№ 1216
гр. Бургас, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501571 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град София, район Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис № 4, представлявано от изпълнителния
директор Д Б Б чрез пълномощника юрисконсулт Полина Балабанова против разпореждане
№ 4143/29.07.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 20212120104690г.
С това разпореждане е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника В. М. ИВ., ЕГН: ********** с настоящ адрес в гр. Бургас, ж.к.
„Банево“, ул. „Никола Вапцаров“ № 7 за следните суми:
141,28 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.10.2018г.
поради противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД (основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК), тъй като ГЛП от
41,24% надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата, с която е
уговорена се явява нищожна;
663,21 лева – възнаграждение за предоставено поръчителство по договори, сключен с
потребител, тъй като се основава на неравноправна клауза – чл.411, ал.2, т.3 от ГПК или се
касае за хипотеза за заобикаляне на закона при определяне на ГПК и
326,72 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
непогасените вноски върху главницата от 799,16 лева за периода от 17.12.2020г. до
28.06.2021г. на основание чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, поради неотстранена в срок нередовност.
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД оспорва разпореждането в
частта, в която е отказано присъждане на възнаградителна лихва и на обезщетение за
забавено плащане. Жалбоподателят твърди, че не е налице накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и изводите на заповедния съд са неправилни.
Агенцията подчертава, че е небанкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, която се
подчинява на лицензионен, а не на регистрационен режим. Жалбоподателят акцентира
върху факта, че процесният договор е сключен след изменението на чл.19 от ЗПК (ДВ,
1
бр.35/23.07.2014г.) и по отношение на него трябва да се приложи правилото годишният
процент на разходите да не надвишава пет пъти размера на законната лихва, определена с
постановление на МС на РБ. Относно обезщетението за забава в размер на 326,72 лева,
дружеството изяснява, че то е начислено за периода от 17.12.2020г. до 28.06.2021г. и е
формирано като сбор от сумата 283,99 лева, начислена от кредитодателя към момента на
продажбата на процесното задължение на заявителя – 17.12.2020г. и сумата от 42,73 лева,
начислена за периода от 18.12.2020г. до 28.06.2021г., когато задължението е собственост на
заявителя. Жалбоподателят иска от съда да отмени разпореждането в частта, в която е
отказано да се присъди възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.10.2018г. и в
частта, в която е отказано присъждането на обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г.
до 28.06.2021г.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с представените по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 28.06.2021г. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД подава
заявление пред Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против длъжника В. М. ИВ. за задължения по договор за потребителски кредит № 963842г.,
сключен с „Кредисимо” ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за
цесия, както следва:
779,16 лева – главница по договор за паричен заем;
663,21 лева – възнаграждение по договор за поръчителство;
141,28 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.10.2018г.;
326,72 лева – обезщетение за забава за периода от 17.12.2020г. до 28.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане.
Районен съд – Бургас уважава заявлението за главницата и законната лихва и го
отхвърля за възнаграждението по договора за поръчителство, за възнаградителната лихва и
за обезщетението за забава. За да постанови този резултат, заповедният съд приема, че
възнаградителната лихва в размер на 41,24 % противоречи на добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва – основание за нищожност, различно от
това по чл.19, ал.5 от ЗПК. Възнаграждението по договора за поръчителство се основава на
неравноправна клауза, а за законната лихва заявителят не е отстранил констатирана от съда
и указана му нередовност.
Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение на парично задължение, когато искането е в противоречие със закона или с
2
добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай уговорената от страните годишна договорна лихва е в
размер на 41,24 % и надвишава трикратния размер на законната лиха по просрочени
задължения, определена с ПМС на РБ. Разбирането, че клаузата, с която е уговорена тази
лихва, противоречи на добрите нрави, се основава на съдебна практика, която не е актуална
към настоящия момент и е преодоляна от последваща такава. Тази практика, към която се
отнасят и цитираните в разпореждането решения, е постановена във времето, когато Законът
за потребителски кредит не предвиждаше пределна горна граница на договорната лихва за
потребителските кредити и единственото ограничение на свободата на договаряне бяха
правилата на добрите нрави по чл.9 от ЗЗД. С изменението на чл.19, ал.4 от ЗПК в
редакцията, обн. В ДВ, бр.35/2014г. законодателят въведе горна граница на годишния
процент на разходите в размер на пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Нарушаването
на тази норма е скрепено със санкция в чл.19, ал.5 от ЗПК – нищожност на клаузата, в която
е уговорен ГПР в размер, надвишаващ този по ал.4. Целта на тази норма е да се ограничи
възлагането на несъразмерна тежест върху икономически по-слабата страна по договор за
финансова услуга – потребителят. В конкретния случай договорената лихва е в размер на
41,24% и не надвишава петкратния размер на ГПР, което означава, че същата е договорена в
рамките на закона. След като не противоречи на закона, възнаградителната лихва не може
да противоречи на правилата на добрите нрави. В този смисъл е константната практика на
Окръжен съд – Бургас (определение № 260110/18.01.2021г. по възз. ч. гр. д. № 2859/2020г.;
определение № 831/29.07.2021г. по възз. ч. гр. д. № 781/2021г.; определение №
336/14.05.2021г. по възз. ч. гр. д. № 640/2021г.). По тези съображения, разпореждането, с
което е прието обратното на това разбиране, и е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, е незаконосъобразно и трябва да се отмени със следващото от това
задължаване да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 141,28 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.10.2018г.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за обезщетение за забава в размер на 326,72 лева е правилно и трябва да се
потвърди. В конкретния случай заповедният съд е оставил заявлението без движение и е
указал на заявителя в 3-дневен срок от уведомяването да посочи подробно как е формирано
претендираното обезщетение за забава – върху каква главница, за какъв период, при какъв
лихвен процент и на какво основание е начислено. Указанието не е изпълнено, поради което
правилно заповедния съд е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение
за тази сума.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4143/28.07.2021г., постановено от Районен съд – Бургас
по ч.гр.д. № 4690/2021г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, район
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис № 4,
представлявано от изпълнителния директор Д Б Б чрез пълномощника юрисконсулт Полина
Балабанова да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника В. М. ИВ., ЕГН: ********** с настоящ адрес в гр. Бургас, ж.к. „Банево“,
ул. „Никола Вапцаров“ № 7 за сумата от 141,28 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.10.2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
3
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис № 4, представлявано от изпълнителния директор Д Б Б против
длъжника В. М. ИВ., ЕГН: ********** с настоящ адрес в гр. Бургас, ж.к. „Банево“, ул.
„Никола Вапцаров“ № 7 за сумата от 141,28 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.11.2017г. до 20.10.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4143/28.07.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по ч.гр.д. № 4690/2021г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
№ 4, представлявано от изпълнителния директор Д Б Б чрез пълномощника юрисконсулт
Полина Балабанова да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК против длъжника В. М. ИВ., ЕГН: ********** с настоящ адрес в гр. Бургас, ж.к.
„Банево“, ул. „Никола Вапцаров“ № 7 за сумата от 326,72 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасените вноски върху
главницата от 799,16 лева за периода от 17.12.2020г. до 28.06.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4