Решение по дело №4978/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260461
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20205330104978
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260461

 

30.09.2022г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XI – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 06.04.2022г. в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4978 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД.

С искова молба вх. № 23544/13.05.2020г. подадена ищците К.Б.М. и Л.К.М. чрез адв. П.К. се твърди, че на 03.08.2019г. около 16,50 ч. на път ІІ-19 км 76+400 от село Г. към село Б., Община ********се е движил лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ********и прикаченото към него ремарке BRENDERUP“,  с рег. № ********,управлявани от Г.Х.Г.. Същият нарушил правата за движение по пътищата, като при извършването на маневра ляв завой, загубил контрол над лекия автомобил, излязъл в ляво на пътното платно и блъснал лек автомобил „Мазда Демио“, с рег. № ********, управляван от водача К.Б.М. и седящата на задната седалка негова дъщеря Л.М..

Вследствие от сблъсъка били причинени телесни повреди на К.Б.М. и неговата дъщеря Л.К.М..

 Във връзка с причиняването на процесното ПТП, било образувано ДП № 383/2019г. по описа на ПУ-**********, пр.пр. № 768/2019г. по описа на РП-**********, което към настоящия момент не било приключило.

За увреждащият лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ********, управляван от Г.Г. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. **********/13.06.2019г. със срока на валидност една година, считано от 14.06.2019г. до 13.06.2020г.

По силата на този договор, застрахователят трябвало да покрие отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди  на трети лица, свързани с притежаването  и използването на МПС, съгласно чл. 492 КЗ. в размер на 10 000 000 лева, която сума представлявала минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилите за 2019 година.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 КЗ пострадалите предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Евроинс“ гр. София, като представили всички документи с които разполагат, били заведени две щети № ********/30.10.2019г. и № ********/30.10.2019г., които към настоящия момент не били изплатени.

В резултата от процесното ПТП пострадалата Л.К.М. на 6 години, получила следните травматични увреждания: фрактура клавикуле синистри и др.

След пътния инцидент, още в същия ден на 03.08.2019г. Л.М. била приета по спешност  за лечение в „Ортопедично-травматологично отделение“ към МБАЛ „Ив Скендеров“ ЕООД, гр. ********с оплаквания от силни болки и затруднени движения на ляв горен крайни. След направени параклинични изследвания и консултативни прегледи се установило, че в областта на лява ключица имала оток и деформация, придружени със силна болка, като били налице данни за крепитации и патологична подвижност.

В следствие на получените наранявания на подстрадалата й било назначено медикаментозно лечение, а на 03.08.2019г. била подложена на операция под местна анестезия за закрито наместване на фрактурата. На  04-08-2019г. била изписана от болничното заведение с окончателна диагноза фрактура клавикуле синистри.

Твърди се, че детето Л.М. е претърпяла силни болки и много страдания. Вследствие на получените наранявания и приложените методи за лечение тя била с трайно обездвижен горен ляв крайник за дълъг период от време. За времето за възстановяване пострадалата следвало да спазва режим на покой, да не се натоварва, като за периода за ежедневното си обслужване разчитала единствено на своите близки.

Относно пострадалия К.М., той получил следните травматични увреждания вследствие на ПТП-то : контузио капитис, комоцио церебри и други.

Твърди се, че след инцидента на 03.08.2019г. К.М. бил настанен по спешност в „Хирургично отделение“ към МБАЛ „Ив. Скендеров“ ЕООД, гр. ********в увредено общо състояние, с наранявания в областта на главата и тялото, с оплаквания от главоболие и болки в гръдния кош, краткотрайна загуба на съзнание. След направените параклинични изследвания и консултативни преглени били установени охлузвания  в тилната част на главата, лявата раменна област и тораколумбалния отдел на гръбначния стълб, ранева секреция. На 07.08.2019г. същият бил изписан от болнично заведение  с окончателна диагноза контузио капитис, комоцио церебри. Издаден му бил болничен лист № ********за срок от 20 дни.

