015 г., поради което установителните
искове за процесните вземания като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Продължение на решение по
гр. д. № 7235/17 г. на РСПд – стр. 7/9
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на
процесуалния представител на ответника В.Я. – адвокат Е.И., следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита
по ч. гр. д. № 5282/15 г. в размер на 433.14 лв., за заплащането на която сума
на адвокат И. ищецът следва да бъде осъден.
На основание
чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на процесуалния представител на ответника В.Я.
– адвокат Е.И., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по ч. гр. д. № 5282/15 г. в размер на 433.14
лв., за заплащането на която сума на адвокат И. ищецът следва да бъде осъден.
С оглед отхвърлянето на главните искове, настъпило е
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените от ищеца срещу
ответниците осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
Търговски закон и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Поради прехвърлянето на спорните вземания в хода на
производството по делото от „УниКредит Булбанк” АД на третото-лице помагач, макар
и по силата на чл. 236, ал. 1 ГПК банката да е процесуалноправно легитимирана
по настоящия спор, то доколкото тя не е носител на правата – предмет на делото
към датата на приключване на съдебното дирене, то предявените искове за
реалното им изпълнение като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника В.Я. сумата от 180 лв. разноски по
производството.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на
процесуалния представител на ответника В.Я. – адвокат Е.И., следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита
по настоящото дело в размер на 433.14 лв., за заплащането на която сума на
адвокат И. ищецът следва да бъде осъден.
На основание
чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на процесуалния представител на ответника В.Я.
– адвокат Е.И., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по настоящото дело в размер на 433.14
лв., за заплащането на която сума на адвокат И. ищецът следва да бъде осъден.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
Община Столична, район “Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7, искове с правно
основание 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.А.Я. с ЕГН **********, и В.И.Я. с ЕГН **********, му дължат солидарно
по Договор № ..../04.10.2007 г. за Кредитна карта тип Revolving, изменен с Анекс №...от 24.09.2009 г. : сумата от
2366.64 лв. – главница ведно със законната лихва от
Продължение на решение по гр.
д. № 7235/17 г. на РСПд – стр. 8/9
30.04.2015
г. до окончателното й издължаване и сумата от 535.57 лв. – договорна лихва за
периода 24.06.2015 г. – 29.04.2015 г., за които вземания банката се е снабдила
със Заповед 2758/04.05.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5282 по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за 2015 г.
и които вземания банката е прехвърлила на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, посредством сключен помежду им на 06.11.2017 г. Договор за
цесия, като неоснователни.
ОСЪЖДА “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – Община Столична, район
“Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7, да заплати на адвокат Е.Г.И. – пълномощник
на ответника В.А.Я., сумата от 433.14 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по ч. гр. д. № 5282 по описа на Районен
съд – Пловдив, V гр. с. за 2015 г.
ОСЪЖДА “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – Община Столична, район
“Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7, да заплати на адвокат Е.Г.И. – пълномощник
на ответника В.И.Я., сумата от 433.14 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по ч. гр. д. № 5282 по описа на Районен
съд – Пловдив, V гр. с. за 2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
Община Столична, район “Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7, искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на В.А.Я. с ЕГН **********,
и на В.И.Я. с ЕГН **********, да му заплатят солидарно : сумата от
2366.64 лв. – главница, дължима по Договор № ..../04.10.2007 г. за Кредитна
карта тип Revolving, изменен с Анекс №...от
24.09.2009 г. и сумата от 535.57 лв. – договорна лихва за периода 24.06.2015 г.
– 29.04.2015 г., дължима по Договор № ..../04.10.2007 г. за Кредитна карта тип Revolving, изменен с Анекс № ..от 24.09.2009 г., които вземания
банката е прехвърлила на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
посредством сключен помежду им на 06.11.2017 г. Договор за цесия, като
неоснователни.
ОСЪЖДА “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – Община Столична,
район “Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7, да заплати на В.А.Я. с ЕГН **********, сумата от 180 лв. разноски по производството по
гр. д. № 7235 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.
ОСЪЖДА “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – Община Столична, район
“Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7, да заплати на адвокат Е.Г.И. – пълномощник
на ответника В.А.Я., сумата от 433.14 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по гр. д. № 7235 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.
Продължение на решение по
гр. д. № 7235/17 г. на РСПд – стр. 9/9
ОСЪЖДА “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – Община Столична, район
“Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7, да заплати на адвокат Е.Г.И. – пълномощник
на ответника В.И.Я., сумата от 433.14 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по гр. д. № 7235 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.
Решението е постановено при участието на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” 25, Офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, като трето лице-помагач на страната на ищеца “УниКредит Булбанк”
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – Община
Столична, район “Възраждане”, пл. “Света Неделя” 7.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