Мотиви
към присъда по НОХД № 20/2019г. по описа на РС-гр.Сливница
Районна прокуратура –гр.К. е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство №80/2014г. по описа на РПУ-гр.Годеч, пр.пр.100/2014г. по описа на РП-К., срещу
подсъдимия, Л.И.З., с установена по делото самоличност, за извършени от него
престъпления, както следва:
1. На 18. 01. 2014г., около
12.15ч., в гр. К., обл. София, на ул." Г.М.",
в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с
убийство на И.Г.П., като с управляваният от подсъдимия, Л.И.З. лек автомобил м."Ауди", м."А4" с ДК ***, препречил
пътя на управляваният от П. - л. а. „Фолксваген", м." Голф" с ДК
№ ***, след което насочил срещу
водачът И.Г.П. и пътникът К.Д.Ж., пистолет и се заканил „ Вас двамата ще ви
запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!", като това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му у пострадалия И.Г.П. – престъпление по чл.144, ал.З,
np.l-во, във връзка с ал.1, np.l-во НК;
2.На 18. 01. 2014г., около 12. 15ч., в гр. К., обл.
София, на ул." Г.М.", в района срещу чакалня на ж.п.
гара, се е заканил с убийство на К.Д.Ж., като с управляваният от подсъдимия, Л.И.З., лек автомобил м."Ауди",
м."А4" с ДК № **, препречил пътя на управляваният от И.Г.П. - л. а.
„Фолксваген", м." Голф" с ДК № **, след което насочил срещу
водачът П. и пътникът К.Д.Ж., пистолет и се заканил „ Вас двамата ще Ви запаля,
ще Ви пребия и ще Ви застрелям!", като това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му у пострадалия К.Д.Ж. - престъпление
по чл.144, ал.З,
np.l-во, във връзка с ал.1, np.l-во НК;
В хода на съдебните прения, представителят на РП-К.,
поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимия З. по всеки един пункт. Счита,
че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се потвърждава
фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Счита, че в хода на
производството по делото безспорно е установено, че между подс.
З. и неговите роднини от една страна и пострадалия, К.Ж. от друга, преди
деянието, за което се води настоящото производство, съществували конфликтни
отношения в продължителен период от време, с чести конфликти между тях и
физически сблъсъци.
Моли съда да кредитирате свидетелските показанията на И.П.,
К.Ж., Н.Д., С.М., С. Стоянов, В.Б. и Р.М., излагайки, че от анализа им, следва
категоричен извод, относно осъщественото от страна на подсъдимия деяние, както
от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че свидетелите-очевидци, Д.
и М., в показанията си, както в хода на воденото досъдебното производство, така
и в съдебното производство, въпреки изминалия значителен период от време от
датата на деянието, възпроизвеждат идентични факти и обстоятелства, относно
отправената от подсъдимия закана. Същите свидетели подробно описват мястото на
деянието, начина, по който е било насочено оръжието, коя част от него се е
виждала и конкретните изречени инкриминирани реплики, с които е отправена
закана. Счита, че показанията им се подкрепят и от останалите доказателства по
делото.
Прокуратурата излага доводите си и относно показанията на
пострадалите, считайки ги за логични и бизпротиворечиви.
Посочва, че достоверността им, се
потвърждава и от приложените справки от мобилни оператори, относно проведените разговори
между подсъдимия и И.П., както и от изготвената фоноскопска
експертиза с предмет проведен разговор между пострадалия П. и оперативния
дежурен в РУ гр. К..
Прокуратурата
моли да не бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетелите В.И., Г.И., Г.Т.
и К.И., по отношение на заявеното от тях присъствие на подсъдимия заедно с тях
в заведение в гр. К., преди тръгването им за провеждането на футболна среща на
футболния отбор, в който те са състезатели. Посочва, че не следва да се кредитират
показанията им и досежно условно посочения от тях час на тръгването им от това
заведение заедно с подсъдимия, който е заявен в показанията им като 10:30 -
11:00 часа, доколкото по делото безспорно е установено, че по същото време
подсъдимия не се е намирал в това заведение, в каквато насока са техните
показания, а се е намирал с роднините си на друго място, а именно на
„Животинският пазар“ гр. К.. По отношение на показанията им посочва и че същите
се разминават с установеното от изготвената
видео - техническа експертиза на запис от камери за видеонаблюдение
монтирани на сградата на РУ гр. К., от която е видно, че за посочения период не
се установява твърдяната от свидетелите поредност на преминаване на 3 /три/
автомобила непосредствено един след друг, а е установено преминаването само на
два автомобила.
Прокуратурата намира за установено по делото, че към
пострадалите е било насочено оръжие, като посочва, че за съставомерността
на деянието е без значение дали това оръжие е истинско, бойно или газово, достатъчно
е, че според прокуратурата то е било възприето от всички пътуващи в автомобила,
като реална заплаха за техния живот. Посочва за безспорно установено, че всеки
един от пострадалите, Ж. и П., е възприел, че подс. З.
може да възпроизведе изстрел, предвид насоченото оръжие и вербално отправените
закани с убийство в същото време, като отново посочва показанията на
свидетелите М. и заявеното от него желание незабавно да напусне К., което
според прокуратурата недвусмислено сочи, че този свидетел в инкриминирания
момент, реално е изпитал основателен страх за живота си. Не на последно , прокуратурата посочва, че
следва да бъдат отчетени и взаимоотношенията между пострадалите и подсъдимия, като
се има предвид и наличието на водено наказателно производство срещу подс. З., за осъществено от негова страна, насилие по
отношение на пострадалия К.Ж. и неговите родители, което деяние предхожда по
време деянието, за което се води настоящото производство. Счита този факт за
релевантен при оценката, относно възможността отправената от страна на подс. З. закана да възбуди основателен страх, както от
нейния адресат, така и по отношение на случайно присъстващите при нейното
отправяне лица, а именно свидетелката Д. и М., които вън от всякакво съмнение
са изпитали основателен страх за своя живот.
По отношение на записа от проведен частен разговор,
представен от защитата на съда прокуратурата, счита, че доколкото същия не е
изготвен по реда на НПК, в съответствие с предвидените процедури, същият е
недопустим и не следва както да обсъждан така и ценен от съда при постановяване
на съдебния му акт. Въпреки това, посочва, че с показанията на пострадалия П.,
дадени в съдебно заседание, във връзка с представения диск се установи, на
първо място, и не се спори по делото, че непосредствено преди провеждане по
делото на заседание пред настоящият съд, през миналата 2020 г., подс. З. и пострадалия П. са участвали в среща, на която е
присъствала и защитника на подсъдимия, на която среща на П. е било реално
предлагано да промени своите показания, като в тази насока са му били
разяснявани, предвидените в Наказателния кодекс, привилегировани състави,
относно престъплението срещу правосъдието, както и предвидената от закона
ненаказуемост, в определени случаи. Посочва, че тези обстоятелства се подкрепят
и от протокол от проведеното съдебно заседание в същия ден, в който показания е
дал пострадалия П., като в началото на неговия разпит, изрично от защитникът на
подсъдимия е направено искане до състава на съда, по отношение на свидетеля и
пострадал по делото, да бъде разяснена разпоредбата на чл. 293 от НК, каквато
именно при проведената частна среща преди заседанието му е била разяснявана.
По отношение дадените от подс. З.
обяснения пред съда, прокуратурата излага доводи че следва да се разглеждат
като предоставеното му от закона право на защита или изграждане на защитна
версия. Посочва, че същите съдържат факти, които не могат да бъдат уточнени от подс. З., поради и което защитната версия се напасва спрямо
тях.
Прокуратурата пледира за осъдителна присъда по отношение на
подс. Л.И.З. по повдигнатите му обвинения по чл. 144,
ал. 3 НК, по отношение всеки един от пострадалите. При определяне на размера на
наказанието прокуратурата, посочва като смекчаващо отговорността обстоятелство,
чистото съдебно минало па подс. З., към датата на
извършване на деянието. Като отегчаващи обстоятелства, прокуратурата посочва
завишената обществена опасност на извършеното от подс.
З. деяние, подчертавайки проявената от него упоритост при отправяне на
процесните закани, осъществено първоначално чрез телефонен разговор, чрез
извършени конклудентни действия с ножа, приложен като
веществено доказателство по делото, демонстративното преграждане пътя на
движение на автомобила, с който са пътували пострадалите и насочването на
оръжие по отношение на тях, успоредно с вербално отправени закани за убийство. Прокуратурата посочва, следва да бъде
отчетено, че подсъдимия не е бил непосредствено провокиран от двамата
пострадали при извършването на деянието.
Предвид всичко изложено прокуратурата пледира за наказание „лишаване от свобода“ над
предвидения от закона минимум, за всяко едно от двете престъпления, като от
съда бъде съобразена забраната за влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus)
при новото разглеждане на делото в първата инстанция след връщането му от
въззивния съд.
В разпоредително заседание по делото, пострадалият, К.Д.Ж.
е конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец, като
е приет за разглеждане и предявеният от него граждански иск срещу подсъдимия З.
за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснат страх, загуба на съня,
тревожност, стрес и страх за живота му, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието — 18.01.2014 г. до окончателното изплащане.
В хода на съдебните прения, повереникът на ч.о. и гр.и. К.Д.Ж. , адв.Я., излага доводите си според които намира, за
безспорно доказано обвинението както обективна, така и от субективна страна.
Посочва, че е изяснено, че на 18.01.2014 г., без да бъде
предизвикан пряко, по какъвто и да е начин от двете пострадали лица,
подсъдимият е отправил спрямо тях в последователност градиращи закани за
престъпление, посочвайки конкретните факти и обстоятелства, а именно : случката
възникнала на „Животинският пазар“ в гр. К., където е възникнал скандал между
близките роднини на подсъдимия, брат му и баща му Б. и И.
Зареви и двамата пострадали; проведения телефонен разговор между двамата братя
Зареви, Б. и Л., като непосредствено след този разговор, първият проведен
разговор е между подс. З. и пострадалия П., в който
са отправени първоначалните закани; първата среща между подсъдимия и
пострадалите, в която разминавайки се той е оправил, недвусмислена закана,
насочвайки на нож към гърлото си, като този нож ясно е възприет от двамата
пострадали, той е описан и напълно съответства с ножа, който е открит в
автомобила на подсъдимия; втората среща между тях, при която вече е отправена и
заканата и устна, а действие чрез насочване на огнестрелно оръжие, на която
среща освен двамата пострадали, на място са присъствали и двама свидетели, С.М.
и Н.Д..
По отношение твърдението на защитата на подсъдимия, че не е
възможно деянието да е извършено по времето, което сочи в обвинителния акт,
намира, че времето на извършване на деянието е точно доказано, предвид събраните
доказателства, а именно разпечатките от проведените телефонни разговори, и от
анализа на случилото се в деня и времето, за което то би могло да се случи.
По отношение на субективната страна на извършеното от
подсъдимия престъпление, адв.Я., счита същото за извършено с пряк умисъл, вземайки
предвид последователността на действията на подсъдимия и градацията на
действията. Посочва, че случая, по който
е образувано настоящото дело се предшества от около 4 месеца по - рано със
случай, при който подсъдимият е направил опит за убийство спрямо К.Ж., за което
има висящо дело пред ВКС, и се очаква постановяване на решение от състава на
съда, но по ВНОХД № 502 /2019 г. е постановена осъдителна присъда, с наложено
наказание 4 години „лишаване от свобода“. Предвид всичко изложено, пледира за
постановяването на осъдителна присъда, като бъде определено наказание около
средния размер, предвиден от закона.
По отношение на гражданския иск, адв.Я.,
моли да бъде уважен в цялост, като се приеме за безспорно доказано е, че К.Ж. е
изпитал страх и то бих казал панически страх от поведение на Л.З., което се
потвърждава от показанията дадени от неговата майка, свидетелката Д.Ж.. Посочва,
че според свидетелката, по време на инкриминираното деяние, К. все още бил в болничен, след като му е била
счупената ръката при предходния случай. Моли да се вземат предвид и показанията
й че целият живот на К.Ж. се е променил. Вследствие на претърпения стрес, той е
престанал да излиза от жилището си, непридружен от някой приятел или роднина; сменил
е и своята работа, с цел да избегне работа на смени. Претендира присъждане на
разноските.
Частният обвините и гражданският ищец, К.Д.Ж., в правото си
на лична защита, поддържа заявеното от повереника му.
Защитата на подсъдимият, Л.З., адв. В., пледира за
оправдаване на подс.З., считайки , че не е осъществен
състава от субективна и обективна страна на така повдигнатото обвинение
от прокуратурата.
Адв. В. посочва в подкрепа на твърдението си , че има час,
в който е подаден сигнал към РУ гр. К. от И.П., за заплаха с пистолет на ул. „Г.М.“
и часът е 11 часа. Посочва, че в 11:12
часа е регистрирано телефонното обаждане от телефона на Л.З. към телефона на И.П.,
когато според прокуратурата пострадалите са пътували към РУ гр. К.. Посочва ,
че не изяснен установеният факт на констатираните 4 /четири/ обаждания от
телефона на И.П. към телефона на Л.З.. Посочва, че след като са получили
телефонното обаждане, от страна на подсъдимия, пострадалите са продължили към
районното управление, като според събраните доказателства същите са влезли в
него 11:33 часа и там са били 30 минути или до 12:02 часа. Предвид изложеното
защитата заключава, че няма как, вече щом сигналът е подаден, в 11:00 часа и
това го има записано, те да отиват в един по – късен етап. В подкрепа посочва Заповед
с № 123/14.02.2014 г., според която, началника на РУ гр. К. заповядва на
комисия да свали на оптичен носител, записите от цифров магнетофон, разположен
в районното управление, за времето от 10:30 часа до 11:30 часа, който запис е
бил обект на фоноскопска експертиза. Поради и което
счита, че посоченият в обвинителния акт час на извършване на престъплението не
е подкрепен от доказателства. В подкрепа на твърденията си се позовава на
показанията на свидетелите полицейски служители, според които в 12:00 часа са
били на ул. „Й.Й.“, т.е. пред дома на свидетелката Р.И., леля на подс. З. и автомобилът на подсъдимия вече е бил паркиран
пред дома й .
Моли да бъдат кредитирани свидетелските показания на
съотборниците на подсъдимия, като посочва, че същите са непротиворечиви при
излагане на фактите че са се ,събирали в заведение „П.“ между 10-10,30 часа, като до последно в
заведението са изчаквали да дойде Г.И., тъй като същия е закъснявал, защото е
бил на работа, че са се придвижвали заедно, това че са пътували .
По отношение на описанието на ножа от двамата пострадали,
защитата, излага, че нямало как те да знаят как е изглеждал този нож. Посочва,
че предвид установената вражда между семействата на подс.З.
и постр. К.Ж.. Отбелязва, установената семейна вражда
от предхождащи месеци, заявена както от свидетелите разпитани в хода на
производството, така и от подс.З. и постр. К.Ж., от което счита за възможно и друго тълкуване
на установените факти. Обръща внимание и на заявеното от И.П., че след като е
получил телефонното обаждане и след „Животинският пазар“, К.Ж. го е помолил да отидат в районното
управление да подадат жалба, но самият той не я подал, а я е подал К., като
според защитата това е мотива, който според нея чисто логически, стига до
настоящото обвинение.
Счита за недоказани твърденията на държавното обвинение, че
това е едно престъпление, което е извършено като има градация в него, първо по
телефона, после с нож имало заплаха, после обръщане на лекия автомобил и
преследване към кръговото движение, като обръща внимание, че доказателствата са
събрани само от едни свидетелски показания на двама пострадали и на двама
очевидци. По отношение на свидетелите
С.М. твърди че липсват доказателства , че той е вършел
въобще някаква работа, че, той бил майстор, че лепил някакви плочки, в подкрепа
но което липсва представен трудов договор, поради което извежда извода че или
трябва да се приеме, че той е работил в „сивият сектор“ . Счита че е останало
неизяснено защо С.М. и Н.Д. не са пострадали от деянието , предвид установеният
според обвинението факт на уплаха у двамата. Твърди че има доказателства в
подкрепа на това, че Н.Д. е била на работа, през времето, през което се твърди,
че е очевидец на процесната случка, има график, в който е посочено, че тя е
била на работното и място в пицария в гр. К., има свидетелски показания на
свидетели, които също потвърдили, че са я видели на работното й място. Посочва,
че има доказателства, че Н.Д. не е била на интервю в гр. София на
бензиностанция „ОМV“. Също така посочва, че към 2019 година тя също е живяла на семейни
начала с един от пострадалите – И.П.. Поради всичко изложено счита, че
показанията й не следва да бъдат кредитирани.
По отношение на св. С.М., защитата отбелязва, че той и
подсъдимият не са се виждали до момента на първото съдебно заседание в Районен съд К.. Обръща внимание на
заявеното от свидетеля, че има намален слух , 54,2 % нетрудоспособност, приета
от ТЕЛК, както и че има проблем с едното око, с което не вижда. Отбелязва и разминаване
в показанията, къде свидетелят е седял в автомобила, тъй като той посочва, че е
седял зад шофьора, а пък Н. е седяла зад К.. Счита за основателен въпроса дали
правилно е възприел, свидетеля М., лицето от другата страна на колата. На
следващо място и двамата свидетели заявяват, че пострадалите са дошли да ги
вземат в 11:30 – 12 часа, което е невъзможно
да се случи, т.к. в това време пострадалите са били в
РУ гр. К.. Посочва конкретни разминавания в свидетелските показания на М. по
отношение на възприетия от него пистолет и показанията на останалите свидетели.
Защитата посочва и разминаванията относно посочване на
часовете, заплахите и възприятията на И.П. , и като извод извежда липсата на
изпитан от него страх. Посочва, че свидетеля П. по отношение на
местоположението на лицата в автомобила се размивана с показанията на постр. К.Ж..
На следващо място, защитата акцентира на показанията на св.
Г.Т. по отношение на факта че към 18.01.2014 година стъклото на лекия автомобил
на Л.З. не е могло да бъде свалено , като моли същите да бъдат кредитирани като
достоверни и подкрепени от изготвената по делото експертиза.
По отношение на записът, който представи защитата, адв. В.
счита, че съдът следва да кредитира, тъй като в него точно и ясно е посочено,
че свидетелят, И.П. е имал колебания до приключване на настоящото производство,
той дали да не каже истината пред съдебния състав. Подчертава, че в записа, П.
заявява: „ Няма нищо такова да се е случвало.“ , като според нея имал предвид
за случката и предмета на делото. Счита, за най - нормално когато са дошли в
съдебна зала, адв.А. да помолила и председателя на
съда да разясни отпадане на отговорността за лъжесвидетелстване, т.к. ако показанията на И.П. бъдат изключени, тогава остават само
показанията на К., във връзка с деянието, а преценени в контекста на враждата му с подсъдимия,
следва и те да се кредитират под внимание.
Отбелязва, че подсъдимия Л.З. нито веднъж не е казал, че
съжалява, защото няма такава случка, защото това нещо не е се е осъществило, той
няма за какво да съжалява. Моли да се кредитират обясненията дадени от Л.З. в
съдебно заседание.
По отношение приетите доказателства, справки, относно разстоянието от от улица „Г.М.“ до улица „Й.Й.“ в град К., че е приблизително
6 -7 минути, отбелязва, че в обясненията си Л.З., заявява че по това време,
през 2014 година, там е имало ремонтни дейности и придвижването по улицата е
било затруднено, макар и това време да е, ако се е случило 12:15 часа, трябва
да сложим още 7 минути минимум, за да остави Л.З. ***, пред своята леля и оттам
нататък той да тръгне със своите съотборници и че още минимум 40 минути му
трябват той за бъде с. В., което чисто от обективна страна няма как да стане, т.к. сигналът, пак повтарям, е в 11 часа.
С оглед на това пледира за оправдателна присъда.
Алтернативно моли съдът да вземе предвид, че към настоящият момент, Л.З.
работи, трудово зает е, има две деца и съпруга, за която се грижи, неосъждан е.
Защитата пояснява по отношение на другото производство
пред ВКС, че представителят на ВКП казал,
че касационната жалба е основателна и
квалификацията не е правилна за опит за убийство, което било видно от протокола
и недостъпно за съда, а квалификацията е за средна телесна повреда .
Защита на подсъдимия, Л.З. , адв.Р. , посочва че основният принцип в наказателното право
е да не се допуска осъждането на невинно лице. Посочва, че присъдата следва да
бъде постановена въз основа на събраните доказателства и след убеденост на
състава на съда че обвинението е доказано на 100 %.
Посочва, че обвинението стъпва на показанията на четирима
свидетели, които са противоречиви помежду си във връзка с факта кой къде е
седял в автомобила. Посочва, че свидетелят М. не е безпристрастен, доколкото
твърдението на държавното обвинение, че той е вършел някаква работа, т.е.
получавал заплащане от единия от пострадалите, поради което той разбира се, че
може да има интерес или хипотетично да бъде уговорен, да бъде сугестиран. На следващо място, защитата посочва физическо
състояние към този момент, свидетелят М. казва, че има нарушение на слуха, 54% ТЕЛК-ово решение, не вижда. В тази връзка обръща внимание на
показанията на свидетеля във връзка с положението на прозореца на другия
автомобил.
Подчертава и противоречията и на другите свидетели,
доколкото те не могат да определят кой зад кого е стоял и доколкото всеки един
от свидетелите дава различна версия за въпросния пистолет - единият от
свидетелите твърди, че прозореца е бил отворен и е имало извадена ръка с
пистолет; като посочва и показанията на св.П. и
заявеното от него във връзка със заплахата, посочено по-горе от колегата му.
Досежно свидетелката Н.Д., защитата заявява, че категорично
не може да бъде споделен извода, че тези показания могат да бъдат ценени с такава степен на кредитиране, и че
нямало значение, че тя е във фактическо съжителство с един от пострадалите,
което било в разрез със законовите разпоредби. Посочва че на практика, нейния
интерес е съвсем пряк, всяка жена или всеки един съпруг или съпруга, партньор
би защитавал и би дал показания в посока да защити неговия интерес. Посочва, че
свидетелката не е била на интервю в „ОМV“ бензиностанция, доколкото по делото има справка
направена именно към тази компания, към това търговско дружество, че никога
такова лице не му е било назначавано интервю, още по-малко на този ден. В тази
връзка посочва противоречията в показанията на отделните свидетели относно това
къде е трябвало да бъде закарана свидетелката Д.. Предвид констатираните
противоречия, защитата заявява, че показанията им не следва да бъдат
кредитирани.
По отношение на показанията на свидетелите от футболния
отбор отбелязва, че между тях няма нито един роднина, нито един във фактическо
съжителство, няма лице, което да получава възнаграждение от подзащитния
му, за да може да се твърди, че той има някакъв интерес. Отбелязва, че Г.Т., В.И.,
Г.И., както и всички останали свидетели на
защитата, дават ясни и безпротиворечиви
показания, по това време, което се твърди да е извършено инкриминирано деяние,
посочено в обвинителния акт, а именно по това време подзащитния
му се е намирал на футболното игрище в с.
В..
По отношение показанията на Г.Т. счита същите за ясни и безпротиворечиви, че
той е застопорил, по начин описан в разпита му,
механично прозорците да не могат да се отварят.
По отношение инкриминираното деяние, намира същото за
недоказано, предвид показанията на всички свидетели по делото, които според
него са изключително противоречиви и на
практика от съвкупността им изобщо не е възможно да бъде изведен безпротиворечив извод за времевия период или изобщо за
точно време на твърдяното от държавното обвинение инкриминираното деяние,
посочва конкретно съображенията си. В подкрепа на твърденията си се позовава на
показанията на всички от отбора и на треньора, че към този час, който се
твърди, че подсъдимият би следвало да е в гр. К., на практика той е бил на
друго място.
По отношение на влошените отношения между подзащитния му и постр. Ж.
посочва, че са достатъчен мотив, че всичко това да е съчинено, съшито, с цел и
с оглед да бъде увреден подзащитня му.
По отношение на св. И.П. отбелязва отиването в полицията и
пускането на жалба е станало по молба на другия пострадал, на К., който го е
помолил да отиде с него, да му съдейства.
По представения от защитата, запис от срещата между св.П., подс.З. и защитника му,
счита, че дори и това доказателство да не е събрано по реда НПК, дори това
доказателство да не е събрано със съгласието и със знанието на лицето, което е
записано, то в тази посока, практиката и на съда в Страсбург и на нашите
върховни съдилища е изцяло константна в посока, че тук публичния интерес е
този, който следва да вземе превес над индивидуалния, над личния интерес на
лицето. Цитира съдебна практика на Върховния съд и съдът в Страсбург, относно
факта, че когато става дума и когато
това доказателство ще послужи и би послужило за разкриване на престъпление или
за друго такова право, каквото би било оневиняване на едно лице, то категорично
частния интерес следва да търпи неблагоприятните последици, и на публичния
интерес следва да бъде даден примат, той да бъде предпочетен, особено когато
страната е имала възможност да вземе отношение по това доказателство и тя е
взела. Доказателството беше представено при пълни възможност да говорят по
него, да коментират и тя взе отношение на практика.
Счита, че не следва и не може да бъдат ценени, наличието
или то поне твърдението за наличието на криминалистични
регистрации и дори на висяща присъда, т.к. има
вероятност същата да е оправдателна.
По отношение на предявеният граждански иск намира същия за напълно
неоснователен, доколкото такава случка няма и не е доказано тя да се е случила,
освен това твърди че е и напълно недоказан. Посочва че по отношение
претендираният размер доказателства не са събрани.
Предвид всичко изложено, пледира за оправдателна присъда и
отхвърляне изцяло на предявения граждански иск.
Подсъдимият, Л.З., дава обяснения, като отрича да се е
срещал в посоченият в обвинението ден с пострадалите. Заявява, че на тази дата
може и да е говорил с брат си баща си, но с пострадалите не се е срещал.
Допуска, че в този ден може и да са се разминали някъде и те да са го видели,
но той не е виждал пострадалите. В подкрепа на това си твърдение посочва
записаният от него разговор с пострадалия П.. Заявява че на инкриминраната
дата е видял приятелката на И. , Н. пред пицарията да чисти масите. Заявява, че
за срещата , която е записал му се е обадил И., като му е казал че иска да се
видят и да оправят делото. Категорично отрича да е виждал пострадалите и да ги
е заплашвал на инкриминираната дата. Заявява, че направил записа, за да се
защити и да докаже че няма нищо общо със случая. Заявява, че никога не е виждал
св.М.. Заявява, че е на инкриминираната дата е бил на
мач в с.В., като до там не е пътувал със собствения
си автомобил , а с колата на Г.. Заявява, че с отбора се събрали в кафене „П.“.
Заявява, че улиците в К. са били разкопани по онова време заради ремонт.
Заявява, че неколкратно е подавал жалби в МВР К.,
като пострадал, но жалбите му след като бъдат изпратени в прокуратурата бивали
прекратявани. По отношение на направеният от него запис на разговора си с И.П.,
заявява, че не е записал целия разговор от срещата.
В хода на пледоариите, подс. Л.З.,
в лична защита заявява, че не се признава за виновен по нито едно от
повдигнатите му обвинения. Заявява, че такава случка не е имало изобщо, нито с
пистолет, нито в този ден да се е виждал с някой от пострадалите. Заявява, че ако полицията и прокуратурата си били свършили
работата, в момента нямало да сме тук. Заявява, че доказателствата са събирани
тенденциозно, т.к. не са изискани и приобщени записи
от камери, които имало и на пазара, от кафенето
„П.“, в което също имало камери, не са изложени тези камери, в колко
часа е бил там отбора, бил ли съм аз там. Счита, че не са събрани доказателства
дали в този ден е имало мач в с. В., дали отбор „Т.“ с. Б., е участвал, в колко
часа са били там. Заявява, че по спомен помни, че мача е бил от 13 часа, и според
него, трябва да стигнат там преди 13:00 часа, защото имат преобличане, има и
загрявка. Според него са били там не по – късно
от 12 часа.
По отношение на вещественото доказателство , нож, заявява,
че не е крил този нож и те той е бил в колата, в краката на стелката и първото, което се
вижда е стелката на колата и ножа.
Заявява, че никога не е имал пистолет и не е използвал
пистолет.
На следващо място посочва, че за 7 години, ако е искал да
убива И. и К., майка му или баща му, щял да го направя.
По отношение на К., че е много уплашен от него, заявява, че
като го види по улицата не спирал да го
псува и провокира, като посочва, че ако се страхуваш от някого, няма да ходиш
при него и да го провокираш.
По отношение на „майстора“ М., счита, че това е човек,
който прави ремонт на И. или са приятели. Не било истина заявеното от
свидетеля, че нямало да стъпи в К., защото доскоро го виждал там. Счита, че ако
има работник, „казвам му да отиде да пише това и приключваме, той е зависим от
мене“. Обръща внимание, че свидетелят, в съдебната зала, не го е познал. Още
повече, че предвид диоптъра на очилата, които носи не е сигурно дали въобще ще
види пистолет.
В правото си на последна дума, подс.
Л.З., моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
:
Пострадалото лице И.П. и подсъдимият З.,
се познават от години, не са били в приятелски отношения, нямали конфликти
помежду си. Постр. К.Ж. е бил съученик със св. Б.З.,
брат на подсъдимия и били в приятелски отношения, които рязко влошили и
започнали взаимно извършването на действия насочени към личността и имуществото
както един към друг, така и към близките си.
На 18.01.2014 г. пострадалите лица, И.П.
и К.Ж., отишли около 10.30 часа, на традиционният за този ден от седмицата
пазар на животни в гр. К.. Докато са се намирали в района на пазара - около 11,00часа,
пострадалите лица Ж. и П. и свидетелите И.З. и Б.З. /баща и брат на подсъдимия/
се срещнали случайно и между тях възникнал словесен конфликт, изразяващ се във
взаимно отправяне на обидни думи едни към други, а от страна на св. И.З. е
отправена заплаха за саморазправа с пострадалите лица. Скандалът между
свидетелите е възприет от св. С. М., който заявява, че малко след това, на
пазара при брат си и баща си - свидетелите И.З. и Б.З., дошъл и подс. Л.З.. Конфликтът е прекратен с напускане на
пострадалите лица на пазара, след като са закупили храна от заведение в района.
Около 11.12 часа св. И. П. и частния обвинител и граждански ищец К. Ж. получили
обаждане от страна на подсъдимия по мобилния телефон на П., при което от негова
страна са оправени заплашителни думи. При това обаждане подсъдимият е бил
разпознат от пострадалия Ж., след което с автомобилът на П. двамата пострадали
са се отправили към РУ на МВР К. за да подадат оплакване за отправените заплахи
от И.З. и Б.З. при словесния конфликт, възникнал на пазара. Докато са пътували
по ул. „Славянска“ към полицейското управление, автомобилът „Фолксваген Голф” №
***, собственост /към този момент/ и управляван от св.
П., се е разминал с автомобил ” Ауди А4” с рег.№ ***, собственост /към този
момент/ и управляван от подсъдимия. При разминаването, подсъдимият направил недвусмислени жестове към
пострадалите лица, като поднесъл нож с назъбено острие от едната страна към
собственото си гърло. След като се разминали, подс.З.
направил обратен завой и последвал автомобила на св.П.
до кръстовище, намиращо се преди сградата на РУ на МВР К..
Пострадалите Кр.Ж.
и Ив.П. *** малко след 11.30 часа, и подават оплакване
за отправените заплахи от роднините на подсъдимия. Ж. и П. дали обяснения за
този случай, и малко след 12.00 часа са напускат сградата на полицейското
управление, като отиват до дома св.Ив.П., където в
този момент са се намирали свидетелите Н.Д. и С.М.. Св. Н.Д. е съжителствала със
св.Ив.П. и е трябвало да отпътува за гр. София, за да
се яви на интервю за работа в търговски обект на национална верига
бензиностанции, докато св. М. е бил нает от св. Ив. П. за извършване на
ремонтни дейности в домът му, поради и която причина бил в дома му и трябвало
да отиде да закупи необходими му за ремонтните дейности материали. Пристигнали в
дома на св.П. около 12,00ч., взели свидетели Д. и М.
и с автомобила на св.П.,***. Движейки се успоредно на
ЖП-линията, срещу тях се задал автомобил, който ги „засякал“,
като по този начин, принудил св.П. да спре. Докато
автомобилите са били спрени, без да бъдат загасени, през отворения прозорец на
шофьорската врата подсъдимият З., без да слиза от автомобила си, е насочил към
пострадалите пистолет, който е държал с дясната си ръка. Пистолетът е бил
насочен към Ж. и П., при което подсъдимият е извикал „Вас двамата ще ви пребия,
ще ви запаля и ще ви застрелям”. Думите са били отправени към пострадалите Ж. и
П., стоящи на предните седалки, макар че насочването на пистолета, както и
думите са били възприети и от седящите на задните седалки свидетели Д. и М.,
стоящи съответно зад П. и Ж.. След леко потегляне напред от страна на св. П.,
подсъдимият е продължил със своя автомобил напред по ул. „Г.М.“, освобождавайки
пътят пред автомобила на П..
Пострадалите П. и Ж. са сигнализирали в
РУ на МВР К. за отправената им заплаха с пистолет, след което са останали на
място, както им е указано от дежурният служител, докато свидетелите М. и Д. ***,
като св. М. е отказал да продължи ремонтните дейности в домът на П., докато св.
Д. е била откарана от М. ***.
Подс. З., след като продължил с автомобила си по ул.“Г.М.“, го оставя паркиран и заключен пред дома на св. И., негова леля, и заедно със свидетелите
В.И., Г.И., К.И. и Г.Т. ***, където се събира отбора заедно с треньора , св. С.Б.,
и след закъснение в програмата след 13.30 часа се е провело спортно мероприятие
— футболна среща, която няма официален характер, с друг непрофесионален
футболен клуб, като подсъдимият, вписан в състава на футболен клуб „Т.“ Б. е
взел участие през второто полувреме. След футболното събитие, подсъдимият е бил
откаран до гр. София от св. Г.И., където е бил оставен в района на бул.
„Цариградско шосе”, в близост до заведение „Макдоналдс”.
Изпратените, във връзка с подадения от постр.Ж. и П., сигнал, полицейски служители , св. С.С. и В.Б.,
установяват паркираният автомобил ” Ауди А4” с рег.№ ***пред
дома на св.И.. В тяхно
присъствие св. И. е провела телефонен разговор с подсъдимия, при който,
последният заявил, че пътува и не може да се яви при автомобила. Разговорът е
осъществен в 13.40 часа, като преди това св. И. неуспешно се е опитвала да
търси подс. З. по телефон, а така също е провела и
разговор с неговия баща — св. И.З., като едва след разговор на св. И.З. с
подсъдимия, последният е потърсил по телефона свидетелката И. и тогава е
осъществен цитираният разговор. Полицейските служители остават на мястото до
извършването на оглед около 19-20 часа на 18.012014 г., като в протокола е
описано, че автомобилът е открит със заключени врати на купето и отворен
багажник, в който са открити лични вещи различни дрехи и обувки, а на пода на
автомобила в купето, пред дясната предна седалка е отбелязано наличие на нож с
черна дръжка и острие в кания. Автомобилът е запечатан
и иззет /откаран на паркинг, намиращ се в двора на РУ на МВР К./, като протоколът
за извършеното процесуално-следствено действие е одобрен от съда по реда на чл.
160 от НПК. На 22.01.2014г., автомобилът
е огледан при което без да се отваря е установено, че е разкъсана лепенката,
подписана от разследващ орган и поемни лица, залепена
на предна дясна врата и задна дясна врата. В протокола е отбелязано за
вътрешността на автомобила, че жабката е отворена, каквото не е отбелязано в
протокола от 18.01.2014 г. При извършеният на и на 25.01.2014 г., оглед на
автомобила е отбелзано, че е отключен с дистанционно
/предадено доброволно ведно с ключ от подс. З. на
22.01.2014г./, а в автомобила са открити множество лични вещи на подс. З., както и документи за автомобила, жабката е
открита отворена, а на пода пред нея е открит нож с обща дължина 33 см.,
дължина на острието 20 см, като незаточената част от
острието е назъбена.
От заключението на изготвената и приета видеотехническа
експертиза, извършена в хода на досъдебното производство, допълнена със задачи
и в хода на съдебното следствие е видно, че камерите, монтирани на сградата на
РУ на МВР К. имат пряка видимост към участък от 17 метра от улицата, намираща
се до РУ на МВР К. — улица „Славянска“ /адресът е отбелязан в официални
документи от досъдебното п-во/ и в периода 11.00-12.30 часа липсва случай, в който
да са преминали три леки автомобила, които да се движат „броня в броня“ . Според
заключението на същата експертиза на 19.01.2014г. в 03:37:32ч. неизвестно лице
влиза в обсега на камерата на паркинга на РУП К. и напуска , прескачайки
оградата в 03:37:47ч., като в този период се наблюдават три броя задействане на
светлините на автомобила, на който неизвестното лице отваря предна дясна врата.
Установени са три броя задействане на светлинните сигнали на автомобила.
Заключението е онагледено с изображения. Според вещото лице по назначената видео-техническа експертиза, поради ниската
резолюция на заснемането не може да се определи какво е извършено от
неизвестното лице в автомобила.
Съгласно заключението на автотехническата
експертиза, са налице следи от манипулация — дупки в кората, през които може да
се прокара винт, при което така поставеният винт би препятствал отварянето на
прозорците на предните врати на автомобил ” Ауди А4” с рег.№ ***.
От заключението на притета по
делото фоноскопска експертиза се установява както
съдържанието на проведеният от св.П. разговор за
случилото се на ул. „Г.М.”, така и се потвърждава , че именно св.П. е провел този разговор.
Представен е запис, изготвен от подс.
Л.З. на проведен между него , защитникът му, адв. А. и св.П.,
разговор. След изслушването на представеният запис в съдебно заседание, съдът
възприе провеждането на среща между тримата, непосредствено преди провеждането
на съдебно заседание по производството. В изслушания запис адв. А. разяснява на
св.П., привилигированите
разпоредби на престъплението лъжесвидетелстване. Записът приключва с излизането
на св.П. за да се консултира.
Л.И.З. с ЕГН: ********** е роден на *** ***. *******
Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема
за доказана, въз основа на :
а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските
показания на Д. Г.Ж. включително прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК /т.І, л.69 от ДП/, И.Л.З., Г.Ц.Т. включително
прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК /НОХД № 47/2015г. по описа
на РС-К., л.106/, К.Д.И. включително прочетените по реда на чл.281, ал.1,
т.1 и т.2 НПК /НОХД № 47/2015г. по описа на РС-К., л.121-124/, С.Б.С. включително
прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК /НОХД № 47/2015г. по описа
на РС-К., л.114-115/, В.Б.Б. включително прочетените по реда на чл.281, ал.1,
т.1 и т.2 НПК /НОХД № 47/2015г. по описа на РС-К., л.117-120/, Р.С.М., К.Ж.
включително прочетените частично по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК /НОХД №
47/2015г. по описа на РС-К., л.22,23,27/, И.П. включително прочетените частично
по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК /НОХД № 47/2015г. по описа на РС-К.,
л.13, 18/, Н.П.Д., С.К.М. включително прочетените частично по реда на чл.281,
ал.1, т.1 и т.2 НПК /НОХД № 47/2015г. по описа на РС-К., л.158/, В.Б.И., С.Г.Б.,
Д.В.И., Р.И. включително прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК
/НОХД № 47/2015г. по описа на РС-К., л.63/, св. Б.З. и разпитите на вещите лица
- А.П., Х.Й., Р.К., Н.М., П.Д. и д-р Ц.П.
;
б/Протоколи и други документи по чл.283 от НПК – прочетени
и приети като доказателства изготвени и приложени по досъдебно производство №
80/2014 г. на РУ МВР - Годеч: ОТ ТОМ I - ви от ДП № 80/2014 г. на РУ МВР - Годеч,
постановление на връщане на веществени доказателства, нах.
се на стр. 9 - 11 вкл. от ДП № 80/2014 г., постановление на връщане на веществени
доказателства, лице - гръб, нах. се на л. № 12, декларация, нах. се
на л. 21-22 от ДП № 80/2014 г., информация за клиент на „Виваком“, нах. се на л. 85, 86, 87 от ДП № 80/2014 г., Определение №
6/20.01.2014 г., по ЧНД № 13/2014 г., по описа на РС К., нах.
се на л. 89-90 от ДП № 80/2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие, нах. се на л. 93 – 95, ведно, с албум нах.
се на л. 96-100 от ДП № 80/2014 г., протокол за оглед на веществени
доказателства, нах. се на л. 102 от ДП № 80/2014 г.,
Албум № 25 за посетено местопроизшествие: оглед на ВД, нах.
се на л. 104 -108 от ДП № 80/2014 г., Определение № 7/22.01.2014 г. по ЧНД №
19/20214 г. по описа на РС К., нах. се на л. 111 лице
- гръб от ДП № 80/2014 г., протокол за претърсване и изземване с разрешение на
съдия, нах. се на л.114 от ДП № 80/2014 г., ведно с
албум към него, нах. се на л. 115-119 от ДП № 80/2014
г.
ТОМ II -ри от ДП № 80/2014 г. протокол за доброволно предаване, нах. се на л. 1 от ДП № 80/2014 г., протокол за оглед на
веществени доказателства, нах. се на л. 2 - 4 от ДП №
80/2014 г., албум № 28 за посетено местопроизшествие: оглед на ВД нах. се на л. 6 - 13 от ДП № 80/2014 г., протокол за оглед
ва веществени доказателства – допълнителен, нах. се
на л. 14 - 16, ведно с албум № 37 към него, за посетено местопроизшествие:
допълнителен оглед на ВД, нах. се на л. 17 - 33 от ДП
№ 80/2014 г., копие протокол за оглед на местопроизшествие, нах.
се на л. 36-53 от ДП № 80/2014 г., разписка за връщане на вещи, нах. се на л. 101-102 от ДП № 80/2014 г.
ТОМ III – ти от ДП № 80/2014
г. искания за предоставяне на данни от електронни съобщителни мрежи, нах. се на л. 1 - 40 от ДП № 80/2014 г., писмо до „БАГАТУР ФОРС“ и актуално състояние,
нах. се на л. 52-53, лице - гръб от ДП № 80/2014 г.,
справка от служба „КОС“, нах. се на л. 73 от ДП № 80/2014 г., справка от
централна база - КАТ, нах. се на л. 123 - 124 от ДП №
80/2014 г. , както и приетите в хода на съдебното следствие .
Съдът кредитира показанията на пострадалите
лица -св. П. и ч.о. и г.и.
К. Ж., считайки същите за достоверни и кореспондиращи със останалите събрани
доказателства. Освен че показанията им са безпротиворечива,
те се подкрепят от показанията на свидетелите И.З., Б.З. и С. М. относно
времето, мястото и съдържанието на възникналия конфликт на „свинския пазар“ в гр.К., обаждането от подс. З. до
тел. на св. П. в 11.12 часа, което е фиксирано от представените разпечатки на
телефонните разговори, осъществени от телефонните номера, ползвани от подс. З., както и от разпечатка на телефонните разговори на
св. П.. Фиксирани във времето са също така и влизането на пострадалите лица П.
и Ж. ***.33 часа и излизането им от там, осъществено в 12.03 часа, което се
установява от видеозаписи на камери, монтирани в сградата на районното
управление. Фактите в тази насока са установени от заключение по съдебно-видеотехническа експертиза, установяващо влизането и
излизането на пострадалите лица в полицейското управление. Пострадалите лица са
разпознати на записите, а таймерите на записващото устройство показват начален
и краен час на присъствието им в сградата на РУ на МВР К.. Показанията на пост.
П. и Ж., се подкрепят и от показанията на св. Н.Д. и С.М.. Съдът приема за
достоверни показанията им и предвид установеният факт показанията им са
идентични през цялото време на воденото наказателно производство, като
констатираните неточности, в конкретни детайли, съдът отдава на продължителния
период изминал от инкриминираното деяние. Заявената от тях последователност на
отправените от страна подс.З. заплахи се подкрепя от
останалите събрани в хода на производството доказателства, както следва :
получените заплахи по телефона на св.П. – от
изисканите и приложени разпечатки; заплахата с нож – от намирането на ножа в
автомобила на подсъдимия, при извършеният оглед и точното му описание от страна
на пострадалите; последващата заплаха с постолет – от
показанията на свидетелите очевидци св. Н.Д. и св.М..
Доказателства , подкрепящи заявеното от подс.З., че
всеки би могъл да види ножа в колата му и да го опише, не бяха събрани, а и
съдът не намира житейски логично и законосъобразно обясниние
на факта да притежаваш нож, който да е винаги на разположение в колата ти.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Д.,
въпреки факта, че към момента на инкриминираното деяние, същата е била в близки
отношения с постр. П.. към момента на изслушването й
от съда в хода на съдебното следствие, въпреки настъпилата в отношенията им
промяна, същата е последователна в излагане на фактите относно срещата им с подс. З. ***, действията и думите му. В хода на съдебното следствие при проверка на
доказателствата, установени от разпита на повечето свидетели по делото, в това
число и на пострадалите лица, които без съмнение могат да се считат за
заинтересовани от крайния изход от делото, както правилно изтъква защитата, при
показанията на св. Д., не се установиха доказателства, които да дадат основание
за недоверие в изложеното от този свидетел. Показанията й се подкрепят от
показанията на св.С.М., които съдът кредитира в
пълнота относно съставомерните факти. Доводите на
защитата относно факта, че същият е „работел“ при св.П.,
поради и което бил заинтересован и предвид положението си показанията му били в
съзвучие с показанията на св.П., не намират опора в
събраните по делото доказателства. Съдът не споделя и изтъкнатите доводи от
защитата, свързани със здравословното състояние на свидетеля, от които извеждат
извод за недостоверност на изложените от него факти и обстоятелства, за които
свидетелства. В съдебна зала при провеждане на неговият разпит, съдът не срещна
затруднения относно намалените му слух и зрение до степен да не възприема вярно
образите, лицата и затруднения в слуха .
Относно посочените от защитата неточности относно показанията му във
връзка с разположението на лицата в автомобила, в който се е возел при срещата
му с подсъдимия, съдът отдава същите както на изминалото време от деянието,
така и на стреса от преживяното.
Съдът кредитира
частично показанията на свидетелите В.И., Г.И., К.И. и Г.Т. относно това че на инкриминираната дата, са отпътували
в посока с. В., намиращо се на около 20 км. от К., където е следвало да се
проведе спортно мероприятие — неофициален футболен мач от ежегоден турнир,
организиран между непрофесионални отбори. В такъв отбор 
„Т.“ Б., е бил вписан като състезател подсъдимият,
както и останалите свидетели, с изключение на св. Г. И. — участвал в част от
срещата с цел проверка.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите В.И., Г.И., К.И. и Г.Т. относно показанията им, че на
инкриминираната дата, около 10,30ч. са се срещнали с подсъдимия З., след 10.30
часа в кафене „П.“ в гр. К., където са изчакали до около 11.00 часа и малко
след това, за да се съберат и да отпътуват заедно. Както и че с автомобилите на подсъдимия,
както и на св. В.И., движейки се близо един зад друг, са преминали покрай
сградата на полицията, след което са спрели автомобилите на ул. „Й.Й.” пред
дома на св. И.. Подсъдимият и посочените свидетели твърдят, че на този адрес са
оставили част от автомобилите, а всички са се качили в автомобила на св. Г. И.
и около 11.30 часа са отпътували за с.В.. Изводите, съдът си извежда от следните факти,
които счита за установени : Първо инцидентът на животинския пазар, възникнал
между бащата и брата на подсъдимия и двамата пострадали е бил около 11,00ч.
този факт се подкрепя от справки-разпечатки за телефонните разговори, проведени
от номера, ползвани от подс. З. и неговия брат, св. Б.З.,
като такова обаждане е регистрирано в 11.10 часа . Непосредствено след този
момент е обаждането на подс. З. по телефона до св. П.,
осъществено в 11.12 часа. Без съмнение може да се приеме, че пристигането на подс. З. на животинския пазар е осъществено след конфликтът
в 11.00 часа, след като за това свидетелстват и св. И.З. — баща на подсъдимия,
както и св. М., присъствал на конфликтът и намиращ се в компанията на св. И.З.
и св. Б.З.. Именно след конфликтът на животинския пазар подсъдимият З. е бил за
кратко на този пазар в компанията на своите роднини и св. М., което прави
невъзможно присъствието му в този момент със своите колеги от футболния отбор в
заведение „П.”. На следващо място съдът кредитира
факта, че подсъдимия се е срещнал с пострадалите Ж. и П. в периода от време от
11.20 часа до 11.33 часа, когато автомобилът, управляван от подсъдимия се е
разминал на ул. „Славянска“ с автомобила, управляван от св. П., и в който е бил
и постр.К.Ж. и за действията на подсъдимия при това
разминаване — поднасяне на нож към гърлото си, което недвусмислено е било
насочено към пострадалите лица. Съдът кредитира
показанията на пострадалите П. и Ж., т.к. тези
показания се потвърждават от намереният при оглед на автомобила на подс. З. на
25.01.2014 г. наведените от страна на защитата доводи, че ножът е бил на видно
място в автомобила и всеки е можел да го види, съдът намира за житейски
нелогични. Следва да се отбележи и че според заключението на видеотехническа експертиза, според чието заключение в
периода 11.00-11.30 часа липсва случай, в който да са преминали три леки
автомобила по начинът, описан от цитираните свидетели и подсъдимия. На следващо
място, според събраните по делото доказателства, мачът в който са участвали
свидетелите, и подсъдимия, в качеството им на състезатели от отбора на „Т.“ Б.
е проведен в 13,30ч., а разстоянието от гр.К. до с В.
е 23 км.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката св. Р.И. относно часът на отпътуване на подс.
З. за с.В., след като е оставил автомобила си пред
дома й К., ул. „Й.Й.” № 77. При
съпоставяне на показанията на тези свидетели с проведени телефонни разговори на
свидетеля И. с подсъдимия, може да се направи извод, че отпътуването от гр. К.
на подсъдимия е осъществено след 12.30 часа. Свидетелят И. обозначава момент
около 11.30 часа, когато синът й заедно със неговите приятели, в това число и
подсъдимият са отпътували от гр. К., но тези показания съдът намира за неточни
след като свидетелят посочва, че до час след това пред домът й са пристигнали
полицаи, издирващи подсъдимия. Свидетелката е обяснила на пристигналите полицаи
— свидетелите Б. и С., че преди половин час подсъдимия е отпътувал за мач, като
по тяхно настояване е осъществила телефонен разговор с подсъдимия. Такъв
разговор е осъществен в 13.40 часа, което определя, че подсъдимият, заедно с
приятелите си е напуснал гр. К. след 12.30 часа, а не както и самата свидетелка
посочва час 11.30 часа.
Показанията на свидетеля Г.Т., който
описва момент през есента на 2013 г., когато по молба на подсъдимия е извършил
манипулация по предните врати на автомобила на подсъдимия, вследствие на което
стъклата, за които е било предвидено механично придвижване нагоре и надолу, не
са могли да се движат, за неотносими. От заключението
по назначената в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза се установи, че са налице следи
от манипулация — дупки в кората, изразяваща се във фиксиране на ръкохватките
към декоративните кори на предните места в автомобила на подсъдимия, при което
препятстването на самозадвижване на механизма се
осъществява най-вероятно чрез фиксиране на ръкохватка към кора, а не както
твърди този свидетел чрез фиксиране на механизмът, скрит във вратата. Основание
за този извод е описаната от вещото лице конструкция на този механизъм, който
се намира зад кората и зад ламарина на вратата, а освен това механизмът е поставен
и в метална ламаринена кутия, закрепена в пространството вътре във вратата.
Манипулацията не е описана точно от свидетеля, който посочва, че не е отварял
вратата и не е напълно наясно с направеното, което дава основание на съда да
счита, че макар и при наличните следи не може по категоричен начин да се приеме
от съда, че действително е осъществена такава манипулация и то към
инкриминираната дата.
По отношение отразеното в дневник на дежурна част при РУ на МВР
К., в който е отбелязан сигнал за заплаха с пистолет от страна на подсъдимия
спрямо пострадалите като за този сигнал е отбелязан момент 11.00 часа. съдът намира
за погрешно отразяване и отбелязване на моментът на осъществяване на случилото
се на животинския пазар в гр. К., като основанията за това са следните. Следва
да се вземе предвид че са подадени два отделни сигнала от пострадалите, което е
видно както от свидетелските им показания, така и съдържанието на записания
разговор, при който пострадалия П. е съобщил по телефона за случилото се на ул.
„Г.М.”. Този телефонен разговор е записан със съответната звукозаписна техника,
намираща се в полицейското управление, а съдържанието му е установено без
съмнение от назначената в хода на досъдебното производство, приобщена и в хода на
съдебното следствие, фоноскопска експертиза.
Съдържанието на разговора, а именно обозначаването на предходния момент, когато
в сградата на управлението пострадалите са подали сигнала, както и дадените им
указания съответстват напълно на свидетелските показания на пострадалите за
последователността на събитията, както съответстват и на показанията на
свидетелите Б. и С.,*** след телефонното обаждане, като те посочват, че това се
е случило след 12,00ч. В подкрепа на всичко казано е и отбелязването, че
пострадалите са влезли в сградата РУП К. в 11,33ч. според таймера на камерата,
фиксирано със заключението на видеотехническа
експертиза.
Автомобилът на
подсъдимия открит от служителите на РУ на МВР К. — свидетелите С. ***, пред
домът на св. В.И. — братовчед на подсъдимия, е огледан и иззет около 19-20 часа
на 18.012014 г., като в протокола е описано, че е открит със заключени врати на
купето и отворен багажник, в който са открити лични вещи различни дрехи и
обувки, а на пода на автомобила в купето, пред дясната предна седалка е
отбелязано наличие на нож с черна дръжка и острие в кания.
Протоколът за извършеното процесуално-следствено действие е одобрен от съда по
реда на чл. 160 от НПК. На 22.01.2014 г., е извършен оглед на автомобила, без
да се отваря и е установено, че е
разкъсана лепенката, подписана от разследващ орган и поемни
лица, залепена на предна дясна врата и задна дясна врата. В протокола е
отбелязано за вътрешността на автомобила, че жабката е отворена, каквото не е
отбелязано в протокола от 18.01.2014 г. На 25.01.2014 г., е извършен оглед на
автомобила на подс.З., ” Ауди А4” с рег.№ ***, при
което е отключен с дистанционно /предадено доброволно ведно с ключ от подс. З. на 22.012014 г./, а в автомобила са открити
множество негови лични вещи, документи за автомобила, жабката е открита
отворена, а на пода пред нея е открит нож с обща дължина 33 см., дължина на
острието 20 см, като незаточената част от острието е
назъбена. Безспорен факт е
посегателството над автомобила след изземването му, отварянето на жабката при
това посегателство, както и ползването от неизвестното лице на устройство за
изключване и включване на охранителната-алармена система. Също така може да се
направи извод, че при това посегателство автомобилът е отворен с устройство,
предоставено от подсъдимия, след като липсват следи от силово отваряне на
автомобила, който е бил заключен.
Съдът не кредитира обясненията на подс.З. , т.к. те не се подкрепят
от събраните по делото доказателства, които съдът счита за правдиви и изброени
по-горе. Основната теза на подсъдимия , че на инкриминираната дата, не се е
виждал с пострадалите в инкриминираният час се подкрепя от неговите съотборници
и приятели от детинство - В.И., Г.И., К.И. и Г.Т. и по отношение на които съдът
изложи становището си по-горе, които са с цел изграждане на защитна версия на
подсъдимия. Следва да се отбежи и факта, че след като
е получил обаждане от леля си – св. И., че е търсен от органите на реда, подс. З., вместо да предприеме действия да установи, защо е
този интерес от органите на полицията към него и автомобилът му, след мача не
се прибира в гр.К., а отива при приятелката си в
София.
По отношение на представеният от подс.З. и защитатта му запис от
проведен разговор със св.П., съдът некредитира същия. Записът е извършен без съгласието и
знанието на св.П., което той категорично заяви в съдебна
зала, което е грубо нарушение на конституционните му права. Фактът че св.П. не е дал съгласието си да бъде записан не бе оспорен
от подс.З.. Заявеното от него, че телефонът му, с
който е записан разговорът е бил на видно място и свидетелят би могъл да види и
не се е противопоставил на това действие е неоснователно и се оборва от самия св.П.. Това си действие, подс. З.
оправдава с пасивното отношение на разследващите органи – полиция и
прокуратура, на подадените от него сигнали във връзка с инкриминирания случай,
но доказателства /заведени сигнали/ в тази насока не бяха установени. На
следващо място, това действие, защитата на подс.З.,
превратно тълкува като такова извършено в „обществения интерес“, поради и което
същото следва да бъде кредитирано. Превесът на обществения интерес над личния е
определен от законодателя като легитимна причина да се засегне правната сфера
на отделно лице. И важното и основното тук е, причината да е легитимна. В
конкретния случай, освен собствения интерес на подсъдимия да постави
собствените си интереси над конституционните права на св.П.,
съдът друг интерес не вижда. За да се говори и обсъжда изобщо наличието на
„обществен интерес“, следва предварителната дейност да е законосъобразна и при
оценъчната й дейност, при решаването на конкретен казус, да се прецени, дали на
„обществения интерес“ е законосъобразно и житейски оправдано, и справедливо да
се даде превес, като се засегне личния интерес. Това правило, на следващо място
не дерогира правилото, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение.
С оглед приетата за установената фактическа обстановка,
съдът стигна до извода, че подсъдимият З. е осъществил от обективна и
субективна страна в условията на идеална
съвкупност е осъществил признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК спрямо две отделни лица - осъществени
действия, съчетание от физически такива и отправяне на думи към пострадалите
лица, с което спрямо тях е изразена заплаха за живата и здравето им. Едни и
същи действия - насочването на пистолет през отворения прозорец на автомобила,
както и отправянето на думите „Вас двамата ще ви застрелям” към П. и Ж. .
ОБЕКТ на престъплението по чл.144 от НК с оглед систематичното му място в
НК са отношенията свързани със свободата
на индивида да определя поведението си съобразно собствената си воля. Цели се
промяна на волята на и поведението на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца насока.
ОБЕКТИВНА СТРАНА – Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК се осъществява чрез действие - обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Отправената закана следва да е ясна и недвусмислена спрямо конкретно лице, при което е застрашено правото му на живот. Освен
отправянето на закана от дееца, конкретно насочена към засегнатото лице, е
необходимо и тази закана по своя характер и според конкретните обстоятелства да
е предизвикала страх от възможното й осъществяване. Не е необходимо да е
започнало осъществяването й, както и изобщо да е налице възможност за това от
обективна страна. Необходимо е от обективна страна заплахата да е годна да
предизвика състояние на страх у засегнатите лица от осъществяването й.
По делото да се установи, че
подсъдимият и пострадалото лице К.Ж. са се намирали в крайно влошени отношения,
изразяващи се в противоправни действия и от двете страни и наличие на висящо
наказателно производство помежду им, поради което извършените от подсъдимия
действия — насочване на пистолет и отправянето на словесна закана, съдът не
може да приема като израз на спонтанно отношение на подсъдимия към Ж., още
по-малко към пострадалия П..
Извършените действия - насочване на
пистолета към пострадалите лица, намиращи се в този момент на предните седалки
в автомобила, собственост на пострадалия И.П., са възприети от всички
присъстващи и са описани подробно и без съществени противоречия, както от
пострадалите лица, така и от свидетелите Д. и М.. Насочването на пистолет към
автомобила, в който са се намирали пострадалите лица П. и Ж. и свидетелите Д. и
М.. Отправянето на думите „Вас двамата ще ви пребия, ще ви запаля и ще ви
застрелям” очертава пострадалите лица, П. и Ж., като конкретни обекти на тази
заплаха, при което съдържанието на отправените думи — пряко указващи заплахата
за техния живот, както и насочването на пистолет към тях според съда са от
обективна страна действията, което са годни да предизвикат състояние на страх у
засегнатите лица, че заканата за посегателство над основното им право на живот
може да бъде осъществена. Без значение е видът на оръжието, което е насочено
към пострадалите лица в случая. Последните, както и присъствалите свидетели са
възприели насочване на пистолет към тях, което действие без съмнение поставя
под угроза животът и здравето им. За съставомерността
на действията на подсъдимия е без значение въпросът дали пострадалите лица са
изпитали действително страх за животът и здравето си. Необходимо е от обективна
страна тези действия да са годни да предизвикат страх у всеки един човек.
Според съда това е налице в случая, след като действията на подсъдимия с
автомобилът си, насочени към препятстване придвижването на пострадалите лица,
насочването на пистолет към тях и отправянето на вербална закана за
посегателство над животът им представляват въздействие, което е годно да доведе
до състояние, в което висящото едно лице ще почувства застрашени живота и
здравето си. Градирането на заплашителните действия от страна на подс.З. към пострадалите – телефонен разговор и при
последващото разминаване с автомобилите действията с нож на врата и
последващата инкриминирана заплаха , са в достатъчни за да се почуствата застрашени пострадалите.
От субективна страна действията на подсъдимия показват пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал. 2 от НК, след като извършените от негова страна действия
по препречване на пътя на пострадалите показват ясното съзнание за това и
преследване на специалната цел предизвикване на страх. Насочването на пистолет
и обръщането към двете пострадали лице, седящи на предните седалки с думите
„Вас двамата ще ви пребия, ще ви запаля и ще ви застрелям”, не могат да бъдат
несъзнателни действия или насочени към друга цел. Характера на тези действия и
начинът им на извършване от страна на подсъдимия показват ясното му съзнание и
целта за въздействие спрямо пострадалите посредством отправената заплаха за
осъществяване на действия, застрашаващи техните здраве и живот. Предвид
събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка по делото ,
съдът намира, че подс. З. ясно е да съзнавал, че
отправя заканата към пострадалите и пряко е целял да предизвика страха им. Следователно,
изводът на съда е, че заканата е била реална, а не хипотетична, тъй като е
основан на доказателствата и на правната същност на това престъпление.
С оглед на изложеното , съдът намери, че подсъдимият, Л.З.
с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен
в извършването на това престъпление.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За да
определи наказанието на подсъдимия за двете отделни деяния съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
който видно от приложената справка за съдимост е неосъждан.
В същата насока съдът отчете и добрите характеристични данни за личността на
подсъдимия, каквито се установяват от приложените характеристики, както и от
изложеното от св. Б. в хода на съдебното следствие за качествата в поведението
му като част от спортния отбор. На следващо място съдът отчете дългият период
на производството, както и настъпилите промени в семейното положение на подс. З. , който има две деца на ниска възраст.
Като отегчаващо отговорността се отчита
завишена обществена опасност на деянието, произтичаща от начинът на осъществяване
на деянието, което се характеризира с определени противоправни действия спрямо
лица извън кръга на пострадалите, тоест засяга се по-голям кръг лица от
противоправното поведение, както и незачитането на правовия ред, а
самочувствие, за саморазраправа.
Съдът отчете и факта, че в конкретния
случай, по отношение на подс. З. е налице и забраната за влошаване положението на подсъдимия (reformatio
in pejus) при новото
разглеждане на делото в първата инстанция след връщането му от въззивния съд.
При тези
обстоятелства, имащи значение за наказателно-правната отговорност на подсъдимия
съдът определи наказание за деянието, извършено спрямо пострадалия И.П., при
превес на смекчаващите отговорността, при което наказание в размер близо, но
над минималния, предвиден за деянието, съответства на обществената опасност на
деянието и на личността на подсъдимия в най-голяма степен. С тези аргументи
съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, като
адекватно и съответстващо на деянието. Добрите характеристични данни за
подсъдимия, както и липсата на предходни осъждания са обстоятелствата, които
освен че определят за допустимо приложението на института на условното осъждане
/липсата на предходно осъждане/, дават основание на съда да счита, че за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК не е необходимо задължително да бъде
изтърпяно определеното наказание на подсъдимия, при което едно условно
наказание, простиращо се във времето за един по-дълъг период ще изиграе своята
предупредителна и възпираща роля спрямо Л.З. в насока преосмисляне и
преустановяване на този вид действия, поставящи в опасност околните. Поради
това съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение на наказанието, което бе
наложено на подс. З. за деянието, извършено спрямо
частния обвинител и граждански ищец К.Ж., с аргументите, изложени по-горе за
превес на обстоятелствата, смекчаващи отговорността, съдът намери, че
наказанието следва да бъде определено в по-висок размер от размера на наказанието
за извършеното престъпление спрямо И.П.. Основание за това становище на съда е
завишената обществена опасност, която разкрива деянието, извършено спрямо К.Ж..
Тази завишена обществена опасност е налице според съда предвид наличието на
траен конфликт между подсъдимия и пострадалото лице, при което до определена
степен деянието е провокирано от този дълготраен конфликт, като изрично бъде
отбелязано, че в конкретните обстоятелства не са налице доказателства и данни
за действия на пострадалото лице, които да конкретно да провокират или
мотивират подсъдимия за осъществяване на деянието. Съда намира, че такова
поведение не следва да бъде толерирано, предвид неизбежното ескалиране на едни
такива отношения до степен, при която ще бъдат причинени значителни вредни
последици както за участващите лица, така и за околните. Поради това съдът
определи по - тежко наказание, макар и с минимална разлика, за деянието,
извършено спрямо пострадалото лице К.Ж.. С тези аргументи съдът наложи наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, което съответства в най-пълна
степен на извършеното деяние, отразявайки по - високата му обществената
опасност.
С идентични аргументи на изложените
по-горе за приложението на института на условното осъждане, съдът счете, че
следва да отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, като израз
преди всичко на необходимостта от оказване на необходимото по-продължително
въздействие за да бъдат предотвратени възможните бъдещи действия и на двете
страни в насока продължаване на конфликтните взаимоотношения.
При наличие на хипотезата на чл.23 НК,
съдът определи едно общо най-тежко наказание от осем месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение отложи на основание чл.66, ал. 1 НК.
По отношение на гражданския иск,
предявен за обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът счита, че този
иск е основателен за сумата от 1000 лева, до който размер следва да бъде
уважен, а в останалата част — до пълният му размер от 15 000 лева следва да
бъде отхвърлен. Върху уважената част следва да бъде присъдена и законната лихва
за забава, считано от 18.01.2014 г, до окончателното изплащане на сумата, на
основание.
Без съмнение отправената спрямо
гражданския ищец К.Ж. заплаха е довела до състояние, в което пострадалият е
изпитвал притеснение за сигурността си, в каквато насока свидетелства Д.Ж. —
негов възходящ роднина. Според съда обаче липсват данни за продължителността на
това състояние на пострадалото лице, както и за значителен характер на
притесненията, които е изпитал. Показанията на св. Ж. изразяват преди всичко
притесненията на това лице, което обяснимо е притеснено в по-голяма степен с
оглед качеството си на родител, а така също и предвид възможните за това лице
неприятни преживявания на събития, осъществени също от подсъдимия З., в каквато
насока са налице доказателства по делото.
Поради това съдът намери, че сумата от
1 000 лева съответства на негативните вътрешни преживявания н гражданския ищец
вследствие на деянието, осъществено от подсъдимия З., в какъвто размер следва
да бъде уважен предявения граждански иск на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а
отхвърлен в останалата част. На основание чл. 84, ал. З от 33Д съдът присъжда и
лихва за забава, считано от момента на непозволеното увреждане/извършване на
деянието/ - 18.012014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода от делото, на основание чл. 189, ал. З от НПК съдът осъди подсъдимия З.
да заплати по сметка на
РС – гр.Сливница, сумата от 977,29 /деветстотин
седемдесет и седем лева и 29 ст./ лв. разноски за вещи лица и държавна такса за
уважената част от гражданския иск , сумата от 578,13/ петстотин седемдесет и
осем лева и 13 ст./ по сметка на МВР, разноски по делото.
На основание чл. 189, ал. З от НПК,
след като е направено изрично искане от страна на частния обвинител и
граждански ищец Кристиан Ж. за присъждане на направените разноски от негова
страна, съдът осъди подсъдимият да му заплати и сумата от 1000 лева за
направени разноски — заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
постанови присъда си единодушно и изготви мотивите към нея.
Председател:
