Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на десети май две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория И.,
като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 2958 по описа на СГС за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 265481/05.11.2019 г., постановено по гр. д. № 69958/18 г.
по описа на СРС, 125 състав, Г.Н.Н. е осъден по искове с правно основание чл.
109 ЗС, предявени от Н.Т.Т., да премахне сграда с идентификатор № 07106.1419.72.3,
при съседи: от запад – сграда с идентификатор № 07106.1419.72.2, от юг – двор,
от изток – сграда с идентификатор № 07106.1419.72.4, съставляваща съгласно
съдебно – техническата експертиза на вещото лице Д.М. от 11.09.2019 г., едноетажна пристройка с
лятна кухня, и сграда с идентификатор № 07106.1419.72.5, представляваща
едноетажна постройка, при съседи: от запад – улица, от юг – сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.2, от север – двор, като и двете сграда са
построени от ответника в поземлен имот с идентификатор № 07106.1419.72 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 28/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК, съставляващ УПИ XIV – 72 oт кв. 17,
местност „Бусманци“, район Искър, Столична община, и административен адрес на
УПИ – гр. София, район Искър, ул. ********като са отхвърлени предявените от Н.Т.Т.
срещу Г.Н.Н. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането му да премахне
построените в поземлен имот с идентификатор № 07106.1419.72 по КККР, одобрени
със заповед № РД – 18 – 28/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК,
съставляващ УПИ XIV – 72 oт кв. 17,
местност „Бусманци“, район Искър, Столична община, административен адрес на УПИ
– гр. София, район Искър, ул. ********сгради, както следва: сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.2, съставляваща жилищна сграда, състояща се от
гараж, жилище и стая, кухня, баня и антре, при съседи: от запад – улица, от
север – сграда с идентификатор № 07106.1419.72.5, от
юг – двор, от изток – сграда с
идентификатор № 07106.1419.3; сграда с идентификатор № 07106.1419.72.4,
съставляваща пристройка към гаража, изграден в жилищната сграда, при съседи: от
запад – сграда с идентификатор № 07106.1419.72.3, от север – двор; сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.6, съставляваща навес, изграден към съществуваща
в съседен имот сграда, с изградена в източния край тоалетка, при съседи: от юг
– ПИ с идентификатор № 07106.1419.74, от две страни – изток и север – двор, и
сграда с идентификатор № 07106.1419.74.7, съставляваща стопанска сграда, при
съседи: от изток ПИ с идентификатор № 07106.1419.682, от две страни – север/юг
– двор. С решението Г.Н.Н. е осъден да заплати на Н.Т.Т. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 458,29 лв., представляваща сторени разноски по делото, а Н.Т.Т.
е осъден да заплати на Г.Н.Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 642,86
лв., представляваща сторени разноски по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от Н.Т.Т. срещу решение № 265481/05.11.2019 г., постановено по гр. д. № 69958/18 г. по описа на СРС, 125 състав, в
частта му, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 109 ЗС за
премахване на построените в ПИ с идентификатор № 07106.1419.72 сгради с
идентификтори № 07106.1419.72.2, № 07106.1419.72.4, № 07106.1419.72.6 № 07106.1419.72.7.
Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че констатациите на
първоинстанционния съд, че сградите с идентификатори № 07106.1419.72.2, № 07106.1419.72.4, № 07106.1419.72.6
и № 07106.1419.72.7 не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост,
не кореспондира на доказателствата по делото. Твърди, че самото нарушаване на
строителните правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед
осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имотите по предназначение и
за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или
част от него, представлява неоснователно действие, което пречи на собственика
да упражнява правото на собственост. Твърди, че процесните 6 бр. незаконни
сгради, които заемат почти целия двор, са построени на по – малко от предвидените в закона
отстояния и за тях няма издадени от администрацията документи, че са в режим на
„търпим“ строеж. Посочва, че в нарушение на закона първоинстанционният съд е
приел, че сгради с идентификатор № 07106.1419.72.2
и № 07106.1419.72.3 представляват една жилищна постройка, която попада под дефиницията
„основно застрояване“, а в диспозитива на решението е приел, че се касае за две
отделни сгради. Твърди, че съдът е приел, че ответникът е извършил преустройство
на сгради с идентификатори № 07106.1419.72.2 и № 07106.1419.72.3, като двете
сгради са превърнати в една постройка на основно застрояване, от което следва,
че тази постройка следва да има отстояние от другата основна двуетажна масивна
жилищна сграда от поне три метра, а в случая отстоянието е 1,90 метра, което е
много по – малко от предвиденото в материалния закон. Твърди, че след като
съдът е приел, че сгради с идентификатори № 07106.1419.72.2 и № 07106.1419.72.3
са една сграда и същата е построена в нарушение на предвиденото от закона
отстояние от 3 метра от основната сграда, то следва да се приеме, че на ищеца
не може да се осигури достъп до обекта му в основната сграда от всички страни
на сградата с отстояние не по – малко
от три метра. Посочва, че в противоречие с констациите на вещите лице съдът е
приел, че сграда с идентификатор № 07106.1419.72.3 пречи на ищеца, а сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.2 не пречи на ищеца. Поддържа, че по отношение на
сграда с идентификатор № 07106.1419.72.4 съдът е приел, че представлява
складова постройка и според действащия материален закон към годината на изграждане
е следвало да е с площ от 20 кв. м. и с височина 2,10/2,80 м. до най – ниската
част на стрехата и до най – високата част на билото, а от заключението на СТЕ
се установява, че същата е с площ от 48,35 кв. м., вместо изискуемите 20 кв.
м., и с височина 2,45/2,85 м., вместо разрешените 2,10/2,80 м. Твърди, че с
нарушaването на императивни правни норми, които поставят изисквания по
отношение на такива сгради, се нарушaват правата на ищеца и се създават пречки
същият да упражнява спокойно правата си на собственик. Поддържа, че изложените
доводи са относими и по отношение на сгради с идентификатори № 07106.1419.72.6
и № 07106.1419.72.7, като по отношение на последната първоинстанционният съд е
приел, че е построена в отклонение на строителните правила и норми, но въпреки
това следва да се запази като строеж. Посочва, че разпоредбата на чл. 125 от
Наредба № 5 за ПН по ЗТСУ изисква селскостопанските сгради да са на отстояние
от регулационните линии към съседите, както по отношение на страничната линия,
така и по отношение на дъното на парцела, и че само със съгласието на съседите
сградите могат да се запазят като строеж. Твърди, че по делото няма представени
такива съгласия от съседите, които да са ги изявили писмено и да са ги заверили
нотариално, поради което сградите не могат да се запазят като строеж. Посочва,
че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон не е взел предвид
при постановяване на решението заключението на СТЕ, според което процесните
сгради са построени в нарушение на строителните правила и норми, които са
действали към момента на построяването им. Твърди, че всички сгради, а не само
сгради с идентификатори № 07106.1419.72.3 и № 07106.1419.72.5, пречат на ищеца
да упражнява правото си на собственост. Посочва, че в нарушение на процесуалния
закон съдът е взел предвид само показанията на свидетелите на ответника, но не
и на свидетеля на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, и вместо него да
постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата
страна - Г.Н.Н. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК.
Подадена
е въззивна жалба и от Г.Н.Н. срещу решение № 265481/05.11.2019 г., постановено по гр. д. № 69958/18 г. по описа на
СРС, 125 състав, в частта му, в която са уважени исковете с правно основание чл.
109 ЗС за премахване на сгради с идентификатор № 07106.1419.72.3 и № 07106.1419.72.5.
Твърди, че сградите са построени преди 31 март 2001 г. върху стари строителни
петна и в периода на построяването им – от 1962 г. до 1975 г. строежът им е бил
допустим, като същите не са построени в нарушение на изискванията, които са
били в сила към момента на построяването им. Твърди, че строежът се намира с 1
метър извън уличната регулационна граница на УПИ – 72, кв. 17 по плана на с.
Бусманци, съгласно действащия регулационен план, одобрен със заповед №
197/29.04.1991 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са уважени, и
вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна - Н.Т.Т. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че решението в обжалваната му част е
правилно и следва да бъде потвърдено. Оспорва твърдението, че сградите са били
допустим строеж по смисъла на закона и че не са построени в нарушение на
закона. Твърди, че сградите са незаконни, не отговарят на строителните правила
и норми и пречат на въззиваемия да упражнява правата си, поради което подлежат
на премахване. Оспорва и твърдението, че сградите са построени върху стари
строителни петна. Поддържа, че от заключението на СТЕ може да се направи извод,
че процесните сгради са изградени в нарушение на материалния закон и на
действащите строителни правила и норми. Посочва, че съгласно ЗТСУ и Наредбите
към него в един парцел могат да се построят две или повече сгради при спазване
на разстояние между тях. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5 за ПН по ЗТСУ
сграда с допустима височина до два етаж следва да е на отстояние най – малко
три метра от страничната регулационна линия и толкова от основната сграда, а
сградата, нанесена с идентификатори № 07106.1419.72.2 и № 07106.1419.72.3, не е
на изискуемото отстояние според действащите към момента на построяването й
норми, поради което се явява незаконна. Посочва, че сградата с идентификатор № 07106.1419.72.5,
която е построена на лицето на парцела, е изградена в нарушение на разпоредбата
на чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5 за ПН
по ЗТСУ, поради което се явява незаконна. Поддържа, че процесните сгради и
постройки са незаконни, тъй като нямат строителни книжа, не отговарят на
изискванията на закона за площ, височина и отстояния, и пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост. Твърди, че от показанията на разпитания по
делото свидетел се установява, че ищецът не може да влиза в собствения си имот,
като три от процесните сгради са на много малко отстояние от основната сграда и
той не може да преминава и да обслужва сградата си, а коминът на една от
сградите замърсява въздуха и пушекът от нея идва директно в жилището. Моли да
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС.
Ищецът Н.Т.Т.
твърди, че е собственик на основание наследяване по закон от баща му Т.Н.Т. и
дарение от брат му К.Т.Т., обективирано в нотариален акт № 113, том VI, дело № 1013/10 г. на нотариус с рег. № 40 на НК, на
недвижим имот, находящ се в с. Бусманци, Столична община, район Искър, ул. ********а
именно – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07106.1419.72.1.2, с
предназначение – жилище, апартамент с площ от 103 кв. м., заедно с 53/100 ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата, заснет с идентификатор № 07106.1419.72. Твърди, че
ответникът Г.Н.Н. е построил в поземления имот с идентификатор № 07106.1419.72 без
съгласието му следните сгради: сгради с идентификатор № 07106.1419.72.2, № 07106.1419.72.3, № 07106.1419.72.4, № 07106.1419.72.5, №
07106.1419.72.3, № 07106.1419.72.6 и №
07106.1419.72.7. Посочва, че
сградата с идентификатор № 07106.1419.72.2, която представлява едноетажна
сграда с таванско помещние, сградата с идентификатор № 07106.1419.72.3, която
представлява едноетажна пристройка с лятна кухня, сградата с идентификатор №
07106.1419.72.4, която представлява пристройка към гаража, изграден в жилищната
сграда, и сградата с идентификатор № 07106.1419.72.5, която също представляваща
едноетажна постройка, са изградени в нарушение на материалния закон и
действащите строителни правила и норми. Твърди, че сградите са построени на по
– голяма от допустимата площ и на по – голяма височина от допустимата,
застроени са на улично – регулационната линия и са много близо до жилищната
сграда, което е недопустимо. Посочва, че сградите не са предвидени по
действащия застроителен план и за тях не са одобрени строителни книжа, а
сградата с идентификатор № 07106.1419.72.2 има комин, който е на много близко
отстояние от жилището на ищеца и през отоплителния сезон замърсява въздуха. Посочва,
че сградата с идентификатор № 07106.1419.72.6 представлява стопанска сграда /сеновал
– плевня/, която не може да се разполага на калканната стена на жилищна сграда
в съседен парцел, а следва да се изгради на разстояние най – малко три метра от границата на имота.
Твърди, че сградата с идентификатор № 07106.1419.72.7 представлява стопанска
постройка /кочина/ и с построяването й на вътрешната регулационна граница със
съседния парцел ответникът е нарушил закона. Поддържа, че процесните сгради са
незаконни, тъй като нямат строителни книжа и не отговарят на изискванията на
закона за площ, височина и отстояния.
Твърди, че същите пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост – не
може да влиза в собствения си имот, като три от сградите са на много малко
отстояние от основната сграда и не може да преминава и обслужва сградата, а коминът
на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.2 замърсява въздуха, като пушекът
от нея идва директно в жилището му. Твърди, че с посочените сгради и пристройки
ответникът е нарушил и предвидената в материалния закон плътност на
застрояване. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да премахне следните сгради,
находящи се в с. Бусманци, ул. ********които са построени в поземлен имот с
идентификатор № 07106.1419.72, а именно - сграда с идентификатор № 07106.1419.72.2, сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.3, сграда с идентификатор № 07106.1419.72.4,
сграда с идентификатор № 07106.1419.72.5, сграда с идентификатор №
07106.1419.72.3, сграда с идентификатор № 07106.1419.72.6, и сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.7. Претендира разноски.
Ответникът Г.Н.Н.
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесните сгради са търпими и
не подлежат на събаряне и налагане на забрани за ползване. Посочва, че в периода
на построяването им - между 1955 г. и 1985 г. строежът им е бил допустим и същите
не са построени в нарушение на изискванията, които са били в сила. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том XII, дело
№ 2235/75 г. се установява, че Н. Н. Т. е дарил
на синовете си Г.Н.Н. и Т.Н.Т. следните свои недвижими имоти – на сина си Г.Н.Н.
– първия етаж от двуетажна къща, находяща се в с. Бусманци, ул. 22 – ра № 2, с
площ от 103 кв. м., заедно с 47/100 ид. ч. от общите части на сградата, без
части от мястото, върху което е построена сградата, което дворно място се
намира в с. Бусманци, ул. 22 – ра № 2, съставляващо парцел XIV – 2 за имот 2, кв. 17 по плана на с.
Бусманци, с площ от 1449 кв. м., и на сина си Т.Н.Т. - втория етаж от двуетажна къща, находяща се
в с. Бусманци, ул. 22 – ра № 2, с площ от 103 кв. м., заедно с 53/100 ид. ч. от
общите части на сградата, без части от мястото, върху което е построена
сградата, което дворно място се намира в с. Бусманци, ул. 22 – ра № 2,
съставляващо парцел XIV – 2 за имот 2, кв.
17 по плана на с. Бусманци, с площ от 1449 кв. м.
От нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 125, том LIXXIV, дело
№ 24959/95 г. се установява, че Н. Н.Т.
е продал на сина си Г.Н.Н. следния свой собствен недвижим имот: дворно място,
цялото с площ от 1046 кв. м., съставляващо парцел XIV – 72 от
кв. 17 на с. Бусманци, София, без находящите се в него сгради.
От
удостоверение за наследници № 312/13.10.2009 г., издадено от СО, район Искър,
се установява, че Н. Н.Т. е починал на 09.03.1996 г., като е оставил за свои
наследници по закон – Т.Н.Т. – син, починал на 01.04.2008 г., заместен от Н. Т.Т. /негов син/ и К.Т.Т. /негов син/, и Г.Н.Н. – син.
От нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № 1, том I, рег.
№ 752, дело № 119/99 г. се установява, че Г.Н.Н. е признат за собственик по
давностно владение върху следния недвижим имот: лятна кухня с гараж, като
лятната кухня се състои от коридор, две стаи и баня с тоалетна на 67 кв. м., и
гараж на 30 кв. м., без дворното място, в което са построени – парцел XIV – 72 oт кв. 17.
От
влязлото в сила на 28.10.2013 г. решение от 14.10.2013 г., постановено по гр. д. № 34141/12 г. по описа на СРС, 49
състав, се установява, че е признато за установено по иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Г.Н.Н. срещу Н.Т.Т. и К.Т.Т., че Г.Н.Н. е собственик
на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: дворно място от 909 кв. м.,
съставляващи част от парцел XVIII – 71 oт кв. 17 по
плана на с. Бусманци от 1991 г., целият с площ от 1453 кв. м., при граници на
частта: наследници на Н. Т., парцел XIV – 72 и парцел XV – 72, наследници на Х.Ц., П.А., Д.Г.,
наследници на А.С.и Д.Н., М.В..
С
влязло в сила на 12.05.2015 г. решение № 2684/17.04.2015 г., постановено по
адм. дело № 8872/13 г. по описа на Административен съд – София – град, 24
състав, е отменена заповед № РД – 30 – 310/11.07.2013 г., издадена от директора
на дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична обшина, с която е
наредено премахване на строеж от пета категория „Едноетажна жилищна сграда с
частично изграден тавански етаж“, находящ се в УПИ XIV – 72, кв.
17 по плана на с. Бусманци, район Искър, СО, собственост на Г.Н.Н..
С влязло в сила на 01.06.2015 г.
решение № 905/20.02.2015 г., постановено по адм. дело № 8873/13 г. по описа на
Административен съд – София – град, 22 състав, е отменена заповед № РД – 30 –
308/11.07.2013 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при
Столична община, с която е наредено на Г.Н.Н. да премахне незаконен строеж
„Допълващо застрояване – спомагателна постройка“, находящ се в УПИ
IV – 72, кв. 17 по плана на с.
Бусманци, район Искър, Столична община, с административен адрес: гр. София, ул.
********.
С
влязло в сила на 14.10.2015 г. решение № 1154/04.03.2015 г., постановено по
адм. дело № 8871/13 г. по описа на Административен съд – София – град, 35
състав, е отменена заповед № РД – 30 – 307/11.07.2013 г. на директора на
дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, с която е наредено
на Г.Н.Н. да премахне незаконен строеж „Допълващо застрояване – спомагателна
постройка“, с площ от 11 кв. м., находящ се в УПИ IV – 72,
кв. 17 на регулационната граница – дъно с УПИ VIII – 71 на
адрес: с. Бусманци,
район Искър, Столична община, ул. ********.
С
влязло в сила на 23.06.2014 г. решение № 3710/04.06.2014 г., постановено по
адм. дело № 8874/13 г. по описа на Административен съд – София – град, 24
състав, е отменена заповед № РД – 30 – 309/11.07.2013 г. на директора на
дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, с която е наредено
на Г.Н.Н. да премахне незаконен строеж „Пристройка и надстройка към
съществуваща сграда“, находящ се в УПИ IV – 72, кв.
17 по плана на с. Бусманци, район Искър, Столична община, с административен
адрес: с. Бусманци, ул. ********.
По делото не се
спори между страните, че по отношение на процесните строежи в поземлен имот с
идентификатор № 07106.1419.72 няма издадени удостоверения за търпимост по см.
на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
От
приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, изготвено след
оглед на място, се установява, че процесните постройки, изградени в поземлен
имот с идентификатор № 07106.1419.72, са едноетажни и по характер и
предназначение представляват второстепенни сгради на допълващо застрояване, с
изключение на сгради с идентификатори № 07106.1419.72.2 и № 07106.1419.72.3.
От
огледа на място от вещото лице по СТЕ се установява, че сградата с
идентификатор № 07106.1419.72.2 представлява жилищна сграда, състояща се от
гараж и жилище от стая, кухня, баня и антре. По данни на ответника е построена
през 1975 г., а през 1985 г. към нея е пристроена сградата с идентификатор №
07106.1419.72.3, като по този начин са увеличени размерите на съществуващата
кухня, стая и антре. Към настоящия
момент нанесените в кадастралната карта две сгради представляват една жилищна
сграда с гараж.
Сградата с идентификатор №
07106.1419.72.4 представлява пристройка към гаража, изграден в жилищната
сграда. По данни на ответника е изградена през 1985 г. Към момента на
извършване на огледа от вещото лице по СТЕ се установява, че между гаража и
пристройката не съществува стена, а същата се използва за склад.
Сградата
с идентификатор № 07106.1419.72.5 представлява самостоятелна постройка, която
по данни на ответника е била построена около 1990 г. Вещото лице по СТЕ е
констатирало, че сградата неправилно е нанасена в кадастралната карта като
допряна до сградата с идентификатор № 07106.1419.72.2, докато на място тази
сграда отстои на 1,96 м. от изградената по лицето жилищна сграда.
Сградата
с идентификатор № 07106.1419.72.6 представлява навес, изграден до съществуваща
в съседния имот сграда. Навесът е с три ограждащи стени от тухлена зидария с
изградена тоалетна в източния му край. Построен е през 1955 г. по данни на
ответника. Навесът неправилно е нанесен като разположен на границата по дъното
на имота, тъй като на място той отстои на 2,00 м. от тази граница.
Сградата
с идентификатор № 07106.1419.72.7 представлява стопанска сграда, изградена по
данни на ответника около 1990 г.
От
заключението на СТЕ се установява, че процесната жилищна сграда, означена в
кадастралната карта с идентификатори № 07106.1419.72.2 и № 07106.1419.72.3, е
изградена по лицето на процесния УПИ и на разстояние от 6,00 м. до страничната
регулационна линия. Същата е на отстояние 1,90 м. от двуетажната жилищна
сграда, което разстояние е по – малко от изискуемото разстояние съгласно чл. 31, ал. 4 ЗУТ. Ето защо, вещото лице по
СТЕ дава заключение, че едноетажната жилищна сграда е изградена в отклонение от
нормативните изисквания.
Според
заключението на СТЕ изградената пристройка към гаража, означена с идентификатор
№ 07106.1419.72.4, която представлява постройка на допълващо застрояване, е
построена в съответствие с чл. 42, ал. 1 и 2 ЗУТ.
По
отношение на складовата постройка с идентификатор № 07106.1419.72.5 СТЕ дава
заключение, че не е изградена в съответствие със законовите изисквания, тъй
като е разположена на уличната регулационна линия на процесния УПИ и е
ситуирана пред двуетажната жилищна сграда.
По
отношение на складовата постройка с идентификатор № 07106.1419.72.6 СТЕ дава
заключение, че същата е ситуирана до калканната стена на сградата в съседния
имот, като я покрива, поради което счита, че е изградена в съответствие със
законовите изисквания.
По
отношение на стопанската постройка с идентификатор № 07106.1419.72.7 СТЕ дава
заключение, че е изградена в отклонение на законовите изисквания на
разпоредбата чл. 44, ал. 2 ЗУТ, според която в градовете и вилните зони
постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни могат да се
изграждат по изключение съобразно единен за зоната режим на ползване и
застрояване, приет от съответния общински съвет.
Поземленият
имот, в който са изградени процесните сгради, съгласно действащия ПУП попада в
устройствена зона – Жм – жилищна зона с предимно малкоетажно застрояване – с
височина до 10 м.
От
заключението на СТЕ, изготвено след извършен оглед на място, се установява, че
жилищната сграда, изградена на лицето на поземления имот, е едноетажна, като
над част от нея, нанесена като сграда с идентификатор № 07106.1419.72.2 по КК,
е изградено подпокривно пространство. От извършените замервания на място от
вещото лице се установява, че височината на жилищната сграда до стрехата й
откъм улицата е 3,70 м., а до билото й – 5,30 м. Ето защо, СТЕ дава заключение,
че изградената едноетажна жилищна сграда с частично подпокривно пространство
отговаря на изискванията за допустима височина на жилищните сгради в процесния
УПИ.
От
заключението на СТЕ се установява, че складовата постройка с идентификатор №
07106.1419.72.4 по КК е с покрив с едностранен наклон и от направените
замервания е видно, че височина й е Hmin =
2,45 м.
и Нmax = 2,85 м., т. е. същата съответства на
изискванията на чл. 46, ал. 2 ЗУТ.
Постройката
с идентификатор № 07106.1419.72.6 по КК е с покрив с едностранен наклон и от
направените замервания се установява, че височината й е Hmin = 1,90 м.
и Нmax = 3,70 м., т. е.
височината й съответства на нормативните изисквания.
По
отношение на площта на сградите от допълващо застрояване не са посочени
нормативни изисквания в ЗУТ.
На
следващо място, от огледа на място от вещото лице по СТЕ се установява, че
входът на двуетажната жилищна сграда е разположен на западната й фасада – откъм
улицата, в средната й част, в непосредствена близост до дворната врата на
имота, като пред входната врата на сградата няма изградена постройка. Най –
малкото разстояние между сградата и останалите постройки е от 1,60 м. СТЕ дава
заключение, че по местоположението си процесните постройки не пречат на
ползването на двуетажната жилищна сграда.
Във
връзка с твърдението на ищеца, че втората жилищна сграда, която е с комин,
който през зимния сезон замърсява въздуха около втория етаж на жилищната
сграда, от заключението на СТЕ се установява, че жилищната сграда, построена по
лицето на дворното място, е с два комина, които са разположени в средната част
на покрива, и са на отстояние от около 9,00 м. от южната фасада на двуетажната
сграда. Височината на комините е по – голяма от горния ръб на прозорците на
втория етаж от двуетажната жилищна сграда, поради което дори при наличие на
вятър, пушекът от комините не би проникнал през прозорците в помещенията на
втория етаж.
При
извършена справка в техническия архив при район Искър вещото лице по СТЕ е
установило, че не се съхраняват строителни книжа за процесните сгради. Същите
са изградени без одобрени строителни книжа. При направена справка в служба
„Архив регулационни и застроителни планове“ при НАГ от вещото лице по СТЕ се
установява, че действащият ЗРП за м. „с. Бусманци“, е одобрен със Заповед №
197/29.04.1991 г., като в него процесните постройки са нанесени като
съществуващи. Предходният регулационен план на с. Бусманци е бил одобрен със
Заповед № 3497/28.06.1955 г. В архива не се съхранява застроителен план,
одобрен преди плана от 1991 г., поради което СТЕ не може да даде отговор на
въпроса дали процесните постройки или някои от тях са били предвидени с
предходен застроителен план.
На
следващо място, с оглед годините на построяването на процесните сгради действащ
е бил ЗТСУ и подзаконовите му нормативни актове, с изключение на сградата с
идентификатор № 07106.1419.72.6, по отношение на която с оглед годината на построяване,
посочена от ответника, действащ е бил ЗПИНМ.
От
заключението на СТЕ се установява, че изградената едноетажна жилищна сграда по
лицето на поземления имот, която е нанесена с идентификатор № 07106.1419.72.2 и
№ 07106.1419.72.3, не е отговаряла на изискванията на действащите правила и
нормативи за застрояване, към момента на построяването й – чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 5 за ПН по ТСУ /отм./ и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 5 за ПН по ТСУ
/отм./.
Според
заключението на СТЕ складовата постройка с идентификатор № 07106.1419.72.4 е с височина
Hmin = 2,45 m. и Нmax = 2,85 m, и
с площ от 48,35 кв. м. С оглед нормативните изисквания за височина и площ,
дадени в чл. 120 от Наредба № 5 за ПН по ТСУ /отм./, СТЕ дава заключение, че
тази сграда не отговаря на изискванията, които са действали към годината на
построяването й.
По
отношение на складовата постройка с идентификатор № 07106.1419.72.5, която е
построена по лицето на поземления имот, пред двуетажната жилищна сграда, СТЕ
дава заключение, че същата не отговаря на нормативните изисквания, които са
действали към момента на построяването й – чл. 121, ал. 1 и 5 от Наредба № 5 за
ПН по ТСУ /отм./.
Стопанската
сграда с идентификатор № 07106.1419.72.5, която е с височина Hmin = 2,20 м. и Нmax = 2,40 м.,
е разположена по дъното на поземления имот. Съгласно изискванията за отстояния
на стопанските сгради до регулационните линии към дъното на парцела /чл. 125,
ал. 2 от Наредба № 5 за ПН по ТСУ – отм./, СТЕ дава заключение, че стопанската
сграда не отговаря на действащите нормативи към момента на построяването й.
Съгласно
чл. 196 от Правилника за планово изграждане на населените места /отм./ в
селата, вън от жилищната сграда, се допуска застрояване на селскостопански
постройки като обор, навес, склад за земеделски произведения, свинарници,
кокошарници, пашкулници, цветарници, торища, отходни места и др. Тези постройки
могат да се разполагат на страничните регулационни линии. Те трябва да отстоят
от регулационната линия в дъното на парцела най – малко на 2,5 м. Размерите и
височината на селскостопанските постройки се определят в зависимост от местните
условия и съответната стопанска нужда.
С
оглед на нормата на чл. 196 от ППИНМ /отм./ СТЕ дава заключение, че стопанската
сграда – навес с идентификатор № 07106.1419.72.6 към момента на построяването й
е отговаряла на законовите изисквания.
Според
заключението на СТЕ процесните сгради, които представляват жилищна сграда, три
складови сгради и една стопанска сграда, отговарят на санитарните и хигиенните
изисквания за такъв вид сгради. В тях не се извършва производство, респ. не е
налице отделяне на вредни вещества, нито на отпадъчни продукти, които да
замърсяват околната среда и въздуха.
От
заключението на СТЕ, прието във въззивното
производство, се установява, че при изграждането на процесните сгради са
спазени строителните изисквания за здравината и конструкцията им. Процесните
сгради са масивни, с тухлени вътрешни и ограждащи стени, и са изградени по
обичайния начин на строителство за такива видове сгради – жилищна и
второстепенни сгради. При огледа им не е установено наличие на щети по
конструкциите на сградите или неспазване на техническите правила за
строителство. При построяването им не са нарушени противопожарните норми за
строежи от такъв тип.
При
огледа на място вещото лице е установило, че процесните сгради са с дървени
покривни конструкции, с изключение на южната част на сградата с идентификатор №
07106.1419.72.3, която е със стоманено – бетонен покрив. Покривните покрития на
сградите са следните: сграда с идентификатор № 07106.1419.72.2 – керемиди,
сграда с идентификатор № 07106.1419.72.3 – воалит, а южната й част – с
циментова замазка, сграда с идентификатор № 07106.1419.72.4 – поцинкована ЛТ
ламарина, сграда с идентификатор № 07106.1419.72.5 – керемиди, сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.6 – керемиди, и сграда с идентификатор №
07106.1419.72.7 – воалит.
От
заключението на СТЕ се установява, че в ската на покрива на сградата откъм
улицата на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.2 има изградени два комина,
които не са измазани и са с шапки. При извършените от вещото лице измервания на
място се установява, че височината на комините от ниво терен до горния им край
е около 5,40 – 5,60 м., а отстоянието на най – близкия комин до двуетажната
сграда с идентификатор № 07106.1419.72.1, измерено в хоризонтално направление,
е 5,15 м., а до втория комин – съответно 6,90 м. Комините са разположени от
северозапад спрямо фасадата на двуетажната сграда, а не пред фасадата на
сградата. По югозападната фасада на двуетажната сграда, откъм комините, са разположени
два прозореца на жилището, изградено на втория етаж. Горният край на комините
достига малко над средата на височината на прозорците, разположени на втория
етаж. Отстоянието на по – близкия
комин до по – близкия прозорец е около 7,20 м., а до втория прозорец – около
10,80 м., съответно разстоянието от втория комин до двата прозореца е около
8,10 м. и 12,10 м.
За
установяване на обстоятелството дали процесните сгради пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост с оглед замърсяване на въздуха,
презастрояване и липса на достъп до имота му в първоинстанционното производство
са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.Я.С., С.Л.С.и
Д.А.М..
От
показанията на св. С. /доведен от ищеца/ се установява, че през 2014 г. за
няколко месеца е бил наемател на ищеца на втория етаж на къщата, находяща се в
с. Бусманци, ул. ********, от дясната страна на улицата. Посочва, че му е
направило впечатление в имота сградите са 4 – 5 и че са разположени много
близко до къщата. Заявява, че една от сградите е имала комин, който е бил на
нивото на прозорците. Разказва за случай, при който пушекът навлязъл в
помещението, което ползвал, и трябвало да затвори прозореца.
От
показанията на св. С. /доведен от ответника/ се установява, че познава страните
по делото, тъй като е втори мандат кмет на с. Бусманци, както и че е посещавал
процесния имот. Посочва, че голямата жилищна сграда в имота е била построена
през 70 – те години на миналия век, а по – малките помощни постройки – от 7 до
10 години по – късно. Заявява, че двуетажната къща в имота има комин, но не му
е известно пушекът от комина да пречи на ищеца. Посочва, че лятната кухня също
има комин, който е от задната страна на двора, както и че разположението на
лятната кухня спрямо къщата е югозападно. Заявява, че по време на отоплителния
сезон пушекът от лятната кухня не би отивал в прозорците на голямата къща, а в
посока къщата на съседа.
От
показанията на св. М./доведен от ответника/ се установява, че живее в с. Бусманци и познава страните по делото,
както и процесния имот. Посочва, че сградите в двора се ползват от ответника,
откакто са построени през 70 - 80 – те
години на миналия век. Същите са тухлени и са с покрив от керемиди. Посочва, че
върху лятната кухня има изграден комин, който е на около 9 – 10 м. разстояние
от голямата жилищна сграда. Заявява, че не му е правило впечатление коминът да
пречи на ищеца. Посочва, че постройките в имота също не пречат на ищеца да
влиза на етажа на жилищната сграда, тъй като има отделно оформена алея, която
води до къщата, и дворна врата от улицата.
За
установяване на обстоятелството дали процесните сгради пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост във въззивното производство са събрани
гласни доказателствени чрез разпит на свидетелите М.Д.Б.и П.М.Г..
От
показанията на св.Б./доведен от ищеца/ се установява, че познава страните по
делото, както и процесния имот. Посочва, че е наемател от три години на втория
етаж на къщата, находяща се в с. Бусманци, ул. ********. Заявява, че от
входната врата на двора до входната
врата на къщата има пътека с плочки, която е около метър. Отстрани е оградено с
железни тръби с телена мрежа. Посочва, че на първия етаж на къщата живее сина
на ответника, а ответникът живее постоянно в лятната кухня, която се отоплява
на дърва и въглища. Сочи, че лятната кухня има комин, който е на нивото на
прозорците на стаята, и през зимата не може да отваря прозореца, тъй като влиза
дим от комина.
От
показанията на св. Г. /доведена от ответника/ се установява, че познава
процесния имот, тъй като живее наблизо. Посочва, че познава ответникът, който е
бил неин съученик, и знае, че той се отоплява от четири години на ток с
конвекторни радиатори. Сочи, че от двора има вход за основната жилищна сграда,
и ограда откъм източната страна, която е от мрежа с основи.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните
жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно
и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Разгледани
по същество, въззивната жалба от Н.Т.Т. срещу първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, е неоснователна, а въззивната жалба от Г.Н.Н. срещу
първоинстанционното решение в частта, в която исковете са уважени, е
основателна.
Във
връзка с доводите, изложени във въззивните жалби, по отношение на правилността
на решението, въззивният съд намира следното:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита на
правото на собственост и на ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава,
смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му.
Такава защита може да бъде упражнена, както спрямо всяко трето лице, така и по
отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик
или титуляр на ограничено вещно право/, но ги упражнява по начин, които пречи
или ограничава упражняването на субективното право на друг правоимащ
/съсобственик или собственик/.
В
случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен
начин, че ищецът се легитимира като собственик на втория етаж от двуетажната
жилищна сграда, находяща се в с. Бусманци, ул. ********на основание наследяване
по закон и дарение, а ответникът се легитимира като собственик на първия етаж
от двуетажната жилищна сграда на основание дарение. Освен това ответникът се
легитимира и като собственик на процесното дворно място, представляващо УПИ - XIV – 72 от кв. 17 на с. Бусманци, на основание
договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 125/95 г., а по силата
на приращанието и на процесните сгради, построени в имота.
Твърденията
на ищеца, изложени в исковата молба и уточняващите молби към нея, относно
пречките, които сградите с идентификатори № 07106.1419.72.2, № 07106.1419.72.3, № 07106.1419.72.4, № 07106.1419.72.5, № 07106.1419.72.6 и № 07106.1419.72.7, му създават да
ползва необезпокоявано собствения му втори етаж от двуетажната жилищна сграда
са две групи: 1/. че процесните сгради са построени без одобрени строителни
книжа и едновременно с това не представляват „търпим строеж“, поради което
подлежат на премахване; 2/. че процесните сгради са изградени в нарушение на
законовите изисквания за отстояние към основната сграда, към съседните имоти и
към улично – регулационната линия; че не отговарят на изискванията за височина
и площ, че разположението им пречи на използването на основната сграда; и че не
отговарят на хигиенно – санитарните изисквания.
По
делото не се спори между страните, а и от съвкупната преценка на събраните
гласни доказателствени средства /показания на св. Г. и на св. С./, както и от
приетото във въззивното производство заключение на СТЕ, се установява, че
сградите с идентификатори № 07106.1419.72.2,
07106.1419.72.3, 07106.1419.72.4,
07106.1419.72.5, 07106.1419.72.6 и
07106.1419.72.7, изградени в поземления имот с идентификатор № 07106.1419.72,
са построени в периода между 1955 г. и 1991 г.
По
делото не се спори също така между страните, а и от заключенията на СТЕ, приети
в първоинстанционното и във въззивното производство, се установява, че
процесните постройки са изградени без одобрени строителни книжа, както и че по
отношение на тях не е налице завършена процедура за издаване на удостоверения
за търпимост.
Трайната
съдебна практика приема, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е без значение
дали постройките са „търпим строеж“, а само дали обективно пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост. Търпимостта на строежа по смисъла на пар.
127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. е свързана със задължението на техническите
органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на
действащите към момента на извършването му или към настоящия момент
благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на имота
задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му
на собственост.
Доколкото ищецът не е собственик на дворното място,
обстоятелството, че процесните сгради са изградени без одобрени строителни
книжа, респ. че част от тях са изградени в отклонение на строителните правила и
нормативи за разположение, отстояние, височина и предназначение на строежа, не
може да обоснове извод, че те представляват пречка за пълноценното упражняване
на правото на собственост на ищеца. Уважаването на иска по чл. 109 ЗС е
обусловено не от незаконността на строителството, а от обективното смущаване на
правото на собственост на ищеца. В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение №
4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/15 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че съдът следва да
извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или
бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за
упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по - големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. По делото
не се доказва, че действията на
ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми,
които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за
пълноценно ползване на имота на ищеца по предназначение или за запазване на
живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, за
да може да се направи извод, че самото нарушаване на строителните правила и
норми представлява неоснователно действие, което пречи на ишеца да упражнява
правото си на собственост. От съвкупната преценка на данните, съдържащи се в
заключението на СТЕ /т. 3/, прието в първоинстанционното производство, и от
показанията на св. Г. и на св. М., които взаимно си кореспондират, се
установява, че пред входната врата на основната жилищна сграда няма изградена
постройка, а има поставени плочи, като от улицата до входа на двуетажната
жилищна сграда се достига пред вратата и оформена алея, а основната сграда може
да се обиколи свободно отвсякъде. Ето защо, въззивният съд намира, че
местоположението на процесните постройки не създава пречки за ползването на
основната жилищна сграда, в която се намира имотът, собственост на ищеца, по - големи от обикновените. В допълнение следва да се посочи, че
от заключението на СТЕ /т. 6/, прието в първоинстанционното производство, се
установява, че процесните сгради отговарят и на санитарно – хигиенните
изисквания на закона.
На
следващо място, следва да се посочи, че от заключението на СТЕ, прието в
първоинстанционното производство, се установява, че поземленият имот, в който
са изградени процесните сгради, съгласно действащия ПУП попада в устройствена
зона – Жм – жилищна зона с предимно малкоетажно застрояване – с височина до 10
м. Всички процесни постройки са едноетажни и по своя характер и предназначение
представляват второстепенни сгради на допълващо застрояване, с изключение на
сградите с идентификатори № 07106.1419.72.2 и
07106.1419.72.3, които представляват една жилищна сграда, въпреки че в
кадастралната карта са нанесени като две сгради.
По отношение на сградата с идентификатор №
07106.1419.72.2 ищецът твърди, че е
изградена в отклонение на изискванията за квадратура, отстояние и височина, а с
оглед местоположението й същата закрива лицето откъм улицата на основната
сграда; има комин, от който през отоплителния сезон излиза пушек, който пречи
да се отварят прозорците на втория етаж на основната сграда от южната й страна;
не може да се постави ремонтно скеле и при пожар лесно би се засегнала
основната сграда, и има опасност от срутване поради това, че не е известно от
какви материали е изградена.
По отношение на сградата с идентификатор №
07106.1419.72.3 ищецът твърди, че
закрива лицето на основната сграда откъм улицата, не може да се постави скеле
за ремонт поради намаленото отстояние и е покрита с дзифт, от който през лятото
имало мирис на петрол.
От заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното
производство, се установява, че сградата с идентификатор №
07106.1419.72.2 представлява жилищна сграда, състояща се от гараж и жилище от
стая, кухня, баня и антре, като същата
по данни на ответника е построена през 1975 г., а през 1985 г. към нея е
пристроена сградата с идентификатор № 07106.1419.72.3, като по този начин са
увеличени размерите на съществуващата кухня, стая и антре. Въпреки че двете сгради са нанесени в
кадастралната карта като две отделни сгради, при огледа на място от вещото лице
по СТЕ се установява, че двете сгради представляват една жилищна сграда с
гараж.
В случая, с оглед годината на
приключване на строежите на посочените сгради следва да се приеме, че
приложимите правила, касаещи отстоянието от основната сграда, съседните сгради
и улично – регулационната линия, са в ЗТСУ, Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство и ППЗТСУ. По делото се установява, че
двуетажната сграда е с височина от два етажа, поради което отстоянието на
останалите сгради от нея следва да е най – малко от 3 метра /чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за ПН по ЗТСУ –
отм./. Изключенията, които са допустими са само при свързано застрояване, при
приложението на чл. 99 и 100 от ЗТСУ /отм./. В случая, отстоянието, на което се
намират сградите, е 1,90 м., което е много по – малко от изискуемото отстояние.
Липсата на осигурен достъп от всички страни на основната жилищна сграда от най
– малко три метра съгласно нормативните изисквания обаче не води до извод, че
ответникът е създал пречки на ищеца да ползва пълноценно втория етаж от
жилищната сграда съобразно предназначението й. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът
на постройката може да се ползва от земята, на която не е собственик, само
доколкото това е необходимо за използването на постройката според
предназначението й. Според тълкуването, дадено в Решение № 270/19 г. по гр. д. № 3976/18
г. на ВКС, IV г.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, достъпът до сградите следва да се
разбира като възможност за влизане в тях, а обслужването им - като възможност
да бъдат непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани. Следователно достъпът
следва да включва преминаване през терена за достигане до входовете на
сградите, а също и достигане до фасадите им, като се вземе предвид
предназначението и ползването на съществуващите сгради и особеностите на
терена, при балансиране интересите на собственика на сградите и на собственика
на земята. В случая, от заключенията на СТЕ, както и от показанията на св. Г. и
М., се установява, че постройките с идентификатори № 07106.1419.72.2 и № 07106.1419.72.3 по КК,
които представляват на място една сграда, не ограничават възможността ищецът да
използва и обслужва втория етаж от жилищната сграда, тъй като има достъп по
алея до входа на основната жилищна сграда, същата може да се обиколи от всички
страни и може да се постави ремонтно скеле при необходимост.
На
следващо място, от заключенията на СТЕ се установява, че постройките с идентификатори № 07106.1419.72.2
и № 07106.1419.72.3 по КК, които представляват на място една сграда, по
отношение на здравина и конструкция не са построени в нарушение на строителните
правила и противопожарните норми, нито в отклонение на санитарните и хигиенните
изисквания.
По
делото не се установява също така, че пушекът от комина на сградата с
идентификатор № 07106.1419.72.2 обгазява стаите от втория етаж на жилищната
сграда, които са от южната му страна. Данни за наличието на пушек от комина на
процесната сграда през отоплителния сезон, които да обгазяват имота на ишеца,
се съдържат единствено в показанията на св. С., разпитан в първоинстанционното
производство, и на св. Божков, разпитан във въззивното производство, като и
двамата свидетели са били наематели на ищеца и показанията им следва да се
ценят при условията на чл. 172 ГПК, като се отчита, че първият свидетел е бил в
облигационни правоотношения по договор за наем с ищеца, а вторият свидетел е в
такива отношения и към момента на разпита му. Същите не следва да се
кредитират, тъй като са изолирани и не кореспондират с останалите събрани
гласни доказателства по делото /показанията на св. С. и на св. М., които дават
сведения, че коминът не пречи на ищеца/, както и показанията на св. Г., която
посочва, че от четири години ответникът се отоплява на ток с конвекторен
радиатор. Показанията на посочените свидетели кореспондират и на заключението
на СТЕ, според което с оглед разстоянието между постройките и височината им, не
би могло да влезе пушек в етажа на ищеца, освен при много силен ураганен вятър
в посока от комина към прозорците.
На
следващо място, от скицата с разположението на сградите, която е приложена към
заключението на СТЕ, приета във въззивното производство, се установява, че
сградите с идентификатори № 07106.1419.72.2
и № 07106.1419.72.3 по КК, които представляват на място една сграда, макар и да
построени на регулационната линия, не са пред фасадата на основната сграда, и
не могат да закрият лицето на основната сграда.
По
отношение на твърдението на ищеца, че покривното покритие на сградата с
идентификатор № 07106.1419.72.3 е от дзифт, следва да се посочи, че същото не е
доказано по делото. От заключението на СТЕ се установява, че покривното й
покритие е от воалит, като сградата е с частично бетонов покрив.
Предвид
изложеното по - горе въззивният съд
намира, че сградите с идентификатори № 07106.1419.72.2
и № 07106.1419.72.3 по КК, които представляват на място една сграда, не
създават твърдяните пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца.
Ето защо, поради частичното несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд решението в частта, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 109 ЗС по отношение на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.2,
следва да бъде потвърдено като правилно, а в частта, в която е уважен искът с
правно основание чл. 109 ЗС по отношение на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.3,
следва да бъде отменено като неправилно, и вместо това следва да бъде
постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен искът по чл. 109 ЗС по отношение на сградата с
идентификатор № 07106.1419.72.3.
По отношение на
сградата с идентификатор № 07106.1419.72.4 ищецът твърди, че е незаконна –
построена е в отклонение на нормите за височина и квадратура и създава пречки
на ищеца да използва собствения си имот, тъй като е опасна.
По
делото се установява, че сградата с идентификатор № 07106.1419.72.4
представлява складова постройка и според действащия материален закон /чл. 120,
ал. 1 от Наредба № 5 за ПН по ТСУ – отм./ към годината на изграждането й /1985
г./ същата е следвало да бъде с площ от 20 кв. м. и с височина от 2,10/2,80 м.
до най – ниската част на стрехата и до най – високата част на билото. От
заключението на СТЕ се установява, че сградата с идентификатор №
07106.1419.72.4 е с площ от 48,35 кв. м. и с височина 2,45/2,85 м. Действително
с построяването й са нарушени императивни норми на закона по отношение на
височина и квадратура по отношение на този вид сгради, но това обстоятелство само
по себе си не води до извод, че по този начин е нарушено правото на собственост на ищеца. От
заключението на СТЕ се установява, че сградата е масивна, с тухлени стени и
метални колони, с едноскатен дървен покрив с поцинкована ЛТ ламарина, като
същата отговаря на изискванията за конструкция, на противопожарните норми и на
санитарно – хигиенните изисквания, т. е. не е опасна. Освен това от съвкупната
преценка на доказателствата по делото се установява, че сградата с
идентификатор № 07106.1419.72.4 не
създава пречки за ищеца да използва втория жилищен етаж от основната жилищна
сграда – не се нарушава достъпа му до нея, нито възможността да го ползва с
оглед местоположението й на второстепенна постройка на допълващо застрояване.
Ето
защо, искът с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне
сградата с идентификатор № 07106.1419.72.4 следва да се отхвърли като
неоснователен. Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 109
ЗС по отношение на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.4, следва да бъде
потвърдено като правилно.
По
отношение на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.5 ищецът твърди, че е
изградена пред основната постройка и закрива лицето към улицата, при ремонт не
може да се постави скеле и е опасна.
По
делото се установява от СТЕ, че сградата с идентификатор № 07106.1419.72.5
представлява самостоятелна постройка, построена около 1990 г., която неправилно
е нанесена в КК като допряна до сградата с идентификатор № 07106.1419.72.2,
докато на място отстои на 1,96 м. от изградената по лицето жилищна сграда.
Сградата е масивна, с тухлени стени и с едноскатен дървен покрив, покрит с
керемиди.
От
заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното производство, се установява,
че сградата с идентификатор № 07106.1419.72.5 е изградена в нарушение на
изискванията на чл. 121, ал. 1 и 5 от Наредба № 5 за правилата и норми по
териториално и селищно устройство /отм./, тъй като е изградена пред основната
сграда на регулационната линия. Съгласно чл. 121, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 5 /отм./
второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната
линия или близо до нея пред жилищната сграда, а според чл. 121, ал. 5 от същата
Наредба второстепенните постройки се разполагат най – малко на 6 м. зад
жилищната сграда на парцела.
От
заключението на СТЕ се установява, че сградата отговаря на изискванията за
здравина и не нарушава санитарно – хигиенните и противопожарните норми, т. е.
не е опасна.
По
делото се установява също така от заключенията на СТЕ, че местоположението на
сградата с идентификатор № 07106.1419.72.5 не създава пречки на ищеца да
използва обекта си, както и не създава пречки при обслужването му – може да се
постави скеле между тази сграда и основната сграда. От показанията на св. С. се
установява, че прозорците на втория етаж от основната сграда са от южната
страна, а процесната постройка е от западната страна, т. е. липсва директен
изглед от прозорците на ищеца към улицата. По делото не се установява също така
процесната сграда да създава пречки на ищеца за достъп от улицата до имота му.
Предвид
изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника да премахне сградата с идентификатор № 07106.1419.72.5 се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Поради несъвпадение в крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в частта, в която е
уважен искът по чл. 109 ЗС по отношение на сградата с идентификатор №
07106.1419.72.5 следва да се отмени като
неправилно, и вместо него следва да се постанови друго решение, с което искът
по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне сградата с идентификатор №
07106.1419.72.5 следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.6 ищецът твърди, че
следва да се премахне, тъй като е плевня и е опасна.
По
делото се установява от заключението на СТЕ, че сградата с идентификатор №
07106.1419.72.6 е масивна сграда с тухлени стени, с едноскатен дървен покрив с
керемиди, и представлява навес. Същата е изградена съобразно изискванията на
чл. 196 от Правилника за планово изграждане на населените места /отм./,
приложим с оглед годината на построяването й /1955 г./. Предвид
местоположението на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.6, посочено на
скицата на вещото лице по СТЕ, същата не може да се приеме, че попада в
необходимата площ за използване от ищеца за осъществяване на ползването и
обслужването на втория жилищен етаж от сградата.
Ето
защо, съдът приема, че по делото не е доказано, че процесната постройка създава
пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост, поради което искът по
чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне сградата с идентификатор №
07106.1419.72.6 следва да се отхвърли като неоснователен. Поради съвпадение на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в
частта, в която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС по отношение на сградата с
идентификатор № 07106.1419.72.6, следва да бъде потвърдено като правилно.
По
отношение на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.7 ищецът твърди, че му
пречи да упражнява правото си на собственост, тъй като е изградена на границата
с източния парцел, опасна е и липсва съгласие на собствениците на съседния
парцел за изграждането й на границата на имота.
По
делото от заключението на СТЕ се установява, че сградата е масивна, с тухлени
стени и едноскатен дървен покрив, покрит с воалит, и представлява стопанска
постройка – кочина. Същата е изградена в нарушение на законовите изисквания за
отстояние от регулационната линия – чл. 125, ал. 2 от Наредба № 5 /отм/.
Спазени са изискванията за конструкция, противопожарни и санитарно – хигиенни
изисквания, т. е. не е опасна.
Предвид местоположението на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.7, посочено на скицата
на вещото лице по СТЕ, същата не може да се приеме, че попада в необходимата
площ за използване от ищеца за осъществяване на ползването и обслужването на
втория жилищен етаж от сградата, а обстоятелството дали има съгласие на съсед
за изграждането на постройката в случая е ирелевантно за основателността на
иска.
Ето
защо, съдът приема, че по делото не е доказано, че процесната постройка създава
пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост, поради което искът по
чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне сградата с идентификатор № 07106.1419.72.7 следва да се
отхвърли като неоснователен. Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд решението в частта, в която е отхвърлен
искът по чл. 109 ЗС по отношение на сградата с идентификатор № 07106.1419.72.7,
следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид
частичното несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение №
265481/05.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 69958/18 г. по описа на СРС, 125
състав, следва да бъде отменено и в частта, в която Г.Н.Н. е осъден да заплати
на Н.Т.Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство
в размер на 458,29 лв. Освен това Н.Т.Т. следва да бъде осъден да заплати на Г.Н.Н.
още 257,14 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от Н.Т.Т., за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна за въззивнто производство, е неоснователно.
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство на Г.Н.Н. пред въззивната инстанция е в размер на 1000 лв.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за исковете по чл. 109 ЗС,
определен по реда на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 600 лв. Доколкото
във въззивното производство са проведени шест открити съдебни заседания, в
които са събирани гласни доказателства и е изслушано заключение на СТЕ, съдът
намира, че не е налице несъответствие между уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права.
Предвид
изхода на спора Н.Т.Т. следва да бъде осъден да заплати на Г.Н.Н. на основание
чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1050 лв., представляваща разноски
във въззивното производство /за държавна такса и за адвокатско възнаграждение/.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 265481/05.11.2019 г., постановено по гр. д. № 69958/18 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, в която Г.Н.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, е осъден по исковете с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от Н.Т.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да премахне сграда с идентификатор № 07106.1419.72.3, при
съседи: от запад – сграда с идентификатор № 07106.1419.72.2, от юг – двор, от
изток – сграда с идентификатор № 07106.1419.72.4, съставляваща съгласно съдебно
– техническата експертиза на вещото лице Д.М. от 11.09.2019 г., едноетажна
пристройка с лятна кухня, и сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.5,
представляваща едноетажна постройка, при съседи: от запад – улица, от юг –
сграда с идентификатор № 07106.1419.72.2, от север – двор, като и двете сграда
са построени от ответника в поземлен имот с идентификатор № 07106.1419.72 по
КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 28/03.04.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК, съставляващ УПИ XIV – 72
oт
кв. 17, местност „Бусманци“, район Искър, Столична община, и административен
адрес на УПИ – гр. София, район Искър, ул. ********както и в частта, в която Г.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на Н.Т.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 458,29 лв.,
представляваща сторени разноски по делото, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Г.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 109
ЗС за осъждането му да премахне сграда с идентификатор № 07106.1419.72.3, при
съседи: от запад – сграда с идентификатор № 07106.1419.72.2, от юг – двор, от
изток – сграда с идентификатор № 07106.1419.72.4, представляваща едноетажна
пристройка с лятна кухня, и сграда с
идентификатор № 07106.1419.72.5,
представляваща едноетажна постройка, при съседи: от запад – улица, от юг – сграда с идентификатор №
07106.1419.72.2, от север – двор, като и двете сграда са построени от ответника
в поземлен имот с идентификатор № 07106.1419.72 по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18 – 28/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, съставляващ УПИ XIV – 72 oт кв. 17, местност „Бусманци“, район
Искър, Столична община, и административен адрес на УПИ – гр. София, район
Искър, ул. ********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Г.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 257,14 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 1050 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: