Решение по дело №143/2017 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 138
Дата: 2 октомври 2017 г. (в сила от 6 ноември 2017 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20177120700143
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 02.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на тринадесети септември  през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

                                                      ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ           

                                                                         МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на зам.окръжен прокурор Делчева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д  143  по описа на КАС за 2017 г., и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по протест от зам.окръжен прокурор при ОП Кърджали против чл.12 и чл.20, ал.1 и ал.3 от Наредба за организация на движението при постоянно и кратковременно платено паркиране, приети с Решение №26/31.03.2016 г. на ОбС Черноочене. В протеста се твърди несъответствие  на оспорените текстове от наредбата с разпоредбите на чл.71, т.5, б.“б“, чл.178д и чл.178е от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). По горните съображения се иска отмяната им като незаконосъобразни. Претендира деловодни разноски.

С определение №90/12.07.2017 г. постановено по адм.д.0179/2017 Г. по описа на АС Кърджали към настоящото дело е присъединено и адм.д. №179/2017 г. по описа на КАС, за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение по тях. Последното дело е образувано по жалба от П.Т.З., против чл.12 и чл.20, ал.1 и ал.3 от Наредба за организация на движението при постоянно и кратковременно платено паркиране, приети с Решение №26/31.03.2016 г. на ОбС Черноочене. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е правоспособен водач, който управлява, спира и паркира, вкл. и в зоните за платено паркиране на територията на община Черноочене. Счита, че оспорената част от наредбата го застрашава с незаконосъобразни правила за репатриране на автомобила и налагане на глоби, в размери, които не са предвидени в закона. Излага съображение за нищожност на оспорените разпоредби, като издадени извън правомощията на ОбС. Сочи и незаконосъобразност на обжалваните текстове от наредбата, поради противоречие на чл.12 от наредбата с разпоредбите на чл.167, ал.2, т.2 и чл.171, т.5 от ЗДвП, както и несъответствие на чл.20, ал.1 и ал.3 с разпоредбите на чл.178д и чл.178е от ЗДвП. Иска отмяна  на оспорените разпоредби на общинската наредба и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Общински съвет Черноочене, чрез пълномощника си адв.С., намира, че при приемането на оспорените текстове от наредбата, ОбС Черноочене се е отклонил от законовите изисквания, поради което протестът е основателен. По отношение на жалбата на П.З. сочи, че последният не е установил правен интерес от оспорването и не следва да му бъдат присъждани разноски по делото. Алтернативно, прави искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение от 1 200 лв., като прекомерно. 

Административният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установи се от приложения по делото протокол №3 от проведеното на 31.03.2016 г. заседание на ОбС Черноочене, че приемането на Наредбата е било включено като т.2 в дневния ред на заседанието, въз основа на предложение на кмета на общината, съдържащо мотиви. Установи се също, че предложението е било подкрепено от постоянните комисии към общинския съвет.

Оспорените текстове на чл.12 и чл.20, ал.1 и ал.3 от Наредба за организация на движението при постоянно и кратковременно платено паркиране на територията на община Черноочене, са приети с Решение №26/31.03.2016 г. на ОбС Черноочене, на основание чл.21, ал.2  ЗМСМА и чл.99 от ЗДвП. Решението е било взето, с необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на всички 15 общински съветника, присъствали на заседанието, при общ брой на общинските съветници - 17.

Оспорените разпоредби от Наредба за организация на движението при постоянно и кратковременно платено паркиране на територията на община Черноочене, имат следното съдържание:

„Чл.12 При престояване на блокирано с техническо средство („скоба”) ППС, паркирано за време по-дълго от указаното на пътния знак, същото може да бъде отстранено принудително по реда на чл.168 от Закона за движение по пътищата, като водачът или собственикът на ППС, разноските по принудителното задържане.“

            Чл.20, ал.1 „ За паркиране на ППС в нарушение на изискванията на настоящата наредба, върху специално обозначено място, определено за паркиране на ППС, обслужващо хора с увреждания, на извършителя се налага глоба в размер от 10 /десет/ до 50 /петдесет/ лева.

Чл.20, ал.3  „За паркиране на ППС върху тротоарни или зелени площи при което се затруднява движението на пешеходците се налага глоба в размер от 10 /десет/ до 50 /петдесет/ лева.“

По делото е приложено извлечение от интернет страницата на община Черноочене, разпечатано на 07.06.2017 г., видно от което на 25.03.2016 г. предложението на кмета на община Черноочене, ведно с мотивите към него, както и предложения проект на Наредбата са били публикувани в подраздел „Туризъм“, на раздел Общински съвет.

При тази фактическа обстановка и след проверка на допустимостта на оспорванията, както и на законосъобразността на оспорените разпоредби, съобразно  чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

По отношение допустимостта на оспорването на П.Т.З., съдът приема следното:

Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорят подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. По силата на горната разпоредба оспорването на подзаконов нормативен акт е допустимо само при наличие на личен и пряк правен интерес, а хипотезата на възможност да бъдат засегнати права или законни интереси е приложима когато възможността за засягане е реална, а не хипотетична. В случая, П.З. обосновава правния си интерес с факта, че е правоспособен водач и управлява, спира и паркира МПС на територията на община Черноочене, както и че е възможно да понесе санкция при паркиране в зона за почасово платено паркиране. Видно от приложените по делото документи – лична карта, СУМПС и СРМПС, З. е правоспособен водач, с постоянен адрес ***, като и личният му лек автомобил също е с регистрация в ****. За да се приеме обаче, че оспорените разпоредби от общинската наредба реално застрашават правата и интересите на оспорващия, е необходимо да е налице трайна връзка между него и територията на община Черноочене, на чиято територия е приложима наредбата. По делото липсват каквито и да било твърдения за някаква трайна връзка на оспорващия с община Черноочене, произтичаща от притежаван от лицето недвижим имот, полагане на труд, осъществяване на търговска дейност, които обстоятелства биха наложили честото или периодично управление, спиране и паркиране, вкл. и в зоните за паркиране на територията на община Черноочене.  Застрашаването на оспорващия от репатриране на автомобила и налагане на глоби е толкова вероятно, колкото и за всеки един друг водач на МПС, поради което съдът намира, че неговите права и законни интереси не са засегнати пряко, лично и непосредствено от разпоредбите на чл.12 и чл.20, ал.1 и ал.3 от Наредба за организация на движението при постоянно и кратковременно платено паркиране в община Черноочене /в този смисъл Определение № 6730/30.05.2017 г. по адм.дело № 5863/2017 г. по описа на ВАС/. Не се установи уредените в чл.12, чл.20, ал.1 и ал.3 от общинската правила да засягат или застрашават пряко и непосредствено правната сфера на оспорващия З.  и затова последният няма правен интерес от оспорването им. Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба в т.ч. и срещу подзаконов нормативен акт, съдът намира, че жалбата на З. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено по отношение на оспорващия П.З.

Оспорването на ОП Кърджали е допустимо. Протестът е подаден от прокурор, който съгласно чл.186, ал.2 АПК разполага с правомощието да оспори пред настоящия съд процесните текстове на наредбата, като това оспорване, според чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено със срок.  

Общинската наредба е приета от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Общинският съвет е орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. С чл.99, ал.1 от ЗДвП, на собственика или администрацията, управляваща пътя е предоставена възможност да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, а с чл.99, ал.3 ЗДвП, на ОбС е вменено правомощието да определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите. Налице е законова делегация на компетентност за регулиране на обществени отношения, свързани с прилагане на отделни разпоредби на ЗДвП.

               При приемането на Наредбата съдът констатира съществено нарушение на процесуалните правила. От приложеното по делото извлечение от интернет страницата на община Черноочене се установява, че проектът на Наредбата, както и  предложението на кмета на община Черноочене, ведно с мотивите към него е бил публикуван на 25.03.2016 г., а оспорените текстове от наредбата са приети на 31.03.2016 г. с Решение №26/31.03.2016 г. на ОбС Черноочене.

               Съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, в относимата редакция на текста, обн. ДВ, бр. 46/2007 г., преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Последното задължение е императивно и има за цел да гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а неизпълнението му води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща отмяната му в оспорената част.

 По отношение на оспорените текстове на чл.12 и чл.20, ал.1 и ал.3 от общинската наредба, освен констатираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът установи и нарушение на материалния закон.

По силата на цитирания по-горе текст на чл.8 от ЗНА, при приемането на  наредби, регламентиращи обществени отношения с местно значение, общинските съвети следва на първо място да се съобразяват с нормативните актове от по-висока степен. В този смисъл е и предвиденото в чл.76, ал.3 АПК, уреждащ компетентността на общинските съвети по издаване на нормативни актове.

