О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
41
Видинският
окръжен съд
гражданско отделение
в закрито
заседание на 20 юли
две хиляди и осемнадедесета година в състав :
Председател: А. П.
Членове:
при секретаря
……………………………………………..и с участието
на……………………прокурора………………..изслуша
докладваното
от съдия П. в.гр.дело 29 по описа на ВОС за 2016 година.
Съдът се е
произнесъл по делото с Решение № 65, от 20.02.2018
г., постановено по гр.д. № 427/2016г.
Против решението са подадени въззивни жалби от В.Н.Ц., с вх. № 822 от 15.03.2018 г., №
825 от 16.03.2018 г. и №919 от 22.03.2018 г. в които се съдържа искане по
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се , че
неправилно е осъден ищеца да заплати д.т. върху отхвърлената част от иска , тъй
като същият е освободен от д.т..
Съдът, констатира, че с
решението, чието изменение в частта за разноските се иска, предвид изхода на делото ищеца е осъден да заплати
по сметката на ВОС държавна такса върху предявените искове в размер на 1372,21 лева. Записано е: „На основание чл.78,ал.7 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметката на ВОС сумата от 1372,21 лева дължима
държавна такса за образуване на дело по иска за обезщетение в размер на
законната лихва в размер на 34305,38 лева, както и 5 лв. за сл.издаване на
изпълнителен лист. „
В
производството по настоящото дело ищецът е освободен отд.т.
и разноски , като му е допусната правна помощ. С решението в обжаваната част съдът е приел , че предвид отхвърляни на
иска са налице условията на чл.78,ал.7 ГПК и ищецът , който е освободен от д.т.
и разноски в производството , следва да заплати дължимата д.т. за отхвърлената
част от иска.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 7 ГПК съдържа две хипотези,
общото между които е единствено в това, че уреждат
отношения във връзка с получена правна помощ от
лице в качеството му на участник
в гражданско съдебно производство.
В
първата хипотеза /чл. 78, ал.
7, изр. първо ГПК/ възниква материално право в полза на Националното
бюро за правна
помощ /НБПП/ да иска да му
бъде присъдено изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ, когато претенцията
на лицето, получило правна помощ /осигурена безплатна адвокатска защита съгласно чл. 94 ГПК/ бъде
уважена.
Съгласно
второто изречение на чл. 78, ал. 7 ГПК, в
случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Нормата на чл. 78,
ал. 7, изр.
второ ГПК касае отговорността на получилото правна
помощ лице за разноските, направени от противната
страна като участник в съдебното производство /срвн., общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК/. По аргумент на противното такива не се дължат за д.т.
С оглед изложеното,
Съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за
основателна. Налице са условията на чл.248 ГПК и следва да се измени решението
в частта за разноските като сумата от 1372,21 лева дължима държавна такса
следва да остане за сметка на бюджета.
Предвид горното , Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ИЗМЕНЯ с Решение № 65, от 20.02.2018
г., постановено по гр.д. № 427/2016г.
В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
Сумата от 1372,21 лева дължима държавна
такса, КОЯТО ИЩЕЦЪТ В.Н.Ц. е осъден да заплати по сметката на ВОС да остане
за сметка на бюджета.
Определението подлежи на обжалване по реда за обжалване на самото решение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: