РЕШЕНИЕ
Номер 14217.11.2020 г.Град Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – КърджалиI. състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
Секретар:Петя Х. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20205100500198 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 41/17.03.2020 г., постановено по гр.д. № 273 по описа за
2019 г., М.ският районен съд е отхвърлил предявеният от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.",
ет.*, офис *, с ЕИК ***, против Й. Х. Х., с постоянен адрес с.З., общ.М., с
ЕГН **********, иск, с който се иска да се признае за установено по
отношение на Й. Х. Х. с ЕГН **********, че дължи на "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД - гр. С., присъдени в издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 121/2019 г.
по описа на Районен съд - гр.М., сумата в размер на 4 095.69 лв. - главница за
периода 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., по отношение на която на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 20.07.2017 г. (датата на прехвърляне на
задължението); възнаградителна лихва в размер на 318.86 лв. за периода от
01.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв.,
считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -
01.02.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
1
Със същото решение е отхвърлен предявеният от "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.", ет.*, офис
*, с ЕИК ***, против Й. Х. Х., с постоянен адрес с.З., общ.М., с ЕГН
**********, иск при условията на евентуалност за заплащане на сумата в
размер на 4 095.69 лв. -главница за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г.,
по отношение на която на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017
г. (датата на прехвърляне на задължението); възнаградителна лихва в размер
на 318.86 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; обезщетение за
забава в размер на 656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда - 01.02.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от
01.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - гр. С., представляван от процесуалния представител - ю.к.
Иван Недков, който го обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния
закон. В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл.12, ал.2 във вр. с ал.1 от процесния договор
за заем, предвиждаща възможността на заемодателя по всяко време да прехвърли правата си
по договора на трето лице не била неравноправна по смисъла на чл.143, т.15 от ЗЗП.
Цитираната разпоредба от ЗЗП не била приложима към кредитните правоотношения,
какъвто бил настоящият случай. Правната норма третирала случаи на прехвърлени права и
задължения по договор от страна на търговец и/или доставчик в полза на трето лице, когато
обаче предмет на договора са стоки от търговския оборот, по отношение на които търговеца
- производител и/или доставчика са предоставили търговска гаранция за бъдещ определен
период от време и прехвърлянето на правата би могло да доведе до загуба на тази търговска
гаранция за потребителя предвид факта, че лицето което е придобило правата и
задълженията по договора може да не разполага с необходимите професионални
компетенции да поддържа предоставената първоначално търговска гаранция по смисъла на
чл.117 от ЗЗП. Неприложимостта на разпоредбата на чл.143, ал.1, т.15 от ЗЗП към
отношенията, свързани с кредитирането, можело да се изведе по пътя на тълкуването на т.2
и т.4 на §13 от ДР на ЗЗП, относно дадените легални дефиниции на понятието "търговец" и
"доставчик". Разпоредбата на чл.143, ал.1, т.15 от ЗЗП следвало да се прилага по отношение
на прехвърляне на права и задължения по договори за продажба на стоки, а не по отношение
на предоставени услуги, свързани с кредитиране на потребителя. Прехвърлянето на
вземания по договори за потребителски кредити било уредено изрично с нормата на чл.26 от
ЗПК, която разпоредба била специална по отношение на правоотношенията, които
възникват по силата на сключени договори за потребителски кредити. Сочи се също, че
клаузата от договора, предвиждаща възможността на заемодателя да прехвърли правата си
по договора в полза на трето лице не накърнявала правата и законните интереси на
2
длъжника, нито водела до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора, тъй като, от една страна, при парична престация за длъжника било без
значение на кого ще изпълни, докато за кредитора не било без значение от кого може да
търси изпълнение, а в случая не съществувала опасност прехвърлянето на вземането да
доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Застъпва се становището, че понятието
"гаранции" следвало да се тълкува в смисъла, вложен в чл.1, ал.2, т.3 и глава V, Раздел II от
ЗЗП, а именно като право на потребителя да получи от търговеца гаранция за качеството и
съответствието на потребителската стока с договора, с каквато предвид естеството си
договорите за паричен заем не разполагали. В мотивите на обжалваното решение на
първоинстанционният съд не се обосновавало в какво може да се изразява намаляването на
гаранциите за потребителя. Твърди се, че цедентът може да прехвърли едно вземане в полза
на цесионера и без наличието на изрична клауза в договора по смисъла на чл.26 от ЗПК,
като последицата от нарушаване на тази разпоредба не е нищожност на договора, нито на
договора за цесия, а било предвидено задължение на кредитора да уведоми длъжника си за
цесията или да упълномощи новия кредитор да стори това при запазване на всички
възражения, произтичащи от договора за кредит, за потребителя, и спрямо новия кредитор.
По отношение на отхвърления осъдителен иск се сочи, че нито
съдебната практика, нито правната теория, поставяли някакви формални
изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябвало да бъде изрично
и недвусмислено. Видно от представеното към исковата молба уведомително
писмо за извършена цесия и предсрочна изискуемост, вземането на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД било в достатъчна степен индивидуализирано -
посочен бил номерът на сключения договор и датата; волеизявлението на
кредитора било ясно и недвусмислено; посочени били причини, поради които
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а на първата страница от
уведомлението бил посочен и размерът на задължението към датата на
уведомлението. Счита, че ответникът бил уведомен за предсрочната
изискуемост по надлежен ред преди подаване на заявлението. В случая
длъжникът не бил намерен на посочения при сключването на договора адрес
и към момента на образуване на исковото производство, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес
съдът му назначил особен представител, който получил препис от исковата
молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за
извършената цесия, подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като
направил правоизключващи възражения. Особеният представител разполагал
с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален
3
представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска,
т. е. той не може да направи валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна
спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Нямало пречка той да
приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно
вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е.
между страните в процеса, а съгласно разпоредбата на чл.45 от ГПК
връчването на представител се смятало за лично връчване. Липсата на
уведомление не правило цесията недействителна, нито освобождавала
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Уведомлението не
било елемент от договора за прехвърляне на вземане, а чл.99, ал.3 и ал.4 от
ЗЗД бил въведен в интерес на цесионера и третите лица като гаранция за
длъжника да не извърши плащане към цедента, към когото вече няма
задължение. Съобщаването на договора за цесия не бил елемент от
фактическия му състав, тъй като вземането преминавало върху цесионера по
силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Моли съда да
отмени обжалваното решение на М.ския районен съд и да се произнесе по
съществото на спора. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа
въззивната жалба в представена писмена молба.
Въззиваемият Й. Х. Х. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В
съдебно заседание, представляван от назначения му особен представител - адв. А. С.,
оспорва въззивната жалба. Излага съображения че възивникът не е уведомил въззиваемия, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, както и за извършената цесия. Моли съда да
потвърди обжалваното решение на М.ския районен съд. Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е частично основателна.
Решението на М.ския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Й. Х. Х., с
4
постоянен адрес с.З., общ.М., с ЕГН- **********, съществуването на вземане
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П. Д." № *,
офис сграда "Л.", ет.*, офис *, с ЕИК ***, за сумите, както следва: 4 095.69
лв. - главница за периода 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., по отношение на
които на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г. (датата на
прехвърляне на задължението); възнаградителна лихва в размер на 318.86 лв.
за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; обезщетение за забава в размер на
656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда - 01.02.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 121/2019 г.
по описа на Районен съд - гр.М..
При условията на евентуалност са предявени и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответника за заплащане на
посочените суми.
Ищецът сочи в исковата молба, по силата на договор за цесия вземането
на ответника Й. Х. Х. било прехвърлено от "У. к. ф." ЕАД на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - гр. С., ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски на дружеството-кредитор. Съгласно договора за цесия ищецът в
качеството си на цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка
да изплаща уведомления за извършената цесия, за което имало изрично
пълномощно. В изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД ответникът бил уведомен за
извършената цесия. Сочи, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит в размер на 5469.76 лв., от които чиста стойност 5000
лв., такса за разглеждане 190 лв. и застрахователна премия 279.76 лв., което
задължение ответникът се задължил да изплати на 48 броя равни части.
Твърди, че кредитополучателят изплатил сумата в размер на 2 284.14 лв., с
която били погасени възнаградителна лихва - 896.49 лв., главница - 1 374.07
лв. и лихва за забава 13.58 лв. Претендира установява на вземания, както
следва: 4 095.69 лв. - главница за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г.;
318.86 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017
г.; 656.18 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до датата на
5
подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане.
Ответникът Й. Х. Х. , представляван от назначения му особен
представител - адв. А. С., оспорва иска в представен отговор на основание
чл.131 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че претендираната сума
не била преведена от първоначалния кредитор "У. к. ф." ЕАД по сметка на
ответника. Сочи се също, че липсвали доказателства за редовно уведомление
на ответника за извършената цесия от първоначалния и новия кредитор.
Направеното уведомление не било получено лично от ответника, а това с
подаването на исковата молба не можело да се счита за редовно уведомление,
като било напълно възможно към настоящия момент ответникът да
продължава да изплаща задължението си към първоначалния кредитор.
От представените като доказателства по делото заверени копия от
договор за потребителски паричен кредит № 2039377 и погасителен план към
него с дата 03.11.2015 г., Общи условия за отпускане на кредит в евро или
лева от "У. к. ф." ЕАД и искане за рефинансиране на съществуващ дълг с дата
03.11.2015 г., се установява, че "У. к. ф." ЕАД - гр.С., е отпуснало на Й. Х. Х.
кредит, както следва: главница в размер на 5 469.76 лв., от които стойност на
кредита - 5 000 лв., такси за разглеждане на кредита - 190 лв. и
застрахователна премия 276.76 лв., с общо дължима сума 7 380.32 лв.
Съгласно погасителния план кредитът се издължава на 48 месечни вноски с
месечна сума 153.76 лв. В чл.12, ал.6 от Общите условия е посочено, че "У. к.
ф." ЕАД - гр.С. може по всяко време да прехвърли правата си по договора за
кредит на трети лица или част от него, заедно с дължими лихви, такси,
комисионни и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това.
С рамков договор да продажба и прехвърляне на вземания с дата
20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания с
дата 20.07.2017 г. и приложение № 1 от 20.07.2017 г., "У. к. ф." ЕАД - гр.С.
прехвърлило на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., вземанията
си по договора за потребителски кредит с Й. Х. Х..
Също така "У. к. ф." ЕАД - гр.С. упълномощило "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД - гр. С. да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
6
от ЗЗД всички длъжници (кредитополучатели, поръчители съдлъжници,
наследници) по всички вземания, които дружеството е цедирало с рамков
договор да продажба и прехвърляне на вземания с дата 20.12.2016 г. и договор
за продажба и прехвърляне на вземания с дата 20.07.2017 г.
С уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/203977, с дата 27.07.2017
г., "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С. уведомило Й. Х. Х., за
извършено прехвърляне на вземания (цесия) на основание рамков договор да
продажба и прехвърляне на вземания с дата 20.12.2016 г., индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания с дата 20.07.2017 г. и
приложение № 1 от 20.07.2017 г., произтичащо от договор или/и анекс към
договор за потребителски кредит № 2039377. Със същото писмо Й. Х. Х. е
уведомен, че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по
договор или/и анекс към договор за потребителски кредит №
20393*/02.11.2015 г., сключен с У. к. ф." ЕАД - гр.С., всички вземания по него
са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 20.07.2017 г. Писмото е
получено от Й. Х. Х. на 14.08.2017 г., видно от известие за доставяне на ПС З..
От писменото заключение на вещото лице Г. Д. Д. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящото инстанция приема, се
установява, че по договор за потребителски паричен кредит №
20393*/03.11.2015 г., сключен между И. Х. Х. и "У. к. ф." ЕАД, чистата
сумата по кредита в размер на 5000 лв. е усвоена по следният начин: на
04.11.2015 г. по банкова сметка с IB AN: BG *UNCR** 1520 **9744, с
титуляр на сметката И. Х. Х. е преведена сума в размер на 4 628,57 лв.; на
03.11.2015г. от И. Х. Х. е подадено искане за рефинансиране на съществуващ
кредит в размер на 371,43 лв., което е извършено от Банката. По договорка
между страните към главницата от 5000 лв. е добавена такса за разглеждане
на кредита в размер на 190 лв. и застрахователна премия в размер на 279.76
лв., като така се формира главница по погасителен план в размер на 5469.76
лв.
Неплатената главница и неплатената възнаградителна лихва по договора
за кредит за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г. е в следните размери :
главница в размер на 4095.69 лв.; договорна лихва в размер на 1014.10 лв.
7
Общ размер: 5109.79 лв.
Неплатената главница и неплатената възнаградителна лихва по договора
за кредит за периода от 01.01.2017 г. до 07.01.2019 г. (датата на последната
падежирала вноска към датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение) е в следните размери: главница в размер на 4095.69
лв.; договорна лихва в размер на 925.65 лв. Общ размер: 5021.34 лв.
Размерът на неплатената главница и размерът на неплатената
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 07.02.2019 г. (дата
на първа падежирала вноска след подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение) до 07.10.2019 г. е както следва: главница в размер на
1295.23 лв.; договорна лихва в размер на 88,45 лв. Общ размер: 1383.68лв.
Обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната
лихва за периода от 15.08.2018 г.(деня следващ датата на предсрочна
изискуемост) до 01.02.2019 г. - датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение в съда) е в общ размер на 233.06 лв., както следва:
обезщетението за забава върху главница от 4095.69 лв. (чл.12. ал.3 от ОУ),
изчислена за периода от 15.08.2018 г. до 01.02.2019 г., е в размер на 194.55 лв.;
обезщетението за забава върху договорна лихва 810.71 лв., дължима за
периода от 01.01.2017 г. до 15.08.2018 г., изчислена за периода от 15.08.2018
г. до 01.02.2019 г., е в размер на 38.51 лв.
Обезщетението за забава за периода от 15.08.2018 г.(деня следващ
датата на предсрочна изискуемост) до датата на предявяване на иска в съда -
12.06.2019 г., е в общ размер на 410.23 лв. както следва: обезщетението за
забава върху главница от 4095.69 лв. (чл.12, ал.3 от ОУ), за периода от
15.08.2018 г. до 11.06.2019 г. вкл., е в размер на 342.45 лв.; обезщетението за
забава върху договорна лихва 810.71 лв., дължима за периода от 01.01.2017 г.
до 15.08.2018 г., изчислена за периода от 15.08.2018 г. до 11.06.2019 г.вкл., е в
размер на 67.78 лв.
При така установените данни по делото следва извода, че предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на Й. Х. Х., с постоянен адрес с.З., общ.М., с
ЕГН- **********, съществуването на вземания на "Агенция за събиране на
8
вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.", ет.*, офис *, с
ЕИК ***, в размер на 4 095.69 лв., представляващо главница по договор за
потребителски паричен кредит № 2039377, възнаградителна лихва в размер на
318.86 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г. и обезщетение за забава
в размер на 656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 01.02.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 121/2019 г. по описа на
Районен съд - гр.М., са основателни и доказани.
Установява се от събраните по делото доказателства и най вече от
заключението на вещото лице Г. Д., че съгласно договор за потребителски
паричен кредит № 203*/03.11.2015 г., сключен между И. Х. Х. и "У. к. ф."
ЕАД, чистата сумата по кредита в размер на 5000 лв. е усвоена. Установява се
също така, че неплатената главница по договора за кредит за периода от
01.01.2017 г. до 07.10.2019 г. е в размер на 4095.69 лв., както и дължимостта
на възнаградителната лихва и обезщетението за забавено плащане -
мораторна лихва, размерите на които не се оспорват. Неоснователни са в тази
връзка доводите на особения представител на въззиваемия, че сумата по
договора за кредит не е била преведена и съответно усвоена от И. Х. Х..
На следващо място, налице е и валидно прехвърляне на вземането от У.
к. ф." ЕАД - гр.С. на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., видно
от представените рамков договор да продажба и прехвърляне на вземания с
дата 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания с дата 20.07.2017 г. и приложение № 1 от 20.07.2017 г. Така
извършената цесия е била съобщена на длъжника по договора за
потребителски кредит с уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКФ/203977, с
дата 27.07.2017 г., получено от Й. Х. Х. на 14.08.2017 г., видно от известие за
доставяне на ПС З.. Със същото писмо въззиваемият е бил уведомен и за това,
че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по договора,
всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от
20.07.2017 г. В тази връзка неоснователни са и доводите, че цесията не е била
съобщена валидно на въззиваемия и поради тази причина не е произвела
действие. Впрочем, валидността на договора за цесия не е обусловен от
неуведомяването на длъжника за нейното извършване.
9
По отношение на изложените от първоинстанционния съд доводи,
касаещи неравноправност и нищожност на клаузата на чл.12, ал.6 от ОУ на
договора за кредит, поради противоречие с чл.143, т.15 от ЗЗП, то същите не
се споделят от настоящата инстанция. Най-напред следва да се направи
уточнението, че първоинстанционният съд е имал предвид разпоредбата на
чл.143, т.16 от ЗЗП, тъй като тази разпоредба касае прехвърляне на вземане по
договор, а не т.15 от цитирания текст, която регламентира друга хипотеза на
неравноправна клауза. Съгласно разпоредбата на чл.143, т.16 от ЗЗП,
неравноправна е клаузата, която дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите за потребителя. Така установената неравноправност не е
безусловна, а настъпва само тогава, когато прехвърлянето на вземанията може
да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Разглеждайки
употребения термин "намаляване на гаранциите" в по-широк аспект, може да
се направи извод, че тази клауза би била неравноправна, ако не отговаря на
изискването за добросъвестност и би довела до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
настоящия случай е прехвърлено парично вземане между две дружества, като
не се установява това да е довело до значително неравновесие между правата
на търговеца и потребителя. Не са налице променени утежняващи клаузи или
увеличаване на задълженията за въззиваемия, от което да се направи извод за
наличие на неравноправна клауза.
Ето защо, предявените искове за установяване на вземанията на
въззивника в размер на 4 095.69 лв., представляващи главница по договор за
потребителски паричен кредит № 2039377, възнаградителна лихва в размер на
318.86 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г. и обезщетение за забава
в размер на 656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 01.02.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 121/2019 г. по описа на
Районен съд - гр.М., са основателни и доказани и следва да бъдат уважени,
като първоинстанционното решение в тази част, като неправилно следва да
бъде отменено.
Също така следва да бъде отменено и решението на РС - М., в частта, с
10
което е разгледан и отхвърлен предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск, предвид обстоятелството, че е уважен първоначално
предявеният главен иск.
При този изход на делото в полза на въззивника се следват разноски за
двете инстанции в размер на 1 654.99 лв., както и разноски за заповедното
производство в размер на 101.41 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41/17.03.2020 г., постановено от М.ския районен
съд по гр.д. № 2* по описа за 2019 г. на същия съд, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С.,
бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.", ет.*, офис *, с ЕИК ***, против Й. Х.
Х., с постоянен адрес с.З., общ.М., с ЕГН **********, иск, с който се иска да
се признае за установено по отношение на Й. Х. Х. с ЕГН **********, че
дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1*/20* г. по описа на Районен съд - гр.М., сумата в
размер на 4 095.69 лв. - главница за периода 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., по
отношение на която на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г. (датата
на прехвърляне на задължението); възнаградителна лихва в размер на 318.86
лв. за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; обезщетение за забава в размер
на 656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда - 01.02.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, като неоснователен, вместо което
постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Й. Х. Х., с постоянен адрес
с.З., общ.М., с ЕГН **********, съществуването на вземания на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.",
ет.*, офис *, с ЕИК ***, в размер на 4 095.69 лв., представляващи непогасена
главница по договор за потребителски паричен кредит № 2039** с дата
11
03.11.2015 г., за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.02.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, възнаградителна
лихва в размер на 318.86 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 20.07.2017 г. и
обезщетение за забава в размер на 656.18 лв., считано от 01.01.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019 г., за които суми е
издадена заповед № 54 от 12.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12*/20* г. по описа на РС - М..
ОТМЕНЯ решение № 41/17.03.2020 г., постановено от М.ския районен
съд по гр.д. № 2* по описа за 20* г. на същия съд, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С.,
бул. "Д-р П. Д." № *, офис сграда "Л.", ет.*, офис *, с ЕИК ***, против Й. Х.
Х., с постоянен адрес с.З., общ.М., с ЕГН- **********, иск при условията на
евентуалност за заплащане на сумата в размер на 4 095.69 лв. - главница за
периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г., по отношение на която на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 20.07.2017 г. (датата на прехвърляне на
задължението); възнаградителна лихва в размер на 318.86 лв. за периода от
01.01.2017 г. до 20.07.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 656.18 лв.,
считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -
01.02.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Х. Х., с постоянен адрес с.З., общ.М., с ЕГН **********,
да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. С., бул. "Д-р П.
Д." № *, офис сграда "Л.", ет.*, офис *, с ЕИК ***, разноски за двете
инстанции в размер на 1 654.99 лв., както и разноски за заповедното
производство в размер на 101.41 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13