Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1446
гр. Пловдив, 31.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2745/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба,
подадена от „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление
№ 422625- F462852 от 26.03.2019г., издадено
от началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4,
т. 1 ЗДДС, на „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди / лева.
В жалбата се навеждат
конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното НП. Изтъква
се, че нарушението е неясно отразено, както в АУАН, така и в атакуваното НП,
тъй като в тях са описани две нарушения- липса на монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство в търговски обект и неиздаване на касова
бележка. Същевременно, санкция е наложена само за едно от тях, като в жалбата
се твърди, че това ограничава правото на защита на нарушителя, доколкото той не
може да разбере за кое от двете нарушения е наказан. Изтъква се, че при
съставяне на атакуваното наказателно постановление, наказващият орган е
следвало ясно да подчертае кое точно е извършеното нарушение, за което се налага
впоследствие санкция. Моли се атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител.
Оспорва се жалбата. Излага се становище по същество на спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен
ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 17.12.2018г. за периода от 15.00ч. до
16.20ч. проверяващ екип към ЦУ на НАП е посетил обект – стаи за гости „Апарт
Център 22/7 Хотел“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Христо Матов“ № 13 и
стопанисван от „Ивестпродукт“ ООД, ЕИК *********. В рамките на извършената
проверка, длъжностните лица са констатирали, че в търговския обект не е
монтирано, въведено в експлоатация и не се използва фискално устройство, което
да е свързано към системата на НАП. Установено е, че в „Апарт Център 22/7
Хотел“ се предоставят услуги- отдаване на стаи за нощувка под наем, още от
датата на започване на дейността на търговския обект- 18.10.2018г.
Проверяващите служители са извършили и проверка в информационния масив на НАП,
но към 17.12.2018г. не е имало данни за регистрирано ФУ в ТД на НАП- Пловдив за
проверявания търговски обект.
Преди легитимация, един от проверяващите
служители- Л. М., извършил контролна покупка на 1 бр. нощувка в двойна стая, на
стойност 50 лв. Сумата била заплатена в брой на лицето Р. Х., който се намирал
в трудово правоотношение с дружеството- жалбоподател. Х. приел плащането, като
не издал фискален бон или ръчна касова бележка от заверен кочан с ръчни касови
бележки. Била извършена проверка на наличните парични средства в обекта, като
не се установили други налични такива, освен заплатените 50 лв. от органите по
приходите при извършване на контролната покупка. След приключване на
проверката, дружеството- жалбоподател монтирало
ирегистрирало за проверявания обект фискално устройство, за което било
издадено и потвърждение № 3984790 от 19.12.2018г.
За така извършената проверка бил
съставен ПИП № 0376709 от 17.12.2018г. Впоследствие, в присъствие на управителя
на дружеството- жалбоподател бил съставен АУАН № F462852 от 21.12.2018г. Цитираният АУАН бил предявен на
управителя на дружеството, той се запознал със съдържанието му и го е подписал
без възражения.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните и надлежно приобщени по делото писмени доказателства, както и от показанията
на св. Н. ( л. 24- гръб), която в съдебно заседание изрично заявява, че
поддържа в цялост констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира изцяло
изложеното от актосъставителя, като счита, че показанията му са обективни,
логически последователи и безпротиворечиви.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ- ОПР-
17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, разписани в чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН,
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН- доколкото се касае за бездействие (
нерегистриране на ФУ), то правилно е посочено, че нарушението е извършено и
установено на 17.12.2018г., АУАН е съставен на 21.12.2018г., а процесното НП е
издадено на 26.03.2019г.
В тази насока неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП е налице неяснота досежно
нарушението, за което се ангажира административнонаказателната отговорност на
дружеството- жалбоподател. Задължение, както на актосъставителя, така и на
наказващият орган е да опише пълно, точно и ясно всичко, което е установил в
рамките на извършената проверка. Това е сторено, като в АУАН и НП подробно са
отразени всички фактически аспекти от проверката. Оттам нататък, прерогатив на
наказващия орган е да прецени под коя законова норма следва да се подведе
реализираното от нарушителя поведение. В случая, при така отразената фактическа
обстановка, наказващият орган е преценил, че дружеството- жалбоподател е
консумирало състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл.
118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. След като е налице съответствие между фактическото
описание на нарушението и правната норма под която е субсумирано поведението на
жалбоподателя, то нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН не е допуснато.
Дали при така установената фактическа обстановка са налице и други нарушения е
обстоятелство, което е извън предмета на настоящото производство ( доколкото с
атакуваното НП е наложена само една санкция за нарушаване състава на чл. 7, ал.
1 от Наредбата, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС ).
Съдът счита следното по правните
аспекти на спора:
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият
орган е счел, че с действията си жалбоподателят е осъществил в тяхното единство
всички съставомерни от обективна страна признаци на нарушение по смисъла на чл.
7, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Съобразно
чл. 7, ал. 1 от Наредбата, лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. Без съмнение, дружеството- жалбоподател
попада в обхвата на дейностите, разписани в чл. 3 от Наредбата, доколкото
предоставя възмездно стоки и/или услуги на трети лица- потребители. В този
порядък, съдът счита за нужно да посочи и че проверяваният обект запълва всички
признаци на търговски такъв, съобразно легалната дефиниция, разписана в §1, т.
41 от ДР на ЗДДС. При това положение, още от датата на започване дейността на
търговския обект, дружеството- жалбоподател е следвало да организира
монтирането, въвеждането в експлоатация и използването на регистрирано в НАП ФУ
или ИАСУТД. Процесният търговски обект е стартирал своята дейност на
18.10.2018г., като и към датата на извършване на проверката от органите на
приходната администрация ( 17.12.2018г.) в него не е било монтирано и въведено
в експлоатация ФУ. С това си бездействие, дружеството- жалбоподател е
консумирало състава на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Както бе посочено и по- горе, при наличието на действащ търговски обект,
в който се осъществяват продажби на стоки/ услуги, липсата на монтирано и
въведено в експлоатация ФУ осъществява състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/
13.12.2006г. на МФ ( в тази насока Р-е № 585 от 18.04.2017 г. по н. д. № 469 /
2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив).
В този порядък, съдът счита за
нужно да изтъкне и че съвсем правилно, проверяващите органи са извършили
контролна покупка в проверявания обект (обстоятелство, което е подробно
отразено в АУАН и НП). Чрез извършването на контролна покупка, плащането по
която е прието, то по един категоричен и несъмнен начин се налага разбирането,
че проверяваният търговски обект е бил в работен режим към датата на извършване
на проверката и в него се е реализирала продажба на стоки и/или услуги.
По размера на наложеното наказание:
Съобразно разпоредбата на чл.
185, ал. 2 ЗДДС, „извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. В конкретния
случай, доколкото се касае за търговско дружество с правноорганизационна форма
„ООД“, правилно административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция
в размер от 3 000 лв., която се явява в рамките на законоустановения минимум (
нарушението е първо по ред за жалбопотеля и не са налице отегчаващи
отговорността му обстоятелства). Следва да се разясни и следното: нарушението
по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Наредбата винаги води до неотразяване на приходи,
поради което правилно наказващият орган не е приложил привилегията, разписана в
изр. 2- ро на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. След като в обекта липсва монтирано и
въведено в употреба фискално устройство, то ясно е, че дружеството-
жалбоподател не издава фискални касови бележки за възмездно доставяните от него
стоки и/или услуги (както се е случило и при процесната проверка). След като не
се издават фискални касови бележки, то закономерно следва и изводът, че
съответните приходи за дружеството не се отразяват в единната система на
приходната администрация. ( в тази насока Р- е № 2429 от 21.11.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2468 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив).
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно
нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са
обстоятелства, типични за нарушение от този вид- налице е работещ търговски
обект, в който не е налице монтирано, работещо и свързано с приходната
администрация фискално устройство. Обстоятелството, че нарушението е извършено
за пръв път не обосновава само по себе си извод за маловажност на случая, а и
фактът, че липсват предходни нарушения вече е отчетен при определяне размера на
имуществената санкция, която следва да бъде наложена.
Следва да се посочи и че обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006
МФ са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на
събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените отношения
осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. От
особено значение за осъществяване дейността на приходната администрация по
контрол за съблюдаването на тези обществени отношения, е именно наличието на
регистрирано ФУ във всеки един действащ търговски обект.
Предвид гореизложеното, като законосъобразно,
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в своята
цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 422625- F462852 от 26.03.2019г., издадено
от началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава на чл. 7, ал. 1
от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4,
т. 1 ЗДДС, на „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди / лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.