РЕШЕНИЕ
№ 13296
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110170877 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба А. М. П. против З. В. И..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 6130.66 лв., представляваща неплатен наем за периода м. 12.2019г. до м. 05.2021г.
по споразумение от 22.11.2015г., сумата от 1908.81 лв. консумативи за неплатена
топлоенергия за периода от м. 03.2020г. до м. 05.2021г. и 1378.52 лв. мораторна лихва.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че не е била наемател за процесния
период. Оспорва положения от нея подпис на споразумението.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено споразумение от 22.11.2015г., с което страните по делото са
се договорили ответницата да заплаща наем за наетото жилище в (град), (адрес), в размер на
350 лв. месечно, като плащането следва да се извършва от първо до десето число на месеца.
С предизвестие от 24.02.2021г., връчено на ответницата на 16.04.2021г. по реда на чл.
47 ГПК, видно от представените протокол и разписка от ЧСИ Б., ищецът е прекратил
договора за наем с изтичане на един месец от получаване на предизвестието.
С решение № 4781/15.12.2021г. на СРС, 31 с-в, съдът е отхвърлил предявения от
ищеца иск за опразване на наетия имот, но не поради неоснователност на иска, а поради
това, че на 28.06.2021г. и към датата на приключване на съдебното дирене ответникът е
1
освободил имота.
Представени са два броя фактури за неплатените задължения към „фирма“ ЕАД.
Като доказателства по делото са приети извлечения от банковата сметка на ищеца от
01.01.2018г. – 29.10.2018г. и 15.10.2018г. – 15.02.2021г., от които се установява, че И. е
заплащала на П. суми с основание „наем“.
По делото е изслушана и приета СГЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че подписът
срещу „наемател“ в споразумение от 22.11.2015г., е положен от З. И..
По делото е разпитан св. М. Н., която твърди, че живее в същия блок, където се
намира наетото жилище. Познава И., тъй като била наемател в съседния на свидетелката
апартамент. И. напуснала наетото от нея жилище през 2021г.
Други доказателства от значение за предмета на делото не са ангажирани в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е налице валиден наемен
договор с предмет недвижимия имот, описан в исковата молба при посочената наемна цена
и с описаното в исковата молба съдържание, както и че е изпълнил задълженията си да
предаде имота.
По делото беше установено по безспорен начин, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за наем на описания в исковата молба недвижим
имот при посочената наемна цена от 350 лв.
От приетата по делото СГЕ, неоспорена от страните, се установява, че подписът
срещу „наемател“ в споразумение от 22.11.2015г., е положен от З. И.. Това е достатъчно, за
да се приеме, че страните са обвързани от валиден наемен договор.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че видно от приетите като
доказателства извлечения от банковата сметка на ищеца от 01.01.2018г. – 29.10.2018г. и
15.10.2018г. – 15.02.2021г., макар и касаещи други период, И. е заплащала на П. суми с
основание „наем“, което представлява извънсъдебно признание от страна на ответника за
съществуването на такъв договор. На последно място, наличието на наемното
правоотношение се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел М. Н.,
която живее в същия блок и на същия етаж, където е и наетият апартамент и е била касиер
на входа, поради което има преки и непосредствени наблюдения.
Ето защо, съдът приема, че е налице валидна облигационна връзка по договор за
наем, поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.
Видно от предизвестието от 24.02.2021г., връчено на ответницата по реда на чл. 47
2
ГПК на 16.04.2021г., ищецът е прекратил договора за наем с изтичане на един месец от
получаване на предизвестието, тоест на 16.05.2021г.
Исковата претенция обхваща периода м. 12.2019г. до м 05.2021г., в който период
страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение, поради което претенцията
на ищеца е основателна.
Видно от споразумението, страните са договорили месечна наемна цена в размер на
350 лв. За периода м. 12.2019г. до 16.05.2021г. наемът възлиза на 6130.66 лв., колкото
претендира ищецът.
Ответникът от своя страна не представи никакви доказателства за заплащане на
наемната цена за процесния период, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
Основателен е и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД. Видно от представеното по
делото споразумение И. е следвало да заплаща дължимите суми от първо до десето число на
месеца. Следователно същата е изпаднала в забава от последния ден, на който е следвало да
извърши плащането или от 11 – то число на съответния месец. За периода от 11.12.2019г. до
22.11.2022г. дължимата лихва възлиза в размер общо на 1378.52 лв., изчислена с интернет
калкулатор за съответния месец, поради което и искът за мораторна лихва следва да бъде
изцяло уважен.
Ищецът претендира и сума за неплатени консумативни разноски, както следва: по
Фактура № (номер) за месец 03.2020 г. - 109,79 лв.; по Фактура № (номер) за месец 04.2020
г. - 68,74 лв.; по Фактура № (номер) за месец 05.2020 г. - 22,52 лв.; по Фактура № (номер) за
месец 06.2020 г. - 22,52 лв.; по фактура № (номер) за отоплителния сезон 2019/2020 г. -
664,44 лв.; по Фактура № (номер) за месец 07.2020 г. - 29,39 лв.; по Фактура № (номер) за
месец 08.2020 г. - 29,39 лв.; по Фактура № (номер) за месец 09.2020 г. - 29,53 лв.; по Фактура
№ (номер) за месец 10.2020 г. - 34,06 лв.; по Фактура № (номер) за месец 11.2020 г. - 81,56
лв.; по Фактура № (номер) за месец 12.2020 г. - 71,89 лв.; по Фактура № (номер) за месец
01.2021 г. - 73,72 лв.; по Фактура № (номер) за месец 04.2021 г. - 71,72 лв.; По Фактура №
(номер) за месец 05.2021 г. - 29,53 лв.; по Фактура № (номер) за отоплителния сезон
2020/2021 г. - 570,01 лв.
Размерът на задълженията се установява от представените по делото справки от
„фирма“ ЕАД. Същите са за периода на наемното правоотношение, поради което ответникът
дължи заплащането им. Ответникът не е оспорил размера на задълженията и сумите,
посочени в справките. Не е оспорил и плащането на консумативните разноски от ищеца към
дружеството. Ето защо, и този иск следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от общо 3786.72 лв., от които: 2210 лв. адвокатско възнаграждение
в настоящето производство, 376.72 лв. държавна такса, 800 лв. адвокатско възнаграждение в
3
производството по обезпечение на бъдещ иск пред ДРС и 400 лв. адвокатско
възнаграждение в производството по обезпечение пред КОС. По делото не са представени
доказателства за заплащане на държавната такса от 40 лв. в обезпечителното производство и
15 лв. държавна такса за обжалване, поради което тези разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. В. И., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на А. М. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) следните суми:
- по предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, сумата от общо
6130.66 лв., представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем за периода м.
12.2019г. до м. 05.2021г., ведно със законната лихва от 29.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумата,
- по предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД сумата от 1908.81
лв., представляваща дължимите разходи към „фирма“ ЕАД, свързани с ползване на наетия
имот за периода м. 03.2020г. до м. 05.2021г., ведно със законната лихва от 29.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата,
- по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1378.52 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2019г. до 22.11.2022г.
ОСЪЖДА З. В. И., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на А. М. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от общо 3786.72 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, както и
направените във връзка с обезпечението на бъдещ иск разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4