Твърди се, че в резултата от уврежданията получени в процесното ПТП К.М. претърпял силни болки и много страдания и не се чувствал добре физически и емоционално. Полученото мозъчно сътресение било причина пострадалия месеци наред да има главоболие  и виене на свят, не можел дълго време да чете, да гледа телевизия и да стои на компютър.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответник ЗД „Евроинс“  АД да изплати обезщетение на пострадалите както следва:

за Л.К.М. – сумата от 25 000 лева частичен иск от 50 000 лева за причинените й неимуществени вреди, които се изразяват в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.08.2019г.  – датата на която изтича срока по чл. 429, ал.3 КЗ вр. с чл. 430, ал.1 КЗ евентуално считано от датата на уведомяването на застрахователя от пострадалата чрез нейния законен представител – родителя К.М. – 30.10.2019г. до окончателното й изплащане;

за К.Б.М. сумата от 15 000 лева частичен иск от 40 000 лева за причинените му неимуществени вреди, които се изразяват в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.08.2019г.  – датата на която изтича срока по чл. 429, ал.3 КЗ вр. с чл. 430, ал.1 КЗ евентуално считано от датата на уведомяването на застрахователя – 30.10.2019г до окончателното й изплащане;

за К.Б.М. – 280.91 лева обезщетение за причинените му в резултат на процесното ПТП имуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.08.2019г.  – датата на която изтича срока по чл. 429, ал.3 КЗ вр. с чл. 430, ал.1 КЗ евентуално считано от датата на уведомяването на застрахователя – 30.10.2019г до окончателното й изплащане;

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по реда на чл. 38,ал.1, т.2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 48167/11.08.2020г. от ответника ЗД „Евроинс“ АД чрез юрк. Б.Г.

В отговора на исковата молба се заявява, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва се изцяло заявения от ищците механизъм на произшествието.

Прави се възражение за съпричиняване, че ищецът К.М. бил без поставен обезопасителен колан.

Прави се възражение за съпричиняване, че ищцата Л.М. е пътувала без система за обезопасяване.

От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.

            Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 39/01.09.2019г., план-схема към него и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р М.Б. и В.С., показанията на св. Г.Г., св. Д.П., обясненията на ищец К.М. се установява, че водачът на увреждащия автомобил Мицубиши Паджеро с рег. № ********ведно с прикачено към него ремарке за който е установено че има сключена валидна застраховка ГО з.п. **********/13.06.2019г. със срока на валидност една година, считано от 14.06.2019г. до 13.06.2020г. го е управлявал на 03.08.2019г. по северната пътна лента на платно за движение на път II-19, км 76+400 землището на с. Г. в посока от изток на запад, Община **********, а пострадалия К.М. е управлявал л.а. „Мазда Демио“ с рег. № ********по северна пътна лента на платно за движение на път II-19, км 76+400 землището на с. Г. в посока от изток на запад като след загуба на контрол над управлението от водача автомобилът на ищеца се е установил в спряло положение в западното платно на за движение на път II-19 км 76+400, предницата му е била срещу първоначалната посока на движение и е бил изнесен частично на източния банкет, а задната му лява страна е била около източната граница на платното за движение, при което е настъпил удар между лекия автомобил управляван от М. и св. Г.. След ударът автомобилите управлявани от ищеца и св. Г.са се установили на място и в положение отразени в протокола за оглед по образуваното и водено ДП № 383/2019г. по описа на РПУ-**********, пр.пр. № 768/2019г. по описа на РП-**********, при което според вещото лице автоексперт С. ПТП е възникнало при следния механизъм: при излизане от ляв завой М. е загубил контрол на автомобила, преминал е през лявата / западна/ пътна лента и въздействайки на спирачната система е спрял автомобила около западната граница на платното за движение като по същото време и на същия път св. Г. е управлявал неговия автомобил с прикаченото ремарке с аварирал автомобил върху него при което след излизане от същия ляв завой и в същата посока св. Г. е загубил контрол над неговия автомобила, преминал е през лявата /западна/ лента като в резултат на скорост и пресичане на траекторията е ударил със задната дясна част на автомобила и предната дясна част на платформата дясната страна на спрелия л.а Мазда Демио. От момента на загубата на контрол над автомобила от страна на св. Г. същият е нямал възможност да спре преди мястото на удара, а при удара лекия автомобил управляван от ищеца М. е бил вече спрял като действията и на двамата водачи не са се оказали достатъчни, за да овладеят автомобилите и да ги задържат в полагащата им се дясна пътна лента. Според вещото лице С. няма данни задната седалка на автомобила управляван от ищеца К.М. да е била оборудвана със система за обезопасяване на деца като пострадалата му дъщеря не е била обезопасена с детска седалка. Установено е по делото, че пострадалата Л.М. е пътувала на задната седалка като непосредствено след инцидента е била намерена на пода на автомобила вдясно зад предна дясна седалка, което според вещите лица означава, че към момента на възникване на ПТП тя е била без правилно поставен предпазен колан като ако е била с поставен колан травмите й са щели да бъдат незначителни. При настъпването на удара лекият автомобил управляван от ищеца е бил със скорост 0 км/ч, а скоростта на автомобила управляван от св. Г. е била около 45-50 км./ч.

            Св. Г. си спомня, че на процесната дата пътната настилка е била мокра, защото е бил завалял дъжд, свидетелят управлявал автомобил с ремарке върху което имало друг автомобил, при излизането от ляв завой видял катастрофирала кола, чиято задна гума била на банкета, имало мъж облегнат на седалката, управляваният от свидетеля автомобил се завъртял като автомобилът на ищеца – червена Мазда бил катастрофирал преди това – имало следи от червена боя по мантинелата, усетил удар, но не бил сигурен дали именно той я ударил защото бил на половин метър от колата. Видял, че в колата има дете без поставен колан, шофьорът също бил без колан.Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им затова че не е сигурен дали е ударил автомобилът управляван от ищеца М., тъй като свидетелят си спомня, че колата е била катастрофирала преди удара с управлявания от него автомобил, което в противоречие със заключението на вещото лице автоинженер С., който е категоричен, че е имало удар със задна дясна част на автомобила управляван от свидетеля и предна дясна част на платформатата. Следователно и претърпените от ищците вреди не могат да бъда категоризирани като възникнали в резултат на загубата на контрол върху МПС управлявано от водача М., напротив вещото лице С. изрично посочва, че автомобилът е спрял около западната граница на платното за движение, без да посочва дали е имало удар в мантинелата както се заявява от св. Г.. Претърпените от ищците вреди са в резултат на удара причинен от управлявания от св. Г. лек автомобил и ремарке, тъй като този удар е настъпил в дясната страна на л.а. Мазда Демио управляван от ищеца М., който в обясненията си потвърждава установеното от вещото лице С., че автомобилът му е поднесъл, след спирането се отзовал в лява лента, успоредно застанал на половината на банкета и половината на пътното платно. Ищецът М. потвърждава в обясненията си и факта, че дъщеря му е била на задната седалка в легнало положение, тъй като била с температура.

            Според вещото лице д-р Б. на ищеца К.М. му е било причинено контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузвания в тилната част на главата, лявата раменна област и гръднокоремния отдел на гръбначния стълб. Мозъчното сътресение е протекло със степен на разстройство на съзнанието под формата на леко „Зашеметяване“, контузията на главата, охлузванията в тилната част на главата, лявата раменна област и гръдно-коремния отдел на гръбначния стълб поотделно и в съвкупност са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

            На ищцата Л.М. й е било причинено счупване на лява ключица, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник.

            Непосредствено след инцидента ищците са били откарани в МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД – гр. ********където К.М. е бил хоспитализиран като болничният му престой е траел за периода от 03.08.2019г. до 07.08.2019г. Възстановителния период след изписването е траел още около 10 дни през който е било необходимо да се провежда терапия с аналгетици както и да се спазва постелен режим без тежка физическа активност. Ищцата Л.М. също е била хоспитализирана в МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД – гр. ********където е извършена оперативна интервенция под местна анестезия и рентг.контрол за закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация както и е проведено медикаментозно лечение. Крайникът е бил обездвижен най-вероятно за период от около 20 дни след което са били необходими близо още толкова за пълното му възстановяване. Разходите за лечението са в пряка причинно-следствена връзка с получените при процесното ПТП травматични увреждания.

            Според вещото лице д-р Б. ищците са се възстановили напълно при извършения личен преглед.

            От показанията на св. П.– майка на ищцата и фактически съжител на ищеца, които съдът кредитира като достоверени е установено, че ищецът К.М. се оплаквал от болки по цялото тяло и главата, спял по цял ден, не можел да шофира, а детето не искало да разговаря с нея, било с шина, имало нужда от помощ за всичко.

            По делото е разпитан и св. Е.М. – майка на ищеца и баба на ищцата, която си спомня, че синът не е можел да се движи, бил изплашен, спрял да кара кола, а детето е било цялото в кръв, изпаднало в депресия, не можела да се обслужва охкала от болки, спряла да посещава часовете по физкултура. И за двамата пътния инцидент бил тежко преживян.

            Следователно, при така установената доказателствена съвкупност настоящата инстанция намира, че е налице фактическия състав за реализиране отговорността на ответника по чл. 432 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД тъй като се установи, че делинквента св. Г., който е застрахован при ответника по застраховка „ГО“ противоправно е причинил травматични увреждания на ищеца тъй като е нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП като е изгубил контрол над управляваното от него МПС и ремарке в резултат на което е настъпил удар по автомобила управляван от ищеца М., в който се е возела дъщеря му – другата ищца. Налице е причинно-следствена връзка между загубата на контрола на МПС от страна на водача и настъпилите увреждания претърпени от ищците като на основание чл. 45, ал.2 ГПК вината на делинквената се предполага, респ. по делото не се ангажира и събраха доказателства за обстоятелства, които изключват отговорността на делинквента, а от там и на застрахователя – ответник по делото.

            На основание чл. 51, ал.2 ЗЗД явява се доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат заявено от ответника, тъй като ищеца К.М. също е допуснал нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП като е изгубил  контрола върху управлението на лекия автомобил Мазда Демио при което в резултат на неговото противоправно поведение е настъпил пътния инцидент

            Съгласно т.р. № 1/2021 от 01.08.2022г. на ОСТГК на ВКС при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.

            В конкретния случай съпричиняването от страна на ищеца М., който настоящата инстанция намира за установен е 50% с които следва да бъде намалено обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди тъй като със загубата върху контрола на МПС реално са създадени предпоставки за настъпването на инцидента, защото ако ищецът не беше загубил този контрол, то св. Г. при загубата върху контрола на неговото МПС не би ударил автомобила на ищеца.

            Справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено в полза на ищеца М. за претърпените от него болки и страдания възлиза на сумата от 4000 лева тъй като в случая се касае до 3 охлузвания – в тилната част на главата, лявата раменна област и гръдно-коремния отдел и мозъчно сътресение, протекло под формата на „зашеметяване“. Възстановителният период е протекъл без усложнения за 10 дни като при определяне размерът на обезщетението съдът отчита преживения стрес от възникналото ПТП, интензитетът на болките и страданията, които в началото са били по-силни както и последващия уплах от шофиране. По-висок размер на обезщетение не би бил съответен на установените травматични увреждания и преживени болки и страдания.

            Следователно, обезщетението което се присъжда на ищеца М. е в размер на 2000 лева / след приспадане 50% по възражението за съпричиняване/ като над тази сума до пълния претендират размер от 15 000 лева частичен иск от 40 000 лева претенцията се отхвърля като неоснователна;

            Следва да се присъди и сумата от 140,45 лева обезщетение за имуществените вреди – заплатените разноски за лекарствени средства - болкоуспокояващи

            По отношение обезщетението на ищеца Л.М. съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сума в размер на 12 000 лева, тъй като се касае до дете, което е било на 6 години към момента на инцидента, извършена е операция под пълна анестеция, детето е преживяло силни по интензитет болки и страдания при счупването на ръката, било е обездвижено за период от около 20 дни, изпитвало е болки и страдания в резултат на носенето на шина, не е можело да се обслужва, затворило се е и не е контактувало с майка си. По-висок размер на обезщетение не би бил съответен на установените травматични увреждания и преживени болки и страдания.

            По отношение възражението за съпричиняване съдът намира следното.

            Безспорно е установено, че детето по време на ПТП е било без поставен обезопасителен колан, било е в легнало положение на задната седалка, защото е било болно по данни на майката с висока температура. Последното обстоятелство обаче не води до отпадане задължението на родителя по чл. 137а, ал.1 и чл. 137в ЗДвП, респ. вещите лица по КСМАТЕ са категорични, че травматичните увреждания при поставен колан биха били незначителни. Вярно че неизпълнението на задължението на родителя да обезопаси детето си в автомобила при движение не следва да води до понасянето на неблагоприятни последици за детето и неговия патримониум, но същевременно фактът че родителят не е изпълнил задължението си вменено му от ЗДвП по поставяне на обезопасителен колан не може да рефлектира върху правната сфера на делинквента – св. Г., а от там и върху обема на отговорността, която застрахователя понася.

В случая не се касае до съпричиняване на увреждането от страна на родителя, тъй като бащата не е делинквент / така както е в цитираното Решение № 19/08.02.2017г. на ВКС/, а се касае до противоправно поведение което не може да не бъде отчетено при определяне обема на отговорността на делинквента  поради което и разгледано на плоскостта на възникналото правоотношение между детето и застрахователя и правоотношението между родителя и детето, то следва извода че право на обезщетение срещу ответника не може да не е повлияно от неизпълнение на родителското задължение за поставяне на обезопасителен колан.

            Предвид на гореизложеното обезщетението което следва да понесе застрахователя е в размер на 6 000 лева / като справедливият размер на обезщетението от 12 000 лева се намалява наполовина заради непоставянето на предпазния колан от страна на родителя/. като над тази сума до пълния претендиран размер от 25 000 лева частично предявени от общо 50 000 искът се отхвърля.

            Върху всички присъдени суми следва да бъде начислена законна лихва считано от датата на уведомяването на застрахователя – 30.10.2019г до окончателното й изплащане;

            На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 286 лева съразмерно на уважената част на исковете;

            На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. П.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 614,40 лева с ДДС;

            В полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлените искове – сума в размер на 584 лева.

            Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК ********* с **** Р.Б.и Е.И.със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Л.К.М. с ЕГН ********** с адрес: *** действаща чрез своя родител и законен представител К.Б.М. с ЕГН ********** сумата от 6 000 лева, която представлява обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 03.08.2019г. около 16,50 ч. на път ІІ-19 км 76+400 от село Г. към село Б., Община ********при движение на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ********и прикаченото към него ремарке BRENDERUP“,  с рег. № ********, управлявани от делинквента Г.Х.Г. застрахован съгласно застрахователна полица № **********/13.06.2019г. поради нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.1 ЗДвП при извършването на маневра ляв завой, загубил контрол над лекия автомобил, излязъл в ляво на пътното платно и блъснал лек автомобил „Мазда Демио“, с рег. № ********, управляван от водача К.Б.М. и седящата на задната седалка негова дъщеря Л.М. ведно законна лихва считано от датата на уведомяването на застрахователя – 30.10.2019г до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 6 000 лева до пълния заявен размер от 25 000 лева частичен иск от общо 50 000 лева като неоснователен и недоказан;

            ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК ********* с ****Р.Б.и Е.И.със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43 ДА ЗАПЛАТИ в полза на К.Б.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 2 000 лева, която представлява обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата от 140,45 лева, която представлява обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 03.08.2019г. около 16,50 ч. на път ІІ-19 км 76+400 от село Г. към село Б., Община ********при движение на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ********и прикаченото към него ремарке BRENDERUP“,  с рег. № ********, управлявани от делинквента Г.Х.Г. застрахован съгласно застрахователна полица № **********/13.06.2019г. поради нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.1 ЗДвП при извършването на маневра ляв завой, загубил контрол над лекия автомобил, излязъл в ляво на пътното платно и блъснал лек автомобил „Мазда Демио“, с рег. № ********, ведно законна лихва считано от датата на уведомяването на застрахователя – 30.10.2019г до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 2000 лева до пълния заявен размер от 15 000 лева частичен иск от общо 40 000 лева като неоснователен и недоказан;

            ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК ********* с ****Р.Б.и Е.И.със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43 ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на Л.К.М. с ЕГН ********** с адрес: *** действаща чрез своя родител и законен представител К.Б.М. с ЕГН ********** и К.Б.М. с ЕГН ********** сумата от 286 лева съразмерно на уважената част на исковете;

            ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК ********* с ****Р.Б.и Е.И.със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. П.К. *** сумата от 614,40 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете;

            ОСЪЖДА Л.К.М. с ЕГН ********** с адрес: *** действаща чрез своя родител и законен представител К.Б.М. с ЕГН ********** и К.Б.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК ********* с ****Р.Б.и Е.И.със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор Колумб № 43 сумата от 584 лева разноски за настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част на исковете.

 

            На основание чл. 127, ал.4 ГПК задължава правоимащите лица да посочат банкова сметка ***те парични суми -  в двуседмичен срок от съобщаването.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

АД