Р Е Ш Е Н И Е
260233/3.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На дванадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2219 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Н.Я.В., с ЕГН********** и А.Д.В., с ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес: ***, чрез адв.С.С. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях, фамилното име и издръжката. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.
Молителката Н.Я.В. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв.С.С. от ШАК, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.
Молителят А.Д.В. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител - адв.С.С. от ШАК, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молителите Н.Я.В. и А.Д.В. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 27.04.2002 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №76/27.04.2002 год. Двамата имали родено едно дете, но същото било навършило пълнолетие. Живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №28, вх.4, ет.1, ап.75. Двамата са постигнали съгласие същото за в бъдеще да се ползва от молителя, като молителката го е напуснала. В молбата си заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Заявяват, че по време на брака не са придобивали недвижими имоти и движими вещи в режим на СИО, а придобитите движими вещи за обикновено ползване са поделили помежду си извънсъдебно. Молителката е променила фамилното си име при сключване на брака, като в исковата молба заявява, че желае да продължи да носи брачното си фамилно име В.. Двамата нямат претенции за заплащане на издръжка помежду си.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак, Пълномощно и Документ за заплатена държавна такса.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Н.Я.В. и А.Д.В. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, като взе предвид тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е заплатила държавна такса в размер на 25 лева, поради което молителят следва да бъде осъден да заплати разликата до пълния определен от съда размер. В този смисъл при разпределение на разноските съдът съобрази обстоятелството, че двамата молители са постигнали споразумение разноските да бъдат поети от двамата молители по равно.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.Я.В.,
с ЕГН********** и А.Д.В., с ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес: ***,
чрез адв.С.С. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №76/27.04.2002 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.Я.В. и А.Д.В. споразумение в следния смисъл:
І. Семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №28, вх.4, ет.1, ап.75 за в бъдеще ще се ползва от молителя А.Д.В., като съдът констатира, че молителката Н.Я.В. го е напуснала.
ІI. Молителите нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си.
III. Молителите декларират, че по време на брака си не са придобивали движимо и недвижимо имущество, поради което нямат имуществени претенции един спрямо друг, като са поделили доброволно и извънсъдебно притежаваните то тях движими вещи за обикновено ползване.
IV. След прекратяване на брака молителката Н.Я.В., с ЕГН********** запазва брачното си фамилно име В..
V. Направените по делото разноски се поемат от двамата молители поравно.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА А.Д.В., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща доплащане на държавна такса до пълния определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: