Р Е Ш Е Н И Е № 260000
Гр.Елхово, 26.06.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
при секретаря М. Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 95 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано като „бързо“ такова по реда и при
условията на чл.310 ал.1 т.1 и сл. от глава 25 част Трета от ГПК /“Бързо
производство“/ въз основа на искова молба, изпратена по подсъдност от РС–Малко Търново, след повдигната препирня за
подсъдност с РС-Бургас и произнасяне в тази насока по реда на чл.122 от ГПК на
ОС-Бургас, депозирана от Т.А.К., с ЕГН **********,***,
чрез процесуалния му пълномощник – адв.С.К.
***, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения - ***против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"
към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора
- Главен комисар С. И. К., със седалище и адрес на управление - гр.София
п.к.1202, ***с която е предявен осъдителен иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане
на сумата от 1 440.00 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за неплатен извънреден труд от
240 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. 1680 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Изложените в обстоятелствената
част на иск.молба фактически обстоятелства са следните: През процесният период
от време от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като
„ст.полицай” в ГОДГ – Резово към ГПУ-Малко Търново при Регионална Дирекция
"Гранична полиция"-Елхово, която е на структурно подчинение към
Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.
Твърди се, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и
протоколи, на смени- 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на
работното време за тримесечен период, на основание чл.187, ал.3 от ЗМВР, макар
че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. В иск.си молба
ищецът, позовавайки се на нормата на чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР,
която кореспондира с възведеното в чл.68 ал.1 от Закона за държавния служител,
сочи, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители, следва
да се изплаща и определеното по смисъла на ал.7 т.2 от ЗДС допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд като при липса на специални норми се
прилагат общите такива. Съгласно приложимата според ищеца разпоредба на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ -
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Според ищеца понятието „нощен труд" намира
своето легално определение в чл.140 от КТ, съгласно който в ал.1 е визирано –
„нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“, а в ал. 2 – „нощен е
трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа“. Въз основа на това ищецът
извлича извод, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8
часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд
или 8:7=1.143. В тази насока ищецът се позовава и на конкретно цитирана съдебна
практика.
В исковата си молба ищецът сочи,
че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил общо 1680 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1 920 часа дневен труд.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 240 часа,
който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час, следва да бъде компенсиран приблизително с по 6
лв., поради което и ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1 440.00
лв.
С иск.молба е направено искане за присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски, включително адв.хонорар, както и производството да бъде разгледано като бързо такова. Съобразно
процесуалните правила с исковата си молба, ищецът е направил доказателствени
искания.
В съдебно заседание ищецът и
пълномощникът му, редовно призовани не се явяват. С депозирана
молба от 18.05.2020г., е заявено съгласие делото да бъде разгледано в
отсъствието на ищеца и на пълномощника му- адв.К., заявено е поддържане на предявения иск по основание. Досежно размерът му, в хода на провелото се на
12.06.2020г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото
лице А.Т., на основание чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК е допуснато по искане на
адв.К., направено с посочената писмена молба от 18.05.2020г., с копие връчено и
на ответната страна, изменение в размера на предявената искова претенция – увеличение
в размера на иска от претендираната сума, заявена с исковата молба от 1 440.00 лева да се счита
предявен за сумата от 1 492.32 лева. С молбата, депозирана от адв.К. е
взето становище и по съществото на спора, като се пледира за
уважаване на иска и се излагат доводи, че същият е основателен и доказан. Претендира се и присъждане на направените
разноски в процеса – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за
правна защита и съдействие от 18.05.2020г.
Ответникът – ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи,
представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Т., е депозирал своевременно в законоустановения
1-месечен срок, писмен отговор по
предявения против него иск, с който не е взел становище по допустимостта му, но
е заявил оспорването му по основание и размер, като е изложил подробни доводи в
тази насока. Не се оспорва
обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността,
посочена в исковата молба. В отговора се твърди, че за процесният период ищецът
е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена
нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С приложимите
в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн.ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., изм.и доп.ДВ бр.99 от
13.12.2016г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. (обн. ДВ. бр.67 от
14.08.2018г.) Министърът на вътрешните работи е регламентирал реда, касаещ
спорния въпрос за процесния период от време. В отговора се поддържа становище,
че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и
редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР
на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово
правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Приложим по отношение на държавните служители в МВР се явява Закона за МВР,
който съдържа уредба относно заплащане на нощния труд, като в тази насока
ответникът се позовава на съдебна
практика, цитирайки съдебни актове на ОС-Русе, РС-Плевен и РС-Бургас.
Иска се съдът да отхвърли предявеният от ищеца иск като неоснователен и
недоказан. Направено е и искане за присъждане на направените по делото
разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение. С отговора си ответникът не е
представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания.
В съдебно заседание, чрез
процесуалният си представител – юрисконсулт Я. Т., ответникът заявява, че
поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявения иск по основание и
размер. В хода на устните състезания въз основа както на изложеното в писмения
отговор, така и на съображенията, възведени в представени писмени бележки
/съдът не ги кредитира, тъй като макар и в същите да е посочено, че са за
настоящото гр.д.№95/2020г. по описа на ЕРС са относими за др.правен спор с друг
ищец – Георги Шахов и касаят различни претенции/, пълномощникът на ответната
ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за постановяване на решение, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, с доводи да не са налице основания за преизчисляване на положения нощен
труд от ищеца с коефициент 1,143, позовавайки се и на практиката
на ОС-Русе, ОС-Хасково и ОС-Велико Търново по идентични казуси, като в този
случай заявява присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен
списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и съдът е
приел за безспорно установено с доклада си по чл.312 ал.1 т.2 от ГПК обстоятелството, че ищецът Т.А.К. за времето от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника на длъжността „ст.полицай” в ГОДГ-Резово към ГПУ-Малко
Търново към РД”ГП”-Елхово при ГД”ГП”-МВР. Не е спорно и обстоятелството,
че ищецът в посочения период е работил на смени по график, всяка с
продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е
полагал по 7 или 8 нощни смени месечно /единият месец 7, следващия 8/, при
сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., в съставени
за тази цел протоколи, изготвени за всяко тримесечие.
За изясняване на делото от
фактическа страна е назначена по искане на ищцовата страна, изслушана и приета
като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която, А.Г.Т., е направило изчисленията си, както въз основа данни по нарядните
дневници при ГПУ-Малко Търново и протоколи, така и ползвайки се на издадените
от Министъра на вътрешните работи и имащи отношение изрично цитирани Наредби, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости на РД „ГП"- град Елхово. В писменото си заключение, поддържано и в хода на изслушването му, вещото лице е констатирало,
че за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил нощен труд общо в размер на 1 504 часа /подробно
описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Посочено е, че отработеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен.
В резултат на превръщането на положения от ищеца Т.А.К. нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е установено, че същият възлиза общо на 1 719.07 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения, е общо за процесния период в размер на 215.07 часа. Вещото лице изрично е уточнило, че на ищеца не било заплащано към момента на
проверката от експерта в счетоводството при ответника – 18.02.2020г. допълнителен извънреден труд, преизчислен съгласно положения нощен труд с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд. След извършени изчисления,
експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд възлиза общо на 1 492.32 лв. Към заключението е приложена и подробна справка, в табличен вид, с
данните за БТВ за процесния период по месеци, съответната часова ставка; както и съответно
часовата ставка увеличена с 50%; отработеното от ищеца време за процесния период от време, обосновали даденото от вещото
лице заключение за часовете нощен труд. Изрично в
отговор на поставена конкретна задача, в.лице е отразило, че размерът на
основното месечно възнаграждение на ищеца К. е променяно на законово основание
и с двустранно подписани между страните трудови договори и същото е посочено
аналитично в колона 2 от Таблица 1 – Приложение №1 към експертното заключение. Така изслушаното и поддържано от вещото лице Т. заключение по
експертизата, не се оспори от страните, като съдът го прецени за обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което се възприема изцяло, считайки го за правилно.
От така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът е квалифицирал с доклада си по
чл.312 ал.1 т.2 от ГПК, обявен за окончетелен в провелото се на 06.03.2020г.
о.с.заседание, предявеният от ищеца иск по чл.178, ал.1, т.3, вр.
с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1440.00 лева, увеличена
по реда на чл.214 ал.1 изр.3 предл.1-во от ГПК на сумата от 1492.32 лева, представляваща неизплатеното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда /пред РС-Бургас/- 01.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, като подаден от надлежно
легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия
спор.