Оспорения текст на чл.12 от Наредбата предвижда,  при престояване на блокирано с техническо средство („скоба”) ППС, за време по-дълго от указаното на пътния знак, същото да бъде отстранено принудително, по реда на чл.168 от Закона за движение по пътищата. Според чл.11 от наредбата принудителното задържане, чрез използване на скоби се прилага по отношение на ППС, паркирано в нарушение на чл.3 от Наредбата. От своя страна чл.3 от Наредбата касае реда, по който се извършва заплащането; типа и образеца на талона, удостоверяващ плащането и контрола на заплатеното и действителното време на паркиране, на улици, площади и паркинги-публична общинска собственост с въведен от общинския съвет режим на платено паркиране. Т.е., предвиденото в чл.12 от Наредбата принудително отстраняване, касае превозните средства, паркирали на места с режим на платено паркиране, които са блокирани с техническо средство и са престояли на това място време, по-дълго от указаното с пътен знак.

С чл.168 от ЗДвП, към който препраща оспорената разпоредба на чл.12, са посочени лицата, които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене, на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Това са  определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, в т.ч. са и длъжностните лица, определени от кмета на общината, като представляващ администрацията, управляваща общинските пътища. Последната разпоредба обаче не посочва реда за налагане на принудителната административна мярка.

Случаите, в които е допустимо преместването на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, са уредени в чл.171, т.5, от ЗДвП, като с налагането на горната принудителна административна мярка се цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Видно от съдържанието на чл.12 и направеното по-горе тълкуване на разпоредбата, във вр. с другите текстове на наредбата, предвиденото принудително отстраняване на ППС, в крайна сметка е свързано с неизпълнение на задължение за плащане на цена за паркиране на място с режим на платено паркиране, както и пресрочване на определеното време за паркиране, хипотеза която не е уредена в чл.171, т.5, б.“а“ и б.“б“ ЗДвП.  С оглед хипотезите, в които се прилага, с тази принудителна административна мярка не се цели нито осигуряване безопасността на движението по пътищата, нито преустановяване на административни нарушения, поради което оспорената разпоредба не съответства на предвиденото в чл.171 ЗДвП и противоречи на целта на закона.

Незаконосъобразни, като несъответстващи на норми на ЗДвП, са и оспорените разпоредби на чл.20, ал.1 и ал.3 от наредбата, с които е предвидена глоба в размер от 10 до 50 лв. за паркиране на ППС, върху специално обозначено място, определено за паркиране на ППС, обслужващо хора с увреждания /чл.20, ал.1/, както и за паркиране на ППС върху тротоарни или зелени площи, затрудняващо движението на пешеходците.  По отношение на лицата, които, без да имат това право, паркират на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания,  разпоредбата на чл.178д ЗДвП, предвижда глоба в абсолютен размер от 200 лв., а по отношение на  лица, паркирали пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места, предвидената глоба е в размер от  50 до 200 лв.

            При така констатираното несъответствие на оспорените текстове от наредбата с предвиденото в чл.178д и чл.178е ЗДвП, настоящата инстанция счита, че оспорените  разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.3 от  общинската наредба са приети в противоречие с материалния закон, поради което подлежат на отмяна, като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен.

            При този изход на делото, в полза на ОП Кърджали следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена такса за обява в ДВ, в размер на 20 лв., платими от ответника.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 и чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд Кърджали

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. срещу разпоредбите на чл.12 и чл.20, ал.1 и ал.3 от Наредба на община Черноочене за организация на движението при постоянно и кратковременно платено паркиране и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази му част.

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.12 и чл.20, ал.1 и ал.3 от Наредба на община Черноочене за организация на движението при постоянно и кратковременно платено паркиране.

ОСЪЖДА Общински Съвет Черноочене да заплати на Окръжна прокуратура Кърджали, разноски по делото в размер на 20 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, като прекратителната част е с характер на определение, подлежащо на обжалване пред ВАС, в 7-дневен срок  от съобщението.

След влизането му в сила, решението подлежи на обявяване по реда, по който е обявена Наредба на община Черноочене за организация на движението при постоянно и кратковременно платено паркиране.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                     

                                                                                              2.