РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120105050 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от Община Царево, с адрес ***,
представлявана от кмета Г. И. Л. против “БОНИ-ДЖЕЙ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. С. В. за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2940 лева главница за неплатени
вноски за наем, дължима по договор за наем на недвижим имот от 30.07.2015г., за месеците
юни, юли, август и септември 2020г. (по 735 лева за всеки месец), сумата от 1053.77 лева
договорна лихва за забава по чл.10 от договора за наем, за периода от 26.08.2018г. до
22.03.2021г., сбор от 226.01 лева лихва върху наема за август 2018г., 207.02 лева лихва върху
наема за септември 2018г., 39.81 лева лихва върху наема за юни 2019г., 21.44 лева лихва
върху наема за юли 2019г., 2.45 лева лихва върху наема за август 2019г., 167.67 лева лихва
върху наема за юни 2020г., 149.04 лева лихва върху наема за юли 2020г., 129.79 лева лихва
върху наема за август 2020г. и 110.54 лева лихва върху наема за септември 2020г., сумата от
1524.32 лева за изразходвана електроенергия за периода от 2018г. до 2020г., сбор от 699.16
лева за юли, август и септември 2018г., 486.08 лева за юли, август и септември 2019г. и
339.08 лева за август 2020г., сумата от 90.79 лева за изразходвана питейна вода за периода от
2018г. до 2020г., сбор от 21.83 лева по фактури № **********/23.07.2018г., №
**********/23.08.2018г., № **********/21.09.2018г., 65.88 лева по фактури №
**********/24.09.2019г., № **********/23.08.2019г. и 3.08 лева по фактури №
**********/23.09.2020г. и № **********/23.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2940 лева, начиная от 05.04.2021г. до изплащане на вземането.
1
Ищецът твърди, че е собственик на обект лятно кино, който е бил отдаден под наем
на ответника с договор за наем от 30.07.2015г. Срокът на наема е 10 години. Наемателят се е
задължил да заплаща наемна цена от 2940 лева всяка година за периода от 01.06. до 30.09.
На основание чл.10 от договора, наемателят дължи и неустойка от 0.1% от дължимата сума
за всеки просрочен ден при забава в плащането на наемната вноска. Наемателят е ползвал
обекта, но не е заплатил посочената наемна цена за 2020г., както и разходите за питейна
вода и електроенергия. За дължимите суми общината е издала надлежно фактури. Моли се
исковете да се уважат. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.232 ЗЗД вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява,
че за 2015г. общината му е предала имота с подписан приемо-предавателен протокол. За
останалите периоди общината не е предавала на ответника държането на имота. През лятото
на 2018г., 2019г. и 2020г. ответникът не е ползвал имота и не е потребявал електричество и
вода. Ответникът не е осъществявал дейност, което се установява и от публикуваните в
Търговския регистър отчети. Договорът неправилно е бил прекратен от общината през
2021г., тъй като основание за прекратяването е неплащане на три последователни години, а
не на три последователни месеца.
Ответникът твърди, че от действията на общината е претърпял през 2016г. вреди в
размер на 7200 лева, както и вреди от неизпълнение на договора в размер на 5608.88 лева.
Заявява, че прихваща сумата по иска с тези суми. С разпореждане от 16.11.2021г.
възраженията за прихващане са оставени без движение и са дадени надлежни указания за
изправяне на нередовностите. В дадения срок указанията не са изпълнени, поради което
съдът не е приел за разглеждане подадените възражения за прихващане.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Искът за установяване дължимостта на вземанията за наем за 2020г. е основателен.
Няма спор, а и се установява от данните по делото, че на 30.07.2015г. е бил сключен договор
за наем на недвижим имот между Община Царево, като наемодател и Бони-Джей ЕООД
като наемател. Предмет на договора е наемането на общински недвижим имот,
представляващ лятно кино в гр.Царево. Според чл.2 наемателят се задължава да си служи с
наетия имот като го ползва за лятно кино за периода за ползване от 01.06. до 30.09. Според
чл.4, ал.4 предаването на имота от наемодателя на наемателя, неговото състояние, както и
възраженията на наемателя се удостоверяват с протокол, който се прилага към договора. В
чл.5 е уговорена наемната цена и тя е в размер на 2450 лева без ДДС за периода за ползване
от 01.06. до 30.09. Според чл.10, ал.2 при забава в плащането на наемна вноска наемателят
дължи неустойка в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки просрочен ден. Срокът на
договора е 10 години /чл.14, ал.1/.
Данните сочат, че в изпълнение на договора страните са подписали на 30.07.2015г.,
т.е. на същия ден, в който договорът е сключен, приемо-предавателен протокол, от който е
видно, че наемодателят е предал във владение на наемателя лятното кино. Следователно,
наемодателят е изпълнил основното си задължение и е предал фактическото държание на
2
наетия обект. Възраженията на ответника, че трябвало всяка година преди летния сезон
/когато се ползва обектът/ киното да се предава отново с нов приемо-предавателен протокол,
е неоснователно. В договора няма разписана такава клауза. Според чл.4, наемодателят се
задължава да предаде имота на наемателя за ползване /ал.1/, като предаването на имота и
неговото състояние се удостоверява с протокол /ал.4/. Текстът на чл.4 сочи на извод, че
предаването на фактическото държане на лятното кино в полза на наемателя е еднократен
акт. То е извършено още през 2015г. Независимо, че киното се ползва само лятото, явна е
волята на страните държането върху него да се осъществява от ответника през целия период
на договора.
Ето защо съдът приема, че ответникът е бил в държане на киното, считано от
30.07.2015г. и тази фактическа власт не е била прекъсвана през годините до 2021г., когато с
писмо от 26.01.2021г. наемодателят е прекратил договора за наем поради неплащане на
наемните вноски. Следователно за процесния период, за който се търсят тези вноски, а
именно 2020г., ответникът е имал фактическата власт върху имота и го е ползвал, респ. е
можел да го ползва по предназначение.
Впрочем по делото са събрани писмени доказателства, които установяват, че
извънсъдебно ответникът е признал ползването на имота от негова страна. Така например
ответникът е подал уведомление до кмета на общината, в което е заявил, че в началото на
септември 2016г. общинската администрация е организирала в наетия имот прожекция на
документален мюзикъл, т.е. прави се извод, че през лятото на 2016г. киното се е ползвало от
наемателя, противно на неговите твърдения. Налице са няколко приходни касови ордера и
разписки за безкасово плащане, с които ответникът е платил наемите за 2018г. и 2019г.
Подадена е от Бони Джей ЕООД молба от 19.08.2020г., с която се иска наемът да бъде
намален с 50% заради ковид ситуацията в страната. По-рано с уведомление от 11.03.2021г.,
ответникът е изискал от ищеца да не предприема действия, които да препятстват
несмущаваното ползване на наетия имот и се изразява готовност задълженията за
комунални услуги да бъдат погасени във възможно най-кратки срокове. Това сочи на извод,
че наемателят е в държане на наетия обект през годините, включително и за процесната
2020г. След като той е ползвал обекта, съответно дължи и заплащане на наемната цена.
Икономическата експертиза по делото е дала заключение, че по издадените
фактури за наем на обща стойност 2940 лева не са отразени плащания. Сумата е равна на
сумата, определена в наемния договор, с ДДС. Задължението за заплащане на наема за
2020г. е отдавна падежирало и изискуемо. Няма данни да е погасено с плащане. Ответникът
е ползвал имота и дължи наема. Следва решение, с което се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца наем за 2020г. в размер на 2940 лева, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
По отношение на търсената договорна лихва за забава по чл.10 от договора, съдът
намира следното:
Искът е неоснователен. Според чл.10, ал.2 при забава в плащането на наемна
вноска наемателят дължи неустойка в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки просрочен
3
ден. Така че всъщност е уговорено вземане за мораторна неустойка по договора, свързана
със забавата на длъжника да плати наема. От позицията на ответника е явно, че той оспорва
всички предявени искове. Независимо, че няма конкретно възражение против иска за
неустойката /договорна лихва за забава/, съдът намира, че така уговорена, неустойката не се
дължи, като прекомерна и поради това противна на обществения морал – чл.26, ал.2 ЗЗД. За
нищожността на неустойката съдът следи служебно, без да е нужно да има повдигнато
такова възражение. Тази неустойка е уговорена на ден, без краен срок и предел на
начисление. На ден тя е в размер на 0.1% от дължимата сума. Простите аритметични
изчисления показват, че само за месец неустойката се равнява на 3% от забавената главница,
а за една година тя би нараснала до 36%. За сравнение, годишният размер на законната
лихва по чл.86 ЗЗД е 10%. Следователно неустойката е 3.6 пъти по-голяма по размер от
законната лихва. Разликата между стойностите е значителна, поради което съдът е на
мнение, че размерът на неустойката е в нарушение на добрите нрави, поради което тази
разпоредба от договора се явява нищожна. След като това е така, ответникът не дължи
търсената сума от 1053.77 лева за договорна лихва /неустойка/. Трябва да се постанови
решение, с което този иск се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска за 1524.32 лева за изразходена електрическа енергия за
периода от 2018г. до 2020г., районният съд намира следното:
Искът е частично основателен. Според чл.11, ал.3 от договора, всички разходи,
свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя. В същия смисъл е и нормата на
чл.232, ал.2 ЗЗД. Както беше установено, през този период ответникът е ползвал обекта и
следователно дължи заплащане на изразходените консумативи за електрическа енергия.
Експертизата сочи, че от страна на ЕВН са издавани фактури на Община Царево, като във
всяка фактура са фактурирани потребени количества, по обекти с детайлно посочени за
всеки обект, идентифициран с ИТ номер и наименование. За лятното кино, след съставени
разпределителни протоколи за консумирана ел.енергия за трите процесни години е
установено, че се дължат общо 1523.32 лева разходи. Не са отразени платени суми за
ел.енергия от ответника. Следователно задължението не е погасено. Следва решение, с
което се приеме за установено, че се дължат 1523.32 лева, като се отхвърли искът за
горницата до 1524.32 лева.
По отношение на иска за 90.79 лева за изразходена вода за периода от 2018г. до
2020г., районният съд съобразява следното:
Това също са разходи, свързани с ежедневното ползване на наетия имот и
съответно се дължат от наемателя. Експертизата е установила, че от страна на ВиК ЕАД са
издадени на общината фактури за потребени количества вода, по обекти с детайлно
посочени за всеки обект номер на водомер, обект и наименование. За лятното кино са
отчетени общо 91.15 лева за вода, канал и пречистване за периода от 2018г. до 2020г. Не са
отразени платени суми за вода от ответника, поради което вземането на ищеца не е погасено
и се дължи. С исковата молба се търси по-малка сума за студена вода, а именно 90.79 лева,
която сума е присъдена и със заповедта за изпълнение. В заповедта за изпълнение обаче
4
сумата е детайлизирана между отделните фактури и съдът в исковия процес е обвързан от
това обстоятелство. Съгласно експертизата, сборът от сумите по фактури №
**********/23.07.2018г., № **********/23.08.2018г., № **********/21.09.2018г. възлиза на
19.10 лева, сборът от сумите по фактури № **********/24.09.2019г., №
**********/23.08.2019г. възлиза на 65.88 лева, а сборът от сумите по фактури №
**********/23.09.2020г. и № **********/23.10.2020г. е равен на 6.16 лева /но по заповедта
този сбор се равнява на 3.08 лева/. Следователно, като съобрази сумите, присъдени със
заповедта за изпълнение и експертизата, съдът стига до извод, че за ползвана студена вода
наемателят дължи на наемодателя сумата от общо 88.06 лева (19.10+65.88+3.08). Следва
решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца 88.06 лева за този
консуматив, като се отхвърли иска за горницата до 90.79 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 808.53 лева
разноски в исковото производство и сумата от 212.75 лева разноски по заповедното дело,
съразмерно на уважената част от исковете. Сумата от 35 лева разноски за свидетел не се
присъжда в полза на ищеца, тъй като свидетел не е разпитан и може да му се върне по
негово искане.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “БОНИ-ДЖЕЙ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. В., че дължи на
ОБЩИНА ЦАРЕВО, с адрес ***, представлявана от кмета Г. И. Л. сумата от 2940 лева /две
хиляди деветстотин и четиридесет лева/ главница за неплатени вноски за наем, дължима по
договор за наем на недвижим имот от 30.07.2015г., за месеците юни, юли, август и
септември 2020г. (по 735 лева за всеки месец), сумата от 1523.32 лева /хиляда петстотин
двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/ разходи за изразходвана електроенергия за
периода от 2018г. до 2020г., сбор от 699.16 лева за юли, август и септември 2018г., 486.08
лева за юли, август и септември 2019г. и 338.08 лева за август 2020г., сумата от 88.06 лева
/осемдесет и осем лева и шест стотинки/ разходи за изразходвана питейна вода за периода от
2018г. до 2020г., сбор от 19.10 лева по фактури № **********/23.07.2018г., №
**********/23.08.2018г., № **********/21.09.2018г., 65.88 лева по фактури №
**********/24.09.2019г., № **********/23.08.2019г. и 3.08 лева по фактури №
**********/23.09.2020г. и № **********/23.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2940 лева, начиная от 05.04.2021г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1523.32 лева разходи за изразходвана електроенергия до
1524.32 лева, за горницата над 88.06 лева разходи за изразходвана питейна вода до 90.79
лева, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 1053.77 лева договорна лихва за забава
по чл.10 от договора за наем, за периода от 26.08.2018г. до 22.03.2021г., сбор от 226.01 лева
лихва върху наема за август 2018г., 207.02 лева лихва върху наема за септември 2018г., 39.81
5
лева лихва върху наема за юни 2019г., 21.44 лева лихва върху наема за юли 2019г., 2.45 лева
лихва върху наема за август 2019г., 167.67 лева лихва върху наема за юни 2020г., 149.04 лева
лихва върху наема за юли 2020г., 129.79 лева лихва върху наема за август 2020г. и 110.54
лева лихва върху наема за септември 2020г.
ОСЪЖДА “БОНИ-ДЖЕЙ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от М. С. В. да заплати на ОБЩИНА ЦАРЕВО, с адрес ***,
представлявана от кмета Г. И. Л. сумата от 808.53 лева /осемстотин и осем лева и петдесет и
три стотинки/ съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 212.75
лева /двеста и дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ съдебно-деловодни разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
6