Разгледан по същество:
Материалното
правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се регулира от специалния
ЗМВР както по отношение на ЗДСл, така
и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на
предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/,
продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд - установено в разпоредбата на чл.178
ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения“. Сред предвидените в
същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време. В
конкретният случай се претендира
положен извънреден труд при втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на
работодателя, по който факт не се спори. Спорен е само размера на положения от ищеца труд. Съгласно приложимата
разпоредба на чл.178 ал.1 т.3 от
специалния ЗМВР държавните служители, какъвто е и ищецът К., имат право на
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно
чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3,
изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на
работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесният случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното
работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на
смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът
е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна,
нощна и два дни почивка и е полагал по 7 или 8 нощни (22.00 – 06.00 часа) смени месечно /единият месец 7,
следващия 8/, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно,
за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите
на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. За времето, касаещо предмета на
спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като в
чл.3 ал.3 от същата се визира, че за държавните
служители в МВР „при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта
между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа на всеки 24 часов
период.“. Но в същата Наредба няма въведена изрична методология за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143,
каквато норма /чл.31 ал.2/ изрично е съдържала предходно действащата Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. В последната изрично е било предвидено в чл.31
ал.2, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00
ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/.
Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592 от
2015г., като последната е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г./.
Съдът приема, че в
рамките на процесния исков период за времето от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. е
действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г. като при липсата на
специално правило, възвеждащо методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, действително е налице нормативна празнота, като
в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения
нощен труд /НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма, не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а по-скоро представлява празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2
от НСОРЗ.
Съгласно цитираната разпоредба от НСОРЗ, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня -
8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За периода от
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на чл.9г от НРВПО, което предвижда, че отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По
силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите
"без превръщане на нощните часове в дневни" са заличени, считано от 17.07.2018г. От
това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за
извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в
дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на
разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на
отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на
практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това
не води до извода, че преди 17.07.2018г. получените в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се
заплащат като извънреден труд. По отношение на посочения
период от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. и
при липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали
е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери
прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на
закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период - 01.10.2016г.
- 30.09.2019г.
е действало правилото на чл.18,
ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ,
което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност
на работното време за съответния период, представляват извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и
възведеното в чл.9, ал.5 (обн., ДВ, бр. 102 от
3.12.1993г.) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези
разпоредби съдът приема, че общият разум на закона, е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено в редакцията на чл.9г ( изм. ДВ, бр. 58 от
13.07.2018 г.) от НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените си съображения, съдът намира, че при липса на законова методология
за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, ползващи се със специалната закрила по Кодекса на труда, съгласно изрично
визираното в разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, нормативната празнота следва да се преодолее
чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. В този смисъл е и практиката на въззивната инстанция - ОС-Ямбол по идентични казуси /напр.Решение
№68/01.06.2020г. по възз.гр.д.№33/2020г.; Решение № 81/29.05.2020г. по
възз.гр.д.№31/2020г.; Решение № 44/11.03. 2020г., постановено по възз.гр.д.№
24/2020г. и др./.
По изложените съображения и съгласно експертното
заключение, съдът достига до извода, че е налице положен от ищеца К. извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Видно от заключението на вещото лице Т. за този период,
на база приобщената по делото доказателствена съвкупност, счетоводните документи
при ответника и нарядни дневници, извънредните и неплатени
преди датата на завеждане на исковата молба в съда часове положен от ищеца нощен труд за
процесният период - общо 1 504 часа, който нощен труд преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд съобразно задачата от ищеца,
е в размер общо на 1 719.07 часа, аналитично посочени за всеки отчетен
период по тримесечия в Таблица 1 съставляваща Приложение №1 към заключението по
ССЕ. Разликата между положения нощен труд в часове и приравнения за процесния
период – 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е общо в размер на 215.07 часа.
Неизплатената сума за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е в размер общо на 1 492.32
лв., в какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното
изменение по реда на чл. 214 ал.1 изр.3-то предл.1-во от ГПК.
Макар че положеният от ищеца извънреден
труд за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г. вкл., е следвало да бъде
изплатен до 31.10.2019г., т.е. след датата на подаване на исковата молба в съда
– 01.10.2019г., то като изходи от констатираното и отразено в Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото
лице Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза,
че за соченият период от
три месеца ищецът К. е положил общо 152 часа нощен труд, които след приравняването им на
дневни с коефициент 1,143 възлизат на 173.74 часа, а
разликата между приравнен и
нощен труд в часове от 21,74 часа не е начислена,
съответно не е изплатено по платежни бележки възнаграждение в размер на 172.58 лева, то съдът приема, че е реализиран юридическият факт, пораждащ правото на
ищеца да търси тази сума към датата на исковата молба, което следва да се съобрази съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства
за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е
основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1 492.32 лева.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата
молба има характер на покана, поради
което акцесорната претенция за заплащане
на законна лихва върху
дължимото възнаграждение от 1 492.32 лева, считано от 01.10.2019г. - датата на предявяване на иска пред РС-Бургас, до окончателното й
плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна,
е основателно и следва
да се уважи.
Разноски по делото:
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, страните имат право на разноски
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, каквито претенции и двете
страни в процеса са заявили.
При този изход на делото с оглед уважаване изцяло на исковата
претенция в претендирания й, увеличен по реда и при условията на чл.214 ал.1
изр.3-то предл.1-во от ГПК размер и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца се дължат част от направените от него разноски по делото в общ
размер на 360.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС, видно от
приложения по делото на л.32 Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2020г. и пълномощно
на адв.С.К. ***, съдържимо се към иск.молба, в кориците на производството
образувано пред РС-Бургас.
Съдът
възприема направеното от ответника в хода на устните прения в провелото
се на 12.06.2020г. о.с.заседание, възражение за прекомерност на разноските за
платено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Видно от разпоредбата на чл.36, ал.2
от ЗА, към който препраща ГПК, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Този текст също препраща към
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изменена с Решение №419 на ВАС на РБ - ДВ бр.45
от 2020г. в сила от 15.05.2020г. В случая, съобразно цената на уважената по делото искова претенция, която
е в размер на 1 492.32 лева, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на сумата от 275.48 лева с вкл.ДДС. С оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото- изготвяне на искова молба по един осъдителен
иск и акцесорно искане за лихви, както и на едно писмено становище /по хода на
делото, по доклада на съда, с направено искане за изменение в размера на
иск.претенция при условията на чл.214 ал.1 от ГПК и по съществото на спора/,
без явяване в о.с.з., проведени по делото две о.с.з., както и
обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и
правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 275.48 лв.с вкл.ДДС, като искането
за заплащане на разноски, представляващи заплатено адв.възнаграждение за
процесуално представителство над 275.48 лева до 360.00 лева с вкл.ДДС поради
прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, не следва да се уважава.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса върху уважения иск, като
същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 59.70 лева, както и 5.00
лева държ.такса в случай на издаване на изпълнителен лист. В полза на бюджета на съдебната власт следва да се възложат и
разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а именно – 100.00 лева.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1202 София, ***представлявана
от Директора - Гл. комисар С. И. К., да заплати на Т.А.К., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на
съобщения - ***, чрез адв.С.К. ***, на основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1 492.32 /хиляда четиристотин
деветдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда /пред РС-Бургас/ - 01.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на
решението в тази му ЧАСТ, с която е уважен искът с правно основание по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на
управление – 1202 София, ***представлявана от Директора - Гл.
комисар С. И. К., да заплати на Т.А.К., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения
- ***, чрез адв.С.К. ***, направените
разноски по делото като НАМАЛЯВА на
основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение за осъщественото от адв.С.Г.К. *** процесуално представителство на ищеца К.
по настоящото гр.д., от 360.00 /триста и
шестдесет/ лева с вкл.ДДС на 275.48 /двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева с вкл.ДДС.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на
управление – 1202 София, ***представлявана от Директора - Гл.
комисар С. И. К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово сумата от 59.70 /петдесет и девет
лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща размер на дължимата държавна такса върху уважения иск, държавна такса от 5.00 /пет/ лева в случай на издаване на
изпълнителен лист и сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, изплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
ОБЖАЛВАНЕ пред ЯОС чрез ЕРС в двуседмичен срок, считано от 26.06.2020г. –
датата, посочена в съдебно заседание по смисъла на чл.315 ал.2 от ГПК, за
обявяването му в регистъра на съдебните актове при Районен съд-гр.Елхово.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